СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на шести ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
12250 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 98481 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 6791/2016 г. по описа на Софийски районен съд, IІ ГО, 52 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу В.П.З., ЕГН **********,
искове, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 100, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.П.З.
дължи на ищцовото дружество сумата от 237.78 лева, представляваща продажна цена
на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот ап. 21, находящ се в гр.
София, общ. Средец, ж.к. „Яворов", ул. „********, абонатен номер******, за
периода от м. 06.2012 г. до м. 09.2012 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 27.07.2015 г. до окончателното й изплащане, и иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът дължи на „Т.С." ЕАД сумата 68.42 лева, представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за
доставената топлинна енергия за периода от 01.08.2012 г. до 16.07.2015 г.,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по гражданско дело №
44112/2015 г. по описа на СРС, IІ ГО 52-ри състав.
С решението „Т.С." ЕАД,
ЕИК ********, е осъдена да заплати на В.П.З., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение, с което предявените
искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която
са развити съображения за незаконосъобразност
и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
Въззивникът твърди, че вещото лице по допуснатата и назначена в хода на делото
ССчЕ не е отговорило коректно на поставените от ищеца въпроси, като не е
посочило по какъв начин са отразени в информационната система на
топлопреносното дружество задълженията на ответника за исковия период.
Поддържа, че е налице несъответствие между представената от жалбоподателя
информация и отразеното в кредитираните от съда заключения на ССчЕ и СТЕ. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от В.П.З..
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не
е взело становище по изложеното във въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като краен
резултат, поради което и следва да бъде потвърдено, но по съображения различни
от изложените от първоинстанционния съд.
СРС, IІ Гражданско отделение, 52 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение първостепенният съд, кредитирайки заключението
на назначената и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза е приел, че
размерът на цената на топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата
от 100,65 лв. Мотивирал е, отново позовавайки се на експертизата, че от тази
стойност следва да се извади сумата от 117,26 лв. по изравнителните сметки за исковия
период за имот с абонатен номер 028984, като получената обща стойност за
употребената топлинна енергия е в размер на -16,61 лв. - сума за получаване.
Предвид горното СРС е достигнал до извода, че ответникът не дължи суми
представляващи незаплатена топлиннна енергия и изравнителни сметки за процесния
период, а на последния следва да бъде възстановена сумата от 16,61 лв., поради
и което предявеният иск за заплащане на сумата от 211,26 лв. следва да бъде
отхвърлен изцяло, като погасен чрез плащане.
Настоящият въззивен състав намира, че вземанията за част от процесния период,
и по-конкретно тези за м.06.2012 г. и м.07.2012 г., не са погасени по давност,
като в тази част не кредитира заключението на изготвената по делото ССчЕ,
доколкото правилното приложение на института на погасителната давност е правен
въпрос, а не е от компетенциите на вещото лице. Видно от становището на вещото
лице дължимата се от ответника сума за потребена ТЕ за периода м.08.2012 до
м.09.2012 г., възлиза на 100,65 лв., като вещото лице не е взело предвид
дължимите се за м.06.2012 г. и м.07.2012 г. суми, в размер на 110,61 лв. СРС
при достигане на крайните си изводи, и предвид становището на вещото лице по
допусната ССчЕ, че дължимите се от ответника суми за периода от м.08.2012 г. –
м.09.2012 г. /без погасените по давност според вещото лице вземания за
м.06.2012 г. и м.07.2012 г./ възлизат на 100,65 лв., и доколкото резултатът от
изравнителните сметки е сума за възстановяване /-111,26 лв./ е мотивирал, че на
ответника следва да бъде възстановена сума от 16,61 лв., поради което
претенцията на ищеца за заплащане на сума за ТЕ, в размер на 211,26 лв., е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Както бе посочено по-горе вземанията за периода м.06.2012 г. – м.07.2012
г., не са погасени по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 27.07.2015 г., а съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за исковия период (до
приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди
изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до тридесетия
ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на потребителите
на топлинна енергия. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е.
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец.
Ето защо
за процесния период / от м.06.2012 г. до м.09.2012 г./, стойността на
потребната ТЕ, дължима от ответника възлиза на сумата, в размер на 211,26 лв.,
която съвпада с исковата. Независимо от възприетото обаче от настоящия съдебен
състав становище, че вземанията за периода м.06.2012 г. –
м.07.2012 г., не са погасени по давност, то
искът отново подлежи на отхвърляне, съответно решението следва да бъде
потвърдено, доколкото резултатът от изравненията за процесния период от
м.06.2012 г. до м.09.2012 г., включвайки и тези за м.06.2012 г. – м. 07.2012 г.,
е сума за възстановявавне, в размер на – 237,16 лв. Следователно отново в полза
на ответника по делото се следва възстановяването на сума, която при
съобразяване на стойностите от фуктурираните за месечното потребление суми и
дължими от ответника за ползвана ТЕ – 211,26 лв., и тези от изравнителните
сметки – 237,16 лв., възлиза на сума за възстановяване /получаване/ от – 25,90
лв. /237,16 лв. – 211,26 лв. = 25,90 лв./
Единственият наведен от жалбоподателя-ответник довод в депозираната
въззивна жалба, че вещото лице по изготвената ССчЕ не
е отговорило коректно на поставените от ищеца въпроси, като не е посочило по
какъв начин са отразени в информационната система на „Т.С.“ ЕАД задълженията на ответника за
исковия период, както и че има несъответствие между представената от
жалбоподателя информация и отразеното в кредитираните от съда заключения на
ССчЕ и СТЕ, настоящият въззивен състав
намира за неоснователен.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена са назначени, изготвени и
приети в хода на производството пред първата инстанция съдебно - техническа и съдебно
- счетоводна експертизи, които съдът счита за задълбочени и компетентно
изготвени от лица с необходимите познания и опит, поради което кредитира същите
с доверие, като по отношение на ССчЕ се вземат и предвид по-горе изложените
мотиви в настоящото решение, които обаче не се отразяват върху правилността на
експертното заключение по констатациите за начислените суми. Отделно от това, в
проведеното на 18.04.2018 г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд, не
се е явил процесуален представител на жалбоподателя и докато е траело
изслушването както на съдебно-счетоводната, така и на съдебно-техническата
експертизи, последните не са били своевременно оспорени – арг. чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК, поради и което застъпеното от въззивника становище за
недостоверност на приетата по делото ССчЕ не се споделя от въззивния съд.
Други доводи за порочност на атакуваното решение на
първостепенния съд в жалбата не са изложени. При липсата на други оплаквания в
подадената въззивна жалба, и доколкото при извършената служебна проверка относно
правилността на обжалваното решение, се установи, че решението
на СРС е правилно като краен резултат, то следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която обаче
не претендира такива, поради което не следва да й се присъждат. С оглед изхода
на делото въззивникът няма право на разноски.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98481 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 6791/2016 г. по описа на Софийски районен съд, IІ ГО, 52 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.