Р Е Ш Е Н И Е
София, 21.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на единадесети февруари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12913/2016 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от О.Л.Т., ЕГН **********
чрез адв. В.Й. съд.адрес:***, кантора 9, против Л.И.Х., ЕТ от София с фирма „С.-Л.-Л.Х.“,
ЕИК ********с адрес: гр. София, ул. ********, с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. с чл. 415, ал. 1, за признаване за установено
по отношение на Л.И.Х., ЕТ от София с фирма „С.-Л.-Л.Х.“, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.04.2013 г., ЕТ „С.Х.“ дължи на О.Л.Т.
сумата 10 140 лв., представляваща левовата равностойност на 5 200
евро по курса на БНБ, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
29.04.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 20 280 лв.,
представляваща левовата равностойност на 10 400 евро по курса на БНБ, заедно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2017 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 4 553,30 лв. заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират
се разноски в заповедното и в настоящото производство – по представен списък.
В исковата молба се твърди, че на
25.01.2013 г. ищецът и ответникът сключили предварителен договор за покупко-
продажба на следния недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 835 кв.м.,
находящо се в кв. Драгалевци, вилна зона „Киноцентъра-първа част”, съставляващо
парцел XIII-205 от квартал 14 по плана
на град София, при съседи: парцел XVII-205, парцел XVIII-199, парцел 1-199,
парцел XIV-208, парцел XII-208.
Продавачът –
ответницата Л.И.Х., ЕТ от София с фирма
„С.-Л.-Л.Х.“, не е изпълнил поетите към купунача и настоящ ищец задължения по
сключения договор, като до посочената в предварителния договор дата -
15.02.2013 г., както и до настоящия момент, не е предприел действия да за
прехвърлянето на собствеността на описания имот по нотариален ред.
Издаден е Констативен
протокол по чл. 593 от ГПК с № 57, том ІІп, peг. № 6095/15.04.2013 г. на нотариус
М.Г., в който е отразено, че за периода от 15.02.2013 г. до 15.04.2013 г. Л.И.Х.,
с ЕГН **********, действаща като ЕТ „С.Х.“ ЕИК ********или друг неин
представител или пълномощник не е депозирала молба за изповядване на сделката
покупко-продажба по отношение на имота, предмет на предварителния договор.
Ищецът
твърди, че е внесъл сумата от 5 200
евро, представляваща задатък, съгласно т.3.1.1 от сключения между
страните предварителен договор.
Според
отразеното в обстоятелствената част на исковата молба, в т.2.1 в раздел II от
предварителния договор, продавачката - ответница се е задължила да прехвърли
правото на собственост на описания по-горе недвижим имот на купувача и настоящ
ищец по предвидения в закона ред, в срок до 15.02.2013 г. пред нотариус М.Г.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 622, находяща се на адрес:
град София, ул. “*********.
Ищецът
твърди, че продавачката е развалила едностранно сключения помежду им предварителен
договор, поради невъзможност да изпълни задълженията си по него, тъй като не е
могла да получи от Агенция по кадастър скица на имота.
По – нататък
ищецъг заявява, че, съгласно чл. 5.1 от договора, продавачът дължи връщане на
задатъка по разваления предварителен договор – 5 200 евро, изплащане на
обезщетение за виновно причинени вреди и загуби в размер 10 400 евро, посочено
в сключения предварителен договор, както и възстановяване на сумата 4 553.30 лв.,
която е заплатил, в качеството си на купувач на недвижимия имот на СО р-н „Витоша“
за полученото разрешение за строеж и за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект за ново строителство на името на продавача.
За това той
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
заплащане на дължимите по предварителния договор суми, представляващи
обезщетение във връзка с неизпълнението, които не са му били изплатени
доброволно.
По
заявлението е било образувано ч.гр.д. № 18914/2013 г. на СРС, 59 – ти с-в, по
което исканията на ищеца са уважени и е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК.
Пред вид
подаденото от ответника възражение в законовия по ГПК срок, е предявен
настоящия иск.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
Поискал
е ангажиране на гласни такива, както и прилагане на делото по заповедното
производство, образувано пред СРС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответницата Л.И.Х., ЕТ от София с фирма „С.-Л.-Л.Х.“ оспорва
изцяло предявения иск по основание и размер.
Оспорва
датата на сключване на предварителния договор, като за дата на договора посочва
25.03.2013 г.
Твърди,
че купувачът и настоящ ищец не е изпълнил задължението си за заплащане на
капарото по предварителния договор, в резултат на което последният не е породил
правни последици.
Заявява
също, че няма никакви отношения с цитираното като посредник по сделката
дружество „Л.Х.Е.“, ООД, не е упълномощавала никого за водене на преговори,
сключване или изпълнение на предварителен договор.
Отделно
от това счита, че предявената претенция за неустойка в размер 10 400 евро
е неоснователна, тъй като, видно от самия договор, волята на страните е била за
заплащане от продавача при неизпълнение на сумата 5 200 евро плюс
5 200 евро – или общо 10 400 евро – двойният размер на даденото
капаро.
Според
нея, неоснователна е и претенцията за заплащане на сумата 4 553, 30 лв. –
цената на издаденото от СО, р-н Витоша разрешение за строеж, тъй като липсват
доказателства за плащането й от ищцовата страна.
Оспорила е и авторството на представената
електронна кореспонденция.
Поискала
е ангажиране на гладни доказателства за доказване действителната воля на
страните при подписване на предварителния договор.
В
хода по същество тя моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като
неоснователен, ведно със законните последици. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:
В хода на
производството се доказва от събраните по делото доказателства, че на
25.01.2013 г. между страните е сключен предварителен договор, по силата на
който ответницата Л.И.Х., ЕТ от София с фирма „С.-Л.-Л.Х.“ се е задължила да
продаде на ищеца О.Л.Т. следния недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от
835 кв.м., находящо се в кв. Драгалевци, вилна зона „Киноцентъра-първа част”,
съставляващо парцел XIII-205 от квартал 14
по плана на град София, при съседи: парцел XVII-205, парцел XVIII-199,
парцел 1-199, парцел XIV-208, парцел XII-208.
Определената
в договора продажна цена е 52 000 евро, която е следвало да бъде платена
по следния начин: 5 200 евро – задатък в момента на подписване на
договора, за което като разписка служи самият предварителен договор и
46 800 евро – в деня на сключване на окончателния договор, но не по –
късно от 15.02.2013 г., като в същия
срок продавачът се е задължил да осигури и представи всички необходими за
сделката документи – нотариален акт, актуална схема на имота, данъчна оценка,
доказателства за платени данъци и такси, удостоверения за семейно положение,
удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, удостоверение за липса на тежести и др.
Съгласно т.
2.1 на Раздел ІІ от договора срокът за сключване на окончателен договор за
покупко – продажба на имота, предмет на цитирания предварителен договор е
15.02.2013 г.
В Раздел V
страните са договорили санкции и отговорности за неизпълнение, като т. 5.1.
предвижда, че при неизпълнение от страна на продавача, купувачът се задължава
да му възстанови платеното капаро по т.1.2, както и всички виновно причинени
вреди и загуби, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
договора – в размер 10 400 евро, а т. 5.2 предвижда правото за купувача
при неизпълнение от страна на продавача на някое от задълженията му по
предварителния договор, да поиска обявяването му за окончателен или да го
развали и да получи обратно платения задатък.
По делото не
се спори, че имотът не е прехвърлен по нотариален ред по реда и при условията,
визирани в договора и закона.
С приложения като доказателство Констативен протокол
по чл. 593 ГПК, № 57, т. ІІп, рег. № 6095/15.04.2013 г. на Д.Д., помощник –
нотариус при нотариус М.Г., № 622 в Регистъра на НК, е констатирано, че за
периода 15.02.2013 г. – 15.04.2013 г. ответницата или друг неин представител
или пълномощник не е депозирал молба за изповядване по нотариален ред на
сделката покупко – продажба на имота, предмет на цитирания по – горе
предварителен договор от 25.01.2013 г. и съгласно договореното в същия.
По делото от ищцовата страна е представено разрешение
за строеж№ 319/08.09.2011 г., издадено на името на ответницата, нотараиален акт
за придобития от нея имот, фактура, издадена на името на Л.И.Х., ЕТ от София с
фирма „С.-Л.-Л.Х.“ за сумата 5 553,30 лв. от 28.01.2013 във връзка със
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за ново строителство, както и
извлечения от и-мейл кореспонденция между трети лица във връзка с документи за
сделка с имот, в която кореспонденция се третира въпросът относно
невъзможността за снабдяване със скица на някакъв имот.
По искане на
ответницата и за доказване на направените от нея оспорвания съдът разпита
свидетеля В.В.Г..
В съдебно заседание той заяви, че познавам и двете
страни по делото, тъй като им е посредничил по няколко сделки. Бил е посредник
на ищеца по процесната сделка за закупуване на недвижим имот преди 6-8 години. Спомня си, че са се водели преговори, като от страната на собственика на имота се е явил С.Х.- като
преговарящ от страна на продавача. В
някакъв момент продавачът е решил да не
продава на това лице имота. Стигнало се е до предварителен договор, по който се
платила една сума от страна на
купувача,която търговската практика изисква да бъде в размер на 10 процента от
договорената цена, след което въпросната търговската практика изисква в случай, че продавачът се откаже тази сума поради
каквато и да е причина и не желае да
продаде имот на купувача, тази сума да бъде възстановена в двоен размер.
Свидетелят няма
спомен да е договаряно по-голямо обезщетение, заяви, че обикновено не
позволява на страните да излизат от определените търговски и законови рамки.
Това, което си
спомня наистина бегло е, че продавачът е
пожела да се прекратят договорните
отношения с купувача като изяви желание да възстанови получената по
предварителния договор сума в двоен
размер. Купувачът е отказал това, тоест
не е искал да я получи.
На няколкото
срещи, които са се провели, е присъствало
лице с името С. - като представител на
продавача. Л.не е присъствала на тези
преговори. Честа практика е някой да
преговаря от името на продавача или на купувача, в този случай беше от името на
продавача.
Предварителният
договор е бил разписан от купувача О.Т., но купувачката Л.Х. не е присъствала. Купувачът
го е разписал и го е оставил в офиса на С. Христов.
З
Иложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени и гласни доказателства.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата Л.И.Х., ЕТ от София с фирма „С.-Л.-Л.Х.“ че тя дължи
на ищеца сумите, визирини в издадената
заповед за незабавно изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК, произтичаща от
сключен между страните предварителен договор за покупко – продажба на недвижим
имот, недно със законните последици.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше
да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната
сума. Ищецът, като кредитор,
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. наличието на
неизпълнение, а ответникът -длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно сключен предварителен договор за покупко – продажба на имот,
описан по – горе.
Доказа се заплащането на капаро от страна на купувача
и настоящ ищец в размер 5 200 евро, съобразно уговореното в договора.
Не се спори, че срокът за обявяване на окончателен
такъв е изтекъл на 15.02.2013 г., както и че във визирания законов срок
окончателен договор не е сключен.
В хода на настоящото производство ищецът, в качеството
си на купувач по предварителния договор, не доказа наличието на неизпълнение от
страна на ответницата – продавач, пред вид факта, че не установи причините,
поради които не е сключен окончателния договор. В тази връзка от негова страна
бяха представени копия от изпращани между трети лица и-мейли, но те
представляват кореспонденция между трети по сделката и настоящото производство
лица и, по съществото си, не могат да бъдат доказателство за наличие на
неизпълнение от някоя от старните на съществените й задължения по договора.
Във връзка с твърдяното от ищцовата страна
неизпълнение от ответницата, за ищеца, съобразно предварителния договор,
същствува правото да иска обявяване на окончателен договор или да иска
разваляне на предварителния договор и даденото капаро – така, както това е
предвидено в Раздел V от договора.
Ищецът не е поискал обявяването на окончателен
договор.
Не се е възползвал и от възможността да иска разваляне
на предварителния договор, водещо като последица връщане на капарото – в
единичен размер – по договора, или в двоен такъв /съгласно предвидената в ЗЗД
възможност/.
Не е предявил и искова претенция за обезщетение поради
неизпълнение, чиито размер, въпреки отразеното в Раздел V, т. 5.1 от договора,
следва да бъде установен по съдебен път, по реда на исковото производство,
като се установи какви вреди са
настъпили от неизпълнението – пред вид факта, че по договора не е предвидено
заплащане на неустойка – претенция, която би могла да бъде търсена и
реализирана по реда на заповедното производство.
С оглед на това, пред вид факта, че по настоящото дело
не се доказа разваляне на договора, което да обоснове някоя от посочените по –
горе и предвидени в самия предварителен договор претенции за обезщетяване на
ищцовата страна, съдът намира, че, при наличие на възражение от ответницата за недължимост
на сумата по заповедното производство, респ. на исковата сума, предявеният иск
се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ответницата
следва да бъдат присъдени разноски в размер 1 580 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от О.Л.Т., ЕГН ********** чрез адв. В.Й. съд.адрес:***, кантора 9, иск против Л.И.Х.,
ЕТ от София с фирма „С.-Л.-Л.Х.“, ЕИК ********с адрес: гр. София, ул. ********,
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1,
за признаване за установено по отношение на Л.И.Х., ЕТ от София с фирма
„С.-Л.-Л.Х.“, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
29.04.2013 г., ЕТ „С.Х.“ дължи на О.Л.Т. сумата 10 140 лв., представляваща
левовата равностойност на 5 200 евро по курса на БНБ, заедно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.04.2017 г. до окончателното й изплащане,
сумата 20 280 лв., представляваща левовата равностойност на 10 400
евро по курса на БНБ, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
29.04.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 4 553,30 лв. заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА О.Л.Т. да заплати на
Л.И.Х., ЕТ
от София с фирма „С.-Л.-Л.Х.“ разноски
по делото в размер 1 580 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: