О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
С., 26.09.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5
състав, в открито заседание на осми септември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
разгледа
докладваното от съдия Райкинска т. д. № 8537 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 692 ТЗ.
Образувано е по възражения срещу
списъците с приетите и неприетите от синдика на "С.Е.2." ООД, ЕИК *********
вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ.
С решение №
517/05.03.2016 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника "С.Е.2."
ООД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и
е назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото е обявено в
търговския регистър на 21.03.2016 г.
В изпълнение
на правомощията си, синдикът е изготвил списъците по чл. 686 от ТЗ на приетите и неприетите
предявени вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ,
които са обявени в търговския регистър съответно на 26.05.2016 г. и 04.07.2016
г.
В срока по
чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения срещу списъците на вземанията, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от кредитори, по които своевременно и в срока по
чл. 690, ал. 2 ТЗ са постъпили становища от синдика. Възраженията са разгледани
в съдебно заседание, проведено на 08.09.2016 г.
Не са
постъпвали възражения срещу списъците на вземанията, предявени в срока по чл.
688, ал. 1 ТЗ.
Относно производството.
Съгласно
разпоредбата на чл. 685 от ТЗ, кредиторите на
неплатежоспособния длъжник предявяват вземанията С.писмено пред съда по
несъстоятелността в срок от един месец, считано от вписването на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, или в случая този срок е
изтекъл на 21.04.2016 г.
Съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ,
вземане, което е предявено след срока по чл. 685,
ал. 1, но не по-късно от два месеца
от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по
предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се
предявяват (в случая до 21.06.2016 г.)
В молбата за
предявяване на вземането кредиторите трябва да са посочили всички факти, от
които претендират да произтича тяхното вземане, а ако съществуват две и повече
групи факти, всяка от които формира отделно основание на вземането (напр.
договор, а евентуално неоснователно обогатяване), кредиторът е длъжен да ги
посочи при условия на евентуалност. В противен случай преклудиращият
ефект на сроковете за предявяване на вземанията ще бъде пречка за последващото им предявяване. Недопустимо е кредиторът да
навежда едва във възражението С.по списъците ново фактическо основание на
своето вземане, незаявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Както синдикът, така и съдът са обвързани и разглеждат предявеното вземане само
при заявеното от кредитора основание.
Синдикът
разглежда предявените вземания в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съотв.
– чл. 688, ал. 1 ТЗ и ги включва в
списък на приетите вземания, списък на неприетите вземания, както и списък на
вземанията по чл. 687 от ТЗ - тези на работниците и
служителите, както и тези, установени с влязъл в сила акт за установяване на
публично вземане. Вземанията се предявяват пред съда, но компетентен да се
произнесе по тях е синдикът, като впоследствие, по постъпило възражение от
кредитор или от длъжника, съдът упражнява контрол върху списъците, за което се
провежда производството по чл. 692 от ТЗ. Процесуално легитимиран да
депозира възражение е само кредитор, който е предявил вземане, независимо в кой
списък е включено то, както и длъжника.
Съдът
разглежда възраженията в открито съдебно заседание с призоваване на синдика,
длъжника и възразилия кредитор, а ако се възразява по прието вземане на друг
кредитор – и кредитора, чието вземане се оспорва.
Съдът
одобрява списъка на приетите вземания след като разгледа възраженията. На
изрично одобрение подлежат само списъка на приетите вземания и списъка на
служебно вписаните вземания (по аргумент от заглавието на чл. 692 ТЗ – „Списък
на приетите вземания“ и ал. 1 на тази норма, според която съдът одобрява
списъка на приетите и служебно вписаните вземания), тъй като целта на
производството е да се установят кредиторите на длъжника, а това са именно
тези, които са включени в списъка на приетите вземания.
Производството
по разглеждане на възраженията от съда няма за цЕ.да
установи със сила на пресъдено нещо предявените
вземания, а само да установи вероятното им съществуване, когато от събраните
писмени доказателства и преценката им от външна страна може да обоснове извод,
че вземанията са валидно възникнали и
няма данни да са погасени. В това производство на кредитора не могат да се
противопоставят и да се доказват оспорвания и
възражения, типични за исковото производство (по отношение истинността
на представените писмени доказателства, липсата или опорочаването волята на
договарящите, привидност в съглашенията и др.), освен ако същите не могат да
бъдат установени въз основа на външна оценка на събраните доказателства. Целта
на този междинен етап е да се установят онези вземания, които са или безспорни,
или за чието съществуване има убедителни писмени доказателства, като не са
налице основателни съмнения относно възникването или погасяването им. Ако
такива са налице, то съдът следва да отхвърли възражението, като спорът се
пренася в исковото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, където може да бъде
разрешен със сила на пресъдено нещо, при използване
всички доказателствени и защитни средства по ГПК,
допустими във всяко исково производство. Аргумент за посочените особености на
производството по чл. 692 ТЗ е изискването на чл. 686, ал. 1, т.1 от ТЗ в молбата за
предявяване на вземането да бъде посочено само основанието и размера на вземането,
страните по материално-правното отношение и наличието или липсата на
обезпечения и привилегии, като бъдат представени писмени доказателства за
основанието, размера, обезпеченията и привилегиите.
Следователно, в настоящото производство съдът не следва да
установява окончателно и категорично съществуването на предявените вземания, а
само да формира извод за верността на изводите на синдика въз основа на
събраните писмени доказателства (включително представени в открито съдебно
заседание – така Определение № 1085/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 735/2011 г. на
ВКС, II т.о.),
като основание за изключване на вземания от списъка на приетите вземания следва
да бъдат обстоятелства, установени с писмените доказателства, които изключат
възникването или съществуването на вземането, или пък пълната липса на
доказателства за възникване на вземането.
При съобразяване на изложеното, по отделните възражения съдът
намира следното:
Депозирано е Възражение вх. № 73143/30.05.2016 г. от А.Й.Б. срещу включването в
списъка на неприетите вземания на негово вземане вх. № 54306/19.04.2016 г. за неустойка за забава при
изпълнение на задължение на длъжника за построяване на сградата, предмет на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.04.2009 г.,
в размер на 15 000 евро, равни на 29 337.45 лева, с месечен размер
300 евро, начислена за периода 07.06.2010 г. до 17.10.2014 г.
С
молбата за предявяване на вземането С.А.Б. твърди, че на 07.04.2009 г. сключил
със „С.Е.2.“ ООД предварителен договор за покупко-продажба на апартамент и два
гаража, находящи се в строяща се сграда „Б.ю.-4“ в
гр. С., и заплатил съгласно чл. 5 от договора 4000 евро при подписване на
договора, а по-късно, на 14.04.2009 г. още 37 342 евро. Остатъкът от продажната
цена в размер на 44 341 евро следвало да заплати при издаване на Акт 15 за
сградата. Такъв според чл. 6 от договора следвало да бъде получен до 07.06.2010
г. Строителят не изпълнил задълженията си, като към октомври 2014 г. строежът
бил спрян, без да е достигнато дори ниво „груб строеж“. В чл. 5, ал. 5 от
договора било уговорено, че ако забавата продължи повече от 6 месеца, то
възложителят може да развали договора и да получи платеното по него ведно със
законната лихва. Основание за разваляне на договора било и обстоятелството, че
още през 2012 г. изпълнителят апортирал в капитала на
трето дружество правото на строеж за построяване на същата сграда и по този
начин възпрепятствал възложителя да иска обявяване на предварителния договор за
окончателен, като осуетил придобиване собствеността върху сградата. Предвид
посоченото, А.Б. изпратил нотариална покана до изпълнителя през октомври 2014
г., с която направил изявление за разваляне на предварителния договор и поканил
дружеството да му върне авансово платените суми в 7-дневен срок от получаване
на поканата, както и неустойка за забава в изграждане на сградата в размер на
15 000 евро, но плащане не получил.
А.Б. е представил Предварителен договор
от 07.04.2009 г. със „С.Е.2.“ ООД, от който се установява соченото от кредитора
негово съдържание. Представена е още нотариална покана до длъжника, връчена му
чрез неговия управитЕ.на 17.10.2014 г., с която прави
изявление за разваляне на предварителния договор, поради неизпълнение задължението
за построяване на сградата до 07.06.2010 г. и апортиране
правото на строеж за изграждането й на трето лице през 2012 г., като е дал и
7-дневен срок за връщане на платеното по договора, както и неустойка за забава
в размер на 15 000 евро. Представен е и отговор на нотариалната покана, в
който управителят на „С.Е.2.“ ООД признава неизпълнението си, както и
заплащането от страна на възложителя на на
41 342 евро по предварителния договор, с покана за преосмисляне
изявлението за развалянето му и подписване на тристранно споразумения с трето
лице. Представена е и втора нотариална покана, с която А.Б. поддържа
изявлението С.за разваляне на предварителния договор.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е
депозирал становище за основателност на възражението на кредитора А.Б., с доводи,
че връщането на цената по разваления предварителен договор, ведно със законната
лихва, не го лишава от правото да получи неустойка за забава, начислена преди
развалянето на договора. В съдебно заседание длъжникът и синдикът поддържат
становища за неоснователност на възражението, а кредиторът не изпраща
представител.
Съдът, след като разгледа възражението,
изложените доводи и събраните писмени доказателства, намира следното:
Възражението е допустимо, като
депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ и от процесуално легитимирано лице.
Разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното: От събраните
писмени доказателства се установява, че между А.Б. и „С.Е.2.“ ООД е сключен валиден
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.07.2009 г.,
в който е направена и уговорка, че изпълнителят ще дължи неустойка за забава в
предаването на имота в размер на 300 евро за всеки просрочен месец. Установява
се от писменото признание на изпълнителя, че такава забава е налице, но също се
установява, че предвид продължилата повече от 6 месеца забава, възложителят А.Б.
е упражнил потестативното си право да развали
предварителния договор в края на 2014 г. С Тълкувателно решение № 7/13.11.2014
г. по тълк.д. №7/2013 г. г. на ОСГТК е прието, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален
поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне неустойка
за разваляне, ако такава е била уговорена. Тълкувателното
решение е задължително за всички съдилища, на осн.
чл. 130, ал. 2 ЗСВ, включително за настоящия съд. При съобразяване на така
приетото разрешение, следва да бъде прието, че А.Б. няма вземане за неустойка
за забава в изпълнението на разваления от него предварителен договор и възражението
му срещу списъка на неприетите вземания е изцяло неоснователно.
Депозирано е Възражение вх. № 75640/03.06.2016 г. от Националната
агенция по приходите (изпратено по пощата на 02.06.2016 г.) срещу
включването в списъка на приетите вземания на вземане, предявено от „Б.П.Б.“ АД
с вх. № 54469 от 19.04.2016 г. с основания за възникването им Договор за кредит № 075/2005 г. от
18.03.2005 г. и последващи анекси към него, както и
Договор за кредит № А 558/2008 г. от 22.05.2008 г. и последващи
анекси към него, само относно обезпеченията на приетите вземания със следните договорни
ипотеки:
1. Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 120, том II, per. № 03650, дело № 0291/2005 г., вписан в Служба
по вписванията - гр. С. с вх. per. № 11087 от 18.03.2005 г.,акт№ 168, том VIII;
2. Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 167, том IV, per. № 11680, дело № 689/2006 г., вписан в Служба
по вписванията - гр. С. е вх. per. № 3006 от 26.05.2006 г., акт № 179, том XXII и
3. Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 200, том III,
per. №
6970, дело № 517/2010 г., вписан в Служба по вписванията - гр. С. е вх. per. № 60817 от 21.12.2010
г., акт № 153, том XXXIII.
Кредиторът НАП
твърди, че посочените ипотеки са заличени по молба на ипотекарния
кредитор. Така по партидата на дружеството била вписана в Служба по вписванията
- гр. С. под № от дв. вх. per. 6490 от 12.02.2008 г., акт № 111, том 5,
молба - съгласие за заличаване на договорна ипотека, учредената договорна с
Нотариален акт № 120, том II, per. № 03650, дело № 0291/2005 г., вписан в Служба по вписванията - гр. С. с вх.
per. № 11087 от 18.03.2005
г., акт № 168, том VIII, която се претендира като обезпечение за вземанията на
„Б.П.Б.“ АД по Договор за кредит № 075/2005 г. от 18.03.2005 г. С молба - съгласие за заличаване на договорна ипотека,
вписана в Служба по вписванията - гр. С. под № от дв.
вх. per. № 6491 от 12.02.2008
г„ акт № 112, том 5, учредената договорна ипотека с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 167, том IV, per. № 11680, дело № 689/2006 г., вписан в Служба
по вписванията - гр. С. с вх. per. № 3006 от 26.05.2006 г., акт № 179, том XXII, обезпечаваща вземания на
банката по Договор за кредит № 075/2005 г. от 18.03.2005 г., била заличена
изцяло.
Също така, по
персоналната партида на длъжника в Служба по вписванията - гр. С. под дв. вх. per. № 51764 от 03.09.2015 г., том 45, акт № 219 и дв.
вх. per. № 20018 от 11.04.2016
г., том 19, акт № 150, са вписани частични заличавания на договорна ипотека,
учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 200, том III, per. № 6970, дело №
517/2010 г., вписан в Служба по вписванията - гр. С. с вх. per. № 60817 от 21.12.2010
г., акт № 153, том XXXIII, претендирана като
обезпечаваща Договор за кредит № 558/2008 г. от 22.05.2008 г. и последващи анекси към него, като договорната ипотека е
заличена изцяло, доколкото видно от отдалечения достъп по персоналната партида
на длъжника, е вписано заличаване на ипотеката, както по имотна партида 139959,
така и по имотна партида № 139960.
Представя писмени доказателства по
възражението си.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е
депозирал становище за основателност на възражението на кредитора НАП. В
съдебно заседание длъжникът и синдикът поддържат становища за основателност на
възражението, а кредиторът „Б.П.Б.“ АД признава, че посочените три ипотеки са
заличени.
Съдът,
след като разгледа възражението, изложените доводи и събраните писмени
доказателства, намира следното:
Възражението е допустимо, като
депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ и от процесуално легитимирано лице.
Разгледано по същество същото е основателно, предвид следното: От събраните
писмени доказателства се установява, че посочените във възражението на НАП
ипотеки действително са заличени, а това обстоятелство се и признава от
обезпечения кредитор. Следователно, приетите вземания на банката, произтичащи
от Договор за кредит № 075/2005 г. от 18.03.2005 г. и последващи анекси към него не са обезпечени с договорните
ипотеки под №№ 1 и 2 по-горе, както и Договор за кредит № А 558/2008 г. от
22.05.2008 г. и последващи анекси към него не е обезпечен
с посочената под № 3 по-горе договорна ипотека. Основателността на възражението
на НАП обаче формално не води до промяна
реда по чл. 722, ал. 1 ТЗ, в който следва да бъдат удовлетворяване вземанията
на банката, тъй като договорите за кредит са обезпечени и с други договорни
ипотеки и възражение срещу тях не е постъпвало.
Съобразно изричната норма на чл. 674, ал. 2 ТЗ, следва да
бъде свикано събрание на кредиторите на „Си Е.2.“ ООД с дневен ред по чл. 677,
т. 8 ТЗ. Настоящият състав намира обаче, че такова събрание към момента не
следва да се насрочва, тъй като са налице основания за постановяване решение по
чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното от кредитора А.Й.Б.
възражение вх. № 73143/30.05.2016 г., като
неоснователно.
ИЗМЕНЯ списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от кредиторите на „С. Е.2.“ ООД, ЕИК*********, обявен в търговския регистър на 26.05.2016 г., по следния
начин:
ЗАЛИЧАВА от списъка на обезпеченията
на приетите вземания на „Б.П.Б.“ АД, с
основание за възникването им Договор за кредит № 075/2005 г. от
18.03.2005 г. и последващи анекси към него, договорни
ипотеки, учредени с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 120,
том II, per. №
03650, дело № 0291/2005 г., вписан в Служба по вписванията - гр. С. с вх. per. №
11087 от 18.03.2005 г., акт № 168, том VIII и Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 167, том IV, per. № 11680, дело № 689/2006 г., вписан в Служба по
вписванията - гр. С. с вх. peг. № 3006 от 26.05.2006 г., акт № 179, том XXII;
ЗАЛИЧАВА от списъка на обезпеченията
на приетите вземания на „Б.П.Б.“ АД, с
основание за възникването им Договор за кредит
№ 558/2008 г. от 22.05.2008 г. и последващи анекси
към него, договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 200, том III, per. № 6970, дело № 517/2010 г., вписан в Служба по
вписванията - гр. С. с вх. per. № 60817 от 21.12.2010 г., акт № 153, том XXXIII.
ОДОБРЯВА ТАКА ИЗМЕНЕНИЯ списък на приетите вземания на кредиторите
на „С. Е.2.“ ООД, ЕИК *********, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 26.05.2016 г.
ОДОБРЯВА Допълнителния списък на приетите вземания на кредиторите
на „С. Е. 2.“ ООД, ЕИК *********, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 04.07.2016 г.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определението
да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, водена при СГС.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати за вписване на Агенцията по вписвания, Търговски
регистър, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: