Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи състав,
в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова, като
разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 274 по описа за
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът В.И.П., чрез пълномощника си адвокат И.М. твърди в исковата си молба, че против нея бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2476/2014 г. на РС Велико Търново. Въз основа на този изп. лист било образувано против ищеца изп. дело № 302/2014 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев. Ищецът твърди, че в периода от образуването му 08.09.2014 г. до 08.11.2016 г. не били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което и била настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че в периода 08.09.2014 г. – 08.09.2019 г. не били предприемани валидни действия, които да спрат или прекъснат давността. Твърди, че предприетото действие от взискателя по изп. дело – поискано е справка за наличие на пенсия на длъжника и ако се установи такава, същата да бъде запорирана, било незаконосъобразно, тъй като перемпцията е била вече настъпила. Поради това ищецът счита, че вземането на ответника е погасено по давност, като се позовава на закона. Ищецът моли съда да приеме за установено, че не дължи на ответника сумата 1152.44 лв. със законната лихва от 20.08.2014г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист от 21.08.2014г. по ч.гр.д. № 2476/2014г. на ВТРС и разноските по делото, тъй като същото е погасено по давност. Претендира разноски.
Ответникът Лизингова компания „ЕВРОЛИЙЗ” ООД гр. София, чрез пълномощника си оспорва иска по основание и размер, като счита същия за недоказан и неоснователен. Посочва, че размерът на претендираната сума бил 896,36 лева, ведно със законна лихва от 20.08.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, тъй като са били постъпили и приспаднати плащания от страна на длъжника по изп. д. № 302/2014 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев. Твърди, че в рамките на изпълнителното производство не тече изпълнителна давност. Счита, че давност не е изтекла, тъй като е била прекъсната с искане за извършване на изпълнителен способ от 25.08.2017 г. – налагане на запор върху пенсия и налагане на запор върху банкови сметки. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното:
От представените писмени доказателства е видно, че в
полза на ответника против ищеца е издаден Изпълнителен лист от 21.08.2014г. по ч.гр.д. № 2476/2014г. на ВТРС, на основание заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, за сумата от
1152.44 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.08.2014г.
до окончателното изплащане, въз основа на запис на заповед, издаден на
27.07.2010г.
По настоящото дело е представено образуваното на това
основание изпълнително дело № 302/2014г. по описа на ЧСИ Д.Бойчев Молбата за образуване на изп.дело е подадена на 08.09.2014г. ПДИ е връчена на
ответника на 18.09.2014г.
Взискателят с молба от 25.08.2017г. е поискал
налагане на запор върху получаваната пенсия от длъжника. На същата дата ЧСИ е
поискал справка от БНБ за налични банкови сметки на длъжника.
С писмо от 23.10.2017г. ЧСИ е изплатил до взискателя копие от получената справка от НОИ за
получаваната лична пенсия от длъжника.
При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според т.10 от Тълкувателно решение 2/2013г. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Последното изпълнително действие, предприето по изп. дело № 302/2014г. на ЧСИ Д.Бойчев, е постановлението от 08.09.2014г. за образуването му. Последвалите след това действия по извършване на справки и набавянето на книжа, продължили до оммента, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, съобразно дадените за това задължителни указания от ВКС по цитираното по-горе тълкувателно решение. Поради това и съдът приема, че към момента на предяваване на исковата молба в съда - 28.01.2020г., са изтекли повече от пет години от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие по изп. дело 302/2014г. на ЧСИ Д.Бойчев.
Предвид
изложените мотиви и задължителна съдебна практика на ВКС, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, като следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи посочените в исковата молба суми, като
погасени по давност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер на общо 350 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ „ЕВРОЛИЙЗ” ООД, ЕИК
*********, гр.София, район Лозенец, бул. Христо Смирненски
№ 74-74, ет.6, ап.13, че В.И.П. с ЕГН ********** ***, не му дължи
сумата от 1152.44 лв., заедно
законна лихва, считано от 20.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и 25
лв. разноски поделото, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 21.08.2014г.
по ч.гр.д. № 2476/2014г. на ВТРС, поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ „ЕВРОЛИЙЗ” ООД, ЕИК *********, гр.София, район Лозенец, бул. Христо Смирненски № 74-74, ет.6, ап.13, да заплати на В.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на решението.
Районен съдия: