№ 60
гр. Шумен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станислава Ст. С.а
в присъствието на прокурора Яна Миткова Н.а (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213600600232 по описа за 2021 година
Производство по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 260008/29.04.2021 г. постановена по НОХД №
400/2020 г. ВПРС е признал подс. ЗДР. СП. Т. за виновен в това, че на
11.09.2017 г. в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, съставил чрез другиго-
неустановено лице, неистински частен документ – „Молба-декларация“ вх. №
1885/11.09.2017 г., адресирана до Нотариус С. Н. рег. № 592 на НК с район на
действие ВПРС, чрез кмета на Община Велики Преслав, от името на Д, К, Н,
от гр. Нови пазар с правно основание чл. 587 ал. 2 и 3 от ГПК и чл. 79 от ЗС
за извършване на обстоятелствена проверка и издаване на Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Миланово,
както следва: нива с площ 10. 602 дка, съставляваща имот № 212005, нива с
площ 4. 998 дка, съставляваща имот № 201001, нива с площ 8. 5 дка,
съставляваща имот № 211016, нива с площ 11. 102 дка, съставляваща имот №
1
228003 и го употребил, за да докаже, че съществува право на Д, К, Н, от гр.
Нови пазар да придобие собственост върху посочените в молбата имоти по
давност, поради което и на основание чл. 309 ал. 1 във вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б.
“б“ от НК го осъдил и на „Пробация“ и на основание чл. 42а ал. 4 вр. чл. 42а
ал. 2 т. 1 и 2 от НК и чл. 42б ал. 1 от НК определил следните пробационни
мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 10
месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност 10 месеца. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК,
определил ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подс. Т., по настоящата присъда и по
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 398/2020 г. по описа
на ШPC, а именно: Пробация със следните пробационни мерки -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 10 месеца
и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност 10 месеца. На основание чл. 25 ал. 2 от НК приспаднал от
така определеното общо наказание “ПРОБАЦИЯ”, изтърпяното от
подсъдимия наказание “Пробация” по определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 398/2020 г. по описа на ШРС, влязло в сила на
27.02.2020 г. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК и чл. 190 ал. 2 от НПК осъдил
подс. Т. да заплати сума в размер на 207. 32 лева, в полза на държавата по
сметка на ВПРС и 5 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на подс.
Т. – адв. Ю.Г. от ВАК. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова с която подс. Т. да бъде признат за невиновен и оправдан по
предявеното му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за
неоснователна. Счита присъдата на ВПРС за правилна и законосъобразна и
предлага същата да бъде потвърдена.
Подс. Т. редовно призован се явява лично и със защитника си – адв.
Ю. Г. от ВАК. Защитника намира, че присъдата на ВПРС съдържа в мотивите
декларативни изводи за наличието на посредствено извършителство от страна
на подс. Т.. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства не може
2
да се направи извода, че Т. е посредствения извършител на деянието.
Присъствието на подс. Т. в Община В. Преслав и евентуално представяне от
него на въпросната молба – декларация не сочело, че той е посредствен
извършител, който е мотивирал трето лице да положи подпис под този
документ. На второ място – излагат се от защитника доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство – при
съставяне на обвинителния акт. В тази връзка се сочи, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт е формулиран правен извод, че е употребен
документ пред служители на Община В. Преслав, за да докаже, че съществува
правото на собственост на лицето Д, К, Н,. Това обстоятелство, че лицето е Д,
К, Н, било прехвърлено и в диспозитива на обв. акт. Но пак в
обстоятелствената част на обв. акт това лице било посочено с имена Д. К. Н..
Това по същество според защитника представлявало особено съществено
противоречие в обв. акт, тъй като не можело да се идентифицира лицето,
което било заинтересовано от доказването на правото на собственост върху
тези земи. Сочи се също, че фамилното име на това лице било променяно
няколко пъти в обстоятелствената част, но било важно как е записано в
диспозитива, а там бил записан като Н.. Това според защитника
представлявало изменение на обвинението от първоинстанционния съд, без
прокурора да е направил такова по смисъла на чл. 287 от НПК. Всичко това
нарушавало процесуалните права на подсъдимия да разбере ясно и точно в
какво е обвинен. Поддържа се искането за оправдаване на подс. Т..
В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС
установи следното:
Подс. ЗДР. СП. Т. през 2017 г. бил земеделски производител от с.
Кюлевча. Същия се познавал със св. Д. Н. от гр. Нови пазар. Преди 25.07.2017
г. той се свързал със св. Н. и му предложил да придобие на свое име по
давност, чрез обстоятелствена проверка земеделски земи, находящи се в
землището на с. Миланово, които да прехвърли по късно на подс. Т. като му
обещали заплащане за това. Ставало въпрос за следните земеделски земи, а
именно: - нива с площ от 10. 602 дка, съставляваща имот № 212005, нива с
площ от 4. 998 дка, съставляваща имот № 201001; нива с площ от 8. 5 дка,
3
съставляваща имот № 211016 и нива с площ от 11. 102 дка, съставляваща
имот № 228003. Относно посочените имоти подсъдимия имал личен интерес
от придобиване на същите, като земеделски производител. Св. Н. се съгласил
тъй като бил безработен и изпитвал финансови затруднения, въпреки, че
никога не бил владял или ползвал каквито и да било земи в землището на с.
Миланово. Подс. Т. обяснил също така, че ще трябва да участва в проверка в
качеството на молител в нотариалното производство за придобиването на
земите по давност чрез обстоятелствена проверка. Според постигната
договорка между двамата подс. Т. и св. Н. отишли при нотариус Тонка
Славова в гр. Нови пазар, където Н. подписал пълномощно, с удостоверен
подпис и съдържание с рег. № 1964 и 1964 с което упълномощил майката на
подс. Т. - св. М. В., да го представлява пред всички общински, областни,
данъчни органи, технически служби, нотариус и др. при образуване на
нотариално производство за извършване на обстоятелствена проверка
относно горепосочените земеделски земи, находящи се в землището на с.
Миланово. В пълномощното било посочено и правомощие на св. В. да се
разпорежда с горепосочените имоти, продавайки ги на когото намери за
добре, вкл. и на себе си, да подписва декларации по чл. 25 ал. 8 от ЗННД и по
чл. 264 ал. 1 от ДОПК. След това – същия ден св. Н. и подс.Т. отишли в гр. В.
Преслав в Общинска служба "Земеделие" гр. Велики Преслав и там св. Н.
подал заявление № 326/25.07.2017 г. за издаване препис от решението на
възстановяване на земеделските земи и за издаване на скици. На 27.07.2017г.
св. Н. отново отишъл в гр. В. Преслав където подал заявление с № 11281131
пред Община - Велики Преслав за издаване данъчни оценки за имотите, което
заявление саморъчно написал и подписал. След това св. Н. заявил на подс. Т.,
че щял да отива да работи в чужбина. Сменил личната си карта, тъй като
старата изтичала и на 29.07.2017 г. напуснал страната през ГКПП-Дунав мост.
На 23.08.2017 г. подс. Т. отишъл в гр. В. Преслав, за да вземе от общината
изготвените данъчни оценки на земеделските земи по подаденото от св. Н.
заявление. В общината подс. Т. получил данъчните оценки за тези земи.
Получаването на тези оценки, той удостоверил в екземпляр на
„Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********“, който оставал в
Община В. Преслав като собственоръчно написал в долния ляв ъгъл на
удостоверението „Получих, 23.08.17“ и имитирал подписа на св. Н. срещу
така изписания текст.
4
В началото на м. септември 2017 г. подс. Т. отишъл в Община -
Велики Преслав, за да подаде „Молба-декларация“ до Нотариус Св. Н. per. №
592 от Регистъра на Нотариалната камара с район на действие PC-Велики
Преслав, чрез кмета на Община В. Преслав. Същата била изготвена от името
на „Д, К, Н, с ЕГН **********, л.к. *********/27.07.2007г„ издадена от МВР-
Шумен, с постоянен адрес гр. Нови пазар, ул. „Цар Борис I" № 4 вх. 2 ап. 2. В
тази молба било декларирано, че молителят притежава по давност имоти с
№№ 212005, 201001, 211016 и 228003, находящи се в землището на с.
Миланово, поради което моли да бъде извършена обстоятелствена проверка и
му бъде издаден нотариален акт за собственост на имотите на основание чл.
587 ал. 2 и ал. 3 от ГПК и чл. 79 от ЗС. Молбата-декларация се подавала чрез
кмета на общината, тъй като от общинската администрация следвало да се
удостовери, че въпросните имоти не са общинска собственост. В коридорите
на общината подс. Т. се срещнал със св. С. С., който го упътил къде да подаде
документите и че същите следвало да се подадат на св. Й. С. - специалист
„Общински имоти", отговаряща за тази дейност, която не била по това време
в кабинета си. Молбата-декларация, ведно придружаващите я документи,
била приета от св. Ст. С., който я оставил на С.. Когато се св. С. разгледала
документите подадени от подс. Т. установила, че молбата-декларация нямала
входящ номер на общината и, че не била платена съответна такса, както и
непълноти в описанието на имотите и техните граници. За целта на 11.09.2017
г. св. С. се свързала със св. М. В. - пълномощник на Н., като и обяснила за
констатираните пропуски които следвало да се отстранят от подалия
документите, за да бъде извършена исканата административна услуга. Св. В.
дошла в общината и св. С. й върнала документите, за да отстрани
нередовностите. Малко по късно същия ден в кабинета на св. С., влязъл подс.
Т., който носел върнатите на пълномощника Молба-декларация и
приложените документи. Без да се представи поискал обяснение от св. С.
защо отказва да приеме документите. Помежду им възникнал спор на висок
тон, който мотивирал св. С. да влезе в кабинета на С.. Последната попитала
подсъдимия в какво качество се явява пред нея и той й заявил, че е молителят
Д. Н., а упълномощеното лице - М. В. била негов адвокат. Св. С. нямала
практика да изисква документи за самоличност, поради което се доверила
твърденията му, след което и на него обяснила за констатираните непълноти в
Молбата-декларация. Подс. Т. продължил да настоява, че желае бързо
5
изпълнение на исканата услуга, но св. С. му върнала документите. Той ги взел
и напуснал кабинета. Същият ден подс. Т., който имал желание бързо да
приключат нещата в общината и да се задейства процедурата по
обстоятелствената проверка, а св. Н. го нямало, защото бил в чужбина,
подсъдимия предоставил на неустановено лице да положи подпис от името на
декларатора – св. Н.. Това неустановено лице положило подпис в Молбата-
декларация срещу реквизита „Декларатор“ като имитирало подписа на св. Н..
След това била платена съответната такса и молбата-декларация от името на
св. Д, К, Н, била входирана с входящ номер на Община В. Преслав - №
1885/11.09.2017 г. С така подготвените документи подс. Т. знаейки, че
подписа в графата „Декларатор“ не е положен от св. Н., той се върнал при св.
С. и предал на тази молба-декларация, за да докаже правото на молителя Д, К,
Н, да придобие по давност собствеността на описаните в Молбата-декларация
земеделски имоти. Като прегледала повторно предадените и молба-
декларация и придружаващите я документи св. С. се усъмнила в
достоверността на твърденията на молителя и съобщила за това на кмета на
Общината. Била извършена проверка и в с. Миланово при която се
установило, че лицето сочено като декларатор - Д. Н. не е сред кръга от
наследници на лицето, чийто имоти са били възстановени, както и че
молителят Д. Н. не бил познат в района на с. Миланово. Това дало основание
за сигнализиране на Районна прокуратура гр. В. Преслав и такъв бил подаден.
От заключението на графическа експертиза по Протокол №
4/23.02.2018 г. се установява, че подписът положен в Молба-декларация с вх.
№ 1885/11.09.2017 г. от срещу реквизита „декларатор" не е подпис на лицето
Д. К. Н. с ЕГН ********** и не е положен от него.
От заключението на графическа експертиза по Протокол №
11/16.06.2018 г. се установява, че подписът положен в Заявление от
27.07.2017 г. до Община В. Преслав е подпис на лицето Д. К. Н. и е положен
от него, както и че ръкописния текст в попълненото заявление е изписан от Д.
К. Н..
От заключението на графическа експертиза по Протокол №
14/07.11.2018 г. се установява, че: 1./ Ръкописния текст „Получих, 23.08.17
6
г.“ изписан в долен ляв ъгъл на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264
ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/28.07.2017 г. не е изписан от лицето Д. К.
Н.; 2./ Подписът, положен срещу ръкописния текст „Получих, 23.08.17 г.“
изписан в долен ляв ъгъл на удостоверение за данъчна оценка, не е подпис на
Д. К. Н.; 3./ Подписа положен срещу Декларатор в Молбата-декларация не е
подпис на М. Рачева В.; 4./ Ръкописния текст „Получих, 23.08.17 г.“ не е
изписан от М. Р. В.; 5./ Подписът срещу ръкописния текст „Получих, 23.08.17
г.“ не е на М. Р. В.; 6./ Подписа срещу Декларатор в молбата-декларация не е
подпис на ЗДР. СП. Т.; 7./ Подписът положен срещу ръкописен текст
„Получих, 23.08.17 г. не е на Здравко С. Т..
От заключението на графическа експертиза по Протокол №
13/21.08.2020 г. се установява, че ръкописния текст „Получих, 28.07.17 г.“,
положен в долен ляв ъгъл на удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/28.07.2017 г. е изписан от ЗДР. СП. Т.. Същото се установява и от
заключението на графическа експертиза по Протокол № 141/23.09.2020 г.
От протоколи за разпознаване от 23.01.2018 г. се установява, че св. Й.
С. и Ст. С. са разпознали подс. Т. като лицето което е подало молба-
декларация от името на св. Д. Н..
От приетите като доказателства Молба-декларация от името на св. Н.,
от данъчни оценки и скици на имоти се установява, че действително тези
документи са подадени в Община гр. В. Преслав.
От справка за пътуване на лице-български гражданин се установява,
че св. Н. е напуснал пределите на страна на 29.07.2017 г. през ГКПП Русе –
Дунав мост и се е завърнал на 18.10.2017 г.
От справката за съдимост на подс. Т. се установява, че с присъда по
НОХД № 23/98 г. на Военен съд гр. Варна е осъден за престъпление по чл.
343 ал. 1 б. „б“ от НК на 2 г. и 6 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен
срок.Реабилитиран по право на 14.05.2002 г. С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 734/17 г. на Районен съд гр. Шумен е осъден за
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. 2 и във вр. с чл. 20 ал. 3 и чл. 26
ал. 1 от НК извършено на 06 и 07.10.2016 г. на пробация и за престъпление по
чл. 309 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 и 4 и чл. 26 ал. 1 от НК извършено на 06 и
7
07.10.2016 г. на пробация.
Горната фактическа обстановка ШОС приема за установена от
приложените по делото писмени доказателства, заключенията на
графическите експертизи и от показанията на св. Д. Н., С. С., Й. С., Б.В.,
Дияна С., Д. А., П. П., А. М., Й. П. изцяло, показанията им кореспондират
както помежду си и с писмените доказателства по делото.
От показанията на св. С. С. се установява, че той е приел молбата-
декларация и другите документи от подс. Т., както и че по късно подс. Т. пред
св. С. е настоявал да бъдат придвижени документите му по бързо, че молбата
декларация е от името на лице което е от гр. Нови пазар, че в документите
ставало въпрос за земеделски земи в с. Миланово. От показанията на св. Й. С.
се установява, че: след като е разгледала документите подадени от подс. Т. е
установила, че молбата-декларация не е входирана в общината, че не е
платена съответната такса и имало несъответствие в описанието на имотите,
че същата се свързала със св. М. В. на която обяснила тези обстоятелства и че
я помолила да вземе документите и да оправи нещата, че В. взела
документите, а малко след това при св. С. пристигнал подс. Т. и поискал
обяснение за връщането на документите, че поради разговора на висок тон в
стаята на св. С. дошъл и св. С., че подс. Т. се представил като заявителя по
молбата-декларация като лицето Д. Н., че представил св. В. като негов
адвокат, че подсъдимия взел обратно документите и няколко часа по късно се
върнал при С. и подал нова молба-декларация, която била входирана, била
платена такса и оправени другите нередовности, че тя се усъмнила и
извършила проверка на заявените земеделски земи като установила, че
молителя Д. Н. не е сред кръга наследници на процесните земи, че не бил
познат в района на с. Миланово, че сигнализирала за това кмета на Община В.
Преслав. От показанията на св. Б.В., Дияна С., Д. А., П. П. и Й. П. се
установяват обстоятелства по издаване и получаване на данъчни оценки за
земите, достъпа до сградата на Община В. Преслав.
Съда кредитира показанията на св. М. В. в частите в които твърди, че
на нея се е обадила св. С. като и обяснила за нередовностите в подадените от
името на св. Н. документи, че тя ги е взела от св. С. по късно за оправяне на
8
нередности в тях. Тези показания се подкрепят от показанията на другите
свидетели. В останалите им части съда не кредитира показанията на св. В.,
тъй като от една страна са вътрешно противоречиви. От друга – в
противоречие са с показанията на св. С. и С., както и с тези на св. Н.. От трета
– този свидетел е майка на подс. Т. и като такава е заинтересована от изхода
на делото. Съда не кредитира и показанията на св. К.и Х. Г. относно
познанството им със св. Н. и в частите в които твърдят, че св. Н. им е
съобщил, че ще прави обстоятелствена проверка за придобиване на
земеделски земи в с. Миланово, както и, че св. Н. ги е молил да му станат
свидетели в това производство. Тези им показания са в противоречие с
показанията на св. Н.. Съда не кредитира и обясненията на подс. Т. дадени в
съд. заседание пред първоинстанционния съд. Вярно е, че обясненията на
подсъдим могат да са годно доказателство, но е вярно и, че същите могат да
са израз на осъществяване правото на защита. В случая въззивната инстанция
приема, че е налице втората хипотеза, а именно, че обясненията на подс. Т. са
израз на осъществяване на неговото право на защита. От една страна тези му
обяснения са в противоречие с показанията на кредитираните свидетели. От
друга страна – налице е вътрешно противоречие – един път твърди, че не е
ходил и не е подавал документи в общината. От друга – твърди, че може да е
ходил и да ги подава. От трета – че майка му – св. В. е носила документите
които св. Н. и е предал.
При така приетата за установена фактическа обстановка въззивната
инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че
молбата-декларация е неистински частен документ на който е придаден вид,
че представлява конкретно писмено изявление, изходящо от св. Д. Н., а не на
лицето, което действително го е съставило. Положения подпис срещу
„Декларатор“ в молба-декларация от Д, К, Н, с вх. № 1885/11.09.2017 г. на
Община В. Преслав е имитиран като по този начин на документа само е
привиден вид, че представляват конкретно писмено изявление на св. Н..
При тези правилни изводи относно вида на документа,
първоинстанционния съд е достигнал до неправилна квалификация на
деянието като такова по чл. 309 ал. 1 от НК и подс. Т. следва да отговаря за
9
това престъпление, т. е. да отговаря за авторството на съставянето на
инкриминирания неистински частен документ и за използването му. В
първоинстанционното производство не е установено конкретното фактическо
действие, в което да се е състояло изпълнителното деяние по съставяне „чрез
другиго“ на молбата-декларация. Тук следва да се посочи, че престъплението
по чл. 309 ал. 1 от НК е двуактно. Първия акт на това престъпление съгласно
нормата на чл. 309 ал. 1 от НК е възможно да се осъществи в две форми –
подправеният документ да е съставен лично от подсъдимия, т.е. „сам“ да
извърши подправката или във втората форма – „чрез другиго“. При втория
акт на това престъпление документът трябва да бъде употребен лично от
дееца, за да се докаже съществуването или не на някое право или задължение
или правоотношение от правно значение, като двата акта са функционално
свързани. В настоящия случай на подс. Т. е повдигнато обвинение за
съставяне „чрез другиго“ на неистинския частен документ. От събраните по
делото доказателства не може да се направи извод за наличието на
фактическия състав на изпълнителното деяние, което да се изрази във
фактическата връзка между дееца и другото лице, което или да е било
мотивирано от дееца при условията на съучастие с него, или да е използвано
от дееца като оръдие за извършване на документната подправка /при
посредствено извършителство/. Не може да се приеме от събраните по делото
доказателства, че е установен фактическият състав на инкриминираното
изпълнително деяние - съставянето чрез другиго на предмета на
документното престъпление. Липсват доказателства за съучастие на подс. Т. с
друго лице, както и не са установени данни за извършване на деянието от
него чрез използване на друго лице /наказателно неотговорно, или лице,
което да не е съзнавало фактическите обстоятелства на престъплението/, т.е.
при посредствено извършителство. От заключението на графическа
експертиза № 4/23.02.2018 г. се установява, че подписът положен в Молба-
декларация с вх. № 1885/11.09.2017 г. от срещу реквизита „декларатор" не е
подпис на лицето Д. К. Н. с ЕГН ********** и не е положен от него. От
заключенията на графически експертизи № 4/23.02.18 г. и № 14/07.11.18 г., че
подписа срещу „Декларатор“ в молба-декларация с вх. № 1885/11.09.17 г. не е
бил положен нито от св. М. Р. В., нито от подс. Т., тъй като така положения
подпис е имитиран и не е възможно да се даде отговор на въпроса за
идентификация на лицето което го е положило. Първоинстанционния съд е
10
достигнал до формален и декларативен извод, че подс. Т. чрез другиго е
подправил молбата-декларация. Но този извод се основава единствено на
предположение за авторството на изпълнителното деяние от подсъдимия, без
да е доказана обективната и субективна връзка между дееца и физическия
съставител на неистинския документ. Поради това въззивната инстанция
приема, че подс. Т. не следва да отговаря за първия акт от съставното
престъпление - престъпно съставяне на неистински частен документ съгласно
обвинението по чл. 309 ал. 1 от НК и трябва да бъде оправдан по това
обвинение. Подсъдимият следва да отговаря по предявеното му обвинението
деяние за съзнателно използване на процесния неистински частен документ,
което е въздигнато в самостоятелно престъпление по чл. 316 от НК в
случаите, когато от дееца за самото съставяне на неистинските документи не
може да се търси наказателна отговорност. Съобразно правната теория и
съдебна практика, за да възникне наказателна отговорност за дееца при
документна подправка на частен документ, деецът трябва да ползва сам пред
другиго съставеният от него неистински частен документ. При положение, че
той не може да отговаря за подправката на документа, но реши да ползва
неистинския частен документ, след подправката му от неустановен по делото
извършител, деецът ще осъществи само съставът на чл. 316 във вр. чл. 309 ал.
1 от НК.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че на осн. чл. 337
ал. 1 т. 2 от НПК ще следва да се измени присъдата на Великопреславският
районен съд, без промяна в обстоятелствената част на обвинението, в която се
съдържат и фактическите признаци на състава на престъплението по чл. 316
във вр. чл. 309 ал. 1 от НК. А по първоначалното обвинение за престъпление
по чл. 309 ал. 1 от НК подс. Т. следва да бъде оправдан.
По отношение доводите на защитата.
Съда не приема довода на защитата изложен в защитната реч във
въззивното производство за допуснато съществено процесуално нарушение
на досъдебното производство, при съставяне на обвинителния акт. Сочи се в
тази връзка, че е налице противоречие в обв. акт, тъй като няколко пъти било
променяно името на лицето от чието име била подадена инкриминираната
11
справка-декларация- лицето било посочено с фамилно име Н., както и с
фамилно име Н.. Това според защитата представлявало особено съществено
противоречие в обв. акт, тъй като не можело да се идентифицира лицето,
което било заинтересовано от доказването на правото на собственост върху
тези земи. Според защитника това нарушавало процесуалните права на
подсъдимия да разбере ясно и точно в какво е обвинен, т. е. защитата твърди
наличието на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения. Тези процесуални нарушения, защитата обсъжда за
първи път във въззивното производство. Видно от протокола от проведеното
съдебно заседание на 29.04.2021 г. по НОХД №400/2020 г. на ВПРС, се
установява, че е било проведено разпоредително заседание, а непосредствено
след това и съдебно следствие по реда на т. нар. "съкратено съдебно
следствие" в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. В проведеното
разпоредително заседание нито от защитата, нито от подсъдимия е направено
възражение за допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения, каквито се твърдят за първи път във въззивното
производство. В рамките на разпоредителното заседание се решават
съществени за бъдещия процес въпроси, изчерпателно посочени в нормата на
чл. 248, ал. 1, т. т. 1-8 НПК. Част от тях могат да бъдат поставени на
разглеждане по инициатива на страните единствено и само на този етап от
развитието на съдебния процес – тези по т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК, а
именно дали на досъдебното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата им. Това е така,
защото законодателят предвиди преклузия за възражения на страните,
свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство. Поради това въззивната инстанция приема, че за
така твърдените допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство е в сила нормата на чл. 248 ал. 3 от НПК, която
въвежда забрана в хода на въззивното производство да се обсъждат
допуснати в хода на ДП процесуални нарушения, които не са поставени на
обсъждане на разпоредителното заседание пред първата инстанция.
Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме за
неоснователно алтернативното искане на защитата на подс. Т. за отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
12
правила.
Съда не приема и довода, че след като в обвинителния акт лицето
подател на инкриминираната молба-декларация е посочено с две фамилни
имена – Н. и Н., а съда с присъдата приел, че става въпрос за лице с фамилно
име Н., това представлявало изменение на обвинението от
първоинстанционния съд, без прокурора да е направил такова по смисъла на
чл. 287 от НПК. На първо място – в обстоятелствената част и в диспозитива
на обв. акт е посочено лицето Д, К, Н,, като лице което е вписано като
подател на молбата-декларация. За лице с имена Д. К. Н. в обстоятелствената
част на обв. акт се сочи св. Д. К. Н., като лице с което подс. Т. е договарял
подаването на молбата-декларация, както и, че лице с такива имена е подало
заявления за издаване на препис от решението за възстановяване
собствеността върху земеделски земи и за данъчни оценки на такива земи. В
диспозитива на присъдата, ВПРС е посочил като лице от чието име е
подадена молбата-декларация – Д, К, Н,, т. е. същите имена на лице, които са
посочени в обстоятелствената част и диспозитива на обв. акт като титуляр на
молбата-декларация. Следователно – не е налице изменение на обвинението
от първоинстанционния съд.
Относно третия довод – че не било установено по делото кое е лицето
което е мотивирано от подс. Т. да подпише инкриминираната молба-
декларация, а от там и извода за липса на посредствено извършителство. На
този довод въззивната инстанция е дала отговор по същество, по горе в
настоящите мотиви при обсъждане правната квалификация на извършеното
от подс. Т. деяние, поради което не следва да се обсъжда отново.
При новата правна квалификация на деянието съда има задължението
да освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК. Но в случая не е налице една от
предпоставките на чл. 78а от НК – лицето да не е осъждано за престъпление
от общ характер. От справката за съдимост на подс. Т. се установява, че с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 734/17 г. на Районен
съд гр. Шумен, влязло в законна сила на 06.04.2017 г. е осъден за
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. 2 и във вр. с чл. 20 ал. 3 и чл. 26
13
ал. 1 от НК извършено на 06 и 07.10.2016 г. като му е наложено наказание
пробация и за престъпление по чл. 309 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 и 4 и чл. 26
ал. 1 от НК извършено на 06 и 07.10.2016 г. и му е наложено наказание
пробация. Поради това съда приема, че не са налице предпоставките за
освобождаване на подс. Т. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. При определяне вида и размера на наказанието
на подс. Т. първоинстанционния съд след преценка степента на обществената
опасност на деянието и дееца е приел, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Като такива е приел трудовата му ангажираност, тъй
като подсъдимия е земеделски производител, както и липсата на осъществена
сделка вследствие на осъщественото престъпление. Като отегчаващо вината
обстоятелство първоинстанционния съд е приел предходното му осъждане.
Въззивната инстанция не приема изводите на районния съд за наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. От една страна – съда е
приел наличието само на две такива. От друга – не се споделя от настоящата
инстанция, че липсата на осъществена сделка /провеждане и приключване на
производството по обстоятелствената проверка/ е смекчаващо вината
обстоятелство. Обстоятелствената проверка не е осъществена поради такова
желание или действие на подсъдимия. Тя не е осъществена въпреки
желанието на подсъдимия, но от действията на св. С.. При това положение
остава едно смекчаващо вината обстоятелство, което в никакъв случай не
може да се приеме като многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Поради това неправилно първоинстанционния съд е определил наказанието
при условията на чл. 55 от НК. Същото е следвало да се определи при
условията на чл. 54 от НК. Но в случая не е налице правомощие на въззивния
съд да измени присъдата като определи наказанието при условията на чл. 54
от НК, тъй като по този начин ще се влоши положението на подсъдимия, а не
е налице протест на прокурора. Тъй като за престъплението по чл. 316 от НК е
предвидено същото наказание, каквото е предвидено и за престъплението по
чл. 309 ал. 1 от НК, то присъдата в частта и относно вида и размера на
наказанието не следва да се изменя, а следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
14
Изменява присъда № 260008/29.04.2021 г. постановена по НОХД №
400/2020 г. по описа на Великопреславският районен съд с която подс. ЗДР.
СП. Т. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 309 ал. 1 от
НК, като преквалифицира деянието в престъпление по чл. 316 от НК и го
оправдава по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 309 ал. 1 от
НК.
Потвърждава присъдата в останалите и части.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15