Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 10977
31.05.2019 г., гр. Пловдив
КАТЯ БОЕВА - съдия при Районен съд Пловдив, като съдия-докладчик
по НЧХД № 2709/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив , V н.с., след като се запознах с материалите по делото и в
изпълнение на правомощията си по чл. 250-252 НПК намирам, че не са налице
условията за разглеждане на тъжбата по същество, доколкото същата е нередовна,
като съображенията на съда за това са следните:
Районен съд
Пловдив е сезиран с тъжба вх. № 28333/30.04.2019 г., депозирана от П.И., ЕГН: **********,
чрез адв. Н.М., с която се иска да се ангажира наказателната отговорност на М.З.,
ЕГН: **********, и К.З., ЕГН: **********, както и същите да бъдат осъдени да
заплатят на тъжителя сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
имуществени и неимуществени вреди вследствие на твърдяното деяние.
С Разпореждане от
14.05.2018 г. на съдията – докладчик, тъжбата е оставена без движение, като е
предоставен седемдневен срок от получаване на съобщението, на тъжителя да
уточни на коя дата е узнал за твърдяното престъпление, да уточни факти и
обстоятелства досежно вмененото деяние, както и да представи доказателства за
надлежно учредена представителна власт на процесуалния представител и да внесе
държавна такса. Дадени са указания и досежно конкретизация на
гражданскоправната претенция на тъжителя.
С молба вх. №
34543/27.05.2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, тъжителят П.И., чрез адв. М.,
е посочил че същият е узнал за извършване на деянието на 30.10.2018 г., като са
наведени фактически твърдения досежно вмененото на подсъдимите деяние, с които
според съда обаче не се отстраняват констатираните нередовности.
Така съдът е указал
на тъжителя да уточни вида на сключения договор между тъжителя и двамата
подсъдими, на коя дата е сключен и с кого от двамата подсъдими, с цел да се
установи на кого и въз основа на какъв правопораждащ факт е предадено
владението върху инкриминираната вещ. Така в уточняващата молба досежно тези
обстоятелства не е посочено какъв е характерът на договора, въз основа на който
е предадено владението, както и кога е сключен същият, дори напротив, в молба
се съдържат вътрешни противоречия по този въпрос като е посочено следното:
„доверителят ми .. е предал автомобила си с оглед сключения договор, по силата
на който заложната къща е отпуснала заем, но не е сключила съответния договор“,
респ. не може да бъде направен извод налице ли са договорни отношения, въз
основа на които да е предадено владението на единия от подсъдимите.
На следващо място
съдът е указал на тъжителя да конкретизира във връзка с един от елементите от
фактическия състав на престъплението – какъв е размерът на претърпените от него
вреди. С уточняващата молба тези нередовности не са отстранени, като в същата
изрично се посочва, че тъжителят не е решил кое описание на вредите ще
използва, респ. налице е неяснота досежно причинените вреди и техния размер.
Действително, поискано е продължаване на срока за конкретизиране на същите, но
съдът намира това действие за безпредметно, доколкото към момента на депозиране
на уточняващата молба е изтекъл шестмесечния срок по чл. 81 ал.3 НПК.
Също така не са
изпълнени и дадените от съда указания за представяне на доказателства за
валидно учредена представителна власт на ад. М..
Предвид
изложеното, от правна страна съдът намира, че е безспорно, както в теорията,
така и в практиката, че тъжбата е актът в наказателните производства от частен
характер, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство от общ характер,
който определя предмета на разглеждане по делото и предмета на доказване в
процеса. Тъжбата очертава престъплението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което подсъдимият трябва да се брани. В
този смисъл връчването на препис от
тъжбата за запознаване на подсъдимия е аналога в делата от частен характер на привличането
като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес от общ
характер. От този момент възниква правото на защита на подсъдимия и от този
момент той може да използва всички средства за защита - да прави възражения, да
ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото престъпление, а именно изпълнително деяние,
време и място на извършване, престъпен резултат по точен, ясен и недвусмислен
начин, се явява същностен елемент от правото на защита на подсъдимия, като в
противен случай, той се поставя в положение да се брани срещу едно
предполагаемо деяние, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. В
този смисъл абсолютно недопустимо, с оглед правото на защита на подсъдимите в
настоящото производство, е да се даде ход на тъжба, която не съдържа ясно
изложение на всички съставомерни обстоятелства с аргумент, че същите ще бъдат
уточнени впоследствие – със събраните по делото доказателства. Действително
възможно е от доказателствата по делото да се очертае различен кръг на
причинените увреждания в сравнение с изложените в тъжбата. В този случай тъжителят
може да прибегне до изменение на обвинението по чл. 287 НПК. Изменение на
обвинението е допустимо обаче само, ако първоначално е била налице редовна
тъжба, т.е същата да съдържа точно, ясно и изрично посочване на всички
съставомерни обстоятелства, за които се води наказателното производство. В
настоящия случай такова ясно посочване на всички елементи от фактическия състав
на престъпление, не са налице.
Отделно от
изложеното следва да се посочи, че дори да се приеме, че нередовностите на
тъжбата са отстранени с уточняваща молба, което съдията – докладчик не споделя,
то това действие е извършено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 81 ал.3 НПК, в която насока бяха и дадените указания за конкретизиране на момента на
узнаване от тъжителя за извършеното престъпление. Съобразно трайната практика
ВКС, указания за отстраняване на нередовности в тъжба могат да бъдат давани и
нередовностите могат да бъдат отстранявани само до изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл. 81, ал.3 НПК /така
Решение № 29/13.02.2017 г., по н.д.
№ 1325/ 2016 година на ВКС, I НО,
и Определение № 127/26.09.2013 г. по ч.н.д.
д № 1724/2013 г. на ВКС/.
В случая, в тъжбата се твърди, че деянието е извършено на 30.10.2019
г., а в уточняващата молба се конкретизира и че това е датата, на която
тъжителят е узнал за деянието. Тъжбата е подадена в срок - на 30.04.2019 г.,
т.е. точно преди изтичането на шестмесечния срок по чл. 81 ал.3 НПК. Същата
обаче е нередовна, като към момента на депозиране на уточняващата молба, която
дори не отстранява констатираните нередовности, този шестемесечен срок е
изтекъл. С оглед посоченото обстоятелство не следва да се дават допълнителни
указания за отстраняване на констатираните нередовности.
Досежно гражданскоправната претенция за обезвреда вследствие
на твърдяното престъпление, следва да се отбележи, че приемането за съвместно
разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е възможно само при
допустимо наказателно производство, което е образувано по частна тъжба на
пострадалия, отговаряща на изискванията по чл. 81 от НПК. При положение, че
производството по делото е образувано при отсъствие на предвидените в закона
предпоставки, както е в конкретния случай, няма процесуално основание за допустимост
и на гражданския иск /така Решение №
310/12.02.2018 г. по н.д. № 1166/2017 г. на ВКС, I НО/.
Предвид всичко изложено, съдът намира, е на основание чл. 24
ал.5 т. 2 НПК, наказателното производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тъжба вх. № 28333/30.04.2019
г. по описа на Районен съд Пловдив.
ПРЕКРАТЯВАМ производството по НЧХД № 2709/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, V н. с-в.
Препис от разпореждането да се връчи на частния
тъжител.
Разпореждането подлежи на обжалване по реда на
глава XXI НПК в
петнадесет дневен срок от връчване на съобщение за изготвянето му пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
ТС