Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……………..2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря В.ВЕНЕВА
и прокурора Н.КИРИЛОВА, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч. дело №1703 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.306,
ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С определение от 28.03.2019г.,
постановено по НЧД №1837/19г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав, съдът е
оставил без уважение молбата на осъдения В.Д.М., с която е поискано приспадане
на изтърпяно наказание „пробация“ по групирани вече дела с определение,
постановено по НЧД №15940/2017г. по описа на СРС, НО, 95 състав, влязло в сила на
28.12.2018г., с което на осъдения М. е определено общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца по НОХД №16515/2013г. на
СРС, по НОХД №2879/2015г. на СРС и по НОХД №1108/2016г. на СРС.
Срещу това определение в законоустановения
срок, е подадена жалба от осъденото лице, с която се иска отмяна на атакуваното
определение като незаконосъобразно, съответно отправя се искане за приспадане
на изтърпяната част от наказанието „пробация“, наложено по НОХД №16515/2013г.
на СРС.
В
разпоредително заседание на 07.05.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на осъдения, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови доказателства.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура излага становище,
че жалбата на осъдения е неоснователна. Счита, че СРС е извършил правилно
групиране на наказанията, наложени на осъдения до момента, както и че
наказанието „пробация“, за което М. претендира да му бъде приспаднато от
определеното общо най-тежко наказание, не подлежи на приспадане, тъй като е
било заменено с лишаване от свобода.
Служебният защитник
на осъдения В.Д.М. – адв. П.П., смята че
са налице основания за приспадане на времето, в което осъденият е търпял
наказание „пробация“, поради което и моли акта на въззивния съд да бъде
постановен в този смисъл.
Осъденият
В.Д.М. моли да бъде изчислен срока на наказанието
„пробация“ и бъде приспаднат от наложеното общо най-тежко наказание по делата в
съвкупността.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че са
налице основания за неговото изменяване, но няма основания за отмяната му, като
съображенията за това са следните:
С Определение, постановено по НЧД №15940/2017г. по описа
на СРС, НО, 95 състав, влязло в сила на 28.12.2018г., на осъдения М. е
определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и
6 месеца по НОХД №16515/2013г. на СРС, по НОХД №2879/2015г. на СРС и по НОХД
№1108/2016г. на СРС.
С атакуваното определение районният съд е констатирал, че
след предходно произнасяне на съда по НЧД №15940/2017г. по описа на СРС, НО, 95
състав, влязло в сила на 28.12.2018г., с което е направено пълно и цялостно
групиране на осъжданията на М. до този момент, не са постановени нови присъди.
Същевременно и въпреки тази констатация, съдът е разгледал молбата на осъдения
по същество и я е оставил без уважение.
Съгласно т.2 от ТР №3/16.11.2009г. на ОСНК на ВКС, ново
произнасяне на съда с присъда или по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК за
извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията е недопустимо, ако при предходното такова
извършено по реда на чл.23-25 НК, с влязъл в сила съдебен акт, на съда са били
известни всички осъждания на лицето, макар и едно или няколко от тях да не са
били обсъдени от съда и не са били включени в съвкупността. Доколкото в
посоченото ТР ВКС е приел, че дори и при предходно групиране на наказанията
съдът да се е поизнесъл неправилно, щом като не са настъпили нови осъждания на
молителя след тази дата, нова молба по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е
недопустима, то на още по-голямо основание се явява недопустима молбата на
осъдено лице, с която се иска единствено приспадане на изтърпяна част от наказание, наложено по вече групирани
дела, с влязъл в сила съдебен акт. В подкрепа на това становище на въззивния
съд се явява и разпоредбата на чл.417 НПК, според която, когато чл.59 от НК
не е приложен от съда, той се прилага от
прокурора, но ако не е извършено приспадане на изтърпяно наказание по реда на чл.25
от НК, то тогава това може да стане само по реда на възобновяването по чл.422 НПК,
съгласно ТР №3/16.11.2009г. на ОСНК на
ВКС.
В настоящия случай, произнасяйки се по същество по
молбата на М., районният съд е пренебрегнал посоченото в т.2 на ТР
№3/16.11.2009г. на ОСНК на ВКС, доколкото след постановяването на определението
по НЧД №15940/2017г. по описа на СРС, НО, 95 състав, влязло в сила на
28.12.2018г., не са установени нови осъждания на молителя, което е условие за
допустимост на молба или предложение за групиране на наказания по реда на
чл.306, ал.1, т.1 НПК. Първият съдебен състав, съгласно цитираното ТР, е
следвало да остави молбата на М. без разглеждане, тъй като същата е недопустима
с оглед липсата на нови осъждания след 28.12.2018г., когато е влязъл в сила
съдебния акт, с който вече е било извършено групиране по реда на чл.25 вр.
чл.23 от НК на всички възможни осъждания на молителя.
По изложените съображения обжалваното определение на СРС
се явява неправилно и в посочения смисъл ще следва да се измени.
Само за яснота на молителя в настоящето изложение е
необходимо да се каже, че осъдените на наказание „пробация“, което на основание
чл.43а, т.2 от НК е заменено с наказание „лишаване от свобода“ се считат за
осъдени на „лишаване от свобода“ от момента на влизане в сила на определението
по чл.452, ал.3 НПК, с всички произтичащи от това последици. След такава
замяна, вече не може да се обсъжда наложено наказание „пробация“, а единствено
значение има наказанието „лишаване от свобода“, определено след замяната.
Изтърпяната част от наказанието „пробация“ е зачетена като изтърпяно наказание,
поради което на замяна с „лишаване от свобода“ подлежи единствено неизпълнената
част от наказанието „пробация“. По тази причина, изтърпяната част от първоначално
наложеното наказание „пробация“ не подлежи на приспадане от наказанието
„лишаване от свобода“, тъй като не е част от това наказание. Изтърпяната част,
като част от цялостното наказание „пробация“, е взета предвид преди да бъде
направена замяната с „лишаване от свобода“, като е заменена само неизпълнената
част от цялото наказание „пробация“. Ето защо, изтърпяната част от наложеното
наказание „пробация“ по НОХД №16515/2013г. на СРС, не може да бъде приспадната
от неизпълнената част от наказанието „пробация“, която по реда на чл.43а, т.2 НК, е била заменена с наказание „лишаване от свобода“.
По всички тези
съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение на СРС следва да се
измени в посочения по-горе смисъл.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, освен изложените, налагащи неговото изменяване
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК‚
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА определението от 28.03.2019г., постановено по НЧД №1837/19г. по описа на СРС, НО, 22-ри
състав, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъдения В.Д.М. с ЕГН-**********,
с която е поискано приспадане на изтърпяно наказание „пробация“ по групирани
вече дела с определение, постановено по НЧД №15940/2017г. по описа на СРС, НО,
95 състав, влязло в сила на 28.12.2018г.
Решението е
окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на осъдения за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.