№ 87
гр. Пазарджик, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №260074 от 13.10.2020г. и
допълнително решение №260317 от 11.06.2021г. постановени по гр.д.
№671/2018г. по описа на същия съд, по иска с правна квалификация чл.108 от
ЗС на Д.К. Е., ЕГН-********** и ЕСК. ЕРКК. ОСМ., роден на 03.11.1941г., с
ЛНЧ №**********,притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване
№*********, издадено на 18.11.2011г. от МВР-гр.П., двамата с адрес в гр.П.,
ул.“Ген. К.“ №14, ет.5, ап.30, против П. СТ. УР., ЕГН-********** и Н.М. У.,
ЕГН-**********, двамата от гр.П., ул.“С.Н.“ №60, вх.“Б“, ет.1, ап.14, е
признато за установено между страните, че ищците са собственици на
реална част от поземлен имот от 707кв.м., находящ се в с.Р., община П., обл.
Пазарджик,с административен адрес-ул.“С.В.“ №2, съставляващ УПИ № II-
823, по плана на селото /по действащата КККР, съставляващ ПИ с
идентификатор 61371.501.823, целия с площ от 767кв.м. измерен графически/,
при граници на имота: улици; УПИ III-824 и УПИ I-822/ по действащите
1
КККР с ПИ с идентификатор №№61371.501.824; 61371.501. 822;
61371.501.2557 и 61371.501.2623/ и която реална част е с обща площ от
25.2кв.м., от които 4.1кв.м. по основното решение, защрихована с червен
цвят и още 21.1кв.м. по допълнителното решение, защрихована със зелен
цвят, от комбинирана скица по приета СТЕ в мащаб 1:500 /л.184 от делото/
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решенията, като
двамата ответници П.ИН. У.и са осъдени да предадат на ищците Д.К. Е. и
ЕСК. ЕРКК. ОСМ., владението върху описаната реална част от имота, като с
решението е отхвърлена по същество претенцията на ищците по чл.108 от ЗС
над уважения общ размер на площта от 25.2кв.м. и до претендираните
30кв.м. от процесния имот.
Със същото решение ответниците П.ИН. У.и са осъдени да заплатят
разноски на ищците Д. Е. и Е.О. в размер на 1238.96лв, а от своя страна
последните двама са осъдени да заплатят на ответниците У.и разноски от
207.20лв.
Основното решение на първоинстанционния съд с №260074 от 13.10.
2020г. се обжалва в неговата отхвърлителна част от жалбоподателите ищци в
производството Д.К. Е., починала в хода на производството и заместена от
наследниците си по закон ЕСК. ЕРКК. ОСМ., М. ЕСК. ЕСК. и ЕР. Д. ЕСК.,
като се претендира уважаване на иска за пълния претендиран размер от
реалната площ от имота от 30кв.м., която част от имота граничи с УПИ III-
824 и обхваща 0.38м. към уличната регулация на имота х34.40м. от уличната
регулация до дъното на имота х1.35м. от границата в дъното на имота.Счита,
че цялата процесна част от имота е заснета в кадастралния план или в КК като
част от съседен имот и претенцията е допустима, независимо дали е
проведена административна процедура по чл.53 ал.1 от ЗКИР; че картите и
регистъра по ЗКИР имат само информативно значение; че отразяването на
даден имот в плана или картата нямат пряко действие върху действително
притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по
съдебен ред. Твърди се, че имотът УПИ II-823 ведно с построената в него
масивна триетажна жилищна сграда, в кв.69 е придобит в режим на СИО от
ищците, като ответниците У.и са собственици в режим на СИО на съседния
недвижим имот УПИ-III-824, при реализирана от ищците в имота си плътна
ограда с височина от 2.20м. съгласно разрешително за строеж от 03.09.2015г.
заедно със съществуващ в югозападната част на имота масивен гараж,
2
разположен на уличната регулация; че оградата и гаража са реализирани
навътре в имота на ищците, като спорът е за площта оставащата зад гаража и
оградата в посока имота на ответниците. Анализират се събраните по делото
доказателства, изслушаните СТЕ, като се възразява срещу изводите на инж.Г.
С. и молят да се кредитира заключението по повторната СТЕ от инж.С.С.,
предвид използваната от последния допълнителна техника при измерванията
позволяващо по-голяма прецизност в измерванията, както и дадените от
последния подробни обяснения при защитата на заключението си. Оспорват
се изводите на съда кредитирал заключението на експерта инж. Х.К., поради
не даване на подробни и обстоятелствени отговори, неяснота на
заключението и непосочване на начина по който са извършени измерванията,
както и неточност в оценката на съда, че в.л. С. е взел координатите на
точките от предходните експертизи. Коментират се подробно констатациите и
изводите на експерта С. от заключението по повторната експертиза за
несъвпадането на линията на която са изградени гаража на ответника и
масивната ограда, несъвпадаща с регулационната граница между двата УПИ;
че тази линия попада изцяло в имота на ищците и със съответно посочените
отстояния в единия и в другия си край спрямо регулационната граница.
Поддържа се, че без никаква обосновка районният съд е изложил в мотивите
си, че възприема становището на вещото лице К. за това, че не била
приложена регулацията, което представлявало правен въпрос, изследван от
съда. Заключението на същото вещо лице жалбоподателят определя като
необосновано и противоречиво защото се посочвало, че няма неуредени
регулационни сметки, и се прави извод за неприложена регулация, без да се
посочва базата на какви фактически обстоятелства се стига до този извод,
който жалбоподателят квалифицира като необоснован и неправилен
доколкото няма придаваеми се места и съответно неуредени регулационни
сметки и че кадастралния план и регулационния план нямат различие
касателно процесните два имота съответно на ищеца и на ответника. Като
процесуално нарушение на съда се сочи факт на поискан от страна отвод на
съдията -докладчик и неправомерно неуважен. Моли да се уважи предявения
ревандикационен иск за претендираните 30кв.м.
Жалбоподателите-ответници П. СТ. УР. и Н. М. УР. чрез адв.С.К.
обжалват същото решение в неговите установителни и осъдителни части по
иска по чл.108 от ЗС за призната от съда в полза на ищците реална площ от
3
4.1кв.м., предмет на ревандикация. Твърди се, че ищците сами са построили
оградата и без да се съобразят, че нарушават правилата на ЗУТ и не по
регулационната линия, че не са означили по какъвто и да е начин правото си
на собственост по отношение на претендираната част, нито са я ползвали по
какъвто и да е начин, при констатирано разминаване между обстоятелствена
част и петитум, относно твърденията за извършване на действия от страна на
ответниците с които са нанесли значителни щети по оградата или по гаража,
каквито не били установени в хода на делото, както и че навсякъде в ИМ се
твърдяло за построяване на ажурна ограда, каквато не съществува до гаража
на ищците. Твърди се, че при уважаване на иска не би могло да се постигне
изпълнение на решението. Твърди се още, че поставяйки оградата на
процесното място, ищците сами са се поставили в положение да не могат да
упражняват правото си на собственост в пълен обем, поради което следва
сами да премахнат или преместят поставената от тях ограда, изградена с
техни материали. Коментира се в случая какво представлява имотната
граница между двата имота, къде точно е отразена, посочва се наличието на
ново обстоятелство по чл.235 ал.3 от ГПК относно наличие на нова
кадастрална карта и имотна граница в черен цвят, като от комбинираните
скици било налице навлизане от страна на ищците в имота на ответниците,
като предвид липсата на твърдения за грешки в КК и неизследването на този
въпрос, обуславяло извода за неоснователност на иска. Твърди се още, че
наличното оцифряване /преобразуване на регулационните планове от
графичен в цифров вид/, включва дейности по сканиране, векторизиране или
дигитализиране по Наредбата №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР, като основната цел на оцифряването
на регулационните линии, е местоположението им да съответства на
графичното изображение в плана; да отразява точно съдържанието на
регулационните планове/червени и сини линии и надписи/ и
административния акт за одобряването им, като се отчита за налични
разлики при пренасянето на един и същ имот по регулационния план и по
кадастралния лист и в кадастъра, дължими на различни обстоятелства, и че по
делото не бил изследван въпроса дали при трасиране на място на
регулационната линия на ПИ, урегулирани с вътрешни регулационни линии
по имотни граници, ако се получат разлики спрямо съществуващите на място
материализирани имотни граници в рамките на допустимата точност касаещо
4
приложението на чл.117а ал.2 от ЗУТ, както и дали по отношение на двата
имота има предходен план, отменен от действащия план от 1987г. Като
последен довод се поддържа, че построяването на оградата от ищците е в
нарушение на ЗУТ, доколкото не е била трасирана оградата в протокола за
строителна линия, което водело до погрешно ситуиране на имотната граница
и до ситуация в която ответниците са поставени да търпят евентуално вреди,
както и че последните са реализирали строежите си на сгради в собствения
имот и при спазване на всички строителни документи; че оградата не е
трасирана, което е грубо нарушение на нормите на ЗУТ, като протоколът е
издаден след фактическото построяване на оградата и поставя ответниците в
ситуация да търпят вреди по претенцията на ищците. И че оградата е
трасирана и съответно погрешно е поставена от ищците. Навеждат
генералния извод, че съставените строителни книжа и документи са издавани
след построяването на плътната ограда и затова гаражите и оградата са
незаконно построени. Изтъква се и довод, че не е бил изследван въпроса за
построената от ищците ограда, разположена върху бетонов постамент, с
ширина от 40-50см., навлизащ в имота на ответниците, и посочените разлики
което обстоятелство не било взето от експертите и че погрешно са извършени
изчисления при определяне на претендираните площи. Моли да се отмени
решението и се отхвърли предявения иск с присъждане на разноските.
Постъпил е писмен отговор от ищците на въззивната жалба подадена от
ответниците У.и, в който жалбата се квалифицира като неоснователна.
Твърди се, че обстоятелствата и петитума са ясни и недвусмислени и
изпълват съдържанието на ревандикационна искова претенция по чл.108 от
ЗС; че предявеният иск е допустим и е налице доказаност на исковата
претенция. Анализират се събраните по делото доказателства, както и
извършеното от ищците строителство на плътна ограда и съществуващ
масивен гараж, както и доказаност на претендираната за ревандикиране площ.
В отговора ищците преповтарят основните факти и обстоятелства изложени в
жалбата си, посочени по-горе.
Обжалвано е и постановеното допълнително решение от Пещерски
районен съд №260317 от 11.06.2021г. по гр.д.№671/2018г. от П.ИН. У.и чрез
адв. Костадинова с доводи за порочност като недопустимо и като неправилно.
По отношение на произнасянето се поддържа, че частната жалба срещу
прекратителното определение на съда, по която въззивната инстанция се е
5
произнесла по същество отменявайки в тази част прекратителното
определение, връщайки делото на районния съд да се произнесе по същество
по искането, е просрочена, като е подадена извън срока за обжалване
съгласно чл.275 от ГПК, поради което не е имало основание съдът да се
произнесе по ревандикацията на площта от имота над 4.1кв.м. и до
претендираните 30кв.м.Затова допълнителното решение се квалифицира като
недопустимо. По същество, счита решението за неправилно като
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Коментира се настъпилата смърт на ищцата Е., като
се излагат доводи за процесуални нарушения по подаването на въззивната
жалба и конституирането на наследниците й, по които въпроси въззивната
инстанция надлежно се е произнесла с определение №16 от 14.01.2022г. с
констатацията, че от процесуална гледна точка няма пропуск на
първоинстанционния съд по движението на делото. По същество
жалбоподателите-ответници считат, че неправилно съдът е възприел в
решението си, че ищците са собственици на реална част от 21,1кв.м. от
имота. Повтарят се част от фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата им
против основното решение, постановено по делото от 13.10.2020г. Допълва
се, че оградата е реализирана лично от ищците месеци преди издаването на
разрешително за строеж, а след построяването й не са обозначили по никакъв
начин, че част от имота на ищците след оградата остава в посока към имота
на ответниците и че това на тях не им е било известно. Анализират се
гласните доказателства по въпроса за характера и естеството на оградата и
момента на построяването й и че разрешението за строеж е издадено на Д. Е.
без за което да е упражнен натиск от страна на ответника П.У. и че
последният не е инициатор или подбудител за издаването на процесното
разрешение за строеж. Коментирана е и разликата между регулационната
линия по действащия регулационен план на с.Р. и имотната граница и в
какво точно се състои, като изводът е, че е налице предвиждане на
регулационния план за придаване на част от ПИ61371.501.823 към ПИ
61371.501.824 и че ищцата не се е възползвала от процедурата по §8 от ПР на
ЗУТ за привеждане в съответствие на регулационната линия с имотната
граница. Поддържа се, че с трасиране и разполагане на оградата по
регулационната линия на двата имота, изцяло с волеизявление и собствена
инициатива от възложителката Д. Е. е направена първата стъпка по прилагане
6
на регулацията между УПИ II-823 и III-824 в кв.69 по плана на населеното
място. Анализирани са заключенията по назначените и изслушани технически
експертизи, като се акцентира на достоверност и компетентност на
заключението на инж.К. и се подлага на критичен анализ заключението на
експерта инж.С.. Коментирани са оспорените по делото писмени
доказателства, на строителните документи и местоположението на гаража и
оградата, като се поддържа, че построеният от ищците гараж е служил като
имотна граница между двата имота и че по застроителния план според
издаденото разрешително за строеж на гараж на ответниците, е следвало да се
построи гараж непосредствено до този на ищците и че същият е реализиран с
одобрението на административните органи на община П. с въвеждането му в
експлоатация. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че ответниците
владеят имота построявайки гараж, насипали пръст, засели трева и изградили
стълби без правно основание, обосновавайки извода си на заключението на
инж.К., като според жалбоподателите същото било неправилно възприето
доколкото изрично се подчертавало, че на уличната регулационна линия,
оградата съвпада с регулацията и е на границата между двата имота, като на
комбинираната скица гаражът е разположен на регулационната линия и
единствено в дъното на имота има навлизане с 4.1 кв.м. и то по причина, че
ищците са ситуирали оградата си по регулационната линия. Коментира се
повторно и новото обстоятелство по чл.235 от ГПК установено в хода на
производството което е развито и в жалбата си против основното решение
постановено по делото. Коментира се и липсата на трасиране на оградата и
погрешното й ситуиране на имотната граница, което представлявало грубо
нарушение на нормите на ЗУТ и предвид издаването на документа за строеж
след като фактическото построяване на оградата. Засегнат е и въпроса за
наличния бетонов постамент върху който е построена оградата. Моли да се
отмени решението и се отхвърли предявения иск.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от ищците по делото, който
повтаря фактите, обстоятелствата и изводите направени от ищците в отговора
си на въззивната жалба на У. №262211 от 30.12.2021г. подадена против
основното решение №260074 от 13.10.2020г. на РС-П..
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
7
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на
страните и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.108 от Закона за
собствеността.
В исковата си молба против П. СТ. УР., ЕГН-********** и Н. М. УР.,
ЕГН-**********, двамата от гр.П., ул.“С.Н.“ №60, вх.“Б“, ет.1, ап.14., ищците
Д.К. Е., ЕГН-**********, починала в хода на производството и заместена от
наследниците си по закон-преживял съпруг ЕСК. ЕРКК. ОСМ., роден на
03.11.1941г., М. ЕСК. ЕСК. роден на 26.06.1986г. -син и ЕР. Д. ЕСК., роден на
11.05.1988г. -син, както и ЕСК. ЕРКК. ОСМ., участващ и на собствено
основание, всичките от гр.П. твърдят, че по покупко-продажба са придобили
в режим на съпружеска имуществена общност ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
707кв.м., находящ се в с.Р., община П., обл.Пазарджик, с административен
адрес, ул.“С.В.“ №2, съставляващ УПИ №II-823 в кв.69 по плана на селото,
ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, първият
етаж от която преустроен в кафе-аперитив-скара, а останалите два етажа -за
живеене, със застроена площ на сградата от 65.45кв.м.,при граници на УПИ-
улици, УПИ III 824 и УПИ I 822. От своя страна ответниците придобили в
режим на съпружеска имуществена общност съседния на ищците поземлен
имот с площ от 720кв.м., в с.Р., с административен адрес ул.“С.В.“ №4
представляващ УПИ-III-824 в кв.69 при граници-улица, УПИ-II-823, УПИ-
IV-827 и УПИ X 825. Твърди се, че в притежавания от ищците имот
последните са реализирали плътна ограда с височина от 2.20м. въз основа на
влязло в сила разрешение за строеж №57 от 03.09.015г. издадено от Главен
архитект на Община П.. Твърди се, че в югозападната част на имота се
намира съществуващ масивен гараж, разположен на уличната регулация.
Твърдят, че плътната ограда и гаражът са реализирани навътре в имота на
ищците, като оставащата зад тях част от имота в посока имота на ответниците
е с размери 0.38м. откъм уличната регулация х 34.40м. от уличната регулация
до дъното на имота х1.35м от границата в дъното на имота. Ищците
установили, че в резултат на извършени от ответниците изкопни работи в
описаната част на имота, са компрометирани и подкопани основите на
оградата и на гаража, нивото на терена зад описаните строежи било намалено
8
драстично с около 0.55-0.75м.Твърдят, че по този начин се създава реална
опасност земната основа под оградата и гаража да поддаде откъм
подкопаната част и те да се срутят. Твърдят ищците, че в оградата са се
появили значителни напуквания, а облицовката започва да се руши. Стените
на гаража също били напукани. Твърди, че всички тези изкопни дейности са
реализирани включително и в частта от имота на ищците попадаща между
плътната ограда и имота на ответниците. Твърдят ищците, че с нотариална
покана отправена до ответника П.У. от 24.01.2018г. последният бил уведомен,
че няма основание да нарушава регулационната граница на североизток от
УПИ III 824, да навлиза в чуждия УПИ II-823, собственост на ищците и да
извършва каквито и да било дейности в него без тяхно знание, съгласие и
позволение. Ответникът били уведомен с нотариалната покана и затова, че
чрез изградената от него ажурна ограда изпълнена откъм уличната регулация
на притежавания от него имот и изградена плътно до процесния гараж на
ищците, с което последният възпрепятства напълно незаконно достъпа на
ищците до частта от техния имот, оставаща между гаража, плътната ограда и
имота на ответника. Твърди се, че ответниците не са предприели действия по
осигуряване на достъп на ищците до частта от техния имот оставаща между
гаража, плътната ограда и имота на ответника. Молят ищците да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че са собственици и се осъдят
П.ИН. У.и да предадат на ищците владението върху 30кв.м.,находящи се в
югозападната част на ПИ с площ от 707кв.м., в с.Р., с административен адрес
ул.“С.В.“ №2, съставляващ УПИ №II-823 в кв.69 по плана на селото ведно с
построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ
от 65.45 кв.м., която част от имота граничи с УПИ III-824 и УПИ-I-822, която
част от имота граничи с УПИ III-824 и обхваща 0.38м. от към уличната
регулация на имота х34.40м. от уличната регулация до дъното на имота
х 1.35м. от границата в дъното на имота.
В срока по чл.131 от ГПК няма постъпил писмен отговор от
ответниците на подадената искова молба. Видно от приложените съобщения
преписите от исковата молба и от приложенията към нея, са връчени на
ответниците-на П. У., връчена лично, а на Н.У., чрез съпруга си П.У., на дата
16.07.2018г. -л.39 и л.40. или едномесечният срок за подаване на отговор е
изтекъл на 16.08.2018г.-петък присъствен ден.
9
Отговорът на исковата молба е подаден по пощата с дата на
пощенското клеймо от 23.08.2018г.-л.41 и л.77, или седем дни след
изтичането на крайния срок, поради което срокът за подаване на отговор е
изтекъл като доводите в документа на ответниците могат да се обсъждат
единствено при твърдения за нарушени императивни материално правни
норми или твърдения за нищожност или недопустимост на иска. Следва да се
отбележи, че самите ответници в“ отговора“ фиксират като дата на
изготвянето му 23.08.2018г.-тоест, дата следваща с една седмица крайната
дата за подаване на отговор. Като неверни се определят от ответниците
твърденията в исковата молба относно местонахождението на оградата и
гаража, че няма компрометирани подкопани основи, намалено ниво на терена
зад двата строежа, проявени напуквания, реализацията на изкопни дейности
поставянето на ажурна ограда за препятстване незаконен достъп на ищците.
Тези доводи са по съществото на спора и не следва да се обсъждат от съда
предвид настъпилата по чл.133 от ГПК преклузия, според която в случая е
налице преклудиране на правото на ответника да подава възражения и
становища по основателността на иска и по обстоятелствата, на които се
основава иска, възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават, преклудирано право на възражения, преклудирано право да оспори
истинността на представен документ и преклузия за упражняване правата по
чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК.
Установява се от доказателствата по делото, и от изслушаните основно
и допълнителни заключения по назначени съдебно-технически експертизи, че
за с.Р., обл.Пазарджик има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални
регистри /КККР/, одобрени със заповед №18-1633 от 20.09.2018г., /след
депозиране на 15.05.2018г. на исковата молба и образуване на делото / като по
кадастралната карта УПИ II-823 в кв.69 на ищците представлява ПИ с
идентификатор 61371.501.823, а имота на ответниците УПИ III-824 в кв.69,
е записан по КК като ПИ с идентификатор 61371.501.824. Всяка от страните
е придобила собствеността върху съответния УПИ II-823 в кв.69 / ищцата Д.
К. Е.-н.а. №11, том 2, рег.№2652,дело №198 от 29.07.2014г./ и на УПИ-III 824
в кв.96 /ответника П. СТ. УР.-н.а.№742, том 1, рег.№715, дело №51 от
26.02.2015г./, чрез възмездни сделки-покупко-продажби. Установено е от
назначена и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза от вещото
лице инж.Х.К./вх.№1351 от 28.02.2019г.-л.127 и следващите/, че в имота на
10
ищците има построени триетажна жилищна сграда и гараж, като за
последния е представено удостоверение за търпимост №94Д-1327-141 от
02.09.2015г., разрешение за строеж на масивна ограда откъм УПИ-III-824 и
ажурна ограда откъм улицата №57 от 03.09.2015г. на Община П.. Следва да се
отбележи, че югозападната граница на УПИ II -823 представлява
югоизточната граница на УПИ III-824 или това представлява общата за двата
УПИ граница по плана. Експертът посочва, че в имота на ответниците също
има построена едноетажна жилищна сграда и гараж. Двата съседни гаража са
разположени плътно от двете страни на общата граница на двата УПИ, като
същите са разположени откъм югоизточната страна, и достигат уличната
регулация. За жилищната сграда и гаража в имота на ответниците са
представени удостоверение за въвеждане в експлоатация № №16 от
03.11.2016г. на жилищната сграда и всички строителни книжа на гаража,
разрешение за строеж №9 от 28.05.2016г. и протокол за дадена линия на
гаража. Експертът инж.К. е изготвил комбинирана скица на двата УПИ по
регулационния план от 1987г., КК на ПИ с посочените идентификатори от
2018г. и геодезическа снимка,/л.129/, като със зелен цвят е нанесена
геодезическата снимка на изградената масивна ограда, с черен цвят е
кадастралната карта, а в червен и син цвят е регулацията. Установено е от
експерта, че откъм лицето /откъм улицата о.т.310/ спорната граница
съвпада и по двата плана-регулационния план и кадастралната карта,
както и от геодезическата снимка. Уточнено е, че отпред границата минава
между двата гаража по двата плана и геодезическата снимка, като разликата е
само в дъното на имотите, а именно-разликата между изградената ограда и
/зелено/ и кадастралната карта /черно/ от 0.67м.; разликата между
изградената ограда /зелено/ и регулацията /синьо/ е от 1.37м.; разликата
между изградената кадастрална карта/черно/ и регулацията /синьо/ е от
0.70м. Установено, че регулацията между двата УПИ не е прилагана. Към
момента е в сила КК на с.Р., за верните имотни граници между имотите. В
съдебно заседание експертът инж.К. поддържа заключението си. Посочва, че
има разлика между кадастрален план и кадастрална карта; че уличната
регулация съвпада с кадастралната карта откъм улицата; че този кадастрален
план не е в сила, а е в сила КК за имотните граници. Поддържа, че няма
разлика между кадастралния план /черната линия/ и регулационната граница,
само в дъното има разлика, която не е показана на комбинираната скица
11
защото кадастралния план вече не е в сила. Категоричен е експерта, че до
момента регулацията не е приложена по цялата си дължина. И че ако е
приложена, то е следвало оградата да е изградена по тази регулационна
линия. Уточнява, че приложена регулация значи на място оградата да минава
по тази регулационна линия и че в случая оградата не минава по
регулационната линия. Посочва още, че придаваеми се места няма, като
уточнява че след като регулацията е навътре, то следва, че има придаваеми
места, които до 1995г. може да се вземат без съгласието на съседа, а след това
само при съгласие на съседа може да се приложи новия ЗУТ. Уточнява, че
такива придаваеми места има по регулационния план от 1987г. и че
придаваемите места може да се придават само при положение, че съседа е
съгласен, иначе остават валидни имотните граница. За геодезическата снимка
експертът сочи, че същата е по координатна система от 2005г.,
регулационният план е от 1987г., като тогава са налице две различни
координатни системи и че експертът е трансформирал регулационния план в
КК и измерванията на експерта са по координатната система от 2005г.
Уточнява, че е ползвана геодезическата мрежа на КК и работните точки
наричани още осеви точки от регулационния план, като извода е, че точките
от КК не съвпадат с точките от кадастралния план и поради различните
координатни системи, като последната е от 2005г.За комбинираната снимка
експертът сочи, че данните от геодезическата снимка се прехвърлят на
кадастралната карта на двата имота чрез наслагване на геодезическата снимка
върху кадастралната карта, а регулационния план е трансформиран от 1970г.
в 2005г. като в резултат на трансформациите на координатите са записани
какви са разликите.
Изготвено е от експерта инж.К. и допълнително заключение №3026
от 20.05.2019г.-л.142 и следващите, от което се установява, че имота на
ищците по плана от 1987г. е от 764.60кв.м., а по регулация-709.40кв.м., а на
ответниците по плана е 736.20, а по регулация 735.9кв.м. Изработена е от
експерта втора комбинирана скица по регулационния план /РП/, КК на ПИ на
двата идентификатора от 2018г. и геодезическа снимка на двата имота,
според която със зелен цвят е геодезическата снимка/ГС/ на изградената
масивна ограда; с черен цвят е КК; в червен и син цвят е регулацията и
светлосин имотна граница по план 1987г.Изводите на експерта са, че откъм
лицето спорната част съвпада и по двата плана-РП и КК и от ГС, като отпред
12
границата минава между двата гаража по двата плана и ГС и че разлика има
само в дъното на имотите като се повтарят трите разлики от предишното
заключение, които са идентични, а е допълнена четвърта разлика между
изградената ограда/зелено/ и имотната граница от плана от 1987г.-светло
синьо е от 1.97кв.м. Поради неприемане на заключението съдът е допуснал
изготвяне на повторно заключение за алгоритъма на извършване на
въпросното геодезическо заснемане и координатите както и площите между
двата имота, от експерта инж. К., според което /№3698/19.06.2019г.-л.180 и
следващите/ и съобразявайки протокола за дадена строителна линия на
ищеца на плътна ограда откъм УПИ III-824 и ажурна ограда по уличната
регулация, в който протокол спорната граница е заключена между т.2 с
координати х=4534513,185 и у=8580535,107 и т.3 х=4534491.324 и
у=8580561,669. Измерена фактически на място построената плътна ограда,
въз основа на протокола за дадена линия е между т.2 с координати
х=4534513,942 и у=8580535.678 и т.5 х=4534491,368 и у=8580561.962. В
резултат на анализ и сравняване на координатите на трасираната ограда
експертът заключава, че с протокола за дадена линия не е дадена линията
на регулацията, а линията на построената ограда, която не отговаря в
дъното на парцела на регулацията, като построената плътна ограда в дъното
на парцела е построена на 1.37м. от регулационната линия в имота на ищеца.
Уточнението е, че ищецът е построил оградата в собствения си имот.
Отчетено е, че на уличната регулационна линия построената ограда съвпада с
регулацията и е на границата между двата гаража. Вземайки в предвид и
дворищно-трасировъчния карнет/ДТК/, лицето на УПИ III-824 е 21.45м. и на
място измерено от геодезическата снимка е 21.41м. За лицето на съседния
УПИ II-823 е констатирано, че лицето не отговаря на регулационния план,
като на регулационния план парцела на ищеца е в крива, а на място е с чупка
на 20.74м.Уточнено е, че на регулационния план парцела на ищеца е в крива,
а на място е с чупка на 20.74м, като от североизточната страна парцела на
ищеца има две огради-едната масивна плътна от вътрешната страна и ажурна
от външната страна. Установено е, че дъното на УПИ III-824 е 22.54м. от ГС,
а от дворищно трасировъчен карнет /ДТК/ е 21м. или с 1.54м. повече. Този
извод на експерта се обоснована с факта, че в същност ищецът не е построил
оградата по регулационната линия. За дъното на имота на ищеца II-823 е
установено, че е с дължина 23.47м. от ГС, а по ДТК е 22.20м или с 1.27м.
13
повече. Изчислено е, че дължината на спорната граница по ДТК е 34.40м., а
на място по ГС е 34.62, защото и двата парцела на ищеца и на ответника
излизат в улица с 0.22м. Площта между построената ограда и регулационната
линия е 25.20 кв.м., а площта между построената ограда и кадастралната
карта, която е в сила за имотни граници е 4.1кв.м. на вътре в имота на
ответника и 1,5кв.м. навътре в имота на ищеца.
В съдебно заседание вещото лице поддържа двете допълнителни
заключения. Обяснява механизма на измерване на координатите на уличната
регулация За изготвянето на геодезическото заснемане посочва, че то се
извършва от геодезически точки, положени по време на изработване на плана
на селото и които са с известни координати. Изготвя се геодезическа снимка
по списък на дадени точки, списък на дадени репери и полигонови точки
положени от фирмата, разработила КК на селото с дадени координати. От
тези координати се тръгва и се заснема с инструмент, това което трябва да се
заснема, сваля се от инструмента, преките измервания, минават през
програма „ Т план“, изчисление на геодезическите снимки и излизат
резултатите, разпечатани от програмата. Допълва, че тези точки не са
нанесени на скиците, че това са осеви точки на регулационния план. Посочва
още, че водещите, трасировъчните карнети се правят във връзка с
изготвянето и трасирането на осевата мрежа и че след като се трасира осевата
мрежа, се изготвя водещ трасировъчен карнет /ВТК/; че водещият
трасировъчен карнет се изготвя за трасиране на самите парцели. Цитира
точки 308,309,310 и 311 за които има координатите, но че на място тези
точки ги няма. Допълва, че с регулационния план се изготвя проект на
осевата мрежа, който се отлага на място така че, геодезическите точки от КК
нямат нищо общо с осевите точки. Допълва, че макар да са известни
координатите на осевите точки, на терена ги няма, на улицата също ги няма.
Обяснява, че е станало възстановяване на точките чрез реперажите, което не
било точно според експерта, при което точката не се получава на същото
място с реперните карнети. Затова поддържа, че най-вероятно са
възстановявани по реперните карнети на осевите точки. Допълва, че има
протокол за откриване на строителна площадка от 2015г. и протокол от 2017г.
за изграждане на гаража, на ответниците, с координати т.308,т.309,т.310 и
т.311,като двата протокола, не може да са различни защото координатите се
взимат от координатния регистър. Посочено е, че разликата в точките при
14
трасиранията е минимална, като има разлика в координатите на т.311 с около
60см. Уточнява, че координатите, които е посочила на регулационната линия
по плана на уличната регулация Х завършват на 368, в протокола за
строителна линия и ниво от 2017г., отговаря на т.2. Допълва, че в протокола
за строителна линия и ниво отговаря на 491.80, а при вещото лице е 37, като
се получава разлика от около 40см.Посочва, че да се получи разликата в една
точка участват и двете координати Х и У; че само от една координата не
може да се каже, че разликата е определена величина. Експертът не може да
посочи от къде е взета координатата на точката в протокола от 2017г. за
строителна линия и ниво. Вещото лице посочва, че е направило координатите
от комбинираната скица и поддържа своите координати. Допълва, че може по
координати да се трасира от досегашните точки, които са на място и може да
се установи на място по координати тази точка. Посочва, че по принцип този
парцел не е трасиран в тази си част по регулационен план и че той е трасиран
по права линия. Регулацията между двата парцела не е приложена до
момента, защото в трасировъчния план на инж.Г. С. относно строителната
линия и ниво от 20.10.2015г. /л.166/, той не е трасирал регулационната
линия, а е трасирал построената ограда. По отношение разрешението за
строеж №57 от 03.09.2015г. е констатирано от експерта, че то е за
изграждане на ограда на УПИ- II-823, а тази регулационна линия между
двата парцела фактически с този протокол не е трасирана в дъното и
отпред. Уточнява, че в дъното на парцела разликата между трасираната в
протокола ако се вземе само У и регулационната линия в плана е 1,50м.
разлика-трасирана от инж.С. и тази която е в плана и толкова се претендира
от ищеца-1.35м. Посочва, че има разлика между трасирането и
геодезическата снимка, като второто измерва ситуацията на място, както е в
момента докато трасирането е проект, като трасировъчния карнет е проект на
регулационния план и че ако не е приложен този проект както трябва се
заснема това което е построено на място като ограда. Експертът допуска
разминаване в зависимост от това как е приложен проекта на място. Посочва,
че е налице разлика между имотната граница и регулационната линия по
плана от 1987г. и че появата на тази разлика е линията на най-вътрешната-
имотната граница, и с придаваемо място по този план има само за
ответниците от имота на ищците. Според експерта нормативната база
предвижда, че оградата трябва да бъде разположена на регулационната
15
линия, а в случая тя е трасирана и е построена не на регулационната
линия. Според разрешителното за строеж е записано да се трасира УПИ, но
не е трасирана регулационната линия в дъното. Това навежда експертът да
направи извода, че протоколът не отговаря на УПИ-то и че оградата е
построена по това което е дадено от инж.С.; че построената ограда на
уличната регулация отпред е на място, но в дъното не е, измества се към
имота на ищеца, а собственото си УПИ е построил навътре, но не е
построена на регулационната линия.
Изслушана е и повторна съдебно-техническа експертиза, заключението
по която е изготвено от вещото лице С.М. С. /л.284 и следващите/, според
което линията по която са изградени гаража на ответника и масивната ограда
между двата имота, не съвпада с регулационната граница между УПИ; че
тази линия попада изцяло в УПИ II -823,като в единия си край, този към
улицата, тя е на разстояние 10см. от регулационната граница, а в другия си
край, този откъм дъното на имотите, е на разстояние 1м. от регулационната
граница. Площта, която гаражът на ответника заема от УПИ II -823 на
ищеца, е 1кв.м., а общата площ между общата регулационна граница на
УПИ II -823 и УПИ III -824 и линията на оградата и гаража на ответника е
19кв.м. А за линията на оградата е прието това очертание на оградния зид,
което е от страната на имота на ответника- УПИ III -824. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си. Измерванията е направил
с GPS Hi-Target V90 Plus и с тотална станция Лайка. Обяснява, че тоталната
станция е компютъризиран инструмент за измерване на ъгли и дължини, в
това число и посредством лазерен лъч, без необходимост от отражател и
втори оператор, като измерванията на дължини се извършва със светлинен
лъч и светлинен импулс като се отразява под специален отражател, а втория
метод е чрез лазерен лъч чрез инструмента тотална станция. На място не
била открита осева точка №310, но били намерени ОТ308 и ОТ309. Допълва,
че е направил две измервания, едното е заснемане на съществуващата ограда
и границата между двата гаража за което са необходими данни за
координатите на регулационната граница, другото измерване е трасирането
на границата между двата гаража, като за последното са необходими
координатите на регулационната граница която се трасира и са определени от
трасировъчния карнет и координатите на осевите точки на регулационния
план и влезлия в сила кадастър; че координатните точки са взети от
16
координатния регистър на осевите точки по протокола за линия на гараж,
протокола за откриване на строителна площадка, както и два координатни
регистъра. Допълва, че данните при трасиране на граници на имоти по
регулационен план се получават от трасировъчния карнет и координатите на
осевите точки когато се правят заснемания едно в друго. Пояснява, че
трасировъчния карнет е неразделна част от регулационния план; че в
регулационния план не се отразяват дължините на границите, и затова се
изготвя трасировъчен карнет в който се показват дължините на съответните
граници и че трасирането на границите от регулационния план е
задължително да се извършва по данните от трасировъчния карнет. Според
експерта трудно може да се определи дали съвпадат имотите, защото
дебелината на линията с която е изчертана съществуващата граница /черната
линия/, тя е следвало да бъде изчертана с дебелина 0.18мм равна на 18см. в
реално състояние. Допълва, че в комбинираната скица, са посочени две
разстояния в началото на гаражите-0.10 и 0.11, като там се събират три
линии-синя, черна и зелена, като линията на границата по кадастралната
карта, линията на границата от регулационния план и нанесената зелена
линия от вещото лице не съвпадат помежду си в нито една точка, а има
разминаване в рамките на 10-11см. Допълва, че дворищно-регулационната
граница се намира в най-югозападната позиция, зелената линия е по средата
между двете, а черната линия е в най-североизточната позиция. Посочва, че
масивната ограда започва от задната част, където свършват гаражите и че
оградата започва там където свършва гаража на ответника, като тази ограда
служи за стена на гаража на ищеца. За оградата е посочено, че е широка 30-
40см. в участъка на оградата, който съвпада с гаража на ищеца, и приема че
стената на гаража съвпада с тази линия на оградата, и че тази линия тангира
покрай оградата от страната на ответника и че тази ограда е откъм страната
на ответника в най-външната си част се явява на една линия с външната стена
на гаража на ищците от към имота на ответника. Уточнява, че това е на място
зелената линия. Посочва, че разликите от 10см. между зелената линия и
дворищно-регулационната линия -синята са на база данните от трасировъчния
карнет. За черната линия посочва, че е взета от кадастралната карта, от
цифровия модел на влязлата междувременно в сила кадастрална карта, в
каквато връзка е показана и черната линия. Експертът приема, че оградата
между двата имота и тази част която е заключена между оградата и най-
17
вътрешната страна на гаража на ответника, външната стена получена като
разлика към имота на ответника стена на гаража на ищеца, заключена между
гаража на ответника и свободната част от оградата навътре към имота и че
това е на място съществуващата ограда, а не границата на имота. Посочва, че
самата скица е чертана в координатна система от 2005г и че тя не може в
повече от една координатна система да е изчертана, а в приложение №2 са
дадени точките и в двете координатни системи, защото по делото има
точките и в двете координатни системи, като трансформацията е направена с
официалната програма. Уточнява, че тези норми се прилагат във връзка с
разработването на КК. Посочва, че оградите са построени неправилно,
гаражите са излезли извън определените граници и двата гаража са на една
линия. Експертът повтаря, при съпоставка с трасировъчния лист на инж.К., че
не е намерило физически къде се намира осева точка о.т. 310, но я е открил с
Джи пи ес системата чрез трасировъчния лист чрез който могат да се
определят координатите на всички точки, като разстоянието между двата
гаража е 0.10см. и разстоянието е пресметнато чрез създаден цифров модел.
На място експертът е открил фуга между двата гаража като двете стени на
гаражите са долепени, и всеки гараж има плоча, долепени, което установил
чрез тотална станция.
По делото са разпитани няколко свидетели:
Св. Н.Т.Т. установява, че между съседните имоти на ищците и на
ответниците е построена плътна ограда, като през 2015г. на място е имало
само основа за ограда, а в последствие била направена. От ответника У.,
свидетелят знае, че тази ограда е правена от ищците. Знае, че откъм У.и
оградата е широка 10см. и 2м. е висока, по протежението на оградата имало
40см. основа от бетон; знае, че оградата е строена 2015г., а двата гаража са
долепени един до друг. Знае, че за гаража си У. е направил плоча, като по
протежението на стената на гаража У. е направил 1-2стъпала.Не знае да е
имало спорове със съседите за строежа на гаража. Не знае част от гаража да
попада в съседите. Сградата на гаража е била направена върху фундамент,
като строителството е станало през 2015г. Двата гаража били долепени един
до друг. От страната на У.и до оградата имало райграс и чакъл, но не и
изкопни работи. Св.Г. С.С. установява, че е работил като строител по къщата
на У.и. Знае, че през 2015г. е била направена от ищците масивна ограда от
готови пана, като основата била с бетонни основи. Знае, че между съседите не
18
е имало напрежение във връзка със строителството на къщата на У.. Знае, че
в протежение на оградата има скат с бетон и една вада, като бетоновия
фундамент е служил за укрепването на самата ограда, че оградата е била
около 2метра, а бетоновия фундамент по 50см. Знае, че между оградата и
къщата на У.и е имало пръст и цветя. Знае, че имотът на У. има денивелация,
различен наклон като някъде е заравнено. Св. М.В.Ц. установява, че е
присъствала на място заедно с геодезиста когато се е давала строителна линия
за оградата. Знае, че геодезистът си взима данните от трасировъчния карнет,
поставя колчета и подписва протокола. Обяснява, че на място не е имало
построена ограда когато е давана строителната линия и ниво. Няма
впечатления какви последващи действия са извършвани на място, кога са
извършени и в какво се изразяват. Св.Г. Р. С. установява, че ищците са му
били клиенти във връзка с ангажимент за определяне на границата на техния
парцел откъм югозапад със съседа У.. Обяснява подробно методиката на
определяне на границата, а именно чрез трасировъчния план на селото и от
него се определят координатите на двете крайни точки които касаят
границите на двата имота-парцел УПИ II -823 и УПИ III -824. Заявява, че
тези координати са определени от този трасировъчен карнет, като се
използват за определянето им осеви точки 310 и 311, при което лицето на
парцел Втори от югоизточната страна е от 12.85м. на отстояние 5м от осевата
линия и по този начин са определени координатите на т.3 и т.2,в дъното на
регулацията, където се събират четирите парцела. Свидетелят с колегата си
извършил заснемане на гаража поради наличието на съществуваща масивна
ограда от панелни железобетонни пана за да се провери дали тази граница
която е изградена отговаря на трасировъчния план. Допълва, че оградата е
съществувала изградена от големи бетонни пана, монтирани върху бетонов
фундамент. Според свидетеля това се явява границата между двата парцела
втори и трети; че такава ограда е изградена и от североизточната страна. Най-
напред е била направена снимка, за да се определи фасадата на гаража откъм
улицата, снимани са части от сградата и от оградата между двете страни, и
след взимане на данните от трасировъчния карнет, свидетелят установил, че
ъгъла на гаража не съответства на регулационната граница между двата
гаража и че всъщност гаража е „издърпан“ с 38см. до регулационната
граница и че е следвало да се усвоят още 38см.Посочва, че по тези данни в
дъното размера е от 1.35м.Била използвана осева точка 310 в посока към
19
улицата, като лицето на парцела на ищците12.85м.Посочва, че координатите
на границата на двата парцела се изчисляват от точка 310 посока към улицата
и от координатите на другата осева точка. Посочва, че от т.4 до т.3 трябва да
са процесните 12.85м. съгласно трасировъчния план. Свидетелят С. допълва,
че когато е отишъл на място оградата е била построена, протокола е от 2015г.,
като оградата е била строена по някаква скица преди да бъдат издадени
строителните документи от Община П. и че оградата е изпълнена не по
регулационната граница. Уточнява, че регулационната граница е от т.2 до
т.3 от приложената схема към протокола за откриване на строителна линия и
ниво. Според извършените измервания и изчисления по трасировъчния план
свидетелят посочва, че тази граница трябва да се измести с 1.35м. на
югозапад, към дъното на имота, като оставало едни трапец, част от имота на
ищците към регулационната граница. Св.С. е категоричен, че всички
строителни документи са били издавани след като е била построена
оградата. Уточнява, че когато е бил на мястото не е имало построен от
ответниците гараж.
Пещерският районен съд за да уважи частично предявената
ревандикационна претенция от ищците и срещу двамата ответници У.и, и да
приеме за установено по отношение на П.ИН. У.и, че ищците Д.К. Е., ЕГН-
**********, починала в хода на производството и заместена от наследниците
си по закон Еркки О. Е. -преживял съпруг, М. ЕСК. ЕСК. и ЕР. Д. ЕСК.-
низходящи, както и Е. Е. О. /участващ в процеса на собствено основание/ са
собственици на реална част от поземлен имот от 707кв.м., находящ се в с.Р.,
община П., обл.Пазарджик, с административен адрес- ул.“С.В.“ №2,
съставляващ УПИ II-823, по плана на селото /по действащата КККР,
съставляващ ПИ с идентификатор 61371.501.823, целия с площ от 767кв.м.
измерен графически/, при граници на имота: улици; УПИ III-824 и УПИ I-822/
по действащите КККР с ПИ с идентификатор №№61371.501.824; 61371.501.
822; 61371.501.2557 и 61371.501.2623/ и която реална част е с обща площ от
25.2кв.м. /4.1кв.м. по основното решение, защрихована с червен цвят и още
21.1кв.м. по допълнителното решение, защрихована със зелен цвят/, от
комбинирана скица по приета СТЕ в мащаб 1:500, заключени между
регулационната граница по плана от 1987г. и построената ограда /л.184 от
делото/ приподписана от съда и представляваща неразделна част от
решенията, съдът позовавайки се на основното заключение на инж.К.
20
заключава, че са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.108
от ЗС, а именно ищецът да докаже, че е собственик на вещта предмет на иска,
вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да
владее или държи вещта без основание. Допълва, че случая и трите
предпоставки са налице, че е установено, че липсва между двата имота
придаваеми се места и неуредени сметки, като установените делото разлики в
площите им по действащата кадастрална карта идва от обстоятелството, че и
двата имота навлизат в уличната регулация; че от заключението на инж.К. и
изработена двукратна снимка на л.184 се установява, че действително
оградата, построена от ищците Е. е изградена навътре в имота на ищците,
при доказано владение на частта от имота от ответниците, построили гараж,
насипали са пръст и са засели трева и са изградили стълби, като районният
съд приема, че има надлежно подаден отговор на ИМ, какъвто в същност не е
подаден в срока по чл.131 от ГПК по изложените по-горе причини, и че това
било техен имот. И предвид изложеното намира, че искът е доказан до
размера на 25.2кв.м., защрихована в зелено и в червено, като за разликата над
25.2кв.м. и до претендираните 30кв.м. претенцията се отхвърли /мотивите по
допълнителното решение/ по отношение на основното решение. По
отношение на основното решение съдът е констатирал, че ищците не заявяват
обстоятелства във връзка с грешка в кадастъра, при което съдът е обвързан
от данните от новия план, според който по отношение на площта която
ищците претендират е от 4.1кв.м. по плана от 1987г.,а за разликата следва да
бъде оставена без разглеждане. След отмяната от въззивния съд на
прекратителното определение за претенцията за разликата над 4.1кв.м. и до
30кв.м., исковият съд по същество е уважил претенцията в общ размер на
25.2кв.м. и е отхвърлил иска за разликата до 30кв.м. В основните и решаващи
мотиви и в двете си решения съдът излага едни и същи правни доводи за
основателността на претенцията, наличие на владение без основание
упражнявано от ответниците по отношение на спорната част, твърдението на
ответниците, че имотът е тяхна собственост и липса на позоваване на
придобивна давност.
Мотивите на първоинстанционния съд са лаконични, пестеливи, но като
краен резултат обжалваното решение е правилно.
Установява се от доказателствата по делото, че замисълът за строеж на
спорната ограда в имота на ищците е бил същата да бъде разположена по
21
регулационната линия между двата урегулирани поземлени имоти, съгласно
действащата нормативна уредба. В същност тя обаче не е била трасирана и
разположена по регулационната линия по плана от 1987г. по причина, че е
била построена без да са издадени необходимите строителни книжа-
разрешително за строеж, протокол за даване на строителна линия и ниво.
Всички строителни книжа са били издадени след фактическото извършено
строителство на оградата /в тази връзка са и категоричните показанията на
свидетеля С./. Съставените постфактум строителни документи отразяват
фактическото месторазположение на оградата, което не съвпада с
регулационната граница между двата УПИ. Всички изслушани по делото
заключения по назначени съдебно-технически експертизи са категорични-
линията на построената ограда не съвпада с регулационната линия по плана, а
се намира на вътре в имота на ищците като откъм улицата оградата съвпада с
линията на регулационния план и с кадастралната карта. В дъното на парцела
оградата е отклонява и навлиза в УПИ на ищците /посока на изток/, като по
същия начин стои въпроса и с построения в имота на ищците гараж. Размерът
на отклонението е установено в резултат на извършено геодезическо
заснемане /геодезическа снимка/ при използване на съответната специална
техника и на кадастралната карта на имотите от 2018г. при използване на
помощни данни, съдържащи се в дворищно-трасировъчния карнет, данните
за осевите точки от 308 до 311,пртокола за строителна линия и ниво и други
данни по плановете. Спрямо регулационната линия между двата УПИ,
оградата се намира на отстояние от тази граница на площ от 25.2кв.м.
Единствено от експертът инж.К. депозира точни, ясни и обективни данни на
база карнет, геодезическо заснемане и други координати посочени в
заключението й относно отстоянието на построената плътна ограда в дъното
на парцела на ищците от регулационната линия, съвпадането на оградата с
регулацията на уличната регулационна линия и на границата между двата
гаража, лицето на УПИ III-824 по дворищно-трасировъчен карнет и на място
по геодезическа снимка, констатацията, че лицето на УПИ II-823 и
дължината му не отговаря на регулационния план, парцела се намира в крива,
и с чупка на 20.74м.; че дъното на УПИ III-824 по геодезическа снимка-
22.54м., а по карнет-21м. като разликата от 1.54м е дължи на липсата на
строеж на оградата по регулационната линия; дъното на УПИ II-823 от
23.47м. по геодезическа снимка и по карнет от 22.20м. или с 1.27м.повече.;
22
дължината на спорната граница по карнет-34.40м, а по геодезическа снимка-
34.62м по причина, че и двата парцела на ищеца и на ответника излизат на
улицата с 0.22м; площта между оградата и кадастралната карта, която е в
сила за имотните граници е 4.1м. навътре в имота на ответника и на 1.5м.
навътре в имота на ищеца, както и факта, че регулацията на двата имота не
е приложена и че няма придаваеми се места. Заключението на експерта
инж.К. е обективно, задълбочено, аргументирано, което дава основание на
въззивната инстанция да го цени като относимо към предмета на спора.
Налице е упражнявана фактическа власт и държане върху реална част
от имота на ищците, осъществявано от страна на ответниците У.и, която е
заключена, между съществуващата на място в имота на ищците изградена
плътна ограда и регулационната линия между двата УПИ II-823/на ищците/
и III-824 /на ответниците/ в размер на 25.20кв.м. Площта е заета от
ответниците, ползва се за засаждане на цветя, натрупан от тях в тази част
чакъл и други вещи, които символизират държането на площта без правно
основание.
Не се установява, ответниците да са придобили собствеността върху
спорната част. Както се посочи същите не са подали в законния едномесечен
срок отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК не са заявили
самостоятелни права върху процесната част които да изключват правата на
ищците, поради което правата на възражения, оспорвания истинността на
документи и другите процесуални възможности за защита съгласно чл.131 от
ГПК са преклудирани.
В този смисъл доводите на ответниците по съществото на спора са
неоснователни.
Държането на процесната реална част от имота на ищците от страна на
ответниците е налице. Извършвани са конкретни фактически действия чрез
които ответниците демонстрират, че тази част от имота заключена между
регулационната линия и оградата им принадлежи.
За ищците е налице правен интерес да искат установяване със сила на
присъдено нещо, че са собственици на процесната реална част от имота си и
да искат предаването на владението от ответниците на ищците, тъй като това
тяхно владение е без основание. Липсват данни тази част да е била предмет
на придаваеми се по регулация места. Липсват и данни ответниците да се
23
позовават като собственици на реалната част на основание на придобивна
давност изтекла в полза на ответниците У.и върху процесната площ.
Предвид изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и
по същество правилно ще следва да се потвърди изцяло.
По отношение на доводите в жалбата на ответниците по повод на
постановеното допълнително решение, следва да се отбележи, че подадената
от ищците частна жалба срещу прекратителното определение на исковия съд
е подадена своевременно и в срока, така както е посочен от съда-
двуседмичен, тоест в случая е налице хипотезата на чл.62 ал.3 във връзка с
чл.275 ал.1 от ГПК. В този смисъл произнасянето на исковия съд с
допълнителното решение е валидно, допустимо и надлежно като не е
нарушен процесуалния закон.
Съдът не споделя доводите развити в жалбата на ищците за
претенцията за реална площ от УПИ над 25.20кв.м. и претедираните 30кв.м.
Съдът потвърждава изводите си на база заключението на експерта инж.К.,
като обективно мотивирано всеобхватно и компетентно изготвено. По делото
не са събрани данни които по категоричен начин да елиминират истинността
и достоверността на данните събрани и посочени от експерта в заключенията
си . Използваната техника от експерта инж.С. само по себе си не е достатъчно
за безспорен категоричен извод, че заключението на инж.К. не е обективно,
доколкото липсват данни да са използвани различни методики и техники за
формиране на изводите на експерта, да са разчетени по различен начин
данните по плана, по геодезическото заснемане и по кадастралната карта и по
карнетите, тоест на практика няма разлика в основните и съществени
фактически изводи от заключенията на експертите. И най-вече инж.К. е дала
възможно най-пълни и най-всеобхватни и аргументирани данни за
фактическото състояние на двата УПИ, местоположението на сградите и на
гаражите, на процесната ограда и отстоянията, поради което въззивният съд
възприема напълно заключенията й.
Съдът не споделя доводите развити във въззивните жалби на
ответниците У.и. Обстоятелството, че ищците са построили процесната
ограда в собствения си УПИ, но не на регулационната линия разделяща двата
съседни имота, включително и в хипотеза когато тази ограда е незаконно
построена не ги лишава от правото да поискат ревандикация на онази част от
24
имота, заключена между регулационната граница на двата УПИ и
построената ограда, доколкото тя се владее или държи без основание от
ответниците. Освен това същите преди иницииране на исковото
производство, са и поканени с надлежно връчена нотариална покана да
освободят тази част от имота на ищците, като от последните няма предприети
каквито и да било действия по освобождаването на тази част и предаването й
на ищците. Касае се за реална част от имота на ищците върху която същите не
упражняват фактическа власт поради което имат правен интерес да искат да
бъдат признати за собственици и да им бъде предадено владението доколкото
ответниците владеят процесната реална част без основание. Налице са
фактически действия извършени от ответниците У.и по отношение именно на
тази част от имота на ищците с които демонстрират упражняването на
фактическа власт върху тази част, посочени по-горе с което е смутено и
нарушено правото на собственост на ищците. Достатъчен е факта на
упражнявано от ответниците владение или държане върху имот на ищците
без непременно да са нанесени значителни или други вреди върху оградата
на ищците и на гаража им за да е налице интерес за ищците от търсената
защита. Не съществува обективна пречка за предаване на владението в полза
на ищците при едно позитивно за тях съдебно решение. Неоснователен е
довода, че ищците чрез действията по построяване на оградата не на
изискуемото се по закон място сами са се поставили в положение да не могат
да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Това само по себе си
не е основание ответниците да предприемат фактически действия и да
започнат да упражняват владение или държание върху чужд имот по начин,
че да лишават действителния му собственик от правото да упражнява такава
фактическа власт и владение. Фактът на преобразуване на регулационните
планове от графичен в цифров вид или така нареченото оцифряване с
включените в него дейности по сканиране, векторизиране или
дигитализиране с цел местоположението на регулационните линии да
съответства на графическото изображение в плана и да отразява точно
съдържанието на регулационните планове не може да има за правна
последица промяна на носителя на правото на собственост върху имота и
трансформирането му в право на собственост на друг титуляр, доколкото
такава трансформация може да са извърши по съответния ред и
административна процедура, каквато в случая нито е отпочвана нито е
25
извършвана по реда на ЗУТ и ЗКИР, поради което следва да бъде съобразена
регулационната линия между двата УПИ такава каквато е по плана от 1987г.
Нито неправилното трасиране на оградата в нарушение на ЗУТ нито
разположението й върху бетоновия постамент могат да бъдат основателна
причина за приeмане на липса на правен интерес за ищците да установят
правото си на собственост върху процесната реална част от УПИ II-823 и да
искат предаване на владението върху тази реална част от ответниците. Не е
налице и погрешно изчислени по размер площи, доколкото заключението на
експертите и най-вече това на инж.К. се базират на точно извършени
пресмятания на база на всички данни по плана, по КК и по геодезическата
снимка и дворищно-трасировъчния карнет. Правото си на собственост
ищците са означили чрез няколко основни параметъра-реална част от дворно
място като част от УПИ II-823, заключено от изток до съществуваща на място
плътна ограда и гараж, на запад до гаража на ответниците У.и на югоизток, и
посока на север по регулационната граница между двата УПИ по регулацията
по плана от 1987г, по геодезическата снимка от 2019г. и кадастралната карта
от 2018г., с площ от 30кв.м. Такива данни се съдържат както в исковата молба
така и в приложените по делото скици, и последвалите заключения на
експертите по назначените съдебно-технически експертизи. Това означение
на спорната част е напълно достатъчно за индивидуализацията на правото на
собственост на ищците по отношение на претендираната реална площ.
Фактът, че процесната ограда е построена преди издаването на строителното
разрешение за строеж и даване на строителна линия и ниво, не означава липса
на интерес от търсената ревандикационна защита за площ от УПИ
разположена западно от оградата и до регулационната линия между двата
УПИ. Не се установява от доказателствата по делото съществуващата ограда
да се явява границата между двата УПИ тъй като тя фактически не е
трасирана по регулационната граница такава, каквато е по плана за да има
такова значение. Установено е от всички заключения, че оградата единствено
в югоизточния си край съвпада с регулационната граница между двата УПИ,
като в посока север същата се отклонява навътре в имота на ищците, тоест
линията на оградата не съвпада с регулационната линия, като навлиза в имота
на ищците, които са я построили при което остава незаета реална част от
УПИ на ищците в размер на 25.2кв.м., и каквато площ от УПИ II-823 реално
се владее и държи от ответниците У.и без основание.
26
Изслушаните по делото заключения дават в достатъчна степен яснота
какво е фактическото състояние на оградата построена от ищците ,на двата
съседни гаража, положението на оградата спрямо регулационната граница на
двата съседни УПИ, къде попада точно процесната реална част и с какво
граничи, както и площта на тази част, като основа да се определи и
идентифицира спорната реална част, площ, местонахождение, както и че
същата се владее и държи от ответниците без основание. Незнанието на
ответниците У.и, че тази реална част която последните владеят без основание
представлява част от имота на ищците не ги оневинява до степен, че същите
да не могат да бъдат осъдени да предадат владението на процесната реална
част на действителните собственици. Още повече, както се посочи по
възраженията на ответниците срещу иска е настъпила процесуална преклузия
по смисъла на чл.133 от ГПК, доколкото същите не са подали в едномесечния
законен срок отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не са направили
възражения и оспорване на доказателствата, нито са поискали в последствие
възстановяване на срока за подаване на отговор, поради което
възраженията им по същество не следва да бъдат обсъждани като
преклудирани освен онези които касаят приложение на императивни
материално правни норми като и възражения във връзка с недопустимост на
иска или нищожност на съдебния акт или произнасяне по непредявен иск.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивните жалби.
Съдът не присъжда разноски в полза на страните предвид отхвърлянето
като неоснователни на всички жалби срещу обжалваните съдебни актове.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №260074 от
13.10.2020г. и допълнително решение №260317 от 11.06.2021г. постановени
по гр.д.№671/2018г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
27
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28