Р Е Ш Е Н И Е
№ …48…. 14.02.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Венцислав Маратилов
Членове:Д. Бозаджиев
Ели Каменова
в присъствието
на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев
в.гр.д.№818/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№591/07.05.2019г., постановено по гр.д.№1692/2018г. по описа на РС- Пазарджик е
признат сключения на 17.02.2017г. Договор за паричен заем №2751536 между „И.А.М.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.“Д.Н.“ №28, С.Ц.,
ет.2, офис 40-46, от една страна и от друга И.Г.М., с ЕГН ********** *** за
недействителен поради противоречието му на закона- чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от
Закона за потребителския кредит.
Осъден е „И.А.М.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.“Д.Н.“ №28, С.Ц.,
ет.2, офис 40-46, да заплати на И.Г.М., с ЕГН ********** ***, сумата от
842,90лв., платена от последния по Договор за паричен заем-
№2751536/17.02.2017г., тъй като е получена при начална липса на основание,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 03.05.2018г. до окончателното изплащане.
Осъден е „И.А.М.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.“Д.Н.“ №28, С.Ц., ет.2,
офис 40-46, да заплати следващата се държавна такса в размер на 130лв.
Осъден е „И.А.М.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.“Д.Н.“ №28, С.Ц.,
ет.2, офис 40-46, да заплати на адв.Д.Б. ************, със съдебен адрес:***,
възнаграждение за процесуално представителство и защита по гр.д.№1692/2018г. по
описа на РС- Пазарджик в размер на 600лв.
Против това
решение е постъпила въззивна жалба от „И.А.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: бул.“Д.Н.“ №28, С.Ц., ет.2, офис 40-46, представлявано
от С.К.- Изпълнителен директор,чрез Адвокатско дружество „А. и Ш..“, представлявано
от адв.А.М.А.
Твърди се, че
постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.
В тази връзка се
визира, че в процесния случай, от страна на съда не е изготвен, на основание
чл.140 от ГПК предварителен доклад, като такъв е изслушан в първото по делото
открито заседание. Приема се, че са налице пропуски във връзка с този доклад,
поради което се моли от настоящата инстанция да даде надлежни указания относно
разпределянето на доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти и
обстоятелства в процеса.
Сочи се, че
липсва разискване от страна на съда на спорните въпроси по предявените искове и
направените оспорвания и доводи и твърдения. Съдът се ограничил само и
единствено до изследване на въпроса за недействителност на сключения договор за
заем, на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и без мотиви в диспозитива е решил,
че сключения договор за заем противоречи и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11
от ЗПК.
Твърди се, че
неправилно е възприето от районния съд, че процесния договор за заем №2751536,
сключен между „И.А.М.“ АД и И.Г.М. е недействителен. В тази връзка е посочено,
че правилно от страна на първата инстанция е прието, че договора за паричен
заем е сключен в предвидената в закона писмена форма, като в чл.2, т.7 е
посочена общата дължима сума като 3509,52лв., но неправилно е възприето, че в
него не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. в договора не
се съдържа информация за действително дължимата от потребителя сума, тъй като
съгласно чл.19 от ЗПК в тази сума следва да се включват възнаградителната лихва
и всички други разходи свързани с кредита, а в самия договор за заем и погасителния
план към него следвало да се посочи по пера размера на всяко задължение по
договора за заем или начина на изчисление и какво включва брутната сума.
Неправилно от страна на съда е прието, че в погасителния план фигурира друга
сума, за която не става ясно дали е включена в определения в договора и
уговорена между страните ГПР.
Счита се, че в
процесния случай не може да се приеме, че в договора не са посочени общите
разходи от кредита. Не могат да бъдат споделени изводите в обжалвания съдебен
акт, че сключения договор за заем не съдържа информация по пера, какво включва
всяка погасителна вноска и общата сума по заема, поради което сключения договор
за заем е недействителен.
Сочи се, че в
настоящия случай е уговорен фиксиран лихвен процент и такава информация не е
необходимо и задължително да бъде предоставяна на заемателя.
Приема се, че на
заемателя е предоставена информация за крайна цена, лихвен процент, период от
кредита и брой лихвени периоди. В този смисъл не може да има нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Визира се, че не
може да бъде споделена тезата на първоинстанционния съд, че е налице
противоречие между уговореното в сключения договор за заем и съдържанието на
изготвения погасителен план. Такова не е налице, като сумите дължими по тях са
идентични, като до същите изводи е стигало и вещото лице по назначената ССчЕ.
Твърди се, че
съдът не е изследвал останалите твърдения в исковата молба за нищожност на
сключения договор за заем. В тази насока се сочи, че неправилно е застъпеното в
исковата молба становище, че липсват общите условия към сключения договор за
заем. Приема се, че всички условия, включително и общите условия са
инкорпорирани в индивидуалния договор за паричен заем, именно затова той е
подписан на всяка страница, за което са представени доказателства още с
депозирания отговор на исковата молба.
Сочи се, че не
може да се приеме, че в процесния случай уговорената между страните неустойка е
нищожна, т.к. е уговорена в нарушение на добрите нрави, като основанието за
това, че тя е прекомерна. Ако ответникът възразява, че неустойката е прекомерно
голяма, същия трябва, съгласно чл.127 от ГПК /отм/, да докаже това свое
възражение. Счита се, че ищецът не е доказал това свое твърдение. Необосновано
е и твърдението в исковата молба, че неустойката е прекомерна, с оглед
прекомерност на предоставените обезпечения, като се твърди, че те следва да
бъдат предоставени кумулативно.
По отношение на
твърдението, че погасителния план следва да съдържа информация за частта от
неустойката, която се погасява с всяка вноска се сочи, че в погасителния план
се включва информация относно задълженията свързани с връщане на паричната сума
по договора за заем и уговорената лихва не е информация относно неустойка,
дължима се във връзка с неизпълнение на друго договорно задължение, а именно в
настоящия случай, задължението за предоставяне на обезпечение.
Приема се, че от
съществено значение е и обстоятелството, че в Стандартния европейски формуляр
/СЕФ/, който лицето получава преди сключване на договор за кредит, подробно са
описани изискванията към обезпечението, както и размерът на неустойката и
възнаградителната лихва. Ето защо се счита, че потребителят преди да бъде
обвързан от договор има цялата необходима информация, за да вземе информирано
решение, дали да сключи договор за кредит при тези условия или не, още повече,
че насрещната страна е служител на „И.А.М.“ АД.
Твърди се, че не
може да се приеме, че сключения договор за заем е недействителен, т.к. от
посочената в него обща сума на кредита не може да се установи какъв е размерът
на годишния процент на разходите и какъв е размера на уговорените лихви по
договорното правоотношение. Счита се, че от съдържанието на сключения договор
за заем надлежно може да се установи какъв е годишния процент на разходите по
заема, като законодателя не е вменил задължение в сключения договор за заем да
се съдържа парично изражение на този процент.
Визира се, че
законодателят не е вменил задължение в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
в договора за заем по пера да се посочва каква част от общата сума по него е с
предназначение за погасяване на главница, каква за лихви и каква за останалите
разходи по кредита.
Сочи се, че не
може да приеме тезата на ищеца, че процесния договор за заем противоречи на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Приема се, че от
съдържанието на сключения договор за заем ясно се установява цялата необходима
информация за заемателя, нещо повече в съставения за целите на процесния кредит
погасителен план изрично се съдържа тази информация.
Твърди се, че
неправилно от страна на първоинстанционният съд е прието, че направеното при
условията на евентуалност възражение за прихващане е неоснователно. В
процесният случай се сочи, че от страна на съда е приета тезата, че от
ответника не са представени доказателства, че ищецът е поставен в забава
заплащане на задължението за погасяване на главница по заемното правоотношение,
но от съдържанието на съставения по делото доклад, такива указания не са давани
на ответника.
В тази насока се
излагат подробни съображения.
Моли се за
отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени исковите претенции срещу „И.А.М.“ АД.
Моли се за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от другата страна в процеса- И.Г.М., чрез пълномощника му адв.Д.Б.
***.
В него се
излагат подробни доводи в насока неоснователност на конкретно изложените
възражения във въззивната жалба.
Моли се за
потвърждаване изцяло на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за
присъждане на направените съдебно- деловодни разноски.
С въззивната
жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.
С Определение
№3062/11.10.2019г.,постановено по гр.д.№1692/2018г. по описа на РС- Пазарджик е
оставена без уважение молбата на адв.А.А., като процесуален представител на
ответника „И.А.М.“ АД, за изменение на Решение №591/07.05.2018г. по
гр.д.№1692/2018г. по описа съда, в частта досежно разноските.
Против това
определение, частни жалби от страните по делото в указания им срок не са
постъпили.
В съдебно
заседание, пред въззивния съд, за жалбоподателят „И.А.М.“ АД се явява адв.К.,
редовно упълномощена.
От страна на
последния се моли да бъде уважена подадената от него въззивна жалба, като се
отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде уважени исковите претенции, като бъдат
присъдени сторените разносски. Прави се възражение за прекомерност на
насрещната страна. В срок е дадена възможност да се представи от пълномощника
бележки, но такива не са представени.
Ответникът по
въззивната жалба- И. Г.М., редовно призован не се явява. Не се явява и
упълномощения от него адв.Б.. От страна на последния е представена молба, в
която е взето становище по хода на делото, по същество и по разноските, но
същата е получена в съда след приключване на съдебното заседание- проведено на
15.01.2020г., съответно на 16.01.2020г.
Пазарджишкият окръжен съд, в съответствие с
правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Делото пред
първоинстанционния съд е образувано по повод на подадена искова молба от И.Г.М.,
срещу „И.А.М.“ АД, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Сочи се, че
между страните по делото на 17.02.2017г. е бил сключен Договор за паричен заем
№2751536.
Твърди се, че по
силата на този договор, дружеството предоставило в заем на ищеца 3 000лв. Бил определен фиксиран годишен
лихвен процент от 30%, който е част от годишния процент на разходите (ГПР),
който е в размер от 34.40%.
Визира се, че сумата
която следвало да бъде върната е 3 509,52лв.
Твърди се, че в
тридневен срок от сключване па договора, кредитополучателят следвало да
представи обезпечение (поръчителство или банкова гаранция). При неизпълнение на
това задължение от страна на същия се дължала неустойка в размер на 2 619,72лв.
Сумата от 3 509,52лв. и неустойката от 2 619,72лв. следвало да бъдат
върнати с изплащане 12 месечни вноски всяка с размер от 510,77лв., които вноски
обхващат периода 22.03.2017г.- 15.02.2018г., съгласно погасителен план,
неразделна част от договора.
Твърди се, че
договорът е недействителен по няколко
основания:
Съгласно чл.11,
ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка една страница от тях се
подписват от кредитополучателя. Неподписването на всяка страница от общите
условия е санкционирано от закона с най-тежката последица - недействителност на
правоотношението (чл.22 ЗПК). Ищецът не е подписал общите условия, поради което
процесният договор е недействителен.
Твърди се, че
договорът е недействителен и поради липса на посочване на общата сума дължима
от потребителя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нормата на §1, т.2 ДР от ЗПК,
определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем
сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР от
ЗПК и по своето същество представляват ГПР (чл.19, ал.1 от ЗПК). В ГПР,
съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички
други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита.
В чл.2 от
договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Не е ясно
какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР, като такава
информация не може да се почерпи и от погасителния план, който единствено
посочва в колона 3 от таблицата на размера на вноската. Липсата на тази яснота
води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят
как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена.
Това означава, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Твърди се, че
недействителността на договора означава, че кредитополучателят дължи връщане
само на получената в заем сума, без лихва и други разходи по кредита (чл.23 ЗПК). В конкретния случай, ищецът бил
заплатил по кредита 3 796,90лв., като подлежи на връщане сумата от
796,90лв. (3 796,90- 3 000), поради липса на основание за плащането й
(чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД).
Твърди се, че
независимо от цялостната недействителност на договора, неустойката предвидена в
чл.4, ал.2 от договора в размер от 2 619,72лв. е нищожна, тъй като е
уговорена в нарушение на добрите нрави и излиза извън присъщите й наказателна,
обезщетителна и обезпечителна функции. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. От
съдържанието на чл.4, ал.2 от договора е видно, че размерът на неустойката
представлява 87.32% от заемната сума. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерии за преценка на това
надвишаване, тъй като процесната клауза обезпечава изпълнението на задължението
за обезпечаване на главното задължение, т.е. и санкционната функция е вън от
предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване кана
връщане сума с почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави.
Твърди се, че
неустойката санкционира непредставяне на свръхобезпечение- поръчителство от две
физически лица. Ако кредитополучателят може да намери лице, което да учреди
банкова гаранция в полза на кредитното дружество е безсмислено да се сключва
договор за потребителски кредит, при по- тежки условия, като вместо това може
да сключи договор с това лице. Обезпечението (поръчителството) следва да се
предостави в тридневен срок от сключване на договора, което е практически
неизпълнимо условие от житейска гледна точка, като се има предвид документите,
които следва да набавят поръчителите, описани в чл.4, ал.1 т.1 от договора. Затова
се поддържа, че неустоечната клауза по чл.4, ал.2 от договора е нищожна, тъй
като е уговорена извън присъщата й наказателна, обезщетителна и гаранционна
функции.
Нищожността на
неустойката означава, че кредитодателят следва да върне заплатената без
основание от кредитополучателя сума, която била разпределена за погасяването й.
В случая тази сума е 1 528,17лв.
Искането е да
бъде постановено решение, с което да признае
за установено в отношенията между И.Г.М. и „И.А.М.” АД, че Договор за
паричен заем №2751536 от 17.02.2017г. е недействителен поради липса на
подписани общи условия и поради липса на посочване на общата сума дължима от
потребителя.
Иска се, да бъде
осъден „И.А.М.” АД, да заплати на И. Г. М., сумата от 796,90лв. получена без
основание по недействителен договор за паричен заем № 2751536 от 17.02.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Този иск е посочено, че се предявява
заедно с установителния по п.1,
кумулативно.
Иска се, да бъде
установено в отношенията между И.Г.М. и „И.А.М.” АД, че неустойката предвидена
в чл.4, ал.2 от договор за паричен заем №2751536 от 17.02.2017г. е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави. Този иск е визирано, че се предявява
при условията на евентуалност, като искането в тази връзка е, съдът да го
разгледа при отхвърляне на исковете по п.1 и 2 от петитума на исковата молба.
Иска се, да бъде
осъден ”И.А.М.” АД, да заплати на И.Г.М., сумата от 1 528,17лв. получена
без основание, поради нищожност на неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от
договор за паричен заем №2751536 от 17.02.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното
й изплащане. Този иск е посочено, че е съединен кумулативно с иска по п.3 от
петитума на исковата молба и предявен при условията на евентуалност и моли
съдът да го разгледа при отхвърляне на исковете по п.1 и 2 от петитума на
исковата молба.
В хода на
производството пред първата инстанция е допуснато изменение на основание чл.214 от ГПК на установителния иск
за нищожност на процесния договор, като е добавено ново основание за
претендираната нищожност, като се твърди, че договорът противоречи и на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, а именно в погасителния план на договора не е посочено
разпределение на вноските, дължими за погасяване на кредита, съдържащо данни
каква част от вноската служи за погасяване на задълженията по пера, а така също
е допуснато изменение на осъдителните искови претенции, на основание чл.214 от ГПК за недължимо платената сума по
договора от 796,90лв. на 842,90лв. и за евентуално съединената осъдителна
искова претенция от 1528,17лв. на 1746,48лв.
В срокът по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който не се оспорва от
страна на последния, че на 17.02.2017г. е сключил с ищеца договор за паричен
заем, по който му е предоставил в заем сумата от 3000лв., както и че в
изпълнение на задълженията си по договора ищецът е погасил кредита, като е
изплатил на дружеството суми в общ размер на 3796,90лв., но твърди, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като: в
процесния случай, лихвения процент е фиксиран, непроменлив за целия срок на
договора, поради което не се изисква предоставяне на информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми; в договора изрично е посочено, че погасителният план е предоставен на
ищеца като неразделна част от самия договор и ищецът е потвърдил получаването
му, подписвайки договора, в който има информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски; спазено е и императивното
изискване на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като
общите условия не са отделен документ, а са включени в текста на самия
заемен договор, с които потребителят се е съгласил и е получил препис от него,
подробно са описани редът и начинът, по който потребителят може да реализира
правото си на отказ; размерът на годишния процент на разходите е изцяло
съобразен с императивните разпоредби на закона и е изчислен на база формулата,
посочена в Приложение № 1 към ЗПК.
В случай, че
бъдат възприети аргументите на ищцовата страна се поддържа възражение за
прихващане със сумата в размер на 127,38лв. представляваща законната лихва
върху непогасената част от главницата за
периода от усвояването на кредита на 17.02.2017г. до датата на изплащане на
цялата главница, като обезщетение за претърпени от ответника вреди от това, че
за този период е бил лишен от възможността да ползва тази сума.
По отношение на
искането за обявяване на клаузата на чл.4, ал.2 от договора за недействителна
се поддържа, че съгласно чл.4, ал.1 от Договора, ищецът се е съгласил и
задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете
обезпечения, подробно описани в него, а за
кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя да
бъдат обезпечени. В процесният случай, дори е дадено право на избор на
заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му, с
изискването за предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по
никакъв начин не се изключват или ограничават правата на потребителя,
произтичащи по закон.
Визира се, че
направените в исковата молба твърдения остро противоречат с всякаква житейска и
бизнес логика и най- вече с принципа на свободата на договаряне. Неустойката е
предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него
договорни задължения и всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна
за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните
намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило заем
при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка за
изпълнение, поради това те са също толкова съществени, колкото и останалите
клаузи.
Твърди се, че
потребителят, преди да е обвързан от договор има цялата необходима информация,
за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или не.
Съответно има достатъчно време още със сключването на договора да предостави
обезпечение, за да не бъде начислена неустойка.
Относно възражението,
че неустойката надхвърляла вредите от неизпълнението се поддържа, че същото е изцяло неоснователно и следва да
бъде отхвърлено. В процесния случай размерът на неустойката е предварително
определен, фиксиран, ненатрупващ се, обсъден между страните по Договора и да се
твърди „свръхобезпеченост" е несъстоятелно.
Поддържа се, че
нито клаузата, с която се изисква обезпечение е недействителна, нито размерът
на самата неустойка надхвърля размера на вредите, които Дружеството търпи от
неизпълнението. Факт е, че неустоечната клауза, както и размерът на неустойката
е предварително конкретно уговорен и фиксиран от страните по Договора.
Дружеството не е принудило ищецът да сключи договор за заем, съответно
условията по него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и
воля е пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените
условия.
Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и
след като анализира събраните по делото доказателства поотделно, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по
делото, че на 17.02.2017г., страните по същото са сключили Договор за паричен
заем №2751536, по който „И.А.М.” АД, в
качеството му на заемодател, е предоставило на И.Г.М., в качеството му на заемател
заем в размер на 3000лв.
В чл.2 от
договора страните са уговорили следните условия за връщане на заетата сума:
размер на месечна погасителна вноска в лева 292,46лв.; срок на заема в месеци-
12; договорена между страните дата на първа погасителна вноска- 22.03.2017г.;
фиксиран годишен лихвен процент по заема- 34,408%; общ размер на всички
плащания- 3509,52лв.; годишен процент на разходите на заема- 34,40 %; условия
за усвояване на цялата сума по заема- веднага след сключването на договора.
Видно от основното
и допълнително заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно- икономическа експертиза се установява, че реално
платената от ищеца сума по договора за заем за периода 10.04.2017г. до
09.02.2018г. е 3842,90лв., от които 45лв.- платена такса събиране, 1746,48лв.-
платена неустойка непредставено обезпечение, 409,14лв.- платена лихва и
1641,64лв.- платена главница. Размерът на законната лихва върху неплатената
част от главницата според допълнителното заключение- върху сумата от 3000лв.,
считано от 17.02.2017г. до 08.12.2017г. /датата на която общата платена
сума от ищеца е достигнала размера от 3000лв./ е 128,12лв. Според основното заключение на
експерта сумата платена от ищеца за договорна неустойка е в размер на 1746,48лв.
При така установената по делото фактическа
обстановка от правна страна, съдът намира следното:
Въззивната жалба
е допустима- подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото
си, същата се явява частично основателна.
В конкретният казус,
спорът между страните по делото касае действителността на сключения между тях
Договор за паричен
заем №2751536, съгласно който „И.А.М.”
АД, в качеството му на заемодател е предоставило на И.Г.М., в качеството му на
заемател заем в размер на 3000лв. Видно
от приетите по делото заключения, категорично е установено какви суми са
получени, съответно изплатени.
Първоинстанционният
съд е обявил за недействителен цитирания по- горе договор за паричен заем
позовавайки на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Само и на това
основание е приел, че не следва да се
обсъждат останалите наведени в исковата молба основания за нищожност.
В случая,
въззивният съд не може да сподели този му довод, дало му основание да обяви
процесния договор за недействителен, като счита, че следва да вземе отношение
по отношение на същите.
Първото визирано
основание за недействителност на договора е липсата на общи условия към
договора за паричен заем сключен между страните по делото.
Същото не може
да бъде прието за основание за обявяване недействителността на същия.
Действително,
нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК предвижда, че общите условия са неразделна част
от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора, но тази норма е приложима само когато договора за потребителски
кредит е сключен при общи условия, без да се създава задължение на кредитора
винаги да склюва потребителски кредит при общи условия. От страна на ищецът не
се представят общи условия, нито в приетия договор е налице препращане към
такива, за да се обсъжда тяхното подписване.
От друга страна
следва да се посочи, че тълкуването на нормите на чл.5, ал.4 от ЗПК и чл.9 до
чл.11 от ЗПК не оставя съмнение, че общите условия не са задължителен елемент
от договора за потребителски кредит, щом той има установеното от закона
задължително съдържание. Ето защо въпреки, че към въпросния договор за паричен
заем няма отделни общи условия, това не води до неговата недействителност.
В конкретният
случай лихвения процент по договора за заем е фиксиран, поради което е
достатъчно да бъде посочен размера на същия, което на практика е сторено в
чл.3, ал.1, т.6 от договора, като са приети и условията за неговото прилогане,
като е предвидено това да става на годишна база.
Налице е
становище за наличие на недействителност на договора, поради неспазване нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В тази връзка
следва да бъде посочено, че годишният процент на разходите по кредита е
посочен, като е посочена и общата сума дължима от потребителя, изчислена към
момент на сключване на договора за кредит- чл.3, ал.1, т.7 и т.8 от договора,
което е достатъчно за покриване на законовите изисквания.
Относно
възраженеието, че не е ясен какъв е размерът лева на възнаградителната лихва и
на ГПР, като тази информация не може да се почерпи от погасителия план, в който
единствено е посочено в колона 3 от таблицата на размера на вноската следва да
се посочи следното: Относно погасителния план при сключване на договора за
срочен кредит важат изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, според който той
трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Тази разпоредбата съдържа и изискване да се
посочи последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, но само когато договорът предвижда прилагането на различни
лихвени проценти през срока на догора. Това изискване не се отнася до заемите с
фиксиран лихвен процент, какъвто е настоящия.
При тези си
съображения, настоящата инстанция не може да сподели изведения правен извод от
страна на районния съд за недействителност на договора за паричен заем сключен
между страните по делото, което е и основание за осъждането на ответника по
делото да изплати на ищеца разликата над получената от последния в заем сума от
3000лв. до пълния размер на платеното от 842,90лв., която подлежи на връщане.
Ето защо,
обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени изцяло, както в
неговата установителна и осъдителни части, така и в частта за присъдените
държавни такси и разноски, като бъдат отхвърлени исковите претенции по първите
два иска, а именно: Признаване на договора за паричен заем сключен между
страните по делото под №2751536 от 17.02.2017г. за недействителен, поради липса
на общи условия и поради липса на посочване на общата сума дължима от
потребителя, както и осъждане на „И.А.М.“ АД, да заплати на ищеца М. сумата
получена без основание по процесния недействителен договор в размер на
842,90лв., ведно със законната лихва, като неоснователни.
Последицата от
тази отмяна на постановеното решение е основание на въззивния съд да отмени и
постановеното Определение №3062/11.10.2019г., постановено по гр.д.№1692/2018г.
по описа на РС- Пазарджик, с който е оставено без уважение молбата на адв.А. за
изменение на Решение №591/17.05.2018г., в частта за разноските, но на практика
ще е налице основание за ново произнасяне по разноските.
С оглед на този
си краен правен извод, настоящата инстанция не намира, че следва да се произнася
по така направеното от страна на ответника с писмения му отговор възражение за
прихващане със сумата в размер на 127,38лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение под формата на
законната лихва върху непогасената част от главницата за периода
от усвояването на кредита на
17.02.2017г. до датата на изплащането на цялата главница. Основанието за това
е, че възражението е предявено за разглеждане във връзка с първата основна
осъдителна претенция, която в случая се отхвърля, с оглед на което и няма
основание за произнасяне по нея.
Въззивният съд
приема, че исковата молба следва да бъде уважена в частта, с която са предявени
искове при условията на евентуалност при отхвърлянето на първите два иска касаеща
неустойката визирана в договора за паричен заем сключен между страните по
делото.
Не е спорно по
делото, че в чл.4, ал.1 от процесния договор за паричен заем е предвидена от
страна на заемателя- ищеца М. задължение в срок от три дни, считано от датата
на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения, а именно: две физически лица- поръчители, които да отговарят на
посочени изисквания, подробно описани или банкова гаранция с бенефициер-
Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок
на валидност- 30 дни.
В алинея 2 на
член 4 от договора е посочено, че страните се уговарят, че при неизпълнение на
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока на
предходната алинея, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на
2619,72лв.. Същата ще се изплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към размера на всяка от
вноските, посочен в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 218,31лв.
Тези установени
от съдът данни, дават основание на същия да приеме, че така уговорената неустойка
противоречи на добрите нрави, заради основанието на което се дължи и което е
вписано в чл.4.1 от договора за паричен заем.
Вярно е, че
законът /ЗЗД/ в чл.92 предвижда, че неустойката има функцията да обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно да се доказват, което предполага безусловно
задължение за кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно прозрачен и
разбираем начин, че да не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди, респективно да посочи размера й при частично или при неправилно
изпълнение. Няма пречка неустойка да се уговаря при неизпълнение на задължение
от потребителя да осигури обезпечение на кредитора за получавания от него
паричен заем /чл.71 от ЗЗД/, но дължима само в хипотеза на обявена предсрочна
изискуемост, което предполага на първо място безусловно уговаряне и отпускане на кредит след предоставяне на
обезпечение и ако такова не се представи, страната дължи неустойката при
предсрочно поискано изпълнение от кредитора, което изключва и нейното
разсрочено плащане като част от месечните погасителни вноски.
Клаузата за
неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави- чл.26 ал.1 от ЗЗД. В
тази насока следва да се посочи, че изискванията които поставя кредитора пред
потребителя досежно характера и вида на обезпечението, което трябва да
гарантира изпълнението на договора за връщане на заема не съответстват нито на
закона, нито на морала нито на добрите търговски практики в тези случаи. Едва
ли би се намерил поръчител, който да се съгласи да стане такъв при условията
които заемодателят поставя в чл.4 от договора за паричен заем. Те са изцяло
рестриктивни и несъответстват на духа и на смисъла на неустойката, който се
влага от законодателя в този правен институт /чл.92 от ЗЗД/. Същата по начина, по който е регламентирана от
кредитора, включително и начина на погасяването й, по- скоро има репресивен,
наказателен характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя
потребителя в изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го
задължава от една страна да плати необосновано висока по размер неустойка /чл.143 т.5 от ЗЗП/ и от друга
страна налага на потребителя да приеме клаузи, с които той реално не се е
запознал предвид липсата на приложен Стандартен европейски формуляр /чл.143 т.9
от ЗЗП/ и най- вече налице е значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като освен това тези клаузи не са
уговорени и индивидуално съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП. Приложена бланка на
такъв формуляр е приложен по делото, но в същия няма положени подписи от
страните, респ. положен печат.
Нещо повече, при
внимателен прочит на клаузите на договора за паричен заем се налага извода, че
заемодателят не предявява толково много изисквания към личността, трудовата
ангажираност и налични други задължения на потребителя, отколкото към неговите
поръчители, тоест заемодателят е съгласен да отпусне кредит дори и на финансово
и кредитно обремен и не толкова надежден потребител, който обаче гарантира
задължението си с поръчители, които
трябва да нямат влошено финансово и кредитно положение, и които
поръчители нямат отношение към предаването на средствата на заемателя, но за
сметка на това са наравно задължени с него да ги върнат на заемодателя, което е
необяснимо. Изискванията на които следва да отговарят поръчителите, поставени
от заемодателя не почиват на логиката на закона и на смисъла на
поръчителството, те са и реално неизпълними от гледна точка изключително
краткия и рестриктивен срок, в който следва да бъдат намерени и осигурени
от потребителя и документацията, която
следва да се набави в рамките само на
три календарни, а не работни дни, или потребителят да плати банкова гаранция в
размер на 2169,72лв., която е в близост до сумата която следва да върне по
кредита потребителя на търговеца. Така на практика се обезсмисля смисъла и
значението на този договор за паричен заем, като заемателя примерно по- добре
би сключил договор за банков кредит при много по изгодни условия, отколкото с този
търговец.
Изискванията на заемодателят досежно обезпечението по чл.4,
ал.1 от договора са толкова силно рестриктивни и ограничаващи възможностите на
потребителя да може да ги изпълни, че формално поради неспазване на срока или
ненамирането им, /поръчители или банкова гаранция/ и доколкото заемодателят
едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия, които определено са
непосилни, противоречат на всички неписани правила и норми и компрометират института на неустойката
и в този си вид представляват своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора. Налице е в същност и
обективна невъзможност предвид условията които кредиторът поставя длъжника да
може да ги изпълни успешно и в срок и да
обезпечи задължението си по начина указан в чл.4 от договора за паричен заем.
На практика,
потребителят е неизправна страна още преди да е сключил договора или най- късно
само след три календарни дни от сключването му, ако безусловно не осигури
обезпечението така както е предвидено в чл.4 ал.1 от договора за което
автоматично дължи неустойка в доста голям размер.
Неустойката в
този си вид е изгубила своето законово предназначение да служи като обезпечение
на задължението и да служи като обезщетение на вредите. Налага се извода, че
неустойката е дължима независимо дали по същество заемът е върнат от
потребителя своевременно или не е върнат, доколкото тя им отношение към
неизпълнение на задължение на потребителя да осигури обезпечение на
задължението, което навежда и на извод, че при нейното определяне по основание,
параметри и по размер заемодателят не е спазил правилата на добросъвестността,
като в случая тази клауза от договора е създадена в изключителен ущърб на потребителя и води по
този начи до значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, произтичащи от договора.
Неустойката в
случая представлява допълнително предвидена печалба за търговеца за сметка на
потребителя извън уговорената.
С оглед на
гореизложеното, настоящата инстанция приема, че следва да уважи така предявените
при условията на евентуалност искове, като признае за установено в отношенията
между И.Г.М. и „И.А.М.“ АД, че неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от Договор
за паричен заем №2751536 от 17.02.2017г. е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави.
Последицата от
така уважената претенция се явява и искането за връщане на на сумата 1746,48лв.
от ищеца, като ответника бъде осъден да му заплати този размер получен без
основание, поради нищожност на неустойката, предвидена в чл.4, ал.2 от Договор за
паричен заем №2751536 от 17.02.2017г., ведно със законната лихва върхутази
сума, от датата на предявяване на исковата моба в съда- 04.05.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода
на делото, в тежест на „И.А.М.“ АД следва да се присъди заплащането на ДТ върху
уважените и предявени при условията на евенуалност искове в общ размер от
139,72лв.
Следва да бъдат
присъдени втежест на ответника и в полза на адв.Б. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защите пред двете съдебни инстанции в общ размер
от 1200лв., по 600лв.- за всяка една от инстанциите- РС и ОС.
На основание
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение №591 от 07.05.2019г.,
постановено по гр.д.№1692/2018г. по описа на РС- Пазарджик и Определение
№3062/11.10.2019г., постановено по гр.д.№1692/2018г. по описа на РС- Пазарджик,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г. ***, с ЕГН ********** срещу „И.А.М.“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д.Н.“ №28, С.Ц., ет.2 ,офис
40-46, представлявано от С.К. искове, за признаване на договора за паричен заем
сключен между страните по делото под №2751536 от 17.02.2017г. за
недействителен, поради липса на общи условия и поради липса на посочване на
общата сума дължима от потребителя, както и осъждане на „И.А.М.“ АД, да заплати
на ищеца М. сумата получена без основание по процесния недействителен договор в
размер на 842,90лв., ведно със законната лихва, като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между И.Г.М. и „И.А.М.” АД, че неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от Договор
за паричен заем №2751536 от 17.02.2017г. е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, да ЗАПЛАТИ на И.Г.М., сумата от 1746,48лв. получена без основание,
поради нищожност на неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от договор за паричен
заем №2751536 от 17.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, ДТ в общ размер на 139,72лв.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, да ЗАПЛАТИ на адв.Б. ***, сумата
от 1200лв.- представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с
оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.