Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Ботевград, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : *****при секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдия ******** НАД №443 по описа за
2020 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
***със
седалище и адрес на управление с.Врачеш, област
Софийска, ********, с управител ***ЕГН**********, чрез пълномощника си – адв.С.Д. от САК е обжалвало
в законния срок наказателно
постановление № F509622- F530607 от 04.05.2020г, издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.18, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС
му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева, като излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на
същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание ***, чрез
пълномощника си адвокат ***от САК, кантора гр.Ботевград поддържа жалбата
срещу горепосоченото наказателно постановление
и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата. Претендира
се за осъждане на ЦУ на НАП за заплащане на
направените разноски от жалбоподателя.
Въззивната организация – ЦУ на НАП - София, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание, а изпраща писмена защита, с която оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление
като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: пощенски
плик; АУАН № F 530607/10.12.2019г.; протокол за извършена проверка от
30.10.2019г., писмо от НАП-ЦУ, с вх.
№260248/15.01.2021г. и прилежащи документи; заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите С.М.П. – актосъставител, на
длъжност “ инспектор по приходите” в ЦУ
на НАП, А.И.Г. и Й.С.А., се установява следната фактическа обстановка:
На 30.10.2019г. св. С.М.П., на длъжност “ инспектор
по приходите” в ЦУ на НАП извършила проверка в търговски обект - бензиностанция, стопанисван от ***, находяща се в гр.Ботевград, зала „Балкан“. Тогава св.П. установила, че в бензиностанцията е налице ЕСФП
„IFS" с ЦРУ FP 2000, регистрирано в НАП с №4344571/30.09.2019 г.,
индивидуален № FS000194 на ФУ, индивидуален №62000194 на ФП и ЕСФП „RE16PC
ALPHA-KL“, регистрирано в НАП с №3952745/14.08.2019г., индивидуален №RI000237
на ФУ, индивидуален №57000642 на ФП. След извършена от страна на св.П. справка в
информационната система на НАП – Фискални устройства с дистанционна връзка за записани регистрационни данни за ФУ /ИАСУТД, тя констатирала, че и двете
ЕСФП са регистрирани като „тип 31“, за
което на 10.12.2019г. съставила АУАН № F530607 срещу ***. Акта бил съставен в присъствието на А.И.Г. и Й.С.А.,
както и на управителя на дружеството – *********. Актосъставителят квалифицирал деянието като
нарушение на чл.18, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. Акта бил предявен на ***за запознаване със
съдържанието и същият го подписал без възражение.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № F509622- F530607 от 04.05.2020г, издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от показанията на свидетелите П., Г. и ********, както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушението по чл.18, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
МФ, описано в НП. От показанията на св.П. и приложения по делото протокол от
извършена проверка е видно, че на 09.10.2019г. не е била извършвана проверка в
бензиностанцията на жалбоподателя и тогава не е установено нарушение на Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, а същата е била осъществена едва на 30.10.2019г. От друга страна административно-наказателното
обвинение, повдигнато на ***, описано идентично
в АУАН и НП е за нарушение, осъществено
именно на 09.10.2019г. По
делото, безспорно се установи че към 09.10.2019г. жалбоподателят не е извършил вмененото
му нарушение на чл.18, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съдът е
категоричен, че е недопустимо да се приема, че така посочената дата в двата
акта е техническа грешка и че следва да
се приеме, като правилно времето на извършване на нарушението като 30.10.2019г.
Това е така, с оглед на това, че не само в атакуваното НП е посочена като дата
на извършване на нарушението 09.10.2019г. , но
и изначално, при съставянето на
АУАН е отразено именно тази дата. Техническа грешка следваше да бъде, ако в
единият от двата акта тя е била посочена като 30.10.2019г. В този смисъл съдът следва да отбележи, че АНО
е изпълнил формално задълженията си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН и преди да се
произнесе по преписката не е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и за съответствие със събраните
доказателства. В този смисъл е недопустимо съдът да поставя в неблагоприятно
положение жалбоподателя, като счете неизпълнението на задълженията на АНО като „техническа
грешка“ и да приеме датата на извършването на нарушението, друга,
която нито в АУАН, нито в НП е била посочена като такава.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г. / на***със седалище и адрес на управление с.Врачеш, област
Софийска, *********, с управител ***ЕГН**********се дължат и
следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300, 00
лв. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 300, 00
лв. в полза на адв. С.Д. от САК, като е удостоверено, че същото е
заплатено в брой.
Съдът счита, че с
оглед представените по делото доказателства, следва да осъди ЦУ на НАП да
заплати на***със
седалище и адрес на управление с.Врачеш, област
Софийска, ул.”Гурко” №13, с управител ***ЕГН********** сумата в размер на 300,00
лв. В
случая, така определеното от съда
адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, определен в чл.18, ал.2
и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, Централно управление на Национална
агенция за приходите / ЦУ на НАП/ следва да заплати на***със седалище и адрес на управление с.Врачеш, област Софийска, ул.”Гурко” №13, с управител
***ЕГН********** сумата в размер на 300,00 лв разноски в размер на 300,00
лв. /триста
лева/ за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 443/2020г.
пред Районен съд Ботевград.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№
F509622- F530607 от 04.05.2020г, издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП,
против „*** със седалище и адрес на управление с.Врачеш, област
Софийска, ********, с управител ***ЕГН**********, като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА, на осн. 63, ал. 3 ЗАНН Централно управление на Национална
агенция за приходите / ЦУ на НАП/ да
заплати на „*** със седалище и адрес
на управление с.Врачеш, област Софийска, ******, с управител ***ЕГН**********, сумата в размер на 300,00 лв. /триста лева/представляващи,
сторените от
него разноски в съдебното производство по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :