Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4359
13.12.2017 година,
град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2879 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 57 СК от К.Д.П. срещу
Д.А.К..
Ищецът, твърди че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им е бил
прекратен с решение постановено по бр.д. ... на ПРС, влязло в сила на
15.05.2013г. Със същия съдебен акт семейното жилище- имот представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.517.345.1.81 бил предоставен
за ползване от ответницата до навършването на пълнолетие на детето им. Твърди,
че ответницата не ползвала имота след развода, но го лишила от възможността да
ползва неговата 1/2 ид.ч. от същия.
Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 6000 лева
представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен в размер на половината
от стойността на пазарния наем за периода от ... до месец януари 2015г.
включително. Претендира разноски.
Ответницата взема становище
за недопустимост на предявения иск.
На следващо място намира претенцията за неоснователна. Признава, че
имотът е бил СИО, трансформирана в обикновена съсобственост и, че същият е
предоставен на нея след прекратяването на брака. Намира, че поведението й не
може да бъде ценено като такова препятстващо ползването на ищеца тъй като се
основава на съдебно решение. Намира, че за ищеца е налице единствено
възможността да му бъде определен наем и то в брачно производство. Позовава се
на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК, която предвижда, че не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца площ.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване бяха отделени обстоятелствата, че имотът с идентификатор 56784.517.345.1.81 е съсобствен между страните при равни права, както
и че ползването на същия е предоставено на ответницата със съдебното решение за
прекратяването на брака.
Между страните са безспорни и обстоятелствата, че решението е в сила
от 15.05.2013г. и че ползването е било предоставено до навършването на
пълнолетие на детето им- М.. Предвид горното, следва да се приеме, че към
момента на предоставянето на ползването страните са имали едно ненавършило
пълнолетие дете. Тъй като не се твърди и не бяха ангажирани доказателства,
удостоверяващи прекратяване на ползването на имота, съдът приема, че до края на
процесния период детето не е навършило пълнолетие.
От представената по делото нотариална покана (лист 62) се установява,
че бракоразводното дело е приключило с постигнато между страните споразумение
по чл. 49, ал. 4 СК. При това положение страните са постигнали съгласие
ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ответницата, като
споразумението е било утвърдено от съда с постановеното по брачното дело
решение.
Когато собственик
предоставя за ползване своя вещ или съсобственик предоставя своята част, той
може да стори това срещу насрещна престация или безвъзмездно. В първия случай
отношенията ще се уредят както при договор за наем, а във втория - както при
заем за послужване. По настоящото дело ответницата не възразява за
безвъзмездност на възникналото правоотношение, напротив в отговора излага
съображения, че за ищеца съществува възможност да иска определянето на наем,
като неправилно я ограничава до брачното производство. Поради това в настоящия
случай следва да се приложи възприетия и от законодателя принцип на възмездност на гражданските
правоотношения, доколкото не е уговорено друго, съобразно общия принцип на С.та
на договарянето. След като постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без
значение дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава
споразумение по чл.
49, ал. 4 СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването,
съгласно чл.
56 СК. Това не променя естеството на възникналите правоотношения, като, за
да обоснове правата си в исковата молба
ищецът се позовава именно на решението по брачното дело. В случая е възникнало
задължение за предоставяне на ползването и насрещно задължение за заплащане на
цената за ползването. В този смисъл Определение № 441 от 14.06.2012 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 352/2012 г., IV г. о., ГК.
Щом ползването е
възмездно, неползващият съпруг може да иска цена за ползването по отношение на
ползващия и когато ползването е предоставено по силата на утвърдено от съда
споразумение по чл.
49, ал. 4 от СК, като дължимата сума следва да се
определи съобразно разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 СК, които реално
регулират установените по делото взаимоотношения.
Възражението на
ответницата, че претенцията за наемна цена може да бъде повдигната само в
брачното производство не може да бъде споделено. Ако в брачния процес не е
направено такова искане, това не лишава ищеца от възможността да иска плащане
за лишаването му от ползване в отделно производство и за конкретен период,
както в настоящия случай. Искането за определяне на цената на ползването е
искане за допълнително уреждане на отношенията по постановените мерки. Законът
не задължава съда да уреди наведнъж мерките относно ползването на семейното
жилище. Съдът е осъществил правомощията си по тези мерки, като е постановил кой
да ползва семейното жилище. Затова страната, която има материални права върху
жилището може допълнително да поиска определянето на цената за ползването
(която във всички случай е в размер на средния пазарен наема). Същото право
страната има и когато съдът не е взел решение по мерките, защото е потвърдил
споразумение между страните. И в този случай страната по споразумението може да
иска пълно уреждане на отношенията по мерките относно ползването на семейното
жилище. В този смисъл Определение № 358
от 16.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3014/2015 г., III г. о., ГК.
Постигнатото между
страните споразумение, утвърдено с решението по брачното дело, дава право на
ответницата да ползва имота и създава задължение за ищеца да търпи това състояние.
При така установените факти, съдът намира, че ищецът има право да получи цена
за ползата, от което е бил лишен. Възникналите между страните правоотношение
следва да се уредят от разпоредбите на чл. 57 СК, като не се дължи цена за
ползваната от ненавършилото пълнолетие дете жилищна площ- чл.
57, ал. 2 от Семейния кодекс от 2009 г. В този смисъл Решение № 133 от
4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК.
За определянето на
средния пазарен наем е приета СТЕ, която дава стойност от 4185 лева за
процесния период, за притежаваната от ищеца 1/2 ид.ч. от жилището. С Решение №
627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о. и Решение № 123 от
4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 526/2012 г., IV г. о., ГК, е прието, че когато
семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на
двамата съпрузи, сумата която се дължи на съпруга, лишен от ползването на
жилището, се намалява на половина. Ето защо претенцията се явява основателна до
2092.50 лева.
Обстоятелството, че
ответницата и детето реално не са живели в апартамента не променя изводите, тъй
като е ирелевантно за изхода на спора. Тя разполага с правото да ползва имота,
заедно с детето и дали реално ще го упражнява или ще реши, че е целесъобразно
правото й да се реализира по друг начин (чрез отдаването му под наем) е въпрос
на лична преценка. Това не се отразява на положението на ищеца, след като ползването
не е било прекратено.
Предвид горното искът е основателен за сумата от 2092.50 лева, а за
разликата до сумата от 6000 лева следва да бъде отхвърлен.
В заключения следва да
се посочи, че основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност
от ползване на част от чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като
общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез
източниците на облигационни отношения- предвидени в чл. 59 ЗЗД, чл. 30, ал. 3
ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 57 СК, чл. 72
и чл.
74 ЗС, чл.
60 - 62 ЗЗД стави, задаващи правната рамка на отношенията между ползващия и
собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на
облигационните отношения, които са възникнали от ползването на чуждия имот, е
дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз
основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в
съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба
твърдения за качеството ищеца или зададеният в исковата молба начин, по който е
определен размерът на съдебно предявеното вземане (обезщетение за ползване,
наемна цена, пропуснати ползи) не ограничават съдът да даде защитата според
действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти,
които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и
предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за
съда. Изложеното представлява обобщение на практиката на ВКС по решение № 108/08.07.2015 г. по гр. д. №
415/2015 г. I-во отд решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010
г. I-во отд, решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. №
913/2012 г, I-во отд, решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. №
1492/2013 г, II-ро ГО, решение № 180/25.04.2012 г. по гр. д. №
198/2011 г, I-во ГО, решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. №
20.09.2011 г, I-во ГО, решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. №
4713/2008 г. IV-то ГО, решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. №
6535/2013 г).
Относно разноските:
Предвид изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 320.85 лева разноски по делото по съразмерност.
Предвид изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски за адв.
възнаграждение. Относно последното е направено възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно. Настоящият правен спор не се
характеризира с особена фактическа и правна сложност. Приети са писмени
доказателства, експертиза и са разпитани двама свидетели, като разглеждането му
е преминало в три съдебни заседание. Поради това заплатеното адвокатското
възнаграждение се явява прекомерно и следва да се намали до определения в
закона минимум, а именно- 630 лева и 100 лева за защитата е третото о.с.з. Така
дължимите разноски съразмерно на отхвърлената част от иска са в размер на
475.41 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН **********, да заплати на К.Д.П., ЕГН **********, сумата от 2092.50 лева /две хиляди
деветдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща сума за ползване на
собствената на К.Д.П. 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.517.345.1.81, находящ се в гр. П., бул.
„С.“ № ., блок ., вх. „И. ет.., ведно с изба № 23 и таванско помещение №.. за
периода от 15.05.2013г. до 31.01.2015г.; ведно
със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на
11.03.2015г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 2092.50 лева ДО
претендираните 6000 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН **********, да заплати на К.Д.П., ЕГН **********, сумата от 320.85 лева /триста и
двадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в
производството по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********, да заплати на Д.А.К., ЕГН **********, сумата от 475.41 лева /четиристотин
седемдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща разноски в
производството по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с
оригинала.
Е.Л.