Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 169 18.11.2021 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН М.
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин М. административно дело № 231 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на А. О. М. с ЕГН ********** от гр. К., срещу Решение № 1012-16-99/1 от 01.09.2021 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено разпореждане № 2140-16-192 от 07.07.2021 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО считано от 02.06.2021 год.
В жалбата се твърди, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода, през който е
отбил редовна наборна военна служба от 01.12.1973 год. до 13.12.1975 год. Позовавайки се на
действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове в
областта на осигуряването, които са приложими по силата на §9, ал. 1 от ДР на
КСО оспорващият твърди, че за него е възникнало правото на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като военната му служба през този период следва да
се зачете за действителен осигурителен стаж. Оспорващият иска от съда да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по
приложението на закона и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващия с вх. № 2113-16-395 от 02.06.2021
год. до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението
са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж в
т.ч. военна книжка № 069193 от 07.03.1985 год.. Съгласно описа на осигурителния
стаж /л. 24/ на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III – та категория в размер на12 години 00 месец и 03
дни в т.ч. 02 години 00 месеца и 13
дни наборната военна служба като
срочнослужащ за времето от 01.12.1973 год. до 13.12.1975 год. и осигурителен
стаж от II категория в размер на 3 години 01 месец и 05 дни.
С разпореждане №
2140-16-192 от 07.07.2021 год. /л.15-16/ ръководителят по „ПО” при ТП на НОИ Разград е отказал да
отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 02.06.2021 год.
Административният орган приел, че оспорващият има навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години
действителен осигурителен стаж. Зачел е
осигурителния стаж по категория и размер, съобразно зачетения в описа на
осигурителния стаж, но не е зачел времето на наборната военна служба за
действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на
КСО, като по този начин е приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващия
по чл. 68, ал. 3 от КСО е 13 год. 00 месеца и 25 дни. На това основание е счел,
че не е налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж
без превръщане по реда на чл. 104 от КСО.
Разпореждането е обжалвано пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба на 04.08.2021 год.
С Решение № 1012-16-99/1
от 01.09.2021 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата. За
да постанови решението си административният орган се е позовал на разпоредбата
на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е приел че времето, през което А. О. М.
е отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението „действителен
стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението
е връчено на оспорващия на 07.09.2021 год., съгласно известие за доставка /л. 7/,
а жалбата срещу него е подадена на 14.09.2021
год., чрез лицензиран пощенски оператор, съгласно пощенското клеймо на плика.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила, а и оспорващият не твърди наличието
на такива.
По
отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон съдът намира следното: Между страните няма спор по
фактите. Не е спорно, че през периода от 01.12.1973 год. до 13.12.1975
оспорващият е бил на наборната военна
служба като срочнослужащ в Българската армия. Спорният въпрос е дали тази служба следва да бъде зачетена за
действителен осигурителен стаж или не
следва да бъде зачетена. Съдът не споделя извода на административният орган, че
не следва да се зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2021 год.
изискуемата възраст по тази разпоредба за мъжете е 66 години и 8 месеца
навършена възраст, която оспорващият е имал навършена към датата на подаване на
заявлението – 02.06.2021 г.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода от 01.12.1973 год. до 13.12.1975
год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
През този период
наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна Република
България
(ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно
чл. 1 и чл. 3 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е
предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани,
които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във
Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ / отм./
в редакцията през процесния период 1973-1975 год. срокът на редовната военна служба за времето
във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По силата на
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.) , в
относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в процесния период 1973-1975 г. наборната
военна служба в България е представлявала обективно и неотстранимо по волята на
дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание
за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от
оспорващия А. О. М. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но
който по силата на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на
редовна военна служба от 2 години, съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ в редакцията през периода 1973-1975 год.
/отм./ , положен от оспорващия за процесния период, се зачита за действителен
трудов стаж, съгласно действащите към този период разпоредби - чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като не е
сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В този смисъл е
и трайната съдебна практика на Върховния административен съд, Шесто отделение
- Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. №
9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. №
7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. №
10591/2017 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. №
4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. №
10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 год.;
Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.; Решение № 15601 от
18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение № 14517 от 24.11.2020
г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от 01.12.2020 год. по
адм.д. 6666/2020 год.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон,
поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 172 ал. 2 от АПК.
На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски като своевременно направено е основателно. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие от 30.07.2021год., от който се
установява, че оспорващият е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. От процесуалния представител на ответника
е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в
производството доказателства и обстоятелството, че по делото е проведено едно
открито съдебно заседание, съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния размер от 350, 00 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски, като своевременно направено е основателно и доказано в размер на 350
лв., договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-99/1 от 01.09.2021 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с него разпореждане № 2140-16-192 от 07.07.2021 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград да заплати на А. О. М. с ЕГН ********** от гр. К. разноски по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия /п/