Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № 125 от 25.06.2012г., постановена по НОХД № 1130/2011г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимите М. Г. Р. и Б. Г. С. за невиновни в това, че на 23.04.2009г. в Г. В. Т., У. „Н.К. № *, след предварителен сговор помежду си, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот- две врати на тераса на жилището, чрез използване на техническо средство – метален лост тип „кози крак” и МПС – л.а. „Н.С.” с рег. № *, собственост на Я.К.Д. от Г. С., са отнели от владението на собствениците без тяхно съгласие с намерение противозаконно да присвоят чужди движими вещи – златна халка 4 грама, 14 карата, златен пръстен – 4,5 грама, 18 карата, на обща стойност 392 лв., собственост на Г. В. Х. и златна халка – 3 грама, 14 карата, златен пръстен 4 грама, 18 карата, 2 чифта златни обици 3 грама и 20 карата и 2 грама и 12 карата, 3 бр. сребърни пръстени по 2 грама, сребърно колие – 5 грама, сребърна гривна за крак- 4 грама на обща стойност 574 лв., собственост на И. Ж. Х. и 2 бр. секретни ключове, собственост на Х.. на стойност 17 лв. – всички вещи на стойност 983 лв., като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК ги оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 195 ал. 1 т. 3, пр. 2, т. 4 пр. 1 и пр. 2 и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 НК. Със същата присъда предявените от Г. Х. и И. Х. в против подсъдимите граждански искове общо за сумата от 983 лв., представляващи имуществени вреди от престъплението са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Районният съд се е произнесъл с присъдата и по въпроса за веществените доказателства. Срещу така постановената присъда е подаден протест, в които се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата. Отправя се искане за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване на нова, осъдителна. Иска се събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Д. и Л. В.. По реда на чл. 327 ал. 1 НПК въззивният състав е уважил искането и свидетелите са допуснати до разпит. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста. Излага съображения, че по делото са налични множество косвени доказателства, които в своята логична и хронологична последователност водят до извода за съпричастност на двамата подсъдими към извършената кражба. В тази връзка акцентира върху „обясненията на Р.” в протокола за доброволно предаване, че металният лост тип „кози крак” е негов, както и върху заключенията на назначените в производството експертизи. Заема позиция, че показанията на свид. Л. В. не следва да се ценят от съда, тъй като целят единствено да изградят алиби на подсъдимите. Смята, че на подсъдимите следва да се наложи наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за три години. Гражданските ищци и частни обвинители Г. и И. Х.. не се явяват в съдебно заседание като в молба до съда сочат за това уважителни причини. Защитникът на подсъдимия Р. – адв. К. от САК оспорва подадения протест като навежда доводи за липсата на преки и косвени доказателства неговият подзащитен да е съпричастен към инкриминираното престъпление. Навежда аргументи за липсата на категорични доказателства, че предадения от Р. „кози крак” е идентичен с този който е наличен по делото, както и за недостатъчната категоричност на експертните заключения. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Защитникът на подсъдимия С. – адв. Ив. И. от ВТАК също оспорва протеста и иска потвърждаване на протестираната присъда. Отново акцентира върху липсата на преки доказателства за виновността на подс. С., за липсата на идентичност между предадения от другия подсъдим „кози крак” и наличното по делото веществено доказателство. Подсъдимият Р. поддържа становището на защитника си като в последната си дума моли окръжния съд да потвърди атакуваната присъда. Другият подсъдим – Б. С., въпреки че е редовно уведомен от предходното съдебно заседание не се явява и не взема отношение по подадения протест. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените с протеста оплаквания, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Протестът на представителя на РП В. Т. е подаден в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. За да постанови оправдателна присъда първостепенният съд е приел в мотивите си, че е недоказано участието на подсъдимите в престъплението, за което им е повдигнато обвинение – взломна кражба на златни и сребърни бижута на стойност 983 лв. извършена след предварителен сговор и чрез използване на МПС, тъй като по делото не са събрани преки доказателства сочещи авторството на Р. и С., а косвените такива – не се намират в нужното хармонично единство, логическа и непосредствена връзка, за да обосноват единствения и непораждащ никакво съмнение извод, че подсъдимите са извършители на инкриминираната кражба. Този извод на съда е направен след всестранен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, въз основа на който съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, която е допълнена със събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Д. и Л. В. и приетото по делото писмо от кмета на община Л. Доказателствените източници разкриват, че подсъдимите М. Р. и Б. С. към инкриминираният период са неосъждани, тъй като първият е реабилитиран по право, а на вторият му е наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК. Двамата се познават като през този период са се занимавали с обща строителна дейност. На 23.04.2009г. в следобедните часове двамата тръгнали от Г. С., където живеели, към Г. В., където работели на частен строителен обект в к.к. „Св.К. и Е.”. Пътували с ползвания от Р. л.а. „Н.С.” с рег. № *, иначе собственост на племенника му –свид. Я. Д.. Автомобилът бил ползван във връзка с работата им и в него имало най – различни строителни инструменти. На същата дата, някъде по това време пострадалите Г. и И. Ж., живеещи в Г. В. Т. У. „Н.К." № *, решили да посеят заедно с децата си гостуващото в града цирково представление. В тази връзка около 17:00 часа Х. се върнал в дома си, за да вземе връхни дрехи за децата, при което търсейки ги, обиколил целия апартамент и не видял нещо необичайно. Докато семейството отсъствало, в апартамента им било проникнато през терасата чрез взломяването на вратите на същата с използването на метален лост тип „кози крак”. Била извършена кражба на златна халка 4 грама, 14 карата, златен пръстен – 4,5 грама, 18 карата, собственост на Г. Х. и на златна халка – 3 грама, 14 карата, златен пръстен 4 грама, 18 карата, 2 чифта златни обици 3 грама и 20 карата и 2 грама и 12 карата, 3 бр. сребърни пръстени по 2 грама, сребърно колие – 5 грама, сребърна гривна за крак- 4 грама, собственост на съпругата му И. Х., както и на 2 бр. секретни ключове. Х.. установили кражбата около 21:50 часа, след като се върнали от цирка, за което незабавно уведомили органите на полицията. При извършения на мястото оглед били иззети веществени доказателства – вкопаема полусекретна метална брава, ведно с предната й пластина, боядисана в бяло и с побитост от червен на цвят грунд, както и деформираната в горния край насрещна пластина. Междувременно подсъдимите по пътя си за Г. В. около 19-20 часа се отбили в Г. Л., където имали предварителна уговорка със свид. В. и съпругата му Л. В. да огледат родната къща на последната, в която понастоящем живее майка й – свид. Д., където е следвало да извършат строителни работи по постройка за преустройството й като механа за събиране с баня. Свид. Д. не била уведомена за предприетите от дъщеря й действия и не присъствала на проведената на 23.04.2009г. среща. Било договорено, че ремонта ще струва около 6000лв. като В.и заплатили на подс. Р. капаро от 1000 лв. В разговора помежду им станало въпрос за намирането на гориво на по – ниски цени. В. споменал на подсъдимите, че може да им уреди такова гориво, но това можело да стане след 21:00 часа. В указаното време подсъдимите и свидетелят В. отишли до крайпътно заведение в близост до главния път С. – В., на разклона за Г. Л., където Р. и С. се снабдили с нужното им гориво. Това им отнело около 20 минути, след което продължили пътя си в посока Г. В. Т.. Пристигнали в града след 22:00ч часа. Пред сградата на МОЛ-а в града подсъдимите осъществили среща с Ив. Л. и неустановено по делото лице, която Р. бил уговорил малко преди това по телефона. Подсъдимите вече били решили да пренощуват в Г. В. Т., а и искали Л., който бил автомонтьор да прегледа автомобила им. След като се разбрало, че Л. не може да обърне внимание на подсъдимите въпросната вечер, те по негова молба заедно с другото лице ги закарали до с. С.. В багажника на автомобила Л. забравил чанта с инструменти /гаечни ключове/. След като се върнали от с. С., Р. потърсил свид. М. Р., който бил негов приятел, като се надявал той да му съдейства за настаняване в хотел и посещение на питейно заведение. Подсъдимите отишли на адреса на свид. Р., който се съгласил да дойде с тях, като им казал, че има приятел с хотел в с. А.. С автомобила на управляван от Р. тримата се отправили в посока с. А.. Поради физическа травма в лявата предмишница и в областта под коляното на десния крак Р. се предвижвал с патерица и се возел на предна дясна седалка. Около 23.10 часа на 23.04.2009г. до заведение „Щ.” същите били спрени за проверка от автопатрул на РУП В. Т., в състава на който бил свид. Л.. Последният знаел, че Р. е криминално проявен по линия на престъпления против собствеността, а известно време преди това полицаите били уведомени за извършената у Х.. взломна кражба. При последвалата проверка свид. Л. забелязал в багажника на л.а. червена на цвят метална щанга тип „кози крак” върху работния край на която видял бяло на цвят вещество. Въпреки че на подсъдимите и свид. Р. бил извършен личен обиск, тези действия на полицията не били протоколирани по съответния ред. След което тримата били отведени в сградата на полицията за изясняване на съпричасността им към извършената кражба. Дали обяснения пред свид. Т. – инспектор в РУП В. Т., който след това поканил подс. Р. да му разреши извършването на проверка на л.а. „Н.С.”. В багажника на автомобила Т. също забелязал червения на цвят „кози крак”, който по форма и размер на работните части, според него отговарял на цвета и ширината на оставените побитости и следи от боя по бравата на Х... Р. предал доброволно този „кози крак” след като бил поканен от полицейския служител за което бил оформен протокол. В него металния лост бил описан като „щанга – кози крак, червен на цвят”, а Р. изрично посочил, че „щангата е моя”. Някой от подсъдимите заявил на Т., че в града са имали среща с друго лице, което им било дало чанта с инструменти, но в автомобила Т. не забелязал такава, сочейки обаче, че вниманието му било насочено в друга посока. На този етап не била установена съпричастност на подсъдимите и Р. към извършената кражба, поради което те били освободени. В хода на разследването, на 16.05.2010г., Ив. Л. е загинал в пътен инцидент, поради което не е разпитван по делото, а разпитаните негови близки роднини /баща и сестра/ не знаят същият да се е познавал с подсъдимите. Уточняват, че той е бил автомонтьор, не се е занимавал със строителство, не са виждали сред инструментите му процесния „кози крак”, както и че обикновено се придвижва със собствен транспорт. Установено е още, че на процесната дата в Г. В. Т. в бюлетина на МВР е отразено извършването само на инкриминираната кражба. В ДП са назначени няколко експертизи, според заключенията на които траселогичните следи по предната пластина на металната брава са оставени от далтовидната работна част на представения за изследване лост тип „кози крак”. Образуването на следите се е получило при вкарване на далтовидната част на лоста между насрещната и предната пластина на изследваната брава като идентичността на тези следи вещото лице обоснова с използваната боя, нейния начин на нанасяне и слоеве. Наред с това вещите лица заключават, че частиците от бяла боя от крайния участък на металната щанга тип „кози крак”са идентични по цвят и структура с боята, с която е боядисана предната част на металната брава. Освен това тези бели микрочастици и микролюспи боя са сходни по морфологични признаци /вид, цвят и нюанс/ и имат сходен компонент /органичен състав/ с покривния слой боя на вещественото доказателство – металният лост тип „кози крак”. Според заключението на оценъчната експертиза стойността на отнетите вещи възлиза на 983 лв. Така изяснената фактическа обстановка не се различава съществено от възприетата от районния съд и се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели, включително и тези от тях четени по реда на чл. 281 НПК, от обясненията на подсъдимите /частично/, от многобройните писмените доказателства, от протокола за оглед на местопроизшествие, два броя протоколи за доброволно предаване от 23.04.2009г. и от 24.04.2009г, както и от въведените в процеса заключения на съдебно химическите експертизи, на траселогичната и оценъчна експертизи. От изброените доказателствени материали безспорно и категорично се установяват обстоятелствата по част от главните факти свързани с предмета на доказване по чл. 102 НПК. От доказателствата по делото несъмнено се установява факта на извършеното престъпление, а именно, че на 23.04.2009г. в Г. В. Т. за времето от 17.00 до 21, 55 часа, в жилището на пострадалите е извършена взломна кражба на златни и сребърни бижута, както и два броя ключове на обща стойност 983 лв. По отношение на посочения квалифициращ признак безспорно се установява от огледния протокол, фотоалбума към него и заключенията на назначените по делото експертизи, че повреждането на двете врати на терасата в дома на Х.. е извършено с приобщеното по делото веществено доказателство – метален лост тип „кози крак”. На следващо място обаче събраните и проверени по делото доказателства не са достатъчно еднопосочни и чрез тях не се установява по несъмнен и категоричен начин участието на подсъдимите в инкриминираната кражба. Относно авторството на последната липсват каквито и да е било преки доказателства. Не са установени свидетели – очевидци на деянието, нито дори такива, от чиито показания да се заключи, че по време на кражбата подсъдимите са видени около или в близост до местоизвършването й. Напротив събрани са гласни доказателства, че в този период подсъдимите са се намирали първо в Г. Л., а след това са пътували в посока Г. В. Т.. В тази насока са не само обясненията им, но и показанията на свидетелите В.и. Последните се явяват логични, последователни и детайли, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Чрез тях се изяснява, че на 23.04.2009г. в периода 19:00 ч. – 21:00 ч. Р. и С. са били в Г. Л. във връзка с поемането на поръчка за извършване на строителни дейности в имота на свид. В., за което им е заплатено капаро от 1000 лв. Впоследствие са посетили крайпътно заведение, от къде са се снабдили с гориво на по – ниски цени и чак тогава са се отправили към В. Т.. Обстоятелството, че свид. Д., майка на В., категорично заявява, че подсъдимите не са идвали в нейната къща и че не е обмисляла извършването на ремонтни работи води само до привидно противоречие с показанията на свидетелите В.и. Така привидност се открива и с приложения по делото документ – писмо от кмета на Г. Л., че за въпросната къща не е одобряван инвестиционен проект и не е издавано строително разрешително. Свидетелката Л. В. подробно разказва, че не е уведомявала майка си за намисления от нея ремонт, което се е случвало и преди, както и че на въпросната среща с подсъдимите тя /майка й/ не е присъствала, тъй като отсъствала от дома си. Уточнява, че планираните строителни работи касаели преустройство на съществуваща постройка в механа с баня. Именно поради тези причини Д. не е виждала в дома си подсъдимите, нито пък е знаела за обмисляните строителни дейности. За последните не е искано и издавано строително разрешение и не е одобряван инвестиционен проект, тъй като за такива строителни дейности не се изискват. Ето защо настоящият състав приема, че липсва противоречие в обсъжданите доказателствени източници и при изграждане на своите изводи пряко ще ползва, както показанията на свидетелите, така и обясненията на самите подсъдими. Последните не могат и не следва априори да се изключат от доказателствената съвкупност по делото, тъй като освен средство на защита са и годен процесуален източник на гласни доказателства. Поради тези съображение съдът е възприел в установената по делото фактическа обстановка, че в посочения часови пояс на инкриминираната дата подсъдимите са били в Г. Л., а малко след 21.00 часа, когато са закупили съответното количество гориво са тръгнали за Г. В. Т., където са пристигнали около 22:00 часа. От събраните по делото доказателства не се опровергават обясненията на подсъдимите и в частта им, че след пристигането им в града са провели среща с Ив. Л., който впоследствие са закарали до с. С.. Косвено тези техни обяснения се подкрепят от показанията на свид. Т., че още докато е беседвал с тях по повод на кражбата са му съобщили подобна информация за осъществила се среща между подсъдимите и трето лице. Обстоятелството, че бащата и сестрата на починалия Л. не познават подсъдимите не означава, че това не е така и че те не са имали среща с него. Тези показания не са достатъчни да оборят доказателствената сила на дадените от подсъдимите обяснения в тази насока. В тази връзка съдът кредитира като достоверни показанията на свид. Р. от с.з. на 13.02.2012г. в частта им, че подсъдимите са го потърсили и той се е срещнал с тях през тъмната част на денонощието. В тази си част показанията на Р. са в унисон с всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, а тези че подсъдимите са го потърсили към 15-16 часа се явяват изолирани и вътрешно противоречащи си. В показанията си от 03.10.2011г. Р. говори, че е веднага след като се е видял с подсъдимите са тръгнали за с. А., на път за което били спрени за проверка, а навън било още светло. Показанията на полицейските служители и приложените по делото копия от нарядни дневници са категорични, че подсъдимите и Р. са спрени за проверка около 23.00 часа, което обективно е през тъмната част на денонощието. По тези причини съдът кредитира показанията на обсъждания свидетел от 13.02.2012г. Наред със всичко това защитната теза на подсъдимите се подкрепя от обстоятелството, че при извършения им личен обиск по З╠ВР и щателна проверка в автомобила им, предметът на престъплението не е открит. Въпреки, че тези действия на полицаите не са протоколирани по съответния ред, за извършването им обяснения дават не само самите подсъдимите, но и полицейските служители Л. и Т.. На така изложените обстоятелства противостои обвинителната теза, която се обосновава, че с намереният в автомобила на подсъдимите метален лост е взломена вратата на терасата в жилището на Х... От експертните заключения по делото може да се направи безпротиворечивия и категоричен извод, че именно с предоставеният за изследване метален лост е извършена тази насилствената интервенция. Спорен момент по делото обаче остава дали приобщения по делото и представен за изследване на вещите лица метален лост тип „кози крак” е този който Р. е предал на свид. Т. и за който е заявил, че е негова собственост. Известно е че протоколът за доброволно предаване не възпроизвежда доказателства, за разлика от другите писмени и веществени доказателствени средства, а само дава процесуална легитимация, като установява връзката на материалния факт т.е. на вещественото доказателство с обстоятелствата по делото. Доброволното предаване е насочено към попълване на доказателствената съвкупност и макар да не е посочено изрично в чл. 136 НПК е действие по разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното производство, поради което следва да е протоколирано в границите на чл. 127 – 133 НПК. В конкретният казус е важно да се установи дали приобщаването на металният лост е осъществено по начин, гарантиращ неговата истинност като веществено доказателство и запазеност в първоначален вид. Въпреки, че протоколът за доброволно предаване от 23.04.2009г. и този от 24.04.2009г. не съдържат информация как е съхранявано вещественото доказателство, за да може да се проследи движението му в хода на ДП, настоящият състав намира, че не е нарушена нормата на чл. 110 ал. 2 НПК. Оплакванията на защитата, че приложеният по делото лост е различен от този който е предал Р. не намират опора в доказателствата по делото. Липсата на подробно описание на металния лост в протокола се компенсира от показанията на Л. и Т., който детайлно го описват с неговите характерни особености, включително бялото вещество по работната му част. Последното е установено по безспорен начин в хода на експертните изследвания. Ето защо съдът намира, че наличният по делото метален лост е този който е предаден доброволно от Р. и не са налице основания за изключването му, поради недостоверност. В тази връзка съдебният състав не кредитира обясненията на подсъдимите и показанията на Р., че Р. е предал на свид. Т. лост различен от приобщения по делото като веществено доказателство. Друг е въпроса, че в случая извършената от посоченият свидетел щателна проверка на автомобила има характера на нерегламентирано претърсване и изземване, като с протокола за доброволно предаване от 23.04.2009г. се цели легитимирането на тези действия в съответната процесуална форма. Според настоящият състав обаче, наличните по делото доказателствата подкрепящи обвинителната теза на прокуратурата не са достатъчни, за да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Правилно първата инстанция е съобразила, че наличните по делото косвени доказателства не се намират в нужното хармонично единство и непосредствена връзка, за да се достигне до единствения възможен извод за участие на подсъдимите в кражбата. Обосновано районният съд е отбелязал, че не е установено именно подсъдимите да са използвали въпросния метален лост, за да взломят вратата на терасата. Типичните характеристики на това веществено доказателство предполагат използването му от един човек, а по делото не е установено кои от подсъдимите е сторил това. Прокуратурата повдигайки обвинения на Р. и С. за извършването й само, защото в автомобила им е намерено средството на престъплението и това, че пътуват заедно от С., борави с предположения за механизма и начина на осъществяване. В обвинителния акт се сочи, че и двамата подсъдими са проникнали в апартамента на пострадалите и са отнели процесните вещи, за което са се сговорили предварително. Изпълнителното деяние на взломната кражба предпоставя две съставомерни действия: повреждане на преграда и отнемане на чужди движими вещи, в производството обаче не е установено кой от двамата подсъдими какви действия е извършил. Следва да се има предвид, че процесната кражба обективно може да се извърши от едно лице. В жилището на пострадалите не са открити дактилоскопни или друг вид следи, които да свържат подсъдимите или поне един от тях с местоизвършването на престъплението. По делото липсват доказателства, че Р. и С. в една спокойна обстановка са взели решение да извършат кражба, след което са набавили средства и обсъдили начина за извършване на деянието. За да е налице квалифициращият признак на чл. 195 ал. 1 т. 5 НК е необходимо още и двамата подсъдими да са участвали в самото изпълнение на кражбата. По посочените по – горе съображения такова тяхно поведение не е доказано. Разследващите органи не са положили усилия да установят предмета на престъплението, след като не е открито нито в подсъдимите, нито в ползвания от тях автомобил. Всичко това съпоставено с обстоятелството, че от показанията на свидетелите В.и, кредитирани от съда като достоверни, се установява, че по време на извършване на престъплението подсъдимите не са се намирали в Г. В. Т., води до разколебаване на обвинителната теза на прокуратурата до степен на недоказаност. Това е пречка за постановяването на осъдителна присъда, тъй като процесуалният закон изисква доказаност на обвинението по несъмнен начин, за да може съдът да признае подсъдимия за виновен. Недоказаната виновност всякога е равнозначна на доказана невинност, поради което първоинстанционната присъда в наказателно – оправдателната си част следва да бъде потвърдена като правилна. След като е признал подсъдимите за невинни по повдигнатото им обвинение, поради недоказаност съдът правилно и законосъобразно е отхвърлил като неоснователен и недоказан и предявения срещу тях граждански иск за сумата от 983 лв. С оглед на това въззивният състав приема, че присъдата в гражданско – отхвърлителната й част, също е правилна и обоснована и както такава следва да се потвърди. При извършената цялостна проверка на първоинстанционната присъда настоящата инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за отмяната й, поради което протестът подаден от прокурор при РП В. Т. следва да бъде оставен без уважение, а атакувания съдебен акт потвърден на основание чл. 338 НПК. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 125 от 25.06.2012г., постановена по НОХД № 1130/2011г. по описа на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. |