Определение по дело №1177/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл.2, вр. чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от М.Т.Н.,***.Стамболийски № 23, против Административен съд - Добрич, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в следствие нарушения на чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, както следва: 1/ имуществени вреди в размер на 8017,80лв., представляващи заплатени държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва; 2/ неимуществени вреди в „максимален размер“.

Първоначално искът е предявен „До компетентния съд“ чрез Административен съд - Добрич, който на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ с Определение № 90/21.02.2023г. по адм.д. № 126/2023г., го е изпратил на Адм.съд - Варна - като най-близък родово компетентен административен съд.

Във връзка с Определение № 90/21.02.2023г. по адм.д. № 126/2023г. на Адм.съд-Добрич, пред Адм.съд-Варна е образувано адм.д. № 453/2023г., по което с Определение № 595/28.02.2023г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Добрич.

Във връзка с повдигнат спор за подсъдност, с Определение № 1151/17.05.2023г. на ВКС и ВАС по гр.д. № 1510/2023г. е прието, че компетентен да разгледа правния спор, повдигнат с исковата молба на М.Н., срещу Административен съд - Добрич, е Административен съд-Варна. Прието е, че твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл.6, § 1, изр.1 от ЕКПЧОС и на чл.47, ал.2, изр.1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид чл.52, т.3 от ХОПЕС и чл.6, § 3 ДФЕС, са и част от правото а Европейския съюз, поради което твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1, пр.2 ЗОДОВ - претендират се вреди за неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния Адм.съд-Добрич.

С Разпореждане № 6054/29.05.2023г. исковата молба е приета за нередовна, т.к. от твърденията и доводите в нея не може да се извлече по недвусмислен начин в коя от хипотезите по чл.2б и/или чл.2в ЗОДОВ се претендират вреди. Прието е и че даденото с Определение № 1151/17.05.2023г. на ВКС и ВАС по гр.д. № 1510/2023г. тълкуване на нормите на чл.6, § 1, изр.1 от ЕКПЧОС и на чл.47, ал.2, изр.1 от ХОПЕС не може да отстрани тези пропуски в исковата молба, доколкото изрично в разпоредбата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ се регламентира отговорност за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията - от каквото нарушение в случая смесеният петчленен състав е приел, че се претендират вреди. Предпоставките за допустимост и основателност на исковете по чл.2б и чл.2в ЗОДОВ са различни, както е различен и редът, по който същите се разглеждат.

Така, с цитираното разпореждане, исковата молба е оставена без движение с указания към ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни; 1/ в коя хипотеза и по кой ред претендира вреди - чл.2б, ал.1 или чл.2в, ал.1 ЗОДОВ; 2/ в случай че претендира вреди по реда на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, по арг. чл.8, ал.2 ЗОДОВ следва да представи доказателства за това, че е изчерпана административната процедура по реда на чл.60а от Закона за съдебната власт; 3/ в случай че претендира вреди по реда на чл.2в ЗОДОВ, да посочи коя конкретна правна норма от правото на ЕС твърди, че е нарушил Адм.съд-Добрич при разглеждане на всяко едно от делата - за всяко едно от твърдяните нарушения поотделно; 4/ размера на имуществените вреди, които претендира по всяко едно от делата, както и техният вид; 5/ размера на неимуществените вреди, които претендира по всяко едно от делата; 6/ исковия период, за който претендира имуществени и неимуществени вреди - по всяко едно от делата. В разпореждането е вписано изрично предупреждение, че при неотстраняване на нередовностите в исковата молба в указания срок, производството по делото ще бъде прекратено.

В 7-дневния срок за изправяне на нередовностите в исковата молба, от ищеца е постъпила молба С.д. № 9294/19.06.2023г., в която прави следните уточнения: в исковата молба липсват твърдения или доводи за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок; в т.13, 16, 19 и 22 от ИМ, с подчертаване, са посочени за всяко дело поотделно конкретните норми от Конвенцията, по които се твърдят нарушения; в т.14, 17, 20 и 23 от ИМ, са посочени имуществените вреди по всяко едно от делата, както и техния вид; претендира неимуществени вреди общо в размер на 12000лв; исковият период за който се претендират обезщетенията следва да бъде определен за времето от образуване на АД № 209/2011г. до влизане в сила на КАНД № 620/2022г.

Исковата молба е НЕДОПУСТИМА.

С оглед твърденията в нея и в уточняващата я молба, ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в следствие извършени нарушения на ЕКПЧОС, извършени от Административен съд - Добрич, както следва: по АНД № 209/2021г. се твърдят нарушения на чл.6, ал.1 и чл.13 ЕКПЧОС; по АНД № 155/2022г. се твърдят нарушения по чл.6, ал.1, чл.8 и чл.13 ЕКПЧОС; по АНД № 143/2022г. се твърдят нарушения по чл.6, ал.1, чл.13 и чл.14 ЕКПЧОС; по КАНД № 620/2022г. се твърдят нарушения на чл.6, ал.1 и чл.13 ЕКПЧОС. Ищецът твърди, че извършените при осъществяване на правораздавателната дейност на Адм.съд - Добрич нарушения, са достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, исковете се разглеждат по реда на АПК - за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателна дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

С Определение № 1151/17.05.2023г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС е прието, че твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ.

С оглед тези указания, във връзка с определяне на подсъдността, исковата молба следва да се разгледа в контекста на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за извършени от правораздавателните органи нарушения на правото на ЕС.

В случая, противно на тълкуването, дадено с Определение № 1151/17.05.2023г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС, твърденията в исковата молба не се основават на извършено нарушение на Правото на ЕС, а на нарушения на ЕКПЧОС. Обстоятелството, че ХОПЕС съдържа аналогични разпоредби, не обосновава различен извод.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.6, § 2 ДЕС, Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това присъединяване обаче не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени с Договорите. Според чл.6, § 3 ДЕС, основните права, както са гарантирани от ЕКПЧ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите - членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.

За да се присъедини обаче ЕС към ЕКПЧ, съгласно чл.218 ДФЕС, следва да се сключи нарочно споразумение, каквото към момента все още не е факт, т.к. със Становище 2/13 на пленума на Съда на ЕС от 18 декември 2014г. е прието, че Споразумението за присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи не е съвместимо с член 6, параграф 2 ДЕС, нито с Протокол (№ 8) относно член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз относно присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

С оглед изложеното неправилно с Определение № 1151/17.05.2023г. е прието, че към момента ЕКПЧОС е част от правото на ЕС и това обуславя разглеждане на иска по реда на чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ.

От постоянната практика на Съда на ЕС следва, че във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се уредят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират пълната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза – Решение от 19 ноември 1991г., Francovich и др., С-6/90 и С-9/90, т.42, EU:C:1991:428, Решение от 30 ноември 2003г., Köbler, С-224/01, т.50, EU:C:2003:513 и Решение от 14 септември 2017г., Petrea, С-184/16, т.58, EU:C:2017:684.

Правото на Съюза предвижда също, че задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите – Решение от 5 март 1996г., Factortame, С-46/93 и С-48/93, т.32 и Решение от 25 ноември 2010г., Fub, С-429/09, т.46.

Както следва от решенията на Съда по делата Frankovich и Factortame условията, при кумулативното наличие на които може да се ангажира отговорността на държава членка, са три: нарушената норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди.

За е допустима обаче исковата, следва на първо място вредите да се претендират от нарушена норма на правото на ЕС, каквото в случая не се сочи от ищеца.

Нито един от споровете пред Адм.съд-Добрич, във връзка с които се твърди, че са извършени нарушенията, не се регулира от разпоредби на правото на ЕС - договорите, вторичното право, практика на Съда на ЕС.

Споровете са и извън императивно дефинираното по чл.51, §1 приложното поле на ХОПЕС, т.к. разпоредбите й се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и за държавите членки, единствено когато прилагат правото на ЕС.

След като в исковата молба не се твърдят нарушени права, произтичащи пряко от разпоредби на ПЕС, същата е недопустима за разглеждане по реда на чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ.

В резултат на тълкуването на СЕС по дело С-571/16, Кантарев, се стигна до изменение в ЗОДОВ и АПК, в резултат на което изрично се регламентираха основанията и реда за ангажиране на отговорността на Държавата от нарушения на правото на ЕС. Тези правила във всички случаи следва да се тълкуват и прилагат в светлината на основните принципи на ПЕС.

В тази връзка следва да се посочи, че тълкуването, дадено в Определение № 1151/17.05.2023г., макар задължително за определяне подсъдността на спора, не може да измени правопорядъка на ЕС. Правилата за ангажиране отговорността на Държавата от нарушения на правото на ЕС не могат да се тълкуват разширително, т.к. по този начин се нарушават принципите на автономност, равностойност и ефективност.

С оглед изложеното и по арг. чл.8, ал.1 ЗОДОВ, претендираните вреди подлежат на обезщетяване по общия ред.

По изложените съображения, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.Т.Н.,***.Стамболийски № 23, против Административен съд - Добрич, за присъждане на обезщетение за: 1/ имуществени вреди в размер на 8017,80лв., представляващи заплатени държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва; 2/ неимуществени вреди общо в размер на 12000лв., претърпени: по АНД № 209/2021г. в следствие нарушения на чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧ; по АНД № 155/2022г. в следствие нарушения на чл.6, ал.1, чл.8 и чл.13 от ЕКПЧ; по АНД № 143/2022г. в следствие нарушения на чл.6, ал.1, чл.13 и чл.14 ЕКПЧ; по КАНД № 620/2022г. в следствие нарушения на чл.6, ал.1 и чл.13 ЕКПЧ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1177/2023г. по описа на Адм.съд-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните!

	Съдия: