Решение по дело №2777/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по жалба на М. Д. К., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 4, чрез адв. П., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ****, против отказ за предоставяне на информация за обработваните лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни, обективиран в писмо изх. 184/03.12.2024г. на „Кредисимо“ ЕАД.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на отказа и се иска неговата отмяна. Същите се свеждат до обстоятелството, че отправената от заявителя молба до кредитната институция, в качеството й на администратор на лични данни, има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗДЛ и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Тъй като молбата е подадена във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679, администраторът на лични данни е длъжен да предостави копие на личните данни на субекта така, както предвижда разпоредбата на чл. 15, § 3 от регламента. Поддържа се, че с отказа, обоснован формално с факта на изпращане на договорите за потребителски кредит на електронен адрес, но във формат, в който К. не може да се запознае с тяхното съдържание, се възпрепятства правото на оспорващия по чл. 8, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в представена по делото писмена защита /л. 29 – 30 гръб/.

Ответникът – „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, [улица] /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, чрез процесуалния си представител юр. Б., в нарочна молба /л. 13 – 13 гръб/ поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че дружеството е било сезирано от жалбоподателя с неконкретизирано искане за предоставяне на копия на договори за потребителски кредит, неиндивидуализирани с номера, а само с времеви период, за който са сключени. Според него, жалбоподателят не прави разлика между „копие на лични данни“ и „копие от носители на лични данни“ по смисъла на чл. 15, § 3 от Регламент 2016/679, поради което за него не е възникнало и задължение за предоставяне на копия от носители на лични данни. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размер на разноските на другата страна. Допълнителни аргументи по съществото на спора са изложени в нарочна молба с характер на писмена защита от пълномощника юр. Т. /л. 32 – 33/.

Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата: според публично достъпните данни, отразени от Регистър на финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (https://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSFIRegister/index.htm), актуални към 27.02.2025г., дейността на „Кредисимо” ЕАД е включително отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството е вписано в регистъра под № 19 със заповед № РД22-1846/02.10.2009г. и има качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, извършваща дейност на територията на Република България и насочена към широк кръг потребители, и в това си качество създава, съхранява и обработва в процеса на дейността си данни на ползвателите на услугите по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, които са лични данни по смисъла на член 4, алинея 1 от ОРЗД.

Договорът за кредит касае лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (Определение № 2713 от 15.03.2023г. на ВАС по адм. д. № 1745/2023г.)

Съобразно установената съдебна практика (Решение № 7101 от 28.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 1825/2023г., V о.), нормата на чл. 39 от ЗЗЛД не въвежда като условие за допустимост на съдебния контрол задължителното провеждане на производство по административен контрол върху действия и актове на администратора и на обработващия лични данни. Със Закона за защита на личните данни е предоставена възможност на субекта на лични данни да прецени по кой ред ще защитава нарушените си права по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон. Забрана за сезиране на съда е поставена, само когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. В случая такива данни не са налице, поради което жалбата като подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна: на 12.11.2024г. жалбоподателят М. К. подал искане до "Кредисимо" ЕАД на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, в качеството му на субект, на когото се обработват лични данни, да му бъдат предоставени копия от договори за парични заеми, сключен между него и посочената кредитна институция в периода 01.01.2022г. до 01.09.2024г. Претенцията била мотивирана с това, че тези договори съдържат лични данни на кредитополучателя и те се обработват на основание сключеното облигационно правоотношение. Изрично в искането били посочено и желанието да бъдат предоставени и копия от тези договори, а алтернативно на основание чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, в случай че не може да се предостави тази информация, то това да бъде сторено на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит и да се предоставят всички договори за потребителски кредит за искания период, ведно с разбивка на заплатеното по тях. На 05.12.2024г. К.получил писмо с изх. № 184/03.12.2024г. от "Кредисимо" ЕАД, с което бил уведомен за категорията на обработваните лични данни, целта на обработване, категориите получатели на личните данни и условията за разкриване на личните данни, както и срока за съхранение на личните му данни. Към писмото било представено и Приложение № 1, в което били посочени личните данни на К., които са предмет на обработване във връзка с кредитните му взаимоотношения с доставчика на финансови услуги. Относно искането за предоставяне на копия от сключените договори, в посоченото писмо е изразена позиция, че тази информация не съдържа лични данни, какъвто е предметът на упражнените права, съгласно чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Администраторът нямал задължение да предостави материалният субстрат на сключените с контрагента договори, а само копие на личните данни, които се съдържат в тях.

В хода на съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна страна: между страните не се формира спор по обстоятелството, че жалбоподателят е отправил искане до "Кредисимо" ЕАД, с предмет право на достъп до обработваните лични данни във връзка със сключени между тези страни договори за кредит. Не се спори и по факта, че освен информацията за обработваните лични данни в искането е било заявено и изрично желание на лицето за получаване на копия от сключените договори за кредит. Това обстоятелство се потвърждава от изявленията на ответника, отразени в неговото писмо 03.12.2024г. Не се спори и по обстоятелство, че с оглед дейността на "Кредисимо" ЕАД дружеството попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679 за "администратор" на лични данни - физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Не се спори и по обстоятелство, че между жалбоподателя и "Кредисимо" ЕАД съществуват облигационни отношения, произтичащи от сключени между страните договори за кредит. Макар тези договори да не са представени по делото, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството – ответник и има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент 2016/679.

Според чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице". Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Нормата на чл. 15 от Регламент 2016/679 предвижда "право на достъп на субекта на данните", като в параграф 1 е заложено, че "субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните ... ". Достъпът до обработваните лични данни, съгласно чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679, се предоставя от администраторът чрез копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В случая, отправеното от жалбоподателя заявление до "Кредисимо" ЕАД /л. 14/ има характер на такова по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и в него са попълнени реквизитите по чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, в частност че като предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 е заявено и предоставянето на копия от сключените договори за кредит на конкретно посочен адрес.

Тук следва да се отбележи, че ако ответникът, като администратор на лични данни е имал съмнение с каква цел е завени искането на жалбоподателя за представяне на копия от сключените с него договори за кредит, е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 от Регламент 2016/679 - "Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15-22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните". В случая, от съдържанието на писмото е видно, че за администратора не е имало никаква пречка да идентифицира подателя на заявлението, предмета на искането и заявената форма за достъп до обработваните лични данни.

Съгласно чл. 12, § 1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15 - 22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. § 2 от Регламента предвижда, че администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15 - 22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. § 3 от чл. 12 регламентира, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Според чл. 20, ал. 1 от Регламент 2016/679, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато: обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а) или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б); и обработването се извършва по автоматизиран начин. В настоящия случай, няма данни искането до ответника да е подадено с електронни средства /по и-мейл/, за да бъде предоставена информацията по идентичен начин. Поради това, Съдът приема за недоказано твърдението в жалбата, че договорите за потребителски кредит са изпратени на жалбоподателя на негов електронен адрес и то в нечетим формат, в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от регламента.

Подаденото от жалбоподателя искане от 12.11.2024г. е във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и както вече се посочи, съгласно § 3 на чл. 15 Регламент 2016/679, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Действително, копието на лични данни не би следвало винаги да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Въпреки това следва да се отбележи, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за кредит, и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл. 15, § 1 от Регламент 2016/679.

В т. 1 от диспозитива на решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22 е посочено, че член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че: администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В случая, по делото не се ангажират доказателства на жалбоподателя да е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните му данни (информация по см. на чл. 4, § 15 ОРЗД), обратно на твърденията на ответника, изложени в нарочния отговор на жалбата, че К. следва да е съхранил копия от документацията по облигационното правоотношение. Не са налице и ограничения по смисъла на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл. 12 - 22 Регламент 2016/679 на администратора на лични данни, който да обосновават издаването на пълен или частичен отказ по реда на чл. 37а от ЗЗЛД.

Ответникът не доказва и хипотезата на чл. 12, § 5, б. „б“ от Регламент 2016/679, за явно неоснователен или прекомерен характер на искането.

При това положение се обосновава изводът, че за "Кредисимо" ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, възниква задължението по чл. 15, § 3 Регламент 2016/679 да предостави на субекта на данните - М. К., копие от поисканите лични данни, съдържащи се в съставените договори за кредит, сключени в периода 01.01.2022г. до 01.09.2024г., в заявената форма за получаване на посочения от лицето адрес за кореспонденция.

Относно възражението на ответника, че в случая е налице превратно упражняване на права от страна на жалбоподателя следва да се посочи, че ответникът не ангажира доказателства да е удовлетворил алтернативното искане на заявителя, на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит да му се предоставят всички договори за потребителски кредит за искания период.

С отказа на администратора да предостави копия от сключените договори за кредит е преградена възможността жалбоподателя да упражни правата, които му предоставя чл. 15 от Регламент 2016/679. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя и от "правото на защита на личните данни", което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

По правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като въпросът не позволява разрешаването му по същество, съдът следва да изпрати преписката на ответника за предприемане на законосъобразни действия, съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 10 лева, заплатени за държавна такса по производството.

Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокатска защита. В случая на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е заявено възнаграждение в размер на 1000 лева. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. /в приложимата й редакция/ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес минималното възнаграждение е в размер на 1 000лв. Претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита в посочения минимален размер. Съдът намира, че този размер не се явява прекомерен, поради което възражението на ответника се явява неоснователно. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер 1 000 лева, за указаната на жалбоподателя от адвокат П. безплатна правна помощ.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ за предоставяне на информация за обработваните лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни, обективиран в писмо изх. 184/03.12.2024г. на „Кредисимо“ ЕАД, да бъдат предоставени на М. Д. К., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 4, копия на сключените с него договори за кредит в периода 01.01.2022г. до 01.09.2024г.

ВРЪЩА преписката на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, [улица] /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителните директори С. Я. и И. К. за предприеме на действия по искането на М. Д. К., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 4, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за изпълнение на съдебното решение, считан от влизането му в сила.

 

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, [улица] /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителните директори С. Я. и И. К., да заплати на М. Д. К., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 4, сумата от 10 (десет) лева, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, [улица] /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителните директори С. Я. и И. К., да заплати на адвокат С. Ж. П., вписан в Адвокатска колегия - гр. Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, ****, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.