РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Ихтиман, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200609 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от
Х. И. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., чрез адвокат И. А., против Наказателно
постановления от 24.09.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган, като същата е предоставена в съда ведно
с препис на административната преписка. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано и се настоява за неговата отмяна. В
условията на евентуалност се прави искане за намаляване на глобата от 1000 лева на 500
лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез своя
процесуален представител, като сочи и съображения, поради които смята, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Наказващият орган, чрез
юрисконсулт Николов, оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение. Районна
прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Съдът намира, че депозираната жалба е допустима – подадена е от лице, спрямо
срещу което е издадено наказателното постановление, като е депозирана в установения в
закона срок.
За да се произнесе, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.08.2024 г., около 13:30
часа на Автомагистрала Тракия, км. 23+500 с посока гр. Пловдив – гр. София Х. И. Ю. е
управлявал пътно транспортно средство с четири оси – специален автомобил автокран марка
Либхер ЛТМ 1100 4.2 , който автомобил е бил със следните габарити: 13.40 метра дължина,
при допустима максимална дължина от 12 метра и 2.75 метра ширина, при допустима
1
максимална ширина от 2.55 метра, като по отношение на автомобила не е било издадено
надлежно разрешително за движение на същия с габарити по-големи от допустимите. Това
обстоятелство – управлението на пътно транспортно средство с четири оси – специален
автомобил автокран марка Либхер ЛТМ 1100 4.2 е било констатирано от служителите на
АПИ Р. Г. и Е. С.. Поради това и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. чл. 139, ал. 1,
т. 2, предл. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „а“ и чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
/Наредба № 11 от 03.07.2001 г./ на Х. И. Ю. е наложена глоба в размер на 1000 лева
посредством процесното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
В чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е разписано, че допустимите
максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
са за широчина на превозното средство – 2.55 метра, като изключение се допуска по б. „б“
на чл. 5, ал. 1, т. 1, а именно - за хладилно или надстройки на изотермични превозни
средства или изотермични контейнери или сменяеми каросерии, транспортирани с превозни
средства, които могат да са с ширина до 2.60 метра.
В чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е разписано, че допустимите
максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
са за дължина на превозното средство – до 12 метра.
Текстът на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000
лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение.
В случая наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са
издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите съдържат нормативно
регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението,
мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои
законови норми са нарушени. Не се установяват извършени процесуални нарушения при
изготвянето на акта и на наказателното постановление и при връчването им. В акта за
установяване на нарушението ясно и конкретно са изписани измерените габарити на
процесното превозно средство, както и допустимите максимални такива. Тези обстоятелства
са отразени и в наказателното постановление. Правилна е и квалификацията, въз основа на
която е наложена глобата, която квалификация е дадена от наказващия орган в наказателното
постановление, а именно - чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от
ЗДвП, във вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „а“ и чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
Действително, в текстовата част на наказателното постановление е посочено, че наред с
измерените габарити на автомобила е установено и превоз на товар по смисъла на пар. 1, т.
14 от ДР към Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Следва да се държи сметка, обаче, че подобен
товар не е бил основание за налагане на административно наказание посредством
2
настоящото наказателно постановление, поради което подобна констатация от наказващия
орган, независимо дали отговоря на обективната истина или не, не е основание за
незаконосъобразност и/или неправилност на този административен акт. От значение в
случая е, че в наказателното постановление ясно са описани установените размери на
автомобила и допустимите от закона максимални такива, а така също са посочени коректно
и разпоредбите, въз основа на които е наложена глобата от 1000 лева.
Неоснователно остава възражението, обективирано в жалбата, според което
наказващият орган, посочен в постановление, а и органите, констатирали нарушението, не
разполагат с право да издават наказателни постановления и предхождащите ги актове за
установяване на нарушение. В чл. 167, ал. 3, изречение второ от ЗДвП изрично е посочено,
че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства
се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване, а Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира
спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Текстът на
чл. 170 от ЗДвП гласи, че контролът по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се
осъществява от съответните служби по тази глава и същите налагат и предвидените в този
закон наказания. Както чл. 167, така и чл. 170 се намират в Глава пета - права и задължения
на службите за контрол и надзор на пазара. Правилото на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП сочи, че
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните
лица на службите за контрол, предвидени в този закон. От съдържанието на нормите на чл.
167, ал. 3, чл. 170 и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и от систематичното им тълкуване се налага извод,
че не само органите на МВР могат да издават актове за установяване на административно
нарушение във връзка с движението по пътищата и да издават наказателно постановление
във връзка с тях, но и органите /длъжностни лица/ на Агенция „Пътна инфраструктура“
имат подобни правомощия, когато става въпрос за нарушения, свързани с общата маса,
осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства. В настоящия
случай, видно от материалите по делото, именно длъжности лица към Агенция „Пътна
инфраструктура“ са съставили актът за установяване на нарушение и наказателното
постановление заради управление на МПС с по-големи габарити от допустимите.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
действително Х. И. Ю. е управлявал пътно транспортно средство с четири оси – специален
автомобил автокран марка Либхер ЛТМ 1100 4.2, със следните габарити: 13.40 метра
дължина, при допустима максимална дължина от 12 метра и 2.75 метра ширина, при
допустима максимална ширина от 2.55 метра. В тази връзка следва да се посочи, че като
свидетели пред съда са разпитани Е. С. /актотъставилет/ и Р. Г. /свидетел при съставяне на
акта/ – служители на АПИ. И двамата описват начина, по който е извършена проверката и са
измерени габаритите на превозното средство.
Свидетелят С. твърди, че е измерена дължина над 13 метра, при допустима такава от
12 метра и че е превозното средство е било широко 2.75 метра, при допустими 2.55 метра,
като ширина и дължината били измерени посредством сертифицирани ролетки, които им
били зачислени. Допълва, че не е имало разрешително за по-големи габарити като ширина и
дължина, че по принцип може да се извади такова, но в случая не е имало, като описва
начина, по който правят проверка за това.
Свидетелят Г. сочи, че посредством технически средства – ролетка, се констатирало,
че дължината на превозното средство е 13.40 метра, при допустими 12 метра, а ширината –
2.75 метра, при допустими 2.55 метра.
По делото е постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, във връзка с
изискана информация от съда, като в писмото е отразено, че е извършена справка за периода
3
от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г., от която е установено, че има платени и издадени 4 броя
валидни документи, с които е било разрешено на МПС да се движи по пътищата с дължина,
по-голяма от допустимите 12 метра и с ширина по-голяма от допустимата 2.55 метра, като са
посочени и документите /квитанциите/ - квитанция от 26.09.2024 г, квитанция от 06.11.2024
г, квитанция от 07.11.2024 г. и квитанция от 22.11.2024 г.
Предвид изложеното дотук и съобразявайки събраните по делото доказателства /в
това число свидетелските оказания и посочените квитанции, всичките от които са след
датата, на която е посочено от наказващия орган, че е извършено нарушението – 23.08.2024
г./, съдът приема, че безспорно е доказано авторството на извършено административно
нарушение.
Неправилно, обаче, според настоящия съдебен състав административният орган е
определил размера на глобата /тежестта на административната санкция/. Според чл. 177, ал.
3 от ЗДвП глобата може да бъде в размер от 500 до 3000 лева. Разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки
конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя. Съдът счита, че по делото не бяха събрани доказателства процесното
нарушение да е повторно, както и жалбоподателят преди датата на въпросната проверка да е
бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения от
подобен вид. Също така по делото липсват и данни, които да характеризират жалбоподателя
като личност, която да има склонност към умишлено нарушаване на обществения ред.
Липсват и доказателства посредством управлението на процесното превозно средство да са
настъпили някакви конкретни вреди поради неговите габарити. Предвид изложеното и на
основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената
имуществена санкция в размер на 1000 лева трябва да бъде намалена до предвидения
минимум от 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е
направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита, че
следва да определи възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулт като
процесуален представител на ответника – наказващия орган. Това означава, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на ответника.
Жалбоподателят, предвид намаляване размера на глобата, също има право на
половината съдебни разноски, които е сторил. Сторените от него разноски по деото са в
размер на 800 лева – адвокатски хонорар. В последното заседание, обаче, юрисконсултът на
наказващия орган е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение. Съдът,
предвид не високите фактическа и правна сложност по делото и проведените само две
открити съдебни заседание претендираното адвокатско възнаграждение действително е
прекомерно и като съобрази чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че пропорцианалното
адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 400 лева, от които половината следва да
бъдат репарирани на жалбоподателя. Това означава, че наказващият орган следва да заплати
на жалбоподателя сумата от 200 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, Наказателно постановления от
24.09.2024 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, издадено
срещу Х. И. Ю., ЕГН **********, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 1000
/хиляда/ лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Х. И. Ю., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Х. И. Ю., ЕГН **********
сумата от 200 /двеста/ лева – сторено адвокатско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5