Р Е Ш Е Н И Е
гр.Р., 20.04.2022
г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д АР.ският районен съд, гражданска колегия, IV – ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 738 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен иск за допускане, респ. извършване на съдебна делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл. 34 ЗС,
съединен с иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и при условията на евентуалност с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищцата В.С.Б. твърди,
че по наследство от С.Б.Г.и Ц.И.Г., двамата б. ж. на с. И., общ.Р., обл. Перник, с ответника били съсобственици на следните
недвижими имоти, а именно:
1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Р., одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл.,
., ет. ., ап. ., с площ на целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ., с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), стар
идентификатор: няма, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен
обект с идентификатор ..1.3, под обекта
- самостоятелен обект с идентификатор ..1.5,
над обекта - няма, ведно с избено
помещение № 10, с полезна площ от 9,14 кв. м и таванско помещение № 10, с
полезна площ от 26,46 кв. м.
2/ Урегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на с. И., общ.Р., обл. Перник, съставляващ
парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК .,
УПИ ., УПИ ., УПИ ., УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., ведно с
построените в имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44
кв. м и масивен гараж, със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в
него.
Сочи, че майка им Ц.Г.е завещала на ответника притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от процесните имоти, като
по отношение на завещанието излага твърдения, че същото не е подписано от нея и
не е породило правни последици.
Тъй като с ответниците не успели да поделят
имотите доброволно, моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на
описаните в исковата молба недвижими имоти, като наред с това да прогласи
нищожността на саморъчно завещание от 12.05.2015 г.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че саморъчното
завещание не е нищожно, моли съда да уважи предявения иск с правно основание
чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената ù част от наследството
на майка ù Ц.И.Г., б. ж. на с. И., общ.Р., починала на 07.12.2016 г.,
чрез намаляване на извършеното на 12.05.2015 г. в полза на ответника завещателно разпореждане.
Наред с това, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, моли съда да осъди ответника
да заплаща на ищцата сумата от 200,00 лева месечно, представляваща обезщетение
за едноличното ползване на делбените имоти от
ответника, съответно на прилежащите на ищцата идеални части от имотите, считано
от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника, с който е оспорил иска за делба на процесните
недвижими имоти, с твърдения, че дворното място, находящо
се в с. И., не е било съпружеска имуществена общност на родителите на страните,
а е било изключителна собственост на майка им Ц.Г., която е придобила
собствеността върху същото по наследство от нейния баща И.М.и нейната майка Р.М.и
по силата на дарствено разпореждане от нейната сестра
М.М..
По отношение на находящите се в имота двуетажна
масивна вилна сграда и масивен гараж излага твърдения, че същите действително
са построени по време на брака на Ц.Г.и С.Г.и са били съпружеска имуществена
общност.
Наред с това, прави възражение, че е придобил собствеността върху процесните имоти, находящи се в
гр.Р. и с. И., по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник
по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа иска за делба и съединените с него искове и
моли за уважаването им.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва иска за делба
и съединени с него искове по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № ., том .,
дело № .г. наР.ски народен съдия, се установява, че С.Б.Г.и Ц.И.Г. са закупили
от С.и Д. С.М.1/3 ид. ч. от дворно място, представляващо парцел .от кв. 40, находящо се в строителните
черти на гр.Р., с площ от 410 кв. м, при граници: ул. „Р.Д.“, В.В., Т.З.и
Комунални услуги.
По делото е представен и нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № ., том., дело № .г.
на Радомисрки народен съдия, от който се установява, че Р.И.М., Ц.И.С.и М.И.С.са били признати на основание чл.
483 ГПК (отм.) за собственици по наследство и давностно владение на дворно
място с две къщи и стопански сгради, с площ от 854 кв. м, съставляващо 854/2930
ид. ч. от парцел .от кв. 43
по плана на с. И., в реални граници само на тяхната част от парцела: улица, М.З.И.,
каменна ограда, М.С.М.и наследници на С.Л..
От представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ., том ., дело № .г. наР.ски районен съдия се установява, че ..е дарила на сестра си Ц.И.Г. 1/3 ид. ч. от
празно дворно място, съставляващо УПИ .., кв. 49
по плана на с. И., с площ от 860 кв. м, при граници: улица, М.З.И., наследници
на М.и Е. С.М.и наследници на С.Л..
По делото е представен и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 123, том IV, дело № 1495/1991 г. на нотариус М. ., с райно на действие – РС –Р., от който се
установява, че ..е дарила на сестра си Ц.И.Г.
1/6 ид. ч. от дворно място съставляващо парцел
.., кв. 9 по плана на с. И., с площ от
840 кв. м, заедно с ½ ид. ч. от находящата се в имота паянтова жилищна
сграда, при граници: улица, С.С.С., Й.Е.Л. и наследници на С.Л.и Б.М.И..
По делото е представен и нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти, придобити по завещание (констативен) № ., том ., рег. ., дело .г. на нотариус М. ., с район на действие – РС –Р., по силата на
който и на основание чл. 587 ГПК ответникът Е.С.Б. е признат за собственик на
следните недвижими имоти, придобити от молителя по завещание от Ц.И.Г., а
именно: 5/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор .по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., одобрени със заповед №
РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Р.,
ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. ., с площ на целия самостоятелен обект по скица
от 105 кв. м, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ., с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта
- 1 (едно), стар идентификатор: няма, при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ..1.3, под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор ..1.5, над обекта - няма, ведно
с 5/6 ид. ч. от избено помещение № 10, с полезна площ от 9,14 кв. м и таванско
помещение № 10, с полезна площ от 26,46 кв. м, както и на 5/6 ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. И.,
общ.Р., обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен номер 410, в кв. 49
по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт, а по скица от 873
кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота по нотариален акт:
улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия
имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ ., УПИ ., УПИ ., всички от кв. 49 по плана на
с. И., ведно с 5/6 ид. ч. от построените в имота двуетажна масивна вилна
сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен гараж, със застроена площ от
15 кв. м и всички подобрения в него.
По делото е представено и удостоверение с изх. № .г., издадено от „Перник – Инвест“ ЕООД, от
което се установява, че С.Б.Г.и Ц.И.Г. са притежавали недвижим имот, находящ се
в гр.Р., ул. „Р.Д.“, жилищна сграда – бл., ., ет. ., ап. ., с идентификатор ..1.6, с прилежащите към апартаманета мазе № 3
и таванско помещение № 3, като собствеността е доказана с нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № .,
том ., дело № .г. наР.ски народен съдия и договор за извършване на общ строеж и
съсобственост – етажна от 15.10.1963 г., сключен между С.С.А., М.Г.А., Д. С.М.,
С.Б.Г.и Ц.И.Г..
От представеното по делото удостоверение с изх. № .г. на
ОбщинаР. се установява, че УПИ ., описан в нотариален акт № ., том ., дело № .г.,
е частично идентичен с УПИ VII, кв. 40 по действащия регулационен план на гр.Р.,
като апартаментът, собственост на Стоян и Ц. Георгиеви, е с настоящ адрес:***.
Представени са и разрешение за строеж № .г. и разрешение
за строеж № .г., с което на Ц.И.Г. е разрешено да построи в УПИ .., кв. 49 по плана на с. И. масивна вилна сграда, както и масивен
гараж.
По делото е представено саморъчно завещание от 12.05.2015
г., с което Ц.И.Г. е завещала на Е.С.Б. цялото си движимо и недвижимо
имущество. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание,
съставен от нотариус Б. К., с район на действие – РС -Р., на 22.12.2017 г.
Видно от представното по делото удостоверение за
наследници с изх. № г., издадено от кметство, с. И., е, че Ц.И.Г. е починала на
07.12.2016 г. и е оставила за наследници В.С.Б. – дъщеря и Е.С.Б. – син.
По делото е представено и удостоверение за наследници с
изх. № г., издадено от ОбщинаР., от което се установява, че С.Б.Г.е починал на 17.03.1988 г. и е оставил за наследници
Ц.И.Г. – съпруга, В.С.Б. – дъщеря и Е.С.Б.
– син.
По делото е представено и удостоверение за наследници с
изх. № г., издадено от кметство, с. И., от което се установява, че Р.В.З.е
починала на 03.09.1991 г. и е оставила за наследници ..– дъщеря и Ц.И.Г.- дъщеря.
От представената по делото декларация, подписана от
ответника Е.Б., се установява, че Р.В.З.и Р.И.М. са имената на едно и също
лице.
По делото са представени и удостоверения за промени на
постоянен и настоящ адрес,***, от които се установява, че от 18.11.2008 г.
ответникът Е.Б. е с настоящ адрес *** и с постоянен адрес ***, считано от
07.03.2013 г.
По делото е представен договор за доставка на вода от
02.04.2020 г., сключен между „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник и
ответника Е.С.Б., за недвижим имот, находящ се в с. И., общ.Р., обл. Перник,
както и заявление от 02.04.2020 г., с което Е.Б. е поискал партидата за вода на
името на Ц.Г.да бъде прехвърлена на негово име.
По делото е представено и удостоверение от 16.03.2021 г.,
издадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, от което се
установява, че партидите на двата процесни имота се водят на името на Е.С.Б..
По делото са представени и разпики, операционни бележки,
фискални бонове и данъчни фактури за заплащана от ответника консумирана ел.
енергия за процесния имот, находящ се в гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. .,
както и за заплащана питейна вода за същия имот.
Представени са и фискални бонове за заплатени суми за
ползвана ел. енергия и за ползвана питейна вода за недвижим имот, находящ се в
с. И., общ.Р., обл. Перник, с клиент Ц.Г..
По делото са представени и приходни квитанции за заплатени
по сметка на ОбщинаР. от Ц.И.Г., Е.С.Б. и В.С.Б. данък сгради и такса битови
отпадъци за имот, находящ се в с. И. и имот, находящ се в гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл.,
., ет. ., ап. ..
Във връзка с предявения при условията на евентуалност иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН ответникът е представил доказателства за имоти – собственост
на общата наследодателка Ц.И.Г., а именно: решение № 16-ПОЗ на ОСЗГ –Р., с
приложено към него удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от кметство,
с. И., решение № 16-РГ на ПК –Р., договор за доброволна делба на съсобствени
недвижими имоти от 26.06.2003 г., нотариален акт за покупко – продажба № ., том
., рег. № ., дело № .г. на нотариус М. .,
с район на действие – РС –Р., решение № 16-ТР/ 30.03.1999 г. на ПК –Р., с
приложено към него удостоверение за наследници № .г., издадено от кметство, с. И.,
договор за доброволна делба на съсобствени земеделски земи от 22.04.2005 г.,
решение № 16-Г/18.10.2000 г. на ПК –Р., решение № 16-СР/05.10.2005 г. на ОСЗГ –Р.
и решение № 16-ФРЗ/17.10.2005 г. на ОСЗГ –Р..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите В.М., С.Б.-С., която е дъщеря на ответника, В.В.,
който е съпруг на ищцата, И.Н., С. Б., която е съпруга на ответника и К.М..
Свидетелката В.М. сочи пред съда, че когато ответникът
трябвало да започне училище в гимназията в гр.Р., той се настанил да живее в
апартамента, находящ се на ул. „Р.Д.“, като баща му го посещавал редовно, а
след неговата смърт ответникът останал да живее в апартамента. Според
свидетелката ищцата никога не е живяла в процесния апартамент, като ответникът
е заплащал всички разходи. Никой не е обезспокоявал владението на ответника
върху апартамента.
От показанията на свидетелката С.Б.-С. се установява, че свидетелката
е живяла от малка с майка си и баща си Е.Б. *** до техния развод през 1989 г.,
а след това баща ѝ е живял сам в апартамента до 2002 г., след което е
сключил граждански брак и е продължил да живее със съпругата си и тяхното дете
в същия апартамент. Ищцата никога не е живяла в апартамента. Никой не е пречил
на ответника и не му е оспорвал владението. За имота в с. И. през годините са
се грижили Е.Б. и неговата майка Ц., като ответникът и неговата съпруга поддържали
и дворното място. Твърди, че когато е била на 7 – 8 години, ищцата я е водила в
апартамента в гр.Р..
От показанията на свидетелката С. Б. се установява, че
двамата с ответника живеят в апартамента в гр.Р. от 2000 г., като ищцата никога
не е искала да посещава този имот и не е правила опити в тази насока.
Ответникът е правил множество подобрения и в двата делбени имота, като според
свидетелката не е имало случай, в който ищцата да е искала да влезе в имота в
с. И. и ответникът да не я е допуснал. Ответникът се считал за собственик на
имота в с. И.. Ищцата не поддържала отношения с майка си и не се интересувала
от нея.
Според свидетеля К.М. ответникът го е извикал след
земетресението през 2012 г., за да направи ремонт на комините на жилищния блок
в гр.Р., находящ се на ул. „Р.Д.“. Не знае някой да е оспорвал владението на
ответника върху апартамента и да е искал да живее там. От около 30 години
ответникът владеел имота в с. И., където свидетелят правил също ремонт на
къщата и второстепенните постройки, за което му било запалтено от ответника.
От показанията на свидетеля В.В. се установява, че
страните по делото не са в добри отнощения от много години. Според свидетеля,
по времето през което ищцата е била ученичка в гр.Р., ответникът ѝ
изхвърлил дрехите от апартамента в гр.Р. и го заключил. Ищцата не била допускана
от ответника в апартамента от времето, когато е била в гимназията до настоящия
момент, а до къщата в с. И. – 2 – 3 години преди да почине майка им Ц.Г..
Според свидетеля къщата и апартаментът били заключени от ответника и той не
допускал ищцата до тях.
От показанията на свидетелката И.Н. се установява, че ищцата
е живяла дълго време в с. И., докато ответникът е учил в гр.Р.. Ищцата също е
живяла в апартамента в гр.Р., но след като завършила и започнала да работи,
ответникът ѝ събрал багажа и я изгонил от апартамента, като ѝ
заявил, че той ще живее вР., а тя трябва да си отива в И.. След като ищцата
заживяла в къщата в с. И., ответникът идвал рядко, като винаги се стигало до
скандал заради това, че ищцата е била изгонена от апартамента в гр.Р.. След
като ищцата се омъжила, се преместила да живее със съпруга си в тяхно жилище в
гр.Р., но често идвала в с. И.. През 2000 г. ответникът изгонил ищцата от
къщата в с. И. и не я допускал до нея, като сменил бравата на вратата на втория
етаж на къщата.
От заключението на вещото лице А. Ц. по допуснатата
съдебно – оценителна експертиза се установява, че месеният пазарен наем за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .по КККР на гр.Р., с адрес: гр.Р.,
ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. ., е в размер на 150,00 лева, а месечният
пазарен наем за УПИ .., кв. 49 по
плана на с. И., ведно с построените в него двуетажна масивна вилна сграда и
масивен гараж, е 124,00 лева.
От заключението на вещото лице А. Ч. по допуснатата
съдебно – оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на двата делбени имота към
08.12.2016 г. е в общ размер на 75 667,26 лева, а към 10.12.2021 г. е в
общ размер на 103 680,40 лева. Вещото лице е определило и пазарната
стойност към посочените дати и на всички недвижими имоти, за които са
ангажирани доказателства по делото, че са били собтвеност на Ц. И.Г..
От заключението на вещото лице Р. Н. по допуснатата
повторна съдебно – оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност
на УПИ .., кв. 49 по плана на с. И.,
ведно с построените в него двуетажна масивна вилна сграда и масивен гараж
към 08.12.2016 г. е в размер на 44 200,00 лева, а към
10.12.2021 г. е в размер на 58 900 лева.
От заключението на вещото лице Е. К. по допуснатата
съдебно – почеркова експертиза се установява, че ръкописният текст и подписът в
саморъчно завещание от името на Ц.И.Г. са изпълнени от Ц.И.Г..
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се
установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът прецени
събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във
връзка с писмените доказателства, като показанията на свидетелите С.Б.-С., В.В. и С. Б. прецени и по реда на чл. 172 ГПК,
като ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключенията по
приетите експертизи, като компетентно изготвени от вещи лица, в чиято
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН:
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
В случая завещанието съдържа
означение на датата, когато е съставено. Подписът е поставен след завещателните разпореждания. Изготвеното по делото
експертно заключение с извод, че ръкописният текст и подпис са изпълнени от
завещателя, е обосновано и не е оспорено от страните. Следва, че изискванията
на закона в чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата на завещанието са спазени, поради
което искът по чл. 42, б. „б“, вр. чл.
25, ал. 1 ЗН е неоснователен.
С оглед неоснователността на иска за нищожност, подлежи на разглеждане
предявения при условията на евентуалност иск по чл. 30, ал. 1 ЗН - за
възстановяване на запазена част чрез с намаляване на завещателното
разпореждане до размера на запазената част на ищцата.
Действително, според буквалното
тълкуване на чл. 30, ал. 2 ЗН (според която разпоредба, когато наследникът,
чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис) би
следвало да се приеме, че предявеният иск за възстановяване на запазена част е
неоснователен – по съображение, че приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване. В конкретния случай обаче, макар
и императивна, нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е приложима, като в тази връзка
съдът съобразява практиката на ВКС, намерила израз в решение № 82/16.03.2011 г.
по гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., според което разпоредбата на чл.
30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е било
извършено с универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви
конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество
е ирелевантно за преценката дали наследодателят е
накърнил запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица,
тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които
тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството.
В разглежданата хипотеза и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се
образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща размера на
запазената част.
Не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че процесният апартамент № 3, находящ
се в гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл. 23, ет. 3, е бил съсобствен
между родителите на страните С.Б.Г.и Ц.И.Г., в режим на съпружеска имуществена
общност, тъй като е бил придобит по време на сключения между тях граждански
брак.
По отношение на урегулирания поземлен имот, находящ
се в землището на с. И., ведно с построените в него двуетажна масивна вилна
сграда и масивен гараж, съдът приема, че процесният
урегулиран поземлен имот е бил индивидуална собственост на Ц.И.Г., като същата
е придобила правото на собственост по наследство от нейната майка Р.И.М. и
дарение от нейната сестра М.И.М., за което по делото са събрани съответните
писмени доказателства. По отношение на жилищната сграда и гаражът, изградени в процесния УПИ, същите са били съсобствени
между Ц.И.Г. и С.Б.Г.в режим на съпружеска имуществена общност, независимо, че
дворното място е индивидуална собственост само на единия съпруг, тъй като са
построени по време на брака им – решение № 54/24.03.2010 г. по гр. д. №
5016/2008 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.
Ц.И.Г. е оставила като наследници един син и една дъщеря. Съгласно чл. 29,
ал. 1 ЗН в този случай запазената част е 2/3 от имуществото, съответно
разполагаемата част е 1/3 от имуществото. От запазената част половината (1/3
част) се полага на ищцата и на нея се възстановява 1/3 ч. от завещаните имоти.
Тъй като Ц.Г.е завещала собствените си 4/6 ид. ч. от
апартамента в гр.Р., на ищцата се възстановяват 2/9 ид.
ч. от имота, а за ответника остават 2/3 от завещаните 4/6 ид.
ч. или 4/9 ид. ч. от имота.
Останалите 2/6 ид. ч. от имота, които не са били
обект на завещанието, съставляват наследство от С.Б.Г.. От тях ищцата притежава
половината - 1/6, а ответникът притежава останалата 1/6. Съотнесени
към целия имот и приведени под общ знаменател частите на страните са: 7/18 ид. ч. за ищцата В.Б. и 11/18 ид.
ч. за ответника Е.Б..
По отношение на дворното място, представляващо УПИ .. по регулационния план на с. И.,
което е било индивидуална собственост на Ц.И.Г., при запазена част от 2/3 и
разполагаема част от 1/3 от имуществото, от запазената част
половината (1/3 част) се полага на ищцата и на нея се възстановява 1/3 ч. от
завещания имот, а за ответника остават останалите 2/3 ид.
ч. от процесното УПИ. По отношение на вилната сграда
и гаража и с оглед изложеното по-горе, че същите са били съсобствени
между Ц.И.Г. и С.Б.Г.в режим на съпружеска имуществена общност, от запазената
част половината (1/3 част) се полага на ищцата и на нея се възстановява 1/3 ч.
от завещаните имоти. Тъй като Ц.Г.е завещала собствените си 4/6 ид. ч. от вилната сграда и гаража, на ищцата се
възстановяват 2/9 ид. ч. от тях, а за ответника
остават 2/3 от завещаните 4/6 ид. ч. или 4/9 ид. ч. от вилната сграда и гаража.
Останалите 2/6 ид. ч. от вилната сграда и гаража,
които не са били обект на завещанието, съставляват наследство от С.Б.Г.. От тях
ищцата притежава половината - 1/6, а ответникът притежава останалата 1/6. Съотнесени към целия имот и приведени под общ знаменател
частите на страните са: 7/18 ид. ч. за ищцата В.Б. и
11/18 ид. ч. за ответника Е.Б..
При тези изводи съдът дължи произнасяне и по противопоставеното от
ответника в отговора на исковата молба възражение, че е придобил собствеността
върху имотите въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност.
Така направеното възражение съдът намери за недоказано, тъй като по делото
не се събраха безспорни доказателства, от които да може да се направи извод, че
Е.С.Б. е придобил процесните недвижими имоти въз
основа на изтекла придобивна давност. Това е така,
тъй като, за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот,
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на
целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата
власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване,
за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика
на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия
собствеността владелец в рамките на едно пълно и главно доказване в хода на
процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна
давност може да бъде уважено. Липсата на категоричност, за която и да е от
законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на
собствеността.
Според легалната
дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не
посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на
разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в
съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително.
Наред с това, следва да
се посочи, че разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в отношенията
между сънаследници, какъвто е и настоящият случай.
Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен
имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът
владее своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници упражнява фактическа власт в
качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и
недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели съдът приема за безспорно, че след като ищцата
е завършила гимназия, ответникът я е изгонил от апартамента в гр.Р., като е
сменил вратата и повече не я е допуснал до имота, като дори не е предоставил
ключ за входната врата и на баща си. В периода след 2000 г. ответникът изгонил
ищцата и от къщата в с. И. и също не допускал ищцата до имота. Тези
обстоятелства се установяват от показанията на свидетелката И.Н., която няма
роднинска връзка със страните по делото и има преки и непосредствени
впечатления от имота в с. И. и от отношенията между страните, тъй като ги
познава от деца и са израснали заедно, като свидетелката е живяла в имот, който
е съседен на техния наследствен имот в с. И.. Показанията на разпитаната
свидетелка установяват насилственото установяване на владението върху двата
имота от страна на ответника.
Няма спор в съдебната
практика и теория, че за да е основание за придобиване на един имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и
спокойно. По отношение последния признак на владението правната теория приема,
че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е
установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя, както е прието в решение № 376/12.03.2013
г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г.
Следователно моментът на
настаняване на Е.Б. в двата имота чрез насилие не би могъл да се приеме за
начален момент, от който тече придобивната давност
върху имотите, поради горните съображения. За начален момент на упражняване на
спокойна и явна фактическа власт върху имота може да бъде счетен момента, след
който същият осигурява доброволно достъп и предоставя на другия съсобственик
ключове от вратата на апартамента (ирелевантно е дали
другият съсобственик е приел ключовете), за които обстоятелства по делото не се
събраха доказателства.
Ответникът безспорно е
извършвал ремонти, свързани с подобряване на условията на ползването на двата
имота, като в тази насока са показанията на част от разпитаните по делото
свидетели. Тези действия не надхвърлят нуждите на обикновеното ползване и не биха
могли да се възприемат от ищцата като отричане на правата ù. Горното
важи и за представените доказателства за заплащани от страна на ответника
данъци и суми за ползвана питейна вода и ел. енергия, още повече, че от страна
на ищцата също са ангажирани доказателства за заплащани от нейна страна през
годините данък сгради и такса битови отпадъци за двата процесни
имота.
За да достигне до извод
за неоснователност на възражението за придобивна
давност, съдът съобрази и практиката на ВКС, формирана с решение № 1135/23.12.1998
г. на ВКС по гр. д. № 805/1998 г., I г. о., според което наследник по закон и
завещание на делбения имот не може при наличие на
действително завещание да твърди, че е установил владение за себе си върху
имота и е придобил по давност частите на останалите сънаследници.
Придобиване по оригинерен способ - чл. 79, ал. 1 ЗС
може да се приеме, когато това право не е придобито вече от същото лице по друг
начин. Обратното, разрешение за допустимост на конкуренция на основания, води
до неприлагането на чл. 30 ЗН и до фактическо отменяне на разпоредбите,
охраняващи запазената част.
С оглед изложеното
дотук, съдът намира предявения иск за делба за основателен, поради което процесните имоти следва да бъдат допуснати до делба между
страните по делото, при посочените по-горе делбени
квоти.
По отношение на искането за постановяване на привременни мерки:
Претенцията по чл. 344, ал. 2, предл. второ ГПК
черпи правното си основание от нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Касае се за искане
за налагане на привременни мерки досежно делбения имот, поради което и същата е допустима за период
от датата на постановяване на решение по допускане делбата до окончателното
ликвидиране на съсобствеността.
Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият имот се ползва еднолично
от един от съсобствениците, останалите имат право да претендират обезщетение,
което се определя на база средния пазарен наем за имота, считано от датата на
получаване на писменото поискване. Ето защо, за да бъде уважено искането за
присъждане на обезщетение, заявено на посоченото основание, в тежест на ищеца е
да установи, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки, а именно: 1) наличие на съсобственост върху процесния имот; 2) съсобственик да е лишен от възможността
да ползва имота съобразно с правата си; 3) същият да е отправил покана до
ползващия съсобственик за предоставяне ползването на имота съобразно правата
му.
Съобразно приетото по-горе, между страните е налице съсобственост по
отношение на процесните имот, при посочените по-горе
квоти.
Обезщетение се дължи от момента на получаването на писмената покана. По
същността си тя представлява едностранно волеизявление, от което следва да е
видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще.
Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В
настоящата хипотеза, видно от материалите по делото, за най-ранен момент, в
който изявлението за заплащане на обезщетение е достигнало до ответника, следва
да се приеме датата 08.10.2020 г. – датата, на която е връчено съобщението на
ответника, с приложен препис от исковата молба.
На следващо място, изнесените от свидетелите Владимиров и Начева данни,
кредитирани като отразяващи преки и непосредствени впечатления, установяват
отказ от страна на ответника за допускане на ищцата до имотите.
Установява се също така от показанията на всички разпитани свидетели, че
към настоящия момент и двата делбени имота се ползват
от ответника.
От заключението на вещото лице А. Ц., кредитирано като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че средният пазарен месечен наем за имота
в гр.Р. възлиза на 150,00 лева, а за имота в с. И. – на 124,00 лева.
Фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъществен, поради което се
налага извод за частична основателност на претенциите, като същите следва да
бъдат уважени за периода от датата на влизане на решението по допускане на делбата в законна сила до окончателното ù извършване
(арг. от чл. 344, ал. 2 ГПК).
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищцата сумата от 58,33
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения
имот, находящ се в гр.Р. и сумата от 40,90 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения
имот, находящ се в с. И., или общо сумата от 99,23
лева, като до пълния предявен размер от 200,00 лева искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** против Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за
обявяване нищожност на саморъчно завещание от 12.05.2015 г., оставено от Ц.И.Г.
в полза на Е.С.Б..
НАМАЛЯВА, по предявения от В.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** против Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното
разпореждане, извършено от Ц.И.Г. в полза на Е.С.Б., чрез саморъчно завещание
от 12.05.2015 г. на 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Р., одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота: гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. ., с площ на
целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), стар идентификатор: няма,
при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор ..1.3, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор ..1.5,
над обекта - няма, ведно с избено
помещение № 10, с полезна площ от 9,14 кв. м и таванско помещение № 10, с
полезна площ от 26,46 кв. м, с 1/3 част, като ВЪЗСТАНОВЯВА на В.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** запазените ù части от наследството на Ц.И.Г., починала на 07.12.2016
г., в размер на 2/9 ид. ч. от имота.
НАМАЛЯВА, по предявения от В.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** против Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното
разпореждане, извършено от Ц.И.Г. в полза на Е.С.Б., чрез саморъчно завещание
от 12.05.2015 г. на урегулиран поземлен имот, находящ
се в землището на с. И., общ.Р., обл. Перник,
съставляващ парцел . за имот с планоснимачен номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с
площ от 840 кв. м по нотариален акт, а по скица от 873 кв. м, отреден за
жилищно застрояване, при граници на имота по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници на С.Л.и Б.М.И., а по скица
съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ ., УПИ ., УПИ ., всички от
кв. 49 по плана на с. И., с 1/3 част, като ВЪЗСТАНОВЯВА на В.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** запазените ù части от наследството на Ц.И.Г., починала на
07.12.2016 г., в размер на 1/3 ид. ч. от имота.
НАМАЛЯВА, по предявения от В.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** против Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното
разпореждане, извършено от Ц.И.Г. в полза на Е.С.Б., чрез саморъчно завещание
от 12.05.2015 г. на двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44
кв. м и масивен гараж, със застроена площ от 15 кв. м, построени в урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р.,
обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ ., УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И. и всички подобрения в него, с 1/3 част, като
ВЪЗСТАНОВЯВА на В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** запазените ù
части от наследството на Ц.И.Г., починала на 07.12.2016 г., в размер на 2/9 ид. ч. от така посочените сграда, гараж и всички подобрения в имота.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на
следните недвижими имоти, а именно:
1/ Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Р., одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. ., с
площ на целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), стар идентификатор: няма,
при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор ..1.3, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор ..1.5,
над обекта - няма, ведно с избено
помещение № 10, с полезна площ от 9,14 кв. м и таванско помещение № 10, с
полезна площ от 26,46 кв. м,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И
ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. В.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** – 7/18 (седем осемнадесети) идеални части;
2. Е.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** – 11/18 (единадесет осемнадесети) идеални части.
2/ Урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р.,
обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ ., УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., ведно с построените в
имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен гараж,
със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в него,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ
ЧАСТИ:
1. В.С.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *** – 6/18 (шест осемнадесети) идеални части от урегулиран поземлен
имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р., обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ ., УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., както и 7/18 (седем
осемнадесети) идеални части от изградените в имота двуетажна масивна
вилна сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен гараж, със застроена
площ от 15 кв. м и всички подобрения в него.
2. Е.С.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *** – 12/18 (дванадесет осемнадесети) идеални части от урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р.,
обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ ., УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., както и 11/18 (единадесет
осемнадесети) идеални части от изградените в имота двуетажна масивна вилна
сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен гараж, със застроена площ от
15 кв. м и всички подобрения в него.
ОСЪЖДА Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща на В.С.Б., с ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 99,23 лева (деветдесет и девет лева и
двадесет и три стотинки) месечно, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на идеалните части на ищцата от съсобствените
имоти, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор .по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Р., одобрени със заповед №
РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Р.,
ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. ., с площ на целия самостоятелен обект по скица
от 105 кв. м, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ., с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта
- 1 (едно), стар идентификатор: няма, при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ..1.3, под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор ..1.5, над обекта - няма,
ведно с избено помещение № 10, с полезна
площ от 9,14 кв. м и таванско помещение № 10, с полезна площ от 26,46 кв. м и урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р.,
обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ ., УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., ведно с построените в
имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен
гараж, със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в него, за периода от
датата на влизане в законна сила на настоящия съдебен акт до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, вр.
с чл. 31, ал. 2 ЗС, като за разликата до пълния предявен размер от 200,00 лева
(двеста лева) отхвърля претенцията, като неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на
втората фаза на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар:М.М.