Решение по дело №51/2014 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

РЕШЕНИЕ

 

гр. Кюстендил, 12.01.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилски окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  М.Б.

 

и при участието на съдебен секретар Р.С. и Прокурор Вл.Мицов, като разгледа докладваното от съдия М.Б. гр.д.№ 51 по описа на КОС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е.Г.Д. ЕГН ********** *** чрез адв.М.М. *** офис *** срещу Прокуратурата на РБ, с която е предявен иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от ******лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в принудителна драстична промяна в начина и качеството й на живот в продължение на пет години, както в личен, така и в служебен план; уронване на доброто й име в обществото пред близки и колеги; пълен психически срив в следствие на продължителното й  подлагане на стрес, напрежение, безпокойство и страх от несправедлива присъда; лишаването й от възможността да упражнява  хобито си, като й е било отнето законно притежаваното от нея оръжие и разрешително; нанесени  непоправими вреди на здравето й – новооткрит захарен диабет, които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконните действия на Прокуратурата на РБ, изразяващи се в образуваното и водено срещу нея наказателно производство по ДП №377/2006г. по описа на ОДП гр. Перник, прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство – 16.03.2011г. до окончателното й изплащане.

            Ищцата твърди, че на 25.05.2006г. положила клетва като ******, като 10 години преди това изпълнявала длъжността към РС Перник. На 02.06.2006г. отворила кантората си и започнала работа като ****. На 18.07.2006г. получила изпълнително дело от държавния съдебен изпълнител при ПРС, прехвърлено по молба на взискателя при нея и преобразувано под нов номер. Изпратена била покана до длъжника „Интернешънъл хоспитал сървисиз” Ко Лтд за доброволно изпълнение. На основание подадена молба от взискателя „Лекс – 07” ЕООД на 25.07.2006г. на длъжника бил наложен запор в три банки върху сметките на Токуда банк АД като трето задължено лице, явяващо се държател на парични средства, собственост на длъжника. Въз основа на молба на взискателя от 03.08.2006г. на следващия ден делото било изпратено при друг ЧСИ, като производството продължило при него. Ищцата твърди, че след този момент всички инстанции били засипани с жалби от Токуда банк АД и били образувани преписки по всяка една от тях. С Постановление от 14.11.2006г. на ОП Перник било образувано срещу ищцата досъдебно производство за извършено престъпление по чл.282 ал.1 НК и започнало ДП №377/2006г. в сектор Икономическа полиция при ОДП Перник. Била привлечена като обвиняема на 16.11.2007г. с Постановление от 05.11.2007г. за престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.26 от НК. С Постановление от 18.12.2007г. й било повдигнато още едно обвинение и на 03.01.2008г. била отново привлечена като обвиняема освен за посоченото престъпление и за такова по чл.296 ал.1 от НК. Последвали внасяне на обвинителен акт в съда  и образуване на НОХД №66/2008г. по описа на ОС Перник, като след отвод на съда, делото било изпратено на ОС Кюстендил, където било образувано под №181/2008г. по описа на КОС. Последвали връщания на обвинителния акт за отстраняване на недостатъци в обвинението, отново внасяне в съдебна зала, произнасяне на съда с присъда, протест на прокуратурата, обжалвания и прекратяване на делото с Постановление на прокурор от ОП Перник от 02.05.2011г. на осн. чл.213 ал.1 НПК. Ищцата твърди, че в продължение на пет години била подложена на непрекъснат стрес, предизвикан от множеството проверки, даване на обяснения, срещу нея било образувано дисциплинарно производство по дисциплинарно дело №5/2006г. с искане за временното й отстраняване от длъжност. Всичко това било достояние на нейни колеги и хора с които работела. Започнали да постъпват молби от взискатели, с които искали оттегляне на образувани при нея дела, с което била съсипана кариерата й като ЧСИ. Твърди, че здравословното й състояние започнало да се влошава – поддържала постоянна невисока температура, придружена с гадене, повръщане и главоболие, виене на свят и други оплаквания. На 10.12.2007г. при посещение при личния й лекар, след консултация с невролог, било установено нарушение на мозъчното кръвообръщение, съмнение за жлъчно-каменна болест, разстройство на зрението и новооткрит диабет. била изпратена на изследвания и консултация с ендокринолог за уточняване на терапия за диабета, като в този период е била в болнични, като последвали няколко постановления за принудително довеждане. Сочи, че и към момента  се поддържа медикаментозно относно заболяването захарен диабет. На 06.02.2008г. й била отнета законно притежаваната от нея ловна пушка и разрешително и по този начин й била отнета единствената възможност  да се разтоварва от напрежението – да упражнява хобито си ходене на лов. В резултат на продължилото наказателно преследване и към момента изживява стрес, когато при изпълнение на служебните си задължения се иска от нея налагане на запор.

            В законоустановения едномесечен срок,  ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че посочените от ищцата в исковата молба вреди не са настъпили в резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали доказателства, установяващи причинната връзка между твърдените увреждания и воденото наказателно производство. Прави възражение, че част от претендираните вреди се дължат на действия на трети за спора лица – служители на МВР. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, който не бил в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Не оспорва, че обвинението първоначално е било за тежко умишлено престъпление, но мярка за процесуална принуда по отношение на ищцата не е била взета. Прави възражение, че тя е допринесла за настъпване на увреждането, поради което обезщетението в претендирания размер би следвало да се намали. Оспорва началния момент на претендираната лихва, счита, че такава се дължи от влизане в сила на последното прокурорско постановление на ОП Перник от 02.05.2011г. Оспорва искането за допускане на гласни доказателства, тъй като не били посочени имената на свидетелите и какви обстоятелства ще се установяват с показанията им.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.

От приложените към делото писмени доказателства се установява, че на 14.11.2006г. с Постановление на Окръжна прокуратура гр.Перник е било образувано досъдебно производство №377/2006г. срещу виновно лице за извършено престъпление по чл.282 ал.1 от НК. На 16.11.2007г. с Постановление, изготвено на 05.11.2007г. ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено от нея престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.26 от НК, за това, че в условията на продължавано престъпление на 25.07.2006г. в гр.Перник, в качеството си на длъжностно лице – ****** е превишила властта и правата си като насочила изпълнение в полза на „Лекс 07” ЕООД гр.Перник, като наложила запори на банковите сметки на „Токуда банк” АД гр.София, без последната да е длъжник по изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд, въз основа на Решения по а.д.№12/02г. на Арбитражен съд при Българската търговско промишлена палата от 04.03.2003г. и от 02.03.2003г., с цел да набави за „Лекс 07” ЕООД гр.Перник  облага на стойност ************лв., с цел да набави за себе си облага в размер на *********лв., представляваща дължима такса по чл.79 от ЗЧСИ по изп.д.№20067510400040, както и за причини на „Токуда банк” АД гр.София  вреда на стойност ************лв. и ********* щатски долара, представляващи равностойността на *********лв. разноски по делото и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици.

От приложеното Постановление по ДП 377/2006г. по описа на ОДП Перник се установява, че ищцата на 18.12.2007г. е била привлечена като обвиняема освен за цитираното престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК, за това, че на 25.07.2006г. в гр.Перник е осуетила изпълнението на Решение №310/07.07.2006г. на Пернишки окръжен съд по гр.дело №486/2006г. в частта му, в която се отменява наложения запор върху сметките на „Токуда Банк” АД гр.София, извършен от съдия изпълнител з разпореждане от 09.02.2006г., като не е изпратила съобщения за вдигане на запорите в цитираните банки, а наложила запори на сметки на „Токуда банк” АД в други банки.

Досъдебното производство е завършило с обвинителен акт, внесен в Окръжен съд гр.Перник, по който било образувано НОХД №66/2008г. по описа на същия съд. Поради отвод на всички съдии делото било изпратено за разглеждане от Окръжен съд гр.Кюстендил, където било образувано НОХД №181/2008г. по описа на КОС.

С Присъда №36/21.11.2008г. ищцата била призната за невиновна по обвинението по чл.282 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и за виновна по обвинението по чл.296 ал.1 от НК и на осн. чл.78а ал.1 от НК била освободена от наказателна отговорност с наложено административно наказание „глоба” в размер на ****лв.

С решение на Софийски апелативен съд от 11.03.2009г. по ВНОХД №18/2009г. присъдата била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения. С Постановление от 02.07.2009г. на ОП Перник наказателното производство по ДП 377/2006г. било прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НК в частта, касаеща обвинението по чл.282 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и изпратено на РП Перник по компетентност за произнасяне по чл.296 ал.1 НК. След последвали обжалвания на Постановлението за прекратяване на наказателното производство по чл.282 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, същото влязло в сила на 13.07.2010г.

С Постановление от 02.03.2011г. на РП Перник било прекратено ДП 377/2006г. и в частта относно повдигнатото обвинение срещу ищцата по чл.296 ал1. от НК. Това Постановление е влязло в законна сила на 16.03.2011г.

 За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Й., М. В., Е. Ц. и К. Д. /****** на ищцата/.

            От показанията на св.Й. се установява, че познава ищцата от 2002г. когато бил назначен за управител на „Електроразпределение” клон Перник. Поради натрупани несъбираеми вземания работели с няколко съдебни изпълнители, сред които и Д.. При нея били насочени повечето от делата, защото имала по-добър процент успеваемост срещу длъжниците и когато през 2006г. станала ******* почти 90% от делата били подадени за събиране принудително при нея. Образували при нея и други дела срещу длъжници с големи вземания. Свидетелят твърди, че през първите месеци, след като Д. станала ***, неговите началници, които били чешки граждани му казали, че трябва да прекратят да й подават повече дела, защото в пресата се появила информация, че тя е извършила престъпление по служба, също така оттеглили и вече образуваните дела. Свидетелят срещал публикации за наказателното производство, образувано срещу ищцата в различни медии, сочи, че в гр.П. „случаят Д.” е популярен и се коментирал и от общинските среди и в заведения. Към момента свидетелят пояснява, че е ******** на О. П. Според него най-голяма събираемост на задълженията имало при съдебен изпълнител Д. и че тя като професионалист чудесно си вършела работата, като постигала добри резултати срещу сериозни конкуренти.

            От показанията на св.В. се установява, че познава ищцата от 1998г. и е запозната с наказателните производства срещу нея. Свидетелката твърди, че е журналист, представител от 20 години на вестник „К.” за гр.П. Сочи, че през 2006г. започнали публикации с неласкави отзиви в различни медии срещу Д., които продължили до 2008г., като били с различна епизодичност. Давала се информация относно хода на наказателното дело, но никъде не било отбелязано на края, че то е прекратено. В тази насока никой нищо не написал. Свидетелката твърди, че е имала комуникации с ищцата предимно за дела, свързани с фирми и предприятия. Познавала я добре и в личен план, защото от много години имали добър контакт. След образуване на делото тя се променила неузнаваемо, имала период на отжучдение, била силно разстроена. Много хора и фирми се отдръпнали от нея, доста от адвокатите се дистанцирали. Твърди, че в града злорадстването било сериозно. Д. се чувствала  изолирана и преживявала тези моменти много тежко. Затворила се в себе си и станала мнителна и предпазлива. Делото продължило доста време, имало обжалвания. На ищцата й отнели разрешителното за оръжие, с което нейното хоби на ловец й било отнето, което преживяла също много тежко. В резултат на всичко ищцата получила диабет, за който свидетелката разбрала през 2007г. Твърди, че познавала директори на фирми и предприятия, които били притеснени и се оттеглили от Д., въпреки, че знаели, че тя се справяла най-добре с работата си.

            Свидетелката Ц. е личен лекар на ищцата от 2000г. до момента. До 2006г. Д. я посещавала във връзка с простудни заболявания. През 2007г. вече била с доста оплаквания и това й бил открит и диабет. През 2007-2008г. възникнал и неврологичен проблем, за което я насочила към невролог.

            От показанията на св.Д. – ****** на ищцата, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, се установява, че в началото кариерата й като частен съдебен изпълнител започнала много добре. Големи фирми образували дела при нея, защото познавали капацитета й и знаели, че тя ще им свърши работа, защото я познавали още като *********. След като започнало наказателното дело срещу нея нещата се променили – започнала да се изнервя, имала нестабилно поведение в къщи,  от притеснение не можела да спи вечер, будувала, започнала да ходи на различни лекари. Това продължило 2-3 години. Открили й диабет и й било назначено лечение. Сочи, че съпругата му била ловец и когато й отнели оръжието го преживяла изключително тежко, защото когато ходела на лов се разтоварвала.

            Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като логични, последователни, съответни на събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал и назначил комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена от ендокринолог д-р В. и психиатър д-р П.. Експертизата не е била оспорена от страните и съдът я приема като обективно и компетентно изготвена. От заключението в частта, касаеща психиатричния статус на ищцата се установява, че към момента на прегледа, извършен от в.л. д-р А.П.Д. е с ясни симптоми припокриващи критериите на Посттравматично стресово разстройство. Установено е влошено психично състояние свързано със затруднение в емоционалната сфера – понижено настроение, емоционална лабилност, тревожност, безпокойство, депресивитети; поведенчески нарушения и нарушения в социалното фанкциониране – отчуждение, изолация, мнителност, подозрителност, промяна в контактите; нарушение в мисловната дейност – фиксирана около психологичната травма „флашбек”, на всяка цена търсене на правда; припокриване критериите на посттравматично стресово състояние;  към първоначалния момент при повдигане на обвинение срещу нея тя е претърпяла остра стресова реакция, която е протекла с емоционална дисфункция и нарушено социално функциониране. Вещото лице ендокринолог е посочило в експертизата, че ищцата е с открит захарен диабет ІІ тип от 2006г. Установено е влошаване в хода на протичане на заболяването. Посочено е, че по-дълговременното персистиране на високи кр.захари, провокирано и от стрес, води до бавно влошаване на захарния диабет чрез увеличаване скоростта на образуване на микро и макро плаки в ендотела на съдовете, което пък е причина за т.нар. микро и макро услонения в бъдеще – полиневропатия и ИСБ и МСБ като бъдещи усложнения като съпътстваща хипертония.

При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е прекратяване на по-късен етап на наказателното производство. Само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес. В случая,  психичното  състояние на ищцата, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с достатъчно убедителни за съда доказателства.  Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем , а по – късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето, чието репариране се претендира. Видно  от събраните по делото гласни доказателства се установява нарушаване на емоционалното равновесие и настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото състояние на ищцата в резултат на повдигнатото обвинение. Същата е станала притеснена, изнервена, изпаднала в състояние на отчужденост. Започналото наказателно преследване срещу ищцата дало е отражение в работната й среда. Следва да се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в определено престъпление води до накърняване на доброто му име, достойнството му и репутацията му в обществото като порядъчен гражданин. Поради това със самото повдигане на обвинение за умишлено престъпление, каквото ищцата не е извършила, накърнява личната й сфера, част от която е правото й на добро име, самочувствието и авторитета й. Те безспорно са били накърнени в резултат на предприетите действия по повдигане и поддържане на обвинение, и внасянето на обвинителен акт в съда.  Медийните публикации за вида и характера на повдигнатото срещу ищцата обвинение са станали достояние на обществеността в гр.П. на широк кръг лица с оглед заеманата от последната длъжност – ***. По безспорен и категоричен начин бе установено, че несправедливата наказателна репресия срещу ищцата е довела до накърняване на авторитета й в обществото. За период от пет години, през които е водено наказателното производство тя е преживяла негативни емоции, стрес, притеснения и страх от начина по който ще приключи наказателното дело. Д. е станала по-затворена и неконтактна, изолирала се е от близки и приятели, ограничила е контактите си. Воденото срещу ищцата наказателно производство за престъпление  по чл.282 ал.1 НК, медийното разгласяване за вида и характера на обвинението, неминуемо са дали отрицателно отражение на кариерата й като частен съдебен изпълнител, което е довело и до отлив на граждани и фирми. През  периода на наказателно преследване за ищцата в личен и социален план са настъпили множество отрицателни последици - изживяла е силен стрес, станала е психически нестабилна и изнервена, накърнени са били както чувството й за лична чест и достойнство, така и доброто професионално име и авторитета й в обществото, което е имала в качеството й на ****. В тази връзка по делото се установи, че воденото срещу ищцата наказателно производство е станало достояние на колегите й и на нейните близки и познати. В случая това засягане е било значително, тъй като случаят е получил широка медийна разгласа, което е затруднило значително Д. в контактите й с околните и се е отразило и на членовете на семейството й. Този извод на съда се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели на които съдът дава вяра като обективни и непосредствени.

 Посочените негативни последици върху личността на ищцата, според съда са пряка и непосредствена последица от воденото срещу нея наказателно производство, което в последствие е било прекратено. Незаконното обвинение е причинило на ищцата процесните неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на  чл. 52 от ЗЗД този размер следва да се определи от съда „по справедливост”. Съдържанието на това понятие означава, че съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията - продължителността и техния интензитет, които ищцата  е претърпяла и  които ще търпи и за в бъдеще от увреждането. Съдът е длъжен да отчете също така и всички други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера на обезщетението. Съдът, като отчете душевните страдания, които незаконното обвинение е причинило на ищцата, като закономерно  и   обективно следствие на проведената срещу нея наказателна репресия,  както и установените и доказани  в съдебното производство  конкретни проявления на неимуществените  вреди счита, че исковата претенция е основателна и доказана до размера на ******лв. Този размер на обезщетението съдът приема за справедлив, тъй като ищцата следва да бъде възмездена за душевните и морални страдания, които наказателната репресия  й е  причинила в личен план - вътрешните емоционални страдания. В останалата част за разликата до ******лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претендираният в исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост. Върху сумата от ******лв.се дължи и законна лихва от датата на влизане в  сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство 16.03.2011г.  до окончателното изплащане на сумата, в който смисъл са дадените разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС - т.4 от същото.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ответникът  следва да заплати на ищцата сумата от ****. – внесена държавна такса и ****лв. разноски за адвокат съобразно уважената част от иска, както и по осметка на окръжен съд Кюстендил разноски за вещи лица в размер на ******лв. съобразно уважената част от иска.

На основание изложеното Кюстендилския Окръжен съд

Р  е  ш  и :

 ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 .т3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на Е.Г.Д. ЕГН ********** *** чрез адв.М.М. *** офис ***  сумата от ****** лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, /изразяващи се в принудителна драстична промяна в начина и качеството й на живот в продължение на пет години, както в личен, така и в служебен план; уронване на доброто й име в обществото пред близки и колеги; пълен психически срив в следствие на продължителното й  подлагане на стрес, напрежение, безпокойство и страх от несправедлива присъда; лишаването й от възможността да упражнява  хобито си, като й е било отнето законно притежаваното от нея оръжие и разрешително; нанесени  непоправими вреди на здравето й – новооткрит захарен диабет,/ които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконните действия на Прокуратурата на РБ, изразяващи се в образуваното и водено срещу нея наказателно производство по ДП №377/2006г. по описа на ОДП гр. Перник, прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство – 16.03.2011г. до окончателното й изплащане, като в останалата част за разликата до претендирания размер от*******лв., отхвърля предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.с чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България да заплати на Е.Г.Д. ЕГН ********** *** чрез адв.М.М. *** офис *** деловодни разноски в размер на **лв. – внесена държавна такса, ****лв. и разноски за адвокат съобразно уважената част от иска, както и по сметка на Окръжен съд Кюстендил ******лв. разноски за вещи лица съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: