№ 25
гр. Варна, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Митев
Съдия:Трайчо Г. А.
СъдебниПламен П. Витанов
заседатели:Живко Д. Русев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора З. Ат. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Наказателно дело от
общ характер № 20223100200564 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. Х. П. – уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично и с адв. Б. Б., от преди.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
Н. Ю. Ю. – уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява. За нея адв. В.
М. и адв. С. И., от преди.
Б. И. Р. – уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. В. М. и
адв. С. И., от преди.
С. Ю. М., като законен представител на Т. И., К. И. и Г. И., уведомена от предходно
съдебно заседание, не се явява.
Т. М. И., уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.
К. М. И., уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.
Г. М. И., уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.
Представляват се от адв. В. В., от преди.
СВИДЕТЕЛИ:
Е. Н. Ч., редовно призован, явява се лично, воден от органите на РД „Охрана“.
Н. А. С., редовно призован, явява се лично, воден от органите на РД „Охрана“.
Д. Р. С., редовно призован, явява се лично.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
1
Д. А. Д.,редовно призован, явява се лично.
Р. В. Б., редовно призована, явява се лично.
Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ. И.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
В.Л. Б.: Моля съда, ако е възможно, да бъдем разпитани преди свидетелите.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
АДВ. И.: Не възразявам.
АДВ. М.:Не възразявам.
АДВ. В.: Не възразявам.
АДВ. Б.: Не възразявам.
С оглед искането на вещите лица да бъдат разпитани преди свидетелите в днешното
съдебно заседание и със съгласието на страните, СЪДЪТ на основание чл. 280, ал. 1 от
НПК ПРОМЕНЯ РЕДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ОТСТРАНЯВА свидетелите от съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността и разпит на вещите лица.
В.Л. Р. В. Б. – 70 г., бълг. гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана, без
родство със страните.
В.Л. Р. С. Г. – 70 г., бълг. гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана, без
родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава вещите лица за отговорността по чл.291 НК. ОБЕЩАВАТ
да дадат заключение по съвест и знание.
На основание чл. 282 съдът ПРОЧИТА заключението на Комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л. д-р Р. Б. и в.л. Р. Г.,
намираща се на л.87-92, т. 2 от ДП
В.Л. Г.: Поддържаме заключението .
2
В.Л.Б.: Поддържам заключението. Освидетелстваният не страда от психично
разстройство. Няма данни за зависимост от алкохол и психоактивни вещества. Към момента
на извършване на Д.ието е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е и е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. В резултат на
комплексната експертиза стигаме до заключението, че към момента на извършване на
Д.ието не е бил в съдебно-психиатричното понятие физиологичен афект, отговарящо на
юридическото понятие силно раздразнение. При освидетелстването той каза, че е изпил 5
литра бира.
На въпроси на адв. Б.:
В.Л.Б.: Нямам спомен дали сме проверявали по делото дали има медицинска
експертиза за употреба на алкохол.
В.Л. Б.: Ако има данни за алкохол 0.41, това означава, че е бил към лека степен на
алкохолно опИ.е.
Нашето заключение не е въз основа на това, че е бил пиян. При леките степени на
алкохолно опИ.е, малко е спорно, но ние психиатрите приемаме, че може да се изпадне във
физиологичен афект при толкова лека степен на алкохолно опИ.е. Нашето заключение не е
дадено въз основа на това, а въз основа на цялостно изследване. Физиологичният афект има
три фази. Освен че има негативни емоции, фрустрация, няма нещо засягащо го лично. Няма
втората фаза на стеснение на съзнанието, няма вегетативна симптоматиката и третата фаза
на изтощение. Това е в резултат на интервюто и на психологичното изследване.
Ние много подробно сме се запознали с фактологията по делото, даже е описана.
В.Л. Г.: Инстинкт за самосъхранение представлява страха. Това е една емоция,
инстинкт за самосъхранение и се отключва в стресови ситуации в зависимост от
субективното възприемане на индивида на дадена ситуация като стресова, застрашаваща го,
застрашаваща живота му.
В.Л.Б.: Ние не отричаме, че има страх.
Това, че пострадалият е личност, за която има данни, че е лежал в затвора, че е
агресивен, разбира се, че допринася за това да се страхува повече от този човек.
В.Л. Г.: Имам данни от интервюто, когато пострадалият е казал, че … „на
мантинелата ще ме убие, ще ме хвърли в центъра, всички да ме видят и да ме убие влака“ и
да видят те - Кой съм аз, Мечо! От мен да имат страх. По едно време пусна един кючек и
казва: „Ставай, ставай прав!“ Въпреки, че той започнал да го плаши, че ще го убие, той не е
повярвал, станал и почнал да играе. Не очаквах той да ме удря, стана ми интересно.
В.Л. Б.: Има отрицателни емоции, има страх, има фрустрация, но това не е
отключило особеното състояние на физиологичен афект - да ти падне пЕ.та, да имаш
стеснение на съзнанието, да нямаш ясен спомен, да трепериш, да имаш сърцебиене и т.н.
Това го няма.
Много подробно сме прочели делото и много подробно сме го разпитали. Базирайки
3
се на това дава даваме нашето заключение.
В.Л.Г.: Той го е разказал и ние подробно сме го записали.
Аз съм го описала – „Аз се уплаших силно, отидох така настрана и той силно блъсна
стола на земята и парчето хвръкна. Аз, без да мисля, отидох да хващам стола и той се опита
да ме хване, спъна се и падна на земята. Аз взех стола и му казах – Мечо, стой на място,
стига си ме удрял.“
В.Л.Б.: Страха ние не го отричаме. Но не всеки страх довежда до физиологичен
афект. Бил е изплашен, имал е страх за живота си, имал е фрустрация, не му е давал да
излезе, но не е отключило физиологичен афект. Това е нашето мнение. Имало е една
необичайна ситуация.
На въпроси на прокурора:
В.Л.Г.: На въпроси ви откъде идва този страх, тъй като К. П. е бил единствения
приятел на Милен А. и само с него нямал никакви конфликти, че не са имали сбИ.ия,
приятели са, ходили са си на гости, че всички говорят положително за тези отношения.
Почти в цялото интервю към края се усилва вече този страх. Той е приел, отишъл е,
спокоен е бил в кръчмата. Тоест нямал е никакви очаквания от въпросното лице. Този страх
идва вече, когато към края се развиват тези събития, когато другият става физически
агресивен. Тогава идва този страх и той разбира, че нещо лошо може да се случи.
В.Л. БОЯЖДИЕВА: Той не отива със страх на тази среща. Бил е спокоен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица и с тяхно съгласие
бяха освободени.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото заключението
по така изслушаната експертиза и на вещите лица да бъде изплатено възнаграждение за
отговори на допълнително зададени въпроси, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението на Комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, намираща се на л.87-92, т. 2 от ДП.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на д-р Р. Б. и в.л. Р. Г. от по 80 лв. за всяка една,
платими от бюджета на съда. /изд. 2 бр. РКО/
АДВ. Б.: Оспорвам заключението на вещите лица. Първо, вещите лица не са се
запознали с материалите по делото, даже не знаеха и обстоятелството по делото, че
алкохолът в кръвта му не бил такъв какъвто е се говори за средна към тежка степен на
алкохолно опИ.е.
Отделно от това, от допълнителните въпроси, които зададох, очевидно е че не са чели
в детайли и обясненията, разчитали са на интервюто, което са направили, и което е
направено много месеци след това. Затова, уважаеми съдии, аз ще искам повторна
експертиза, която да отговори на тези въпроси от други вещи лица, комплексна между
4
психолог и психиатър. Мисля, че ще дадат едно по-точно заключение, защото то е важно за
събиране на необходимите доказателства по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Становището ми е, че искането е неоснователно поради следните
причини:
На първо място по отношение на алкохола д-р Д. ще даде своето заключение, но
концентрацията на алкохол в кръвта на К. П. е била 0.6 промила към момента на
извършване на престъплението и според тази експертиза съответства на лека степен на
алкохолно повлияване, а не средна към тежка. Средна към тежка е на Милен А..
Що се отнася до това, че вещите лица не били чели делото и само на интервю
разчитали, моето мнение е, че тук адв. Б. се опита да направи внушения с цел да обоснове
защитната си теза, да оправдае клиента си, че от страх е убил. И тъй като вещите лица не го
казаха това нещо, не оправдаха това, макар че има и други неща, които трябва да се кажат от
какво е този страх мотивиран, единствено защото не оправдаха подсъдимия, затова се иска
нова експертиза. Тази експертиза е за физиологичния афект, а не за да каже браво на К. П.,
че от страх уби Милен А..
Ето защо смятам, че това възражение е неоснователно и няма основание да се
назначава друга СППЕ.
АДВ.И.: Аз съм на същото становище по отношение на алкохола. Д-р Д. ще каже към
момента на процесното Д.ие колко промила е. Вещите лица отговориха, че тяхното
заключение не е на база само и единствено на употребата на алкохол и неговата
концентрация, след цялостна преценка на всички материали по досъдебното и съдебно
производство.
АДВ. М.: Поддържам становището на прокуратурата и на колегата. Считам така
направеното искане за неоснователно. Намирам експертизата за обоснована, отговорила в
пълнота на всички въпроси. В днешно съдебно заседание и вещите лица допълнително
дадоха отговори на така поставените им въпроси.
АДВ. В.: Поддържам казаното от прокурора и от колегите. Считам, че е излишно
назначаването на експертиза и че това е едно шиканиране на процеса.
АДВ. Б.: Възраженията са неоснователни. Очевидно, че може би продължителното
разследване е накарало участниците от другата страна на този процес даже да не знаят какви
са мотивите, описани в обвинителния акт. Реално ние твърдим и сме го твърдели от първата
вечер, че причината е страха и нападението, което починалият е направил спрямо моят
подзащитен. В самия ОА, уважаемият г-н прокурор, изрично е писал, че не знаел каква е
причината за възникналия конфликт. Питам аз - може ли да има умишлено убийство и да
има повдигнато обвинение по чл. 116 НК без да има мотив за това и да има причина. Ние
твърдим, че причината е агресивното поведение и се опитваме да го докажем с допустимите
по закон средства. Самият обвинителен акт казва, че не знае каква е причината - по
хулигански подбуди ли е, какво е, защо е. Затова ние сме в правото си да се опитаме да
докажем това, което ние твърдим за станалото нея вечер между тези 4 стени, в този
5
ресторант, клуб. Ние твърдим, че е така и събираме доказателства в тази насока. И сме
последователни от първия момент, в който той е споделил на полицаите какво е станало там.
Имаме право да искаме една безспорна експертиза. Принципно вещите лица психиатри и
психолози, когато има алкохолно опиянение, средна степен и нагоре, приемат, че щом си
пиян не може да има физиологичен афект.
Моля да уважите искането.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе по направеното искане след събирането на
доказателства.
На основание чл. 282 СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на СМЕ № 385/2021 г.,
намиращо са на л.95-96, т.2 от ДП и на СМЕ № 386/2021 г., намиращо се на л. 99-100, т.
2 от ДП, изготвени от вещо лице д-р Д..
В.Л Д. А. Д. – със снета по делото самоличност. ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността
по чл.291 НК. ОБЕЩАВА да даде заключение по съвест и знание.
В.Л. Д.: Поддържам заключенията и по двете експертизи.
Първата експертиза е по отношение на алкохолното опиянение на подс. К. П.. Към
момента в 02.30 ч. той е бил изследван с Алкотест Дрегер и е установена концентрация на
етилов алкохол 0.26 промила. В спешен център в 5 часа му вземат кръв, която е изследвана
по специфичен газхроматогравски метод, не установява концентрация на етилов алкохол.
От зависимост на Видмарк и от знанията за инцидента, който се е случил в порядъка
между 22.00 -22.35 ч. следва, че към 22.00 часа концентрацията на К. е била в порядъка на
0.93 промила, а към 22.35 в порядъка - 0.86 промила, което съответства на лека степен на
алкохолно повлияване. Никъде не съм видял някъде в делото да пише 0.46 или 0.6 като
стойности на алкохол. Единствената стойност и с тази формула използвам да установя това
е от стойността дрегера 0.26 промила.
Следващата експертиза касае алкохолното повлияване на починалия Милен А..
Същият е бил във фазата на средна степен на алкохолно повлияване във фазата на
елиминация.
На въпроси на адв. Б.:
В.Л. Д.: От 0.26 връщам 4 часа назад, защото в 02.30 ч. е първоначалното изследване
с Дрегер. Предварителните данни са, че инцидента е станал между 22.00 и 22.35 ч. Връщам
един път 4 часа и един път 4 часа и 25 мин. За 4 часа по 0.15 на час, това е 0.6 и 0.26 става
0.86 и още 0.07 става 0.093. Това е било към момента, който по категоричен начин не
съвпада с показанията на подсъдимия. Той казва, че е изпил 5 литра бира. Пет литра бира на
неговите килограми категорично концентрацията щеше да е доста по-голяма. 0.15 е приетата
за информация средна стойност, излъчването от 0.07 – 0.22. Много зависи как работи
алкохолдехидрогеназата на конкретното лице, дали излъчва по-голямо или по-малко
количество. Това единствено може да се докаже със следствен експеримент.
Няма значение дали човек често употребява алкохол, за да излезе от това състояние.
6
Това зависи от организма и от действието на ензима, който се съхранява в черния дроб,
алкохолдехидрогеназа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото заключенията
по така изслушаните експертизи и на вещото лице да бъде изплатено възнаграждение за
отговори на допълнително зададени въпроси, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключенията на СМЕ № 385/2021 г.
/л.95-96, т.2 от ДП/ и на СМЕ № 386/2021 г./л. 99-100, т. 2 от ДП/, изготвени от вещо лице д-
р Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице д-р Д. Д. в размер на 80 лв., платими от
бюджета на съда. /изд.РКО/
По искане на адв. Б. СЪДЪТ предоставя възможност на вещото лице д-р Д. да
отговори на допълнителни въпроси по изслушаната в предходно съдебно заседание СМЕ.
На въпроси на адв. Б.:
В.Л. Д.: Може би на втория, третия ден при нас беше представено веществено
доказателство - стол, което сме обсъждали и което сме разглеждали при изготвянето на
СМЕ, включително и за аутопсия.
На въпроси на адв. Б.: Този стол има две рамки. Ако приемем, че е удрян със стола,
с един удар колко следи биха могли да се оставят от този стол, ако се удря в главата.
В.Л. Д.: Зависи с коя част на стола го удря, защото столът има и пластмасова част,
има и метални части. Мисля, че два от металните крака бяха изкривени, което говори, че и
двата са участвали в нанасяне на ударите. Те може да се изкривят и при опит да нанесе удар
в главата и се удари някъде встрани, ние не можем да твърдим. Може на цимент, на маса, на
твърда повърхност да се ударят и да се изкривят. Но другото, което беше, че той беше
зацапан с кафеникава материя, която ние я оприличаваме на кръв. Мисля, че има изготвена
ДНК експертиза, която доказва на кого е тази кръв. Столът има 4 тръби, има и напречни
тръби. Той е достатъчно широк двете тръби едновременно да нанесат травматични
увреждания. Ако удари косо могат да нанесат, но с един удар не могат да се получат всички
тези травматични увреждания.
Ние разсъждаваме, че са 18 травматични увреждания, не сме казали, че са 18
различни удара. Уврежданията по клепачите на двете очи категорично не са получени от
стола, най-вероятно са получени при нанасяне на удари с юмруци. Има и други травматични
увреждания. Това са раните под № 6, 7, 8 и 9, които са разположени в дясната лицева
половина. Те може да са получени при част от действието на пластмасовата част на стола,
част от тръбата. Тези, които са в областта на шията, са съвсем отделни. Така че, не казваме,
че са 18 отделни удара, а, че има 18 отделни травматични увреждания. Изхождайки, че
голяма част от тях се намират в различни анатомични области, това ни дава основание да
7
приемем значителен брой от ударите, които са нанесени. С категоричност не са нито един,
нито два. Това са множество удари, които са нанесени. Може и да има съвпадащи удари на
едно и също място, някъде може при нанасяне на един удар да се реализират 2 травматични
увреждания, но ние разсъждаваме за броя на травматичните увреждания и тях ги описваме.
Смъртта е настъпила не само от механичната асфикция. Тежката травма в областта
на лицето с многофрагментно счупване на костите на лицевия череп, избИ.е на множество
зъби, попадане на кръв в трахея бронхи, попадане на зъби в трахея бронхи и бели дробове,
включително оттам е евакуиран зъб по време на аутопсията, както и допълнителните травми
в областта на шията със счупване на подезичната кост и хрущялите на ларингса, това също.
Травмите в областта на шията може да са от един удар. С един силен, реализиран отпред-
назад или когато пострадалият е бил по гръб с или притискане с човешки крак, или със стол.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице и същият беше
освободен.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Д. Р. С. – роден в с. Горица, обл. Бургас,
бълг. гражданин, женен, с начално образование, 3-ти клас, работи, осъждан, ЕГН
ХХХХХХХХХХ, без родство със страните.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 НПК.
СВИД. С.: Разпитван съм на ДП много. Зная защо съм тук. Показания съм дал в ДП,
защото загиналият ме би. Този белег ми е от него /посочва дясната си скула/.
Познавам и пострадалия, и починалия откакто съм в Попович, над 15 години. На
пострадалия викат Мечо, на другия к.. Аз правех ограда, мрежа опъвах. Пострадалият с к.
дойдоха при мен и ме попитаха къде е Мъстъка, другият, дето сега ще влезе като свидетел.
Аз викам не знам къде е. Пострадалият си беше сложил на ръката един шип, метален бокс.
Аз се наведох да опъвам мрежата и казах, че не знам къде е, не съм го виждал. Обаче той
като ми наложи тук един, ето белега /отново посочва дясната си скула/ кръвта ми шурна. Аз
паднах на колене. Това момче го хвана и му вика – „Ти какво правиш, ще го убиеш човека“ –
и го дръпна. Ако беше повторил удара той щеше да ме убие. Оттам дойде линейка, вземаха
ме, закараха ме в Бяла, залепиха го и ме върнаха. На другия ден дойдохме във Варна със
сина ми и отидохме при съдебния лекар, извадихме медицинско да го съдя. Те ми казаха ще
го съдим. Минаха 2 седмици и ми се обадиха по телефона, той казал, че не ме ударил, едни
такива работи. Имах право да обжалвам в 7-дневен срок и аз се отказах. Това ми се случи
преди 2 години. В крайна сметка аз не търсих нищо и се отказах.
За случая, който е станал, нищо не знам. Кръчмата е срещу мен, аз съм на центъра, но
нищо не сме чули. Даже сина ми има камера, гледаха по камерата, но нищо. По него време
бях вкъщи. За последно 2-3 дни, седмица преди това ги видях двамата. Пиеха кафе на
центъра.
На въпроси на прокурора:
Отношенията между Мечо и к. не бяха лоши. Бяха заедно, пиеха кафе, нямаха лоши
8
отношения. После не знам какво е станало с тях, рожден ден ли е имало, какво, и не знам
вече нататък какво е станало. Мечо и к. никога не са се били. Мъстъка каза, че Мечо го е
бил. И Мъстъка е ял бой от него.
На въпроси на адв. Б.:
Може и повече от 15 години да живея в с.Попович. Знам, че Мечо е съден за
убийство. В една градина убил един човек с брадва. Влезли да крадат лук ли, какво е било, и
убил човек. Това цялото село го знае. Цялото село се страхуват от него. С никой контакт
нямаше. Никой не искаше да го доближава, защото като изпие 2 бири все иска да убива
хората, все вика – „Циганите ще ги убия“.
к. е от малцинствата, обаче к. е много добро момче. Винаги се смее, по услугите.
Познавам го. Работил съм с него. Идвал ми е на гости и аз съм му ходил на гости. к. си гледа
децата сам.
Доколкото знам Мечо имал жена с 3 деца, обаче те бяха разведени, бяха оставени.
Жена му не беше при него, тя го беше напуснала и си замина. Не знам точно къде живее,
мисля че в Г. Трайков /Долен чифлик/. Не съм виждал да се грижи за децата си.
Аз съм чул, че имало рожден ден и се събрали. Като се събудихме сутринта, понеже
аз живея в центъра и отсреща е кръчмата дето са били, най-много да е на 20-30 метра,
гледам линейката, струпани хора. И разбрах, че Мечо е убит. Това само знам. После казаха,
заключил вратата, бил к.. Цялото село го разправя.
На въпроси на адв. И.:
Имам 3 внучета, най-малкият е на 3 години. Той е в детска градина, голямата ми
внучка е във Варна, а малката ми внучка е в Обзор. Изпращам ги на училище. Абсолютно не
съм видял Мечо да изпраща децата си на училище.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
освободен.
АДВ. Б.: Имам искане. Моля да направим запитване до училището в Бяла дали
децата на пострадалия са били ученици там през 2020- 2021 г.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе по направеното искане в края на съдебното
заседание.
ПРИСТЪПВА към разпит на свид. Е. Н. Ч. – бълг. гражданин, жив. в с. Попович,
женен, с основно образование, работи, неосъждан, ЕГН **********, без родство със
страните.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори истината. Съдът
разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 НПК.
СВИД. Ч.: Нямам прякор. Познавам подсъдимия може би от 7-8 години. Турското му
име е к.. И Мечо познавам. Така казват на Милен. Събирахме се от време на време, приятели
бяхме, пийваме си, почерпвахме се. Милен винаги ставаше и ме удряше. И аз не знам по
9
каква причина.
За случая не мога да кажа, защото ние не бяхме заедно тогава. Никой не ми се е
обаждал по телефона да ме кани да отида на гости.
Аз взех каруцата от К. и казах, че ще я платя на 2-3 пъти. Нямаше никакъв проблем.
Аз съм я платил както сме се разбрали.
К. никой път не ме е удрял. Казах Ви, че винаги, когато сме се събирали, Милен
винаги е вдигал скандал. Все за нещо се дразни. На един, два пъти все ме е удрял. Няма
причина. Като бяхме събрани една вечер и тръгнахме да си отиваме и тримата, аз, с
извинение, отидох до тоалетната и той отзад ми изхаква един. Дори, ако не беше К., аз
едвам се събудих. На 2, 3 пъти като се случило такова нещо и аз спрях да се движа с тях
повече. Ние не сме били пияни, просто сме се почерпили, не да не знаем кой какво прави.
Нямали сме случаи така да се напиваме и да не знаем какво правим.
Казах на моята съпруга, че винаги, като се прибираме, тоз Милен все ме удря. И тя
ми каза да не събирам с тез момчета повече. И аз се отклоних от тях, защото 2-3 пъти става
постоянно туй нещо, аз няма да имам неприятности. Тя ми е жена и си споделяме вкъщи.
Нейният съвет беше да не се движа с тези момчета щом имам неприятности. И аз оттогава
насам нямам си никаква работа с тях. Тя един, два пъти жената отишла в Бяла и го казала, но
нищо не му правят. Официално не съм подавал жалба.
На въпроси на прокурора:
Преди да умре Мечо не съм казвал на жена ми, че к. ме е удрял. Не знам жена ми да е
ходила да се разправя с к..
На въпроси на адв. Б.:
Турското ми име е Мъстък и така ме знаят в село. Живея в Попович от 1996 г. Като
К. няма такова момче в село. Аз го познавам като приятел, като познат. Гледа си
семейството, гледа си децата. Работи, не буйства. Колко години стана, цялото село го
познава.
Мечо всеки го знае в село. Той, като се напие, няма с човек да не се дразни, няма с
човек да не се кара. Аз нямам думи към тоз човек, аз от него не съм виждал хубави работи,
не съм чул. Абсолютно никой път не съм му казал лоша дума или нещо лошо да съм
постъпвал към него. Ние се водим цигани, той се води като турчин. Той се дразнеше, защото
Красьо се има с мен. За туй ставаше въпрос. Като стана 2,3 пъти и на третия път аз се
отдръпнах и реших, че няма да отида нито при Красьо повече, нито при Мечо, защото се
събират някой път. Просто се отдръпнах от тях, не искам да имам неприятности. Не се
занимавам с никой повече.
Не съм чувал други хора от селото да са пострадали от Мечо, не знам.
Последния път жена ми видя Мечо и аз дори й казах – Недей се занимава с туй
момче, защото пак ще имаме проблеми. Видя го, че седи в центъра на пейката и отиде при
него. Каза му – „Милене, що го удряш без причина.“ Толкоз беше. Той стана и си тръгна.
10
Тя отиде само жената в Бяла един път да каже, дето ме е бил, но последния път тя не
отиде, защото не обръщат много внимание полицаите. То трябва жалба да пуснеш, пък тя
не пусна жалба срещу него.
Доколкото знам К. има 3 деца, той си ги гледа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
освободен.
СВИД. Ч.: Предния път бях тук. Обаче вкъщи ме чакаше един камион с желязо и ми
се обадиха, защото трябваше да ги карам в Старо Оряхово и си тръгнах. Моля, да ми
отмените глобата.
СЪДЪТ след тайно съвещание намира, че следва да отмени така наложената глоба,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената в предходно съдебно заседание глоба на свид. Е. Н. Ч. в
размер на 500 лв.
ПРИСТЪПВА към разпит на свид. Н. А. С. – род. на 29.11.2003 г. в гр. Варна, бълг.
гражданин, живущ в с. Попович, женен, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН
**********, без родство със страните.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори истината. Съдът
разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 НПК.
СВИД. С.: Ние всяка вечер с момчетата слизаме на центъра да играем карти. Отбихме
се до магазинчето до Н.. Той каза, че магазинът е затворен вече. От другата страна има
заведение. Видяхме, че крушките светят и влязохме вътре с момчетата да играем карти. Аз,
И., М. и И.. Аз седнах до К.. После Милен ми каза, че имат някакъв повод, рожден ден и
каза да излезем отвънка от заведението. И ние излязохме и се прибрахме.
Спомням си, че К. беше в ъгъла до бар-плота, а бар-плота беше зад Милен. Бяха
седнали на една маса. В помещението имаше само маси и столове дървени, краката им бяха
метални. Тъй както се сещам май двамата пиеха. Не мога да се сетя какво пиеха. Милен ни
каза да напуснем, че Милен имал рожден ден. Ние тръгнахме и се прибрахме. Това беше към
7.30-8.00 ч. Не мога да се сетя дали беше тъмно или светло. Първо срещнахме Н., той държи
неговото магазинче. Отстрани на Н. има нещо като клуб. Не знам кой го държеше, май беше
общински. Ние винаги се събираме всички момчета от селото в този клуб. Вътре светеше.
Вратата не беше заключена, само дръпната, затворена. Пред нас нищо не говориха. Като
влязохме аз седнах при К.. Най-много да сме стояли 5-10 минути, дори няма и 10. После
Милен каза, че имал рожден ден и ние излязохме. Не мога да се сетя дали имаше музика.
Нищо не сме пили, стояхме там. Не знам дали те пиеха нещо, нищо не съм забелязали. Само
седяха на столовете.
На въпроси на прокурора:
Всяка вечер се събираме заедно с тези момчета. Клуба си има собственик, който дава
11
ключа, идва и отваря. Не знам кой държеше ключа тогава, забравих кой беше. Ние не
знаехме предварително кой е в клуба. Отидохме и видяхме там двамата. Питахме дали може
да седнем там да играем. Милен каза, че има рожден ден, да се махаме. Бяхме само
четиримата. Не се сещам на телефоните да сме играли. Не мога да се седят кой влезе първи.
Аз познавам Милен и К. в селото като приятели. Не съм имал проблеми с никой от
тях, нито някакви отношения.
На въпроси на адв. Б.:
Мечо го познавам от малък. Не знам дали е съден. Аз живея по-далече от Мечо.
Знам къде живее к.. Знам, че има деца. Майка му му помага. Не знам да е правил
бели.
Изобщо не знам какво прави Мечо. Не знам да се е бил с някого. Отива на работа,
прибира се.
На въпроси на съда:
Ние като влязохме вътре ги видях седнали на масата. Не си спомням бяха ли пияни.
Не ми е направило впечатление.
АДВ. И.: Имам искане за прочитане показанията на свидетеля на основание чл. 281,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК по отношение обстоятелството в какво състояние са били двамата. Ако
дадат съгласие страните по ал. 5, ако не - по ал. 4 да го прочетем.
ПРОКУРОРЪТ: Има възлагателно постановление, в т.1, л.228 за възлагане на общи
действия, за разпит на свидетели, които бъдат установени по делото.
АДВ. Б.: Не давам съгласие. Не може да бъде с общо пълномощно направено.
Възлагателно за разпит на свидетел става само с изрично упълномощаване, даже трябва да
бъдат вписани въпросите в него.
АДВ. И.: Това не е разпит по делегация с конкретни въпроси. Говоря за възлагателно
по чл. 194 НПК, каквото има.
На въпроси на съда:
СВИД. С.: Не мога да се сетя дали имаше алкохол. Сега не мога да се сетя имаше ли.
Не може да седят без нищо на масата, може да си пийват, ама сега не мога да се сетя имаше
ли чаши, бутилки. Често ги виждам, ама не да пият. Ако бяха пияни, щяхме да разберем със
сигурност.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането на адв.И. за прочитане
показанията на свид. С., дадени на ДП, доколкото съществуващите разлики са
несъществени, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. за прочитане показанията на свид.
С., дадени на ДП.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
12
освободен.
СВИД. С.: Предния път не дойдох защото бях болен. Моля да ми отмените глобата.
СЪДЪТ след тайно съвещание намира, че следва да отмени така наложената глоба,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената в предходно съдебно заседание глоба на свид. Н. А. С. в
размер на 500 лв.
СЪДЪТ поканва подсъдимия да даде обяснения.
ПОДС. П.: С братята си гледах вкъщи сериал, филм, към 4 - 5 часа вечерта. По едно
време гледам Милен дойде. Той през деня е пил с туй момче Е., обаче аз нищо не знаех.
Вика – „Ела, ела, путка ти майна. Майка ти ще еба, излез вънка!“ Баща ми е болен, таман го
изкарахме от болницата, щяхме да го оттървем без малко. И майка ми с ръце ей тъй, и той
буен, като Арнолд, висок, корав, грамаден. Като чудовище беше главата му. Изрод човек
беше. Идва и вика – „Красьо, излез бе! Ще ти еба майката.“ Баща ми от леглото взе да
трепери, вика – „Скрий се някъде к.! Тоз, вика, ще направи някоя беля. Ще ти докара на
главата голяма беля. Тоз не е хубав човек.“ Викам – „Татко, аз ще отида в центъра с него. Да
удари 2-3 бири и ще го махна от главата си.“ Обаче аз не знаех, той на мен ми направил
капан. Не знаех за какво даже става въпрос. Сутринта на Мъстъка жена му ми вика – „Ти,
смотаняк, по-отворен ли си от мъжа ми, че би мъжа ми.“ Аз, както си взех кафе и сода, взех
да треперя. – „Недей викам пред хората. Никога не съм бил мъжа ти. Аз съм приятел и с
него и с другия. Тя вика - „Защо преби мъжа ми, ще се оплача от тебе.“ От страх другия не
казал на жена му, че го е бил Милен, а казал, че аз съм го бил, за да може да ни скарва
двамата. Аз така го разбирам. Викам - „Не е хубаво, прибирай се. Не съм бил мъжа ти.
Никога няма да го ударя, той от мен е по-голям. Тъй е говорил от страх, викам. Милен го би
снощи. Покани ни на рожден ден, метна го там, едвам го спасих. Аз даже в Милен, взе нож,
ей такъв нож имаше, като взе ножа като режехме мезе, взе да вика много силно. Как взе да
му реже ушите, като животно. Аз направо душата ми скочи нагоре и викам – „Милене, какво
правиш ти бе, човек? Ти тоз човек ще го убиеш, три деца остави.“ – „Абе, майна, вика, защо
защитаваш тези цигани. Не са хора, те са изроди. Заради тях съм лежал сума ти време в
затвора.“ Той имал приятелка циганка и лежал 7 години. Заради една циганка убил човек.
Той всичко ми казваше Милен. С него бях приятел, защото аз бях разведен и той беше
разведен. Жена му се ожени за един сводник. И на мен ми викаше – „Красьо, дай да отиваме
да вземаме тази вечер жена ми Г. Трайков, от Долен чифлик. Викам – „Човек, ти ще ядеш
бой и аз ще ям бой. Не искам проблеми. Един път отидох с теб са прибирам жената и щяхме
да ядем бой. Викам не искам с глупости да се занимавам.“ Вика – „Ти само защитаваш
циганите и защитаваш турците.“ Аз казах, че няма значение дали сме цигани, дали сме
турци, дали сме българи. Аз всички държа на едно. Ние сме хора, трябва да се уважаваме.
Няма да създаваш, викам, врагове, заради теб и аз ще пострадам.
Милен ме покани и ми каза в кръчмата. Аз всичко не мога да кажа подробно как е
13
станало, някъде прескачам тъй, за да може да ме разберете. Той като ме прекара през
кръчмата, тръгнахме, взехме ключа от стария кмет. Той държи една турска партия. Взе от Н.
под наем клуба и той заради моето доверие, човекът даде на Милен ключа. Милен тогава го
излъжи, че имал рожден ден. Вика- „Мълчи, путка майна, да взимам ключа. Ще падне
голямо ядене, пиене.“ Обаче, той като се напи Милен много гадно, като ме прибира вътре и
не ме пуска да изляза даже да пикая. Вика – „Ти ще избягаш. Тази вечер каквото ядем, пием,
за последно ще е.“ Аз взех да се страхувам. Гледам да бягам, но не мога да бягам. Заключи
вратата. Преди туй дойдоха децата – „Хайде, излезте вънка! Ще ви еба майката. Излезте,
махайте се оттука. Марш оттука. Аз не съм взел за вас ключ.“ И изгони децата. Даже на
жена му, на брат му едно дете, тяхно роднина, искаше да го бие. Удари с шепата си на
фъстъците детето и щеше да го удари защо е взел фъстъци. Викам – „Ти си ми като дете,
Иско. Излез викам. Виж, иска да те бие чичо ти. Ще пием по няколко бири и ще гледаме да
се омитаме оттука.“ Обаче по едно време, аз първата галонка, нали Милен ме затвори, като
пия, пия.. Той вече ме докара. Музика той намери, алкохол той взе. Аз не съм взел и една
бира. Знам от кой взе алкохол. От Н. взе бира и от заведението взе бира, и даже при Красито
изпрати за цаца маринована, понеже аз обичам с бира цаца да ям, и фъстъци. По едно време
той вика – „к., аз нямам рожден ден, обаче тази вечер излязох от затвора, затуй искам да
празнувам.“ Викам – „Добре, Милене, приятели сме. Да ядем, да пием, но свършва пиенето,
давай да тръгваме, ще дойде Н. ще ни гръмне човека. Проблеми да не създаваме. По едно
време вика – „Ай, ще ти еба майката, какво ги защитаваш тия цигани.“ Той взе да ми се
ядосва, понеже и Н. е циганин. – „Какво ги защитаваш тия цигани, вика. Аз бих оня, щях да
го осаК.. Ти ме хвана, бутна ме, не можах да си взимам хъза.“ А тоз, Мъстъка понеже щеше
да му отреже ушите, досега щяхме да сме в затвора. Щеше да го убие в тях, направо.
Направо аз от страх много силно извиках. Щеше да ми изскочи сърцето. Както и да е. – „Ти,
какво ги защитаваш толкоз много тез цигани?“ - вика“. Викам му – „Ти, като ще го убиваш,
остават ми децата. Заради теб и аз ли да изгоря?“ И той на мен ми вика Милен – „Какво ги
защитаваш тези цигани толкоз? Ти турците не държиш, циганите държиш.“ Много се
хващаше аз защо държа циганите, не държа турците. Аз тогава не очаквах от него той да ме
бие. Тогава вика – „Сега ще пусна един кючек.“ Щот аз ударих 2-3 бири, взех малко тъй да
говоря и му казах – „Ти като държиш много турците защо не отиде в Турция да живееш, ами
седиш тук и се правиш на голям турчин. По лична карта какъв се водиш, викам, турчин ли,
българин ли? Аз, викам, се водя българин. Ние отдавна станахме българи вече. Всички едно
станахме.“ Вика – „Ти взе да ми се правиш на голям тарикат? Ти от мен не се страхуваш –
така ли?.“ Той ми беше като голям брат, много го държах този човек. Той вика – „Стани да
играем!“ Станахме да играем, вика – „Дигай ръцете си тъй.“ Той, като направи така ръцете
си, само - „дан, дан, дан“, ей тук ме удари по главата и тука ме удари по страните /посочва
от двете страни под ребрата/. Ще кажеш, че сърцето ми направо ще изскочи от страх и не
мога да говоря. Нито мога да говоря, нито мога да вървя. Като препариран станах. И каза на
мене – „Ей, ти какъв боклук си. Сядай, сядай, тази вечер последно аз с тебе пия. Сядай там,
аз сега ще те оправя тебе. Ще те убия сега и ще те хвърля в центъра всички цигани да имат
от мен страх. Да видят кой съм аз.“ Аз седнах. Аз до последно не го удрях. Седнах на стола,
14
както ми каза да седна. Викам – „Мечо, много ми се пикае. Без туй вече нямаме бира. Стига
вече, не си ли взе яда да ме биеш толкоз много. Ти не ми остави места вече…“ Ръцете му
взеха да го болят като ме удря и взе с едни обувки да ме удря. И той не удря като обикновен
човек, той беше трениран. Ще кажеш, че с чук някой те удря, с чук. Колкото и да си добър,
ти не можеш да мислиш разумно, защото той като те удря, ще кажеш удря те да те убие.
Поне едно време аз като седнах, той вика. - „Пий, ще ти еба майката циганска. Пий, пий, да
си играя още с тебе.“ Аз му казах – „Ще отида да пикая. Хем да изчистя тези шишета, да ги
хвърля и ще се прибирам.“ - „Къде мислиш ще отиваш тая вечер, вика, никъде няма да
отидеш. Ако мислиш, че ще избягаш… Тази вечер си мене.“ Не знаех как да реагирам от
страх. Не бях толкоз пиян, като всеки път пих най-нормално. Взех шишетата, хвърлих ги
вънка и казах вече да взимаме музиката му, тежка като буфер, и да излизаме. Той да
заключи. Ключът беше в него. – „Влизай, влизай вътре! - ми вика. Няма да може да бягаш.
Ще ти еба, майката, сега ще те оправя.“ Отивам до бар плота до средата почти, музиката му
остава надалече. - „Стой на място!“ Като ми извика силно, аз замръзнах. Ще кажеш, че ми
хвърли една кофа вода отгоре и замръзнах. Той, като ми извика на висок тон - „Стой на
място, ебавам ти майката сега!“ и идва, като един, както гледате филми, идва и почва да ме
налага с ръце - дай, дай, дай по главата и пак по ребрата. И втория път като взе да ме бие, аз
паднах на колене. Викам – „Убий ме вече. Аз не мога да те съборя,ти си изрод. Каквото
искаш туй прави“. Обаче, понеже ръцете го заболяха като ме удря, взе металния туй. Като
удари, така извика – направо ме събуди от страх. Ще кажеш от другия свят се върнах. Той
като го блъсна, изхвърча и той като изхвърча, аз се дръпнах така и без да помисля отидох да
взимам стола, само и само да не ме убие. И викам – „Стой, стой, не идвай, не идвай! Ще ме
свършиш вече.“ И той вика – „к., ти малко бой яде. Ей сега ще видиш какво ще стане.“ И
тогава гледам ръцете и краката ми, забелязах, че единият крак беше изкривен. Аз с една ръка
хванах стола и му викам - „Стой, стой, защото, ако идваш, не отговарям. Ще направя беля.
Остават ми децата. От името на Господа ти се моля. Ако вярваш на Господа, остави ме,
недей ме убива, какво ти направих толкоз.“ – „Не! – вика. Ти нямаш страх от мене, няма да
те оставя така.“ Аз помислих ще вади ключа от джоба си, ще ми отвори и ще ми даде шанс
да бягам вънка. Ако ударя така в прозореца за да избягам, имаше и прозорец, обаче отпред
имаше едни столове и маси. От тях не мога да мина.
АДВ. В.: Моля за разрешение да напусна за кратко съдебната зала, тъй като в
момента имам гражданско дело. Давам съгласие разпита на подсъдимия, както и останалите
следствени действия да продължат в мое отсъствие.
СЪДЪТ освобождава адв. В. от съдебната зала.
ПОДС. П.: Аз не можех да го ударя, защото видях, че сложи бокса на ръката си. Ако
не беше сложил бокса на ръката си аз щях да ударя прозореца и да скоча от прозореца, маси,
не маси.., да ударя с ръце, поне да знам, че няма да ме убие. Човекът тук беше. Като видях
какво прави, ще кажеш животно убива, той за един-два удара направо го разби. Аз човека го
измих с бира, главата му да видя дали е разбил черепа. Като знам, че с бокса ме чака, викам
си, че този ще ме убие. Викам си, ако идва отгоре ми, ще трябва да го ударя или да го
15
приспя. Аз нямах друг шанс. Тогава от страх го ударих, защото той извика много гадно.
Той преди да удря вика много гадно. Вече от страха не може да реагираш. Той идва отгоре
ми с бокса. Направи едната си ръка като щит и с бокса иска да ме удря по главата, да ме
свърши. Аз като го ударих по гърба, Милен падна на земята. Той се направи. Аз не знам как
да реагирам. Бутам го с крак и той, когато вдигна пак да ме удари по главата, даже не помня,
май леко нараняване имах, защото аз не мога да спя от главата си и от ребрата си. Като ме
прибраха, хвърлиха ме в ареста, като куче ме хвърлиха там, защото виновния съм аз. Няма
какво да ви лъжа. Имах едно петно от крака му черно. /посочва вляво под ребрата си./ Даже
бях се надул, но сега малко се оправих. Обаче главата ми още, още … Голям шок преживях,
много голям страх. Не мога да опиша страха. Той ме откачи от бой и аз от страх го ударих.
И той посегна втория път да ме удря от земята пак с бокса, аз тогава го ударих. Оттам взех
ключа и отворих вратата. Нямах в себе си телефон, веднага щях да извикам полицаите да го
приберат. Обаче нямаше батерия телефона ми и го оставих вкъщи да се зарежда. Прибирам
се вкъщи, взех телефона и като се погледнах, викам – децата ми, ако ме гледат така... Не ми
даде съвестта децата ми и родителите ми да ме гледат така, и си хвърлих от страх дрехите в
печката. Викам поне баща ми, майка ми да не преживеят туй нещо, каквото съм преживял
аз.
Той много гаден капан ми направи защо съм защитавал циганите, не съм защитавал
турците. Голям боклук съм бил. Аз никога не съм го псувал, никога не съм го обидил. Едно
парче хляб да имам, съм го споделил с всички. Някъде прехвърлям, по-бързо да стане. То е
ясно вече, мисля, че ме разбрахте.
Прибраха ме от вкъщи полицаите. Взех си телефона, даже е още в полицията. Той не
е ким какъв телефон. Аз не исках да го удрям, ама като видях бокса и като извика и идва
отгоре ми, той просто не ми даваше друг шанс. Аз исках, не исках гледах да спася себе си.
Ако ме питате сега, сега съм съгласен да бях аз умрелия, да не бях преживял, да не бях
теглил, такива дни да не видя. Много гадно, много гадно. Не го пожелавам на най-големия
си враг. Много съжалявам, сто пъти. Даже ми дойде на акъла да си сложа ченгела и да се
очистя, да не теглят нито роднините ми с мене, нито никой.
На въпроси на съда:
Аз да съм изпил галонка, галонка и половина бира. Това са 3-4 кг. Аз тогава всяка
сутрин пиех. Сега в момента не мога да пия четвърт бира. Галонката е по 3 литра. Тогава да
сме изпили 3-4 галонки. Аз да съм изпил галонка, галонка и половина макс. Две не мога да
изпия и да ме убиеш.
Той, като ме би втория път, аз гледах да намеря причина, от страх вече гледах как да
избягам. Той беше отзаде ми. Той беше трениран, нито мога да бягам колкото него, нито
мога да се бия с него. Беше трениран, чист боксьор. 30 човека не могат да го съборят. На
мен Господ ми помогна. Аз, ей тъй по чудо се спасих. Невъзможно е от този човек да се
спасиш. Знам го какъв е. Не искам да казвам. На майка си годините, по-голяма жена почина,
го хвана в гробищата, го изнасили. Има хора, гаври се с хората. Беше чист изрод. Като му
скимне едно нещо, хваща го, изнасилва го като куче и го хвърля. Ако се оплачеш, дотам.
16
Излязох няколко пъти да пикая. Обаче отрано аз бях трезвен. Аз чаках все да дойдат
някои гости, да седнем да пием. Той ми каза – „Чакай! Ще дойдат, ще дойдат…“ но никой не
идва. Защото ми каза ще празнува голям рожден ден. Обаче му викам – „Ти какъв рожден
ден правиш? Само има кашута, слабо пиене има. То така рожден ден не се прави. Аз вкъщи
по-богато от туй правя. Рожден ден не се прави с 3 бири и с една солена риба на кутия и 1-2
пакета кашу. Излязох сигурно 2-3 пъти. Исках да бягам, но той, като охрана, 1 метър ми
дава да отида по-напред. Стои плътно до мен и пикае плътно до мен. По едно време той
заключи вратата. Гледа да става късно, да убие времето, защото беше рано още. Даже не ме
пускаше по едно време вънка да пикая, каза - „Вътре ще пикаеш. Ще ти еба майката.“ Когато
ме наби той не ме пускаше и да пикая. Втория път, като ме наби, вика - „Ще ти еба майката.
Голям боклук си. Защо защитаваш тез цигани. Те, циганите ще видят сега кой съм.“ Защо
тоз човек така се е хванал с тез цигани, това аз не мога да го възприема.
Аз помня да съм го ударил 2 пъти или 3 пъти, не повече. Той първия път, като извика
и с бокса идва, аз го ударих по гърба. Той падна по лице на земята. Обаче ключа е в него.
Викам да взема ключа, защото имаше решетки, железата викам да не счупвам, по-лесно. Оня
викам ще ме гръмне, дето държи там. Да не създавам големи неприятности. Помислих го, че
заспа. Той вдигна ръката си и поиска да ме удари, обаче аз се дръпнах и тогава го ударих. Не
помня по-точно как го ударих. В страха си, като се отбранявам, го ударих да го приспа, не
го ударих да го убия. Той просто не усети удара. Много корав човек беше. Той, като беше
паднал, много бързо се обърна. Поиска да ме удари с главата и аз със стола тогава го ударих
втория път някъде, на корема ли, към краката ли, ще те излъжа. Обаче, когато се опита да
става, тогава го ударих третия път със стола. Стол имах в ръката си.
По искане на адв. Б. съдът обяви 20 минути почивка.
Заседанието продължава в 15:20 ч. в присъствието на всички страни, с
изключение на адв. В..
СЪДЪТ дава възможност на подсъдимия да продължи с обясненията си.
ПОДС.П.: Като ставаше боя, аз не съм излизал, защото ключа беше в него.
Заключена беше вече вратата. Преди да почне той да ме удря заключи вратата и извика
много силно – „Стой на място! – ще кажеш, че полицаите викат, агресивно. Аз от страх
замръзнах. Останах до бар плота по средата. После той дойде при мен – тък, тък, тък, ей тъй
върви и с ръцете се приготвя да ме удря. Аз от страх стоях. Знаех, че не може да го победиш
в никакъв случай, той е трениран. Той дойде - дън, дън, дън, удари ме няколко пъти по
главата. Взе да ми се замайва главата. Обаче като ме удари тук /подс. посочва под ребрата/ и
ми спря въздуха. Аз вече усещам, че не мога да стоя на крака и паднах на колене. Обърквам
се и забравям другите части. Той взе стола. Аз му викам – „Не ти ли омръзна да ме биеш?“
Той са засмя – ха, ха, ха, ама много гадно и вика – „Сега почвам аз. Сега ще те оправя. Ще те
свърша и ще се отървеш. Всички цигани ще видите кой съм аз.“ Взе стола и извика много
силно. Ще кажеш, че от гласа му се събудих и от страх се дръпнах така и отидох напред. Той
щеше да ме смаже по главата. Изтървах стола и той отиде от ръцете му напреде. Аз от страх
17
не реагирах. Взех стола за да не ме убива. Викам – „Мечо, стой! От страх не знам какво
правя, ще направим беля. Ще те ударя, викам, ще те убия най-много и ще ми останат 3 деца,
кой ще ги гледа… „ Взех да му се моля. От името на Господа, моля ти се... Той направи
ръката си като щит и поиска да ме удари. Аз го ударих със стола по кръста, по гърба и той
падна по лице. Аз помислих, че припадна и се успокоих по едно време. Обаче той се
направи, че е заспал. Опитах се да взема ключа, той посегна да ме удря. Като се опита да ме
удари, аз загубих в себе си от страх контрол и нямам оттам даже пълни много мисли, ударих
ли го, не го ли ударих. Взех ключа от него, отворих вратата и излязох вънка. Ключа беше в
джобовете му някъде, не помня. От страх не знаех къде се намирам. Взех ключа и гледах
само да бягам, да се оттърва. Отидох вкъщи, докато си взема телефона, докато си измия
малко лицето, докато се оправя, дойде патрулката. Вече взех да се обяснявам на полицаите.
Той ме удряше силно, направо загубвам къде се намирам. Направо забравяш за какво
мислиш. Имах на ребрата синина. Обаче той знае как да удря по точки. Той знаеше къде да
се бие по точки. Той знае как да удари, да не ти прави много синьо. По краката ме удари с
краката си, гадно тъй.
Сега се вълнувам много. Главата ме болеше много, не можех от болки да спя. На
полицаите не казах, аз от страх не знаех къде се намирам. Хапчета доктора ми даде в Ареста,
за да се успокоя. Даже и няколко дни не се събуждах. Вземаш едно хапче, ставаш
следващата сутрин, ядеш хляб и пак заспиваш. И така докторът ме оправи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Имам искане на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал.1, т.
3 от НПК да бъдат прочетени обясненията на обвиняемия, дадени в присъствието на
защитник по ДП, тъй като има съществени противоречия, които трябва да бъдат изяснени.
На въпроси на адв. И.:
Лекар ме преглежда в полицията и в ареста. Казах къде ме ударил, но аз не мога да
му опиша как ме боли вътре главата. Показах му. Даже лекарят ми вика – „Хайде, като на
куче ще ти мине. Няма ти нищо.“ Не знам дали ми правиха снимки.
Като бяхме в кръчмата той отключи на децата и той ги изгони. Когато си тръгнаха не
беше тогава заключено. Аз му казах – „Отвори, да влязат децата. Искат да играят карти
вътре“. Той вика – „Аз, тази вечер имам работа“. Отначало беше заключено, аз отворих на
децата. Мисля, че аз им отворих. Обаче той ги изгони и заключи вратата. Не съм тръгнал,
когато тръгнаха децата, защото всеки път аз съм му правил на този човек много услуги.
Държахме се като братя. Молих му се го да ме остави да си тръгна. Направо плачех като
дете, виках за помощ. Никой не ме видя, защото леко взе да тъмнее. Децата не ме видяха.
Ако бяха видели щяха да звънят на братята ми, нямаше да се стигне до това положение.
Всеки ме държи като батко к.. Всички тъй ми викат, защото аз никога не съм обидил едно
дете.
Когато всичко свърши, той като беше паднал на земята, нямам спомен дали съм
отварял вратата да излизам и пак да се връщам. Аз се обърквам. Не знаех къде се намирам.
Голям страх преживях.
18
Имах телефон, но беше вкъщи, нямах батерия. Като го взех после, полицаите веднага
ми го взеха.
А, как да отида при тоз човек да върна ключа. Ако бяха ме хванали техни роднини
дали мислиш досега щях да съм жив. Ако бях постоял да се движа още малко, те щяха да ме
очистят на място. Аз туй нещо си го знам. Няма какво да се лъжем. Щяха да ме осаК.т, или
на инвалидна количка, или убит. Няколко пъти ме заплашиха.
Полицията съм викал, понеже ми направиха номер, че съм изкарал на някакво дете
нож. Веднага се обадих, по най-бързия начин казах на брат ми да се обади на полицията.
Нарочно направиха, изпращат дете да си купува дрехи, после казват че на детето съм вадил
нож.
В залата влиза адв. В..
На въпроси на съда:
ПОДС. П.: Изгорих дрехите от втора употреба, най-обикновени дрехи. Всеки ден
мога да горя, дрехи имам един камион вкъщи. Изгорих ги, за да не се плаши, имам дете. То е
малко болно. Без мен не може да диша. Ако ме беше видяло с кръв, защото от устата ми
излизаше много кръв, имах бяла дреха. Майка ми и децата ми голям шок щяха да
преживеят, затуй ги хвърлих в печката. Казал съм всичко подробно в полицията.
Не си спомням от страх нищо, колко удара съм нанесъл.
АДВ. Б.: Не се противопоставям да бъдат прочетени разпитите му. Аз съм
присъствал на тия разпити.
СЪДЪТ намира искането на прокурора за прочитане обясненията на подс. П.,
дадени на ДП, за основателно, поради което и на основание чл. 279, ал. 2 вр. ал .1, т. 3 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ протоколите за разпит на обв. К. П., от 23.03.2021 г.,
намиращ се на л. 49-51, т. 1 от ДП, от 31.03.2021 г., намиращ се на л. 52-54, т.1 от ДП и
от 22.10.2021 г., намиращ се на л. 40-42, т. 1 от ДП.
Прочетоха се!
ПОДС. П.: Това, което последно ми прочетохте, това я вярното. Аз се вълнувам, като
ме разпитват три пъти и прескачам много.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
СЪДЪТ дава възможност на страните да направят доказателствени искания.
АДВ. Б.: По отношение на експертизата, поддържам становището си.
Моля да изискате информация от училището в гр. Бяла дали децата на пострадали са
били записани, както и информация от ДА „Закрила на детето“ дали има оплаквания срещу
пострадалия.
Моля да изискате информация какви сигнали са били подавани в участъка в Бяла
срещу него от свид. Д. Р. С. и дали има други сигнали, подадени срещу него.
19
Моля да изискате информация от Ареста дали е извършван преглед при приемането
на подс. П. и ако е извършван, дали е описан при приемането му.
Моля да допуснете до разпит един свидетел за следващия път за характеристични
данни, при режим на водене.
ПРОКУРОРЪТ: За СППЕ изразих становище.
По отношение на другите искания, те очевидно са в частта на гр. иск за доказване кой
какъв принос се грижил за детето, или по-скоро адв. Б. ще събира доказателства срещу гр.
ищци, в случая пострадалите. В този смисъл тези искания, като явяващи се основание за
отлагане на делото считам, че затрудняват наказателния процес в наказателната му част и
затова смятам, че не следва да бъдат уважавани.
Що се отнася до искането дали е бил прегледан в Ареста, има в крайна сметка
освидетелстване от съдебен лекар, където са констатирани увреждания на К. П. и те са
достатъчно валиден документ за установените травматични увреждания. Още повече, че
бокс не е намерен никъде. Така че няма основание да се приемат за истина твърденията за
удари с бокс.
Поради което моля да не уважавате така направените искания.
Аз нямам доказателствени искания.
АДВ. И.: За СПЕЕ изразих становище.
По отношение информацията от училището в Бяла и от ДА „Закрила на детето“ не
се противопоставям.
По отношение на така формулираното искане за подадени сигнали в участъка от Д. Р.
С., аз конкретизирам и ви моля да се изиска справка от РП – Варна какви сигнали и жалби
има подавани от този свидетел, съответно как са приключили с какъв резултат.
От Ареста, както се изрази прокурорът, този човек е освидетелстван. Но аз държа да
се изиска от Ареста, при престоя с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за този
период, дали са му давани медикаменти и ако са му давани, то какви.
АДВ.М.: Поддържам така направените доказателствени искания от колегата И..
Изразила съм становище по отношение на експертизата.
Що се касае до исканията на защитата за информация от училището и ДА „Закрила
на детето“ няма пречка да бъдат събрани. Относно свидетеля нямам възражения бъде
доведен.
Нямам други доказателствени искания.
АДВ. В.: Аз изразих още в началото мнение за СППЕ. Моля да не бъде допускана
такава.
По отношение на ДА „Закрила на детето“ поддържам становището на прокурора, че
ще бъде излишно и от училището. Какво ще доказваме с това нещо.
20
По отношение на свидетеля също се противопоставям, тъй като не чухме какво
конкретно ще се установи с него, тъй като вероятните въпроси ще ни интересуват и нас дали
да бъде допуснат или не. Затова да не бъде допускан свидетеля.
АДВ. Б.: Не се противопоставям на искането на адв. И. относно това дали са му
предписвани медикаменти в Ареста. Правя искане да разпитаме фелдшера от ареста, защото
каза, че е имал главоболие, което може да следствие. Все пак има удари в главата и
сътресението. Би било добра идея.
Със свидетеля ще установим характеристични данни, както и това, че той е
единствения, който се грижи за детето.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.
АДВ.И.: Ако получим справка, че не са му давани медикаменти, защо да разпитваме
фелдшера. Смятам, че е по преценка на съда от самата справка.
АДВ. М.: Аз не се противопоставям.
АДВ.В.: И аз не се противопоставям фелдшера да бъде извикан. След като
изслушахме по какви въпроси, считам, че такъв свидетел следва да бъде допуснат.
Съдът се оттегли на съвещание по направените искания.
Настоящият съдебен състав, след тайно съвещание, намира, че с оглед
новопостъпилите обяснения от подс. П. и за изясняване на обстоятелствата по делото и
разкрИ.е на обективната истина следва да се назначи комплексна Съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, по която вещите лица, след запознаване с материалите по делото
и извършване на амбулаторен преглед на подс. П. да дадат отговор на следните въпроси:
Към момента на извършване на Д.ието подс. П. бил ли е в състояние на
физиологичен афект.
Към момента на изпълнителното Д.ието и предвид степента на алкохолното опИ.е
бил ли подс. П. в състояние на уплаха, смущение, които като особени психични състояния,
да са довели до ограничение на възможностите му правилно да прецени обстановката.
Наред с това следва да бъде изискана следната информация:
От училището в Бяла относно обстоятелството дали децата на пострадалия са
посещавали училището.
От ДСП, Отдел „Закрила на детето“ гр. Бяла, дали са постъпвали сигнали срещу
Милен И. А..
От 4-то РУ относно наличието на подавани срещу пострадалия Милен И. А. сигнали
от свид. Д. Р. С..
От ОСИН, Сектор „Арести“ дали при престоя с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ на подс. К. Х. П. са предписвани някакви медикаменти. Ако такива са били
предписвани да се уточни какви.
От Районна прокуратура - Варна относно подадени сигнали от свид. Д. Р. С..
21
Следва да бъде допуснат при режим на водене един свидетел от адв. Б..
Съдът преценява като неоснователно искането на адв. Б. за разпит на фелдшера на
ОСИН, Сектор „Арести“, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Горното налага отлагане на делото за събиране на писмени и гласни доказателства,
поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно-психиатрична и психологична експертиза по
която вещите лица, след запознаване с материалите по делото и извършване на амбулаторен
преглед на подс. П., да отговорят на следните въпроси:
1. Към момента на извършване на Д.ието подс. П. бил ли е в състояние на
физиологичен афект.
2. Към момента на изпълнителното Д.ието и предвид степента на алкохолното опИ.е
бил ли подс. П. в състояние на уплаха, смущение, които като особени психични състояния,
да са довели до ограничение на възможностите му правилно да прецени обстановката.
ВЪЗЛАГА извършването на комплексната Съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на вещите лица д-р К. К. - психиатър и А. Ц. – клиничен психолог, които ДА СЕ
УВЕДОМЯТ за изготвяне на експертизата.
УКАЗВА на вещите лица, че експертизата следва да бъде представена преди датата
на съдебното заседание, но не по късно от 7 дни преди датата на следващото съдебно
заседание.
ДА БЪДЕ ИЗИСКАНА СЛЕДНАТА ИНФОРМАЦИЯ:
От училището в Бяла относно обстоятелството дали децата на пострадалия Милен И.
А. са посещавали училището.
От ДСП, Отдел „Закрила на детето“ гр. Бяла, дали са постъпвали сигнали срещу
Милен И. А..
От 4-то РУ относно наличието на подавани срещу пострадалия Милен И. А. сигнали
от свид. Д. Р. С..
От ОСИН, Сектор „Арести“ дали при престоя с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ на подс. К. Х. П. са предписвани някакви медикаменти. Ако такива са били
предписвани, да се уточни какви.
От Районна прокуратура - Варна относно наличието на подадени сигнали от свид. Д.
Р. С..
ДОПУСКА при режим на водене един свидетел от адв. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Б. за разпит на фелдшера на ОСИН,
Сектор „Арести“.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 27.02.2023 г. от 09:30 часа, за
22
която дата и час явилите се лица са редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица д-р К. К. и А. Ц..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23