№ 882
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по жалби на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД и Е. М. Т. срещу решение №260593/03.11.2020г. по ч.гр.д.
№11399/2020г. на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение
жалбите им срещу разпределение от 28.08.2020г., изготвено по изп.д.
№20198630401558 по описа на ЧСИ С. Х..
Жалбоподателят Райфайзенбанк /България/“ЕАД изразява несъгласие с
извода на съда,че определената от ЧСИ такса по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ е в изискуемия от закона размер /10 053,12 лв. с ДДС/,
считайки,че същата е изчисляема като съотношение между общия дълг към
банката и събраната в нейна полза сума и е дължима в размер на 5465,50 лв.
/6558,61 лв. с ДДС/. Моли съдът да отмени решението на СГС в обжалваната
му част.
Жалбоподателят Е. М. Т. обжалва решението на СГС с доводи за
1
неправилност на извода на състава,че в разпределението не следва да бъде
включено публично вземане на НАП от „Херавил“ООД. Излага
съображения,че НАП следва да се счита присъединен взискател по делото,
доколкото е кредитор на длъжника на банката „Херавил“ООД.
„Райфайзенбанк /България/“ЕАД е възразила срещу жалбата на Е.Т..
Софийски апелативен съд намира жалбите за допустими като подадени
в срок от легитимирани лица и несочени срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледани по същество, са неоснователни.
Видно от данните по изпълнителното дело, страни по него са Е.Т., в
качеството й на взискател и Е. Д. и Д. Д., в качеството им на длъжници.По
искане на взискателя изпълнението е насочено върху недвижим имот на
последните, който е бил ипотекиран в полза на „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД за обезпечаване на вземане на банката срещу търговското дружество
„Херавил“ООД, произтичащо от договор за банков кредит. Поради това
банкатае конституирана по изпълнителното дело като присъединен взискател.
При проведената публична продан на имота същият е възложен на банката
при цена 257 880 лв.По изпълнителното дело са налице данни за липса на
публични задължения на длъжниците Е. и Д. Д.и /което е удостоверено от
присъединения по реда на чл.458 ГПК кредитор на тези длъжници – НАП/ и
за наличие на такива на третото за изпълнението лице – длъжник на банката –
„Херавил“ООД в размер на 163 255,65 лв.
В изготвеното от ЧСИ разпределение на събраната от проданта сума
257 880 лв. като взискатели са включени Е.Т. и „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, като за първата са предвидени суми в размер на 1215,90 лв. за
направени от нея разноски по изпълнението /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/, такси по т.5
и т.31 от ТТР към ЗЧСИ 106,20 лв., държавна такса 48,50 лв.,
пропорционална такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/ в размер на
10 053,12 лв., вземане на общината за местен данък върху имота /чл.136 ал.1
т.2 ЗЗД/ в размер на 17,97 лв. и сума за частично покриване вземането на
взискателя „Райфайзенбанк /България/“ЕАД /чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД/ в размер
на246 438,31 лв. /от общо дължимото й от „Херавил“ООД, възлизащо на
2
4 393 587,04 лв./
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че
дружеството, което е носител на публични задължения - „Херавил“ ООД не е
страна /длъжник/ по изпълнително дело №20198630401558 по описа на ЧСИ
С. Х., доколкото не фигурира в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано делото, нито по отношение на него е налице някоя от хипотезите
на чл.429 ал.2 или ал.3 ГПК, а длъжниците – физически лица нямат публични
задължения.Поради това е заключил,че няма основание от сумата по чл.495
ГПК да се удовлетворяват вземания на държавата, различни от данъците
върху имота, а такова е само вземането на Столична община. По тези
съображения е оставил без уважение жалбата на Е.Т.. Констатирал е и,че
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ е определена в съответствие с
нормативните правила, като ЧСИ е изчислил същата върху събраната по
съответния изпълнителен способ сума, възлизаща в размер на цената, срещу
която за купувач е обявен присъединеният взискател,а със същата е намалена
подлежащата на разпределение сума.Поради това е оставил жалбата на
банката без уважение.
Решението е правилно.
Съгласно т.26 на ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира пропорционална такса върху събраната при предприетия
изпълнителен способ сума, която представлява материалния интерес по
смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ. Извод,че „събраната сума“ по смисъла на
посочената разпоредба представлява цената на имота, достигната при
публичната продан, а не вземането,до който размер от нея се удовлетворява
конкретния взискател /в случая банката/, може да бъде направен от забележка
3 към посочената т.26 ТТР към ЗЧСИ, в която се визира „таксата върху
постъпилите суми“. Доколкото в случая събраната от ЧСИ сума е цената, на
която е възложен в собственост на банката ипотекирания в нейна полза имот,
а именно – сумата 258 880 лв., пропорционалната такса следва да бъде
изчислена върху тази сума по правилото на т.26 б.“е“, което и е направил
ЧСИ. Забележка 1 т.26 ТТР към ЗЧСИ в случая не намира приложение,
предвид това,че ипотекарните длъжници не отговарят за цялото задължение
към банката, а само до размера на цената, получена от проданта на собствения
3
им недвижим имот, с който са обезпечили вземането. Поради това
предложеният в жалбата на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД начин на
изчисляване на таксата е неприложим, а жалбата й е неоснователна.
След приспадане на дължимата пропорционална такса останалата сума е
разпределена от ЧСИ,съобразно правилата на чл.136 ал.1 ЗЗД.
Тъй като правилата за реда за разпределение на постъпилите суми,
установени в ЗЗД и ГПК, гарантират защита на всички кредитори на
длъжника по съответното изпълнително производство, съдът следи за тях
служебно, а това обосновава извод за допустимост на жалбата на Е.Т.,
независимо, че развитите в нея доводи са в защита на интереса на държавата,
без да има подадена от НАП жалба срещу невключването й в
разпределението. По същество не се констатира допуснато от ЧСИ нарушение
правата на държавата при извършването на разпределението, нито
незаконосъобразност в това отношение на постановения по реда на съдебния
контрол съдебен акт. Както правилно е приел и Софийски градски съд,
държавата може да придобие качество на присъединен кредитор в
изпълнителното производство, съгласно нормата на чл.458 ГПК, само при
дължими от длъжника публични вземания. В настоящото изпълнително
производство длъжници са физически лица, за които е установено,че нямат
неплатени публични задължения. Обстоятелството,че длъжникът на
присъединения кредитор /който се явява чуждо за изпълнението лице/ има
такива задължения би имало значение единствено в образувано срещу него от
банката изпълнително производство,като за случая това обстоятелство е
ирелевантно и не може да обуслови приложение на чл.458 ГПК. Жалбата на
Т. също се явява неоснователна по изложените съображения.
По изложените съображения решението на СГС следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №260593/03.11.2020г. по ч.гр.д.
№11399/2020г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5