№ 260067/14.6.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №365/2019 г. по опис на
РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от С.Х.К., ЕГН **********, срещу Ж.Г.Г., ЕГН **********,
с правно правно основание по чл.30, ал.3 ЗС (неправилно
квалифициран с доклада по чл.146, ал.1 ГПК като иск по чл.59 ЗЗД) и по чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумите: 1260.00 лв,
представляваща приспадаща се за ищцата част от наемна цена по сключени Договор
за отдаване под наем на земеделска земя от 12.08.2016 г. за стопанската
2016/2017 г. и Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 23.07.2017 г.
за стопанската 2017/2018 г., от която: 390.00 лв за стопанската 2015/2016 г.,
420.00 лв за стопанската 2016/2017 г., и 450.00 лв за стопанската 2017/2018 г.;
81.18 лв – лихва върху сумата 390.00 лв, за периода от 01.10.2016 г. до
01.10.2017 г.; 42.79 лв – лихва върху сумата 420.00 лв, за периода от
01.10.2017 г. до 01.10.2018 г. Ищцовата страна твърди, че е наследник на
починалия Христо Г.Г., б.ж. на гр. Суворово, оставил наследници преживяла
съпруга и три деца. Твърди, че съгласно Решение №1 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ гр.
Суворово е възстановена земеделска земя по план за земеразделяне в землището на
гр. Суворово с обща площ 12.000 дка, като по преписка №16903 от 09.09.1995 г. е
възстановена нива с площ 7.000 дка, втора категория, находяща се в м.
„Хаирлъка”, имот №050005, а по преписка №18284 от 09.09.1995 г. е възстановена
нива с площ 5.000 дка, трета категория, находяща се в м. „Мешелика”, имот
№012017. Твърди още, че след смъртта на наследодателя Х. Г. на 02.08.2003 г.,
ответницата Ж. Г. без знанието и съгласието на ищцата и нейния брат Г.,
сключвала договори за отдаване под наем на възстановените 12.000 дка земеделска
земя в землището на гр. Суворово, и получила цялата наемна сума, без ищцата и
брат й да получат полагащата им се 1/2 част от парите, като ответницата Ж. Г.
се е обогатила неоснователно за нейна сметка. Твърди също, че многократно е
правила опити да се срещне и разговаря с ответницата, но без резултат. Моли
съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата Ж. Г. да заплати на С.
К. сумата 1260.00 лв – приспадаща се за ищцата част от получени от ответницата
плащания по Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 12.08.2016 г. за
стопанската 2016/2017 г., и Договор за отдаване под наем на земеделска земя от
23.07.2017 г. за стопанската 2017/2018 г., 81.18 лв – лихва за периода от
01.10.2016 г. до 01.10.2017 г., и 42.79 лв – лихва за периода от 01.10.2017 г.
до 01.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване до окончателно плащане. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Ответницата оспорва исковата претенция в цялост. Счита същата за
неоснователна и недоказана. Оспорва твърдението, че недвижимите имоти са били
отдадени под наем през периода от 2003 г. до 2018 г. Оспорва твърдението, че е
сключвала Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 23.07.2017 г. със
срок една стопанска година. Твърди, че подписа, положен срещу „наемател” не е
положен от нея. Оспорва истиността и автентичността на представения договор.
Оспорва исковите претенции както по основание така и по размер. Твърди, че не е
ясно, по какъв начин ищцата е определила претендирания размер. Моли съда, да отхвърли в цялост предявената искова
претенция като неоснователна и недоказана, тъй като не е получено нещо без
основание или на отпаднало основание, както и поради това, че ответницата не се
е обогатила неоснователно за сметка на ищеца нито на твърдяното основание, нито
в претендирания размер. Претендират се и разноски.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва между страните и
се установява от представените документи – удостоверение за наследници на
Христо Г.Г., п. 02.08.2003 г. и Решения №1 от 03.11.1998 г. на ОСЗ гр. Суворово, че ищцата С. К. и
ответницата Ж. Г., съвместно с други двама сънаследници, са собственици при
равни дялове по 1/4 ид. части за всеки от тях, въз основа на реституция и
наследство върху процесните недвижими имоти в землището на гр. Суворово - нива
с площ 7 дка, втора категория, м. “Хаирлъка“, имот №050005 и нива с площ 5.008 дка,
трета категория, м. “Мешелика“, имот №012017.
Видно от представените и
неоспорени от ответната страна договори за отдаване под наем на земеделска земя
от 26.07.2015 г., от 12.08.2016 г. и от 23.07.2017 г., двата процесни недвижими
имота са отдавани под наем от отв. Ж. Г. на лицето Г.И. Балджиев като в нито
един от трите договора не е отразена наемна цена за съответната стопанска
година.
Видно от показанията на разпитаните
свидетели Меглена Николова – първи братовчед на ищцата, и Ангелина Дянкова –
съсед на ответницата, нито една от тях не е отдавала под наем или аренда
земеделски земи през периода от 2015 – 2017 г. на лицето Г. Балджиев като
първата твърди да има информация от друг наемодател на земи в гр. Суворово за
плащана рента около 75 лв от същия наемател, без да има преки възприятия за
реално извършено плащане, а втората описва да е присъствала при плащане от
същия наемател на отв. Ж. Г. на сума 20 лв за 2015 или 2016 г., но съобразно
площта на наетите имоти, подобно плащане би могло да бъде само частично и тази
стойност не може да се счита за наемна цена.
Видно от кредитираната като
компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-счетоводна експертиза вх.№260626
от 05.10.2020 г., за цената наемните правоотношения за процесните имоти
счетоводни данни не са установени, като по справка от ОСЗ Суворово средното
рентно плащане за всяка една от стопанските години 2015/2016, 2016/2017 и
2017/2018, е по 40.00 лв за декар.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
При несъмнения и неоспорен факт на получаване и задържане
на цялата наемна цена за съсобствените земеделски имоти от отв. Ж. Г., без да е
предоставила на ищцата полагащата й се съобразно чл.30, ал.3 ЗС съразмерна част
от добития доход, отв. Ж. Г. предявения иск по чл.30, ал.3 ЗС, се явява доказан
по основание. Същевременно, събраните доказателства не установяват по
категоричен начин твърдения от ищцовата размер на получения от ищцата доход за
съсобствените имоти. Приобщените свидетелски показания не са в състояние да
удостоверят реален размер на наемната цена по процесните договори и при липсата
на счетоводни данни за извършваните плащания, наемната цена следва да се
определи само съобразно установените от експертизата средни рентни плащания за
съответния регион през процесния период, възлизащи на общо 480.32 лв годишно
или 1440.96 лв за трите стопански години, от които стойности, припадащата се за
ищцата част е съответно 120.08 лв годишно или 360.24 лв за целия период. За
разликата над този размер до претендираните стойности 390.00 лв за стопанска
2015/2016 г., 420 лв за стопанска 2016/2017 г. и 450.00 лв за стопанска
2017/2018 г. или общо 1260.00 лв, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Ищцовата страна е предявила и акцесорна претенция за лихва за забава върху
главниците по приспадащата се наемна цена за съответната година, считано от
първата дата след края на всяка стопанска година. Тази дата се явява падеж за
всяко рентно плащане съобразно чл.8, ал.5 ЗАЗ, но настоящата претенция не е за
наемно плащане, а за неоснователно обогатяване от получен и непредоставен на
съсобственика дял от доход от съсобствени имоти. В такава хипотеза, длъжникът е
в забава от датата, на която е поканен към изпълнение. И доколкото ищцовата
страна не е удостоверила да е отправила покана към отв. Ж. Г. преди датата на
предявяване на иска, претенцията за присъждане на лихва за забава до
предявяването следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и съобразно отправените претенции
за присъждане на разноски, съразмерно
на уважената част от иска, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата, сумата 93.55 лв, а ищцовата страна следва да заплати съразмерно на
отхвърлената претенция, сумата 258.89 лв. Отправеното от ищцовата страна
възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат на ответника
съдът намира за неоснователно. Действително, делото не се отличава с особена
правна сложност, но неговата фактическа сложност следва да се приеме за
завишена при провеждането на четири съдебни заседания като същевременно, процесуалния
представител на ответника е взел пълноценно и активно участие в производството,
както с изготвени писмени становища, така и с непосредствено участие във всяко
заседание. За тази фактическа сложност на делото, несъразмерен се явява
по-скоро минималният регламентиран размер на адвокатския хонорар. При това,
размера на възнаграждението за адвокат на ответника надвишава само с малко над
една втора определения минимален такъв, което завишение настоящият състав не
счита за прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на
делото.
Доколкото делото е разгледано при неплатена в пълен
размер такса по всеки от предявените искове, ищцовата страна следва да бъде
осъдена да доплати дължимата такса 45.04 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж.Г.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.К.,
ЕГН **********, сумата 360.24 лв
(триста и шестдесет лева, 24 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване – 06.03.2019 г. до окончателното плащане, представляваща
приспадащ се дял 1/4 от доход от наем за стопанските години 2015/2016,
2016/2017 и 2017/2018, от съсобствени недвижими имоти - нива с площ 7.000 дка, втора категория, м. „Хаирлъка”,
имот №050005, и нива с площ 5.000 дка, трета категория, м. „Мешелика”, имот №012017, находящи се в землището на гр. Суворово, обл. Варна,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над 360.24 лв до претендирания размер 1260.00 лв, на основание чл.30,
ал.3 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Х.К.,
ЕГН **********, срещу Ж.Г.Г., ЕГН **********, за плащане на сумата 123.97 лв, от която 81.18 лв - лихва върху главница 390.00 лв за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2017
г. и 42.79 лв – лихва върху главница 420.00 лв, за
периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2018 г., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Г.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.К.,
ЕГН **********, сумата 93.55 лв, представляваща съразмерно на уважената
част от иска обезщетение за сторени разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.Г., ЕГН **********, сумата 258.89
лв, представляваща съразмерно на отхвърлената част от иска обезщетение за
сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 45.04 лв,
представляваща неплатена в пълен размер такса за разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: