РЕШЕНИЕ № ...........
гр. София,31.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-В въззивен
състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА
ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА |
|
|
МАРИЯ БОГДАНОВА |
при секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното
от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 1346 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С
Решение № 16832, постановено на 25.10.2016 г. по гр. дело № 54205/2015 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 41-ви състав, е отхвърлен в цялост
предявеният от З.Г.П. срещу М.Н.П.частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 74. ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 5000,00
лева, представляваща част от обезщетение в размер на общо 32248,80 лева за
причинените на ищцата имуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на ответника.
Ищецът
по делото З.Г.П. е обжалвала в цялост като неправилен постановения
първоинстанционен съдебен акт. Според жалбоподателя, погрешен бил изводът на
районния съд, че в хода на производството не били ангажирани доказателства за
средната пазарна цена на процесния недвижим имот към датата на описа или към
датата на определянето на първоначалната цена за публичната му продан. Въз
основа на подробно развити доводи от въззивника се твърди се, че мотивите на
съда не кореспондирали с предмета на спора и събрания по делото доказателствен
материал. Посочва се, че определената първоначална цена от 60000,00 лева за
публичната продан на собствения на ищцата имот била нереално ниска в сравнение
с пазарната стойност на същия. Определянето на несъответна с пазарната цена на
имот, предмет на публична продан, било – според въззивника – неправомерно
действие на ЧСИ-ответник в производството, който нямал специални знания, за да
определи реалната цена на имота. Изложено е и твърдението, че районният съд е
допуснал процесуално нарушение, оставяйки без уважение искането на ищцата за
допускане изготвянето на повторна съдебно-техническа експертиза по делото. Въз
основа на тези доводи е отправено искане за отмяна на първоинстанционното
решение и за уважаване в цялост на предявения иск.
От
въззиваемата страна в производството – М.Н.П., в качеството му на ЧСИ – е
постъпил отговор в срок на подадената жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна. Изложени са подробни съображения за липса на извършени от ЧСИ
неправомерни действия при определяне на цената на публичната продажба на
процесния имот. Посочва се, че първоинстанционното решение е правилно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено в цялост.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
СРС.
I ГО, 41-ви състав, е бил сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 74. ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на сумата от
5000,00 лева, представляваща част от обезщетение в размер на общо 32248,80 лева
за причинените на ищцата имуществени вреди, настъпили като пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в
иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения,
този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като относно релевираните в подадената жалба доводи за
неправилност, въззивният съд намира следното:
СРС
е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност
на ответника в качеството му на ЧСИ за причиняване на вреди в резултат на
извършени от съдебния изпълнител неправомерни действия в хода на образуваното
срещу ищцата изпълнително производство. Въззивният съдебен състав изцяло
споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към тях, като по този начин те стават част от
мотивите на въззивния съдебен акт.
В
тази връзка неправилни са изложените във въззивната жалба твърдения на ищцата,
че ответникът е действал неправомерно – в нарушение на процесуалните правила –
при определяне първоначалната цена за публичната продажба на собствения на З.П.
имот. Съдебният изпълнител е извършил опис на имота на 15.06.2012 г., но както
твърди и жалбоподателката, е определил стойността на същия и началната цена за
първата по ред публична продан по-късно – на 21.06.2012 г. За така определените
цени ищцата, в качеството си на длъжник по изпълнителното производство, е
узнала на 22.06.2012 г. Действително съгласно чл. 484, ал. 1, т. 4 ГПК в описа
следва да се посочи и началната цена, от която да започне наддаването. Така
допуснатото от ответника нарушение на процесуалните правила при извършването на
описа, изразяващо се по същество в определяне на цената в по-късен етап от
изпълнителното производство, само по себе си не е достатъчно за ангажиране
отговорността на ЧСИ по реда на чл. 441 ГПК. За да са налице предпоставките на
посочената разпоредба в конкретния казус, е необходимо цената на имота да е
определена неправилно като стойност и/или от лице неоправомощено от закона за
тази процесуална дейност. В случая, обаче противно на вьзраженията на
ищцата-жалбоподател, ЧСИ не е допуснал подобни нарушение на законоустановените
правила.
Изцяло
неоснователно е възражението на въззивницата, че за определяне цената на имота
съдебният изпълнител е бил длъжен да назначи вещо лице. Съгласно редакцията на
чл. 485 ГПК, в сила към датата на извършените опис и продажба на имота на
ищцата, съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне
наддаването, като се прилага съответно чл. 468 ГПК. В действащата към
релевантния за делото момент във времето (2012 г.) редакция на ал. 2 на чл. 468 ГПК е
предвидено, че при отправено от страната искане се назначава вещо лице за
определяне на стойността на вещта, а служебно такова се назначава, когато за
определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката,
изкуството, занаятите и други. При анализ на цитираните норми се налага
изводът, че при липса на искане от страна в производството за назначаване на
вещо лице, съдебният изпълнител назначава служебно експерт-оценител по своя
преценка, ако няма необходимите с оглед вещта специални знания. Действително в протокола за опис е отразено несъгласието на
ищцата и нейния съпруг (съдлъжник по изпълнителното производство) с така
„изнесеното в протокола“ (л. 40 от делото пред СРС). Това волеизявление
обаче, не съдържа
искане за назначаване на вещо лице, което да определи стойността на вещта, като
между страните не е спорно обстоятелството, че такова искане от ищцата не е
отправено и в по-късен момент. Същевременно, както бе посочено – към 2012 г.
процесуалният закон, за разлика от действащата към настоящия момент правна
уредба, /новата редакция на чл.485 от ГПК
,приета с изменението, обн. в ДВ, бр.86,/2017г./ не е предвиждал
задължително служебно назначаване на вещо лице за определяне стойността на
имота, предмет на публичната продан. При това положение се налага изводът, че определянето
на стойността на имота от ответника в качеството му на ЧСИ, без
назначаване на вещо лице, не представлява нарушение на установените в ГПК
правила, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността му на това
основание.
Що
се отнася до възраженията, че определената от съдебния изпълнител цена на
собствения на ищцата имот е значително по-ниска от пазарната такава, е
необходимо да се посочи следното:
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност на процесния апартамент към
23.11.2012 г. (датата на обявяване на купувача на имота след извършената
публична продан) възлиза на сумата от 81 750,00 лева.,а най-ниската
средна пазарна цена възлиза на сумата 73 575,00лв. Съгласно
допуснатата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК експертиза във въззивното
производство, към посочената дата средната пазарната стойност на имота е в
размер на 89 320,00 лева. От заключението се установява, че средната пазарната
стойност може да варира с около 10-15%, от посочената, поради което най-ниската продажна цена, изчислена при намаление с 10%, към
горепосочената дата е 80 390,00 лева. Определената
на 21.06.2012 г. от ЧСИ цена на процесния имот въз основа на извършения на 15.06.2012
г. опис е 80 000,00 лева. Видно е, че посочените в експертизите цени са
изчислени към 23.11.2012 г., а
определената от ЧСИ към 21.06.2012 г. Въпреки това, съдът намира посочените от вещите
лица цени към 23.11.2012 г. за релевантни към спора, тъй като дори да
съществува разлика в продажната цената на имота към 21.06.2012 г., то тя би
била несъществена, доколкото периодът между двете дати е по-малко от шест
месеца. След съпоставката между посочените в експертизите цени на процесния
недвижим имот и определената от ЧСИ се установява, че последната е с между 0,5%
и 12% по-ниска от най-ниската продажна цена и от съответно- от средната пазарна. Тази разлика не може да се
определи като значителна, поради което и този елемент от фактически състав,
необходим за ангажиране на отговорността
на ЧСИ по реда на чл. 441 ГПК, не е налице.
Въз
основа на изложеното, решението на първоинстанционния съд като правилно следва
да бъде потвърдено.
По
разноските: С оглед приетия изход на спора право
на разноски по чл. 78 ГПК има само въззиваемата страна.
Последната представя доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представително и защита в настоящото производство
в размер на 1000,00 лева (л. 49), заплатени в брой, която сума следва да се
възложи в тежест на въззивника.
С
оглед цената на предявени иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр. дело № 54205/2015 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I ГО, 41-ви състав, решение № 16832 от 25.10.2016 г.
ОСЪЖДА З.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на М.Н.П., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 1000,00 лева – съдебни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.