Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 22.12.2023
г.
Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
като разгледа
докладваното от съдия Божкова
административно дело № 417/ 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО)
във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.Я.М. от ***, чрез
пълномощник, срещу Решение № 2153-08-214/ 29.09.2023 г. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане №
РВ-3-08- 01408317 / 14.08.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е вменено задължение за възстановяване на
неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 29.03.2018 г. до 25.07.2019
г. в размер на *** лв., от които *** лв. главница и *** лв. дължима лихва от
датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно тъй като е издадено в
противоречие с материалноправните разпоредби, при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Оспорва се извода на
административния орган за наличие на предпоставките на чл. 114, ал. 1 от КСО,
налагащи възстановяването на горните суми от жалбоподателката.
Излагат се съображения, че същата е била добросъвестна при получаване на процесните обезщетения - не е извършвала действия, с които
нарушава или заобикаля закона, нито е имала поведение, целящо да заблуди
административния орган. Искането е да се отмени обжалвания административен акт.
Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, не се
явява и не се представлява. В писмено становище на пълномощник поддържа жалбата
по изложените в същата съображения.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна. В писмена защита на пълномощник посочва доводи в
подкрепа на твърденията си законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
При
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
оспореното в настоящото производство решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на Е.М. срещу
разпореждане № РВ-3-08-01408317 / 14.08.2023 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е вменено задължение за
възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 29.03.2018 г. до 25.07.2019
г. в размер на *** лв., от които ***
лв. главница и *** лв. дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането,
като неоснователна. Потвърден е извода в цитираното разпореждане, че Е.М. не
отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО за периода 29.03.2017 г. – 13.08.2019 г.
При
извършена проверка на Е.М., свързана с удостоверяване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице, контролен орган в ТП на НОИ –
Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на
определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от
ДР на КСО за периода 29.03.2017 г. – 13.08.2019 г. Отказано е издаване на
удостоверение за осигурителен стаж /обр. КРД-13А/ за
посочения период и са издадени задължителни предписания № ЗД-1-08-01358700/ 29.05.2023
г. да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с
декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Е.Я.М., ЕГН **********, за
периода 29.03.2017 г. – 12.08.2019 г. с код за вид осигурен „13“ (за
регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи
история на осигуряването с дата на започване на дейност, считано от 29.03.2017
г. и прекъсване на дейността, считано от 13.08.2019 г. Задължителните предписания
са връчени чрез лицензиран пощенски оператор на жалбоподателката
на 09.06.2023 г. Същите не са обжалвани и са влезли в законна сила.
С
разпореждане № РВ-3-08-01408317 / 14.08.2023
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на
основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, E. М. е задължена да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане
и за отглеждане на малко дете за периода: 29.03.2018 г. - 25.07.2019 г.
В
разпореждането е посочено, че от направена справка в информационната система на
НОИ е установено следното: за лицето има представени удостоверения, приложение
№ 9 и 11 относно правото на парични обезщетения към болнични листове,
заявления-декларации по чл. 50, ал. 1 и чл. 53 от Кодекса за социално
осигуряване за периода от 21.07.2017 г. до 25.07.2019 г. вкл. Лицето е
регистрирано като земеделски стопанин за периода от 29.03.2017 г. до 13.08.2019
г. по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани. В тази връзка е изпратено писмо до ОД "Земеделие"
– Кърджали за предоставяне на всички документи, с които лицето е регистрирано
като земеделски стопанин. От предоставената от ОД "Земеделие" – Кърджали
информация се установило, че при своята регистрация от 29.03.2017 г. лицето е
декларирало в анкетната карта за регистрация на земеделските стопани, че
отглежда общо 10 птици, от които 10 бр. кокошки-носачки, на 09.03.2018 г. има
регистрация с 10 бр. птици, както и на 04.01.2019 г. също с 10 бр. птици. В
разпореждането са изложени мотиви, че на основание чл. 4а, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветиринарно-медицинските
изисквания към животновъдните обекти, в личните стопанства на физическите лица
се отглеждат за лични нужди до петдесет птици независимо от вида. Съгласно чл.
13, ал. 4 от Закона за животновъдството, животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни. В разпоредбата на §1, ал. 1, т
. 5 от ДР на КСО е дадена дефиниция за земеделските стопани, а именно:
„регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред“. Прието е, че лицето няма право
да предлага на пазара, ако има произведени в обекта си суровини и храни, тъй
като отглежданите от лицето птици са единствено с цел добив на суровини и храни
за лична консумация, следователно лицето не е изпълнило разпоредбата на § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и няма качество на регистриран земеделски стопанин по
смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Направен е извод, че Е.Я.М. няма право
на парично обезщетение за периода от 29.03.2018 г. до 25.07.2019 г., тъй като
не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за
социално осигуряване, а именно не е осигурено лице за общо заболяване и
майчинство и няма необходимия 12-месечен осигурителен стаж. Предвид изложеното е
установено, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения
период, тъй
като е съзнавало, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин
на §1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, съответно на чл. 10, чл. 48а и чл.52а от КСО,
като същевременно неоснователно е подавала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
При
така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа
мотиви за издаването си и е поставен в съответствие с приложимите материалноправни норми.
Между
страните не се спори, че посочените в решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали суми, за обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете, са
получени от жалбоподателката.
Спорният
въпрос е дали тези суми са получени от Е.М. недобросъвестно
Разрешаването
на поставения въпрос налага да се изясни дали жалбоподателката
е имала качеството на осигурено лице.
Според
легалната дефиниция, дадена с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Лицата задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО
са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези,
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители –
т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност за регистрираните
земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и
майчинство.
По
силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и
тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО "самоосигуряващ
се" е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя
сметка, като по арг. от чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от КСО,
регистрацията на самоосигуряващите се лица в
Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в
регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1
от ДОПК, както и са изброени данните, които самоосигуряващите
се лица периодично представят в НАП.
В
чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено,
че задължението за осигуряване за самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. Според ал. 2 при започване, прекъсване, възобновяване или
прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото
се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП
до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото
се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на НАП.
Изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице"
по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано
по съответния ред. Наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на
земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение. Т.е., лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или
животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по
установения ред, не може да има качеството на "осигурено лице", независимо,
че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.
Съобразявайки
изложената нормативна регламентация и предвид фактите по делото, съдът намира
за правилни и обосновани изводите на административния орган, че към настъпване
на осигурения социален риск -
бременност, за който е издаден БЛ № *** (л.35 д.) Е.М. не е била осигурено
лице, тъй като същата не е осъществявала дейност като земеделски производител.
Видно от писмените доказателства административният орган е констатирал, че
оспорващата не е декларирала доходи като земеделски стопанин и отглежданите
птици, съгласно чл.1, ал.2, т.1, б.“е“ от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. (отм.)
за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, са за лични
нужди.
Този извод е съответен на приложимите разпоредби, поради
което е правилен и законосъобразен.
Действително, съгласно чл.1, ал.2, т.1, б.“е“ от Наредба №
44/ 2004 г. ( в редакцията от ДВ, бр. 56 от 2017 г., в сила от 11.07.2017
г.) е посочено, че разпоредбите на наредбата, с изключение
на чл. 11, ал. 5, не се прилагат за обекти на физически лица, в които се
отглеждат за лични нужди до 50 възрастни птици независимо от вида.
Изключението, предвидено в чл.11, ал.5 от цитираната Наредба е неотносимо към настоящия случая, защото касае отглеждане на
друг вид животни – свине.
Според легалните дефиниции в
§ 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "лично стопанство" е
животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни за лична консумация, а "ферма" е животновъден обект, в който се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара.
Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на
животновъдните обекти. В чл.137, ал.1, изр.1-во от Закона за ветеринарно-медицинскта дейност е предивидено,
че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на
животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по
образец до директора на съответната ОДБХ.
От
изложеното следва, че изводът в оспореното решение, че жалбоподателката
не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не
попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр.
§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица, е законосъобразен. Подадените от нея данни
като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са издадени
задължителни предписания от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали.
В
хода на съдебното производство оспорващата не ангажира нови доказателства,
сочещи различна фактическа обстановка от приетата такава в обжалвания
административен акт. В приобщените към делото материали липсват каквито и да е
доказателства, сочещи че Е.М. е осъществявала трудова дейност като регистриран
земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. С
оглед на това не е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита
едно лице "осигурено", а именно – да упражнява дейност, за която
подлежи на осигуряване. След като по делото не се установява жалбодателката да е започнала и е осъществявала заявената
трудова дейност като земеделски стопанин, то в случая е без значение
обстоятелството, дали е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се явяват
недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски, без да е упражнявана
трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото
обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и
което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не
може да има качеството "осигурено лице" като земеделски стопанин,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали.
Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и
внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е
изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО), не обуславя възникването на
осигурително правоотношение, а липсата на такова изключва правото на лицето да
получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по чл.48а, чл.
50 и чл. 53 от КСО. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените
болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като
към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателката
не е имала качеството "осигурено лице". В този смисъл е и
установената трайна и непротиворечива практика на Върховния административен
съд, цитирана в обжалвания административен акт, която настоящият съдебен състав
споделя.
Изложеното
води до извода, че изплатеното на Е.М. обезщетение в процесния
период е неоснователно получено и е било недължимо.
Съдът
приема, че описаната в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали
сума за осигурителни плащания е недобросъвестно получена. В мотивите на
обжалваното решение са изложени подробни аргументи, обосноваващи възприетото от
органа становище за наличие на основания за възстановяване на неоснователно
получените суми, ведно с лихвата върху тях. В допълнение към същите съдът
намира за необходимо да отбележи, че знанието от страна на жалбоподателката
на факти и обстоятелства, които представляват пречка за съществуването на
правото на обезщетение и получаването му, обуславя недобросъвестното му
получаване, поради което същото подлежи на възстановяване за процесния период, ведно със законната лихва. Трайно в
съдебната практика е застъпено схващането за добросъвестността, респ.
недобросъвестността, като резултат на психическо отношение на дееца към
възможността да получи желан от него резултат и необходимостта от самостоятелна
преценка за всеки отделен случай, дали обективно поведението на лицето,
насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред, или е
съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред.
Недобросъвестността предполага субективно отношение на дееца, който трябва да е
получил осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи. За
да се приеме, че е налице недобросъвестност, като основание за издаване на
оспорения акт, заявителят следва да е посочил неверни факти или да не е
декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира и които да са от
значение за възникване и упражняване на правото му на осигурително плащане. В
настоящия случай е безспорно установено, че жалбоподателката
не упражнява дейността като регистриран земеделски стопанин, тъй като
стопанството й не е отговаря на изискването на закона да представлява
животновъден обект, в който се произвежда животновъдна продукция, предназначена
за пазара. Тези обстоятелства несъмнено са известни на лицето, което въпреки
липсата на основание заявява регистрацията си като самоосигуряващо
се и чрез осигурителна каса представя болнични листове за изплащане на
обезщетение за бременност и раждане, съответно – за отглеждане на малко дете.
Съдът
споделя становището на административния орган, че регистрацията като земеделски
стопанин е направена единствено с намерение за ползване на обезщетенията от
ДОО, без да е налице основание за това, което прави жалбоподателката
недобросъвестна по смисъла на закона. В подкрепа на горното е обстоятелството,
че след получаване на последното месечно плащане на обезщетението за отглеждане
на малко дете до 2-годишна възраст /м.07.2019 г./, считано от 13.08.2019 г. жалбоподателката е заявила прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице и се е отписала от регистъра на
земеделските стопани. Тъй като субективните признаци на едно деяние се
преценяват от неговите обективни елементи, които са отражение на личното
отношение на дееца към факти от действителността, то при наличните
доказателства съдът приема за безспорно установено, че Кериме Мехмед е била
недобросъвестна като невярно е заявила регистрация като самоосигуряващо
се лице, земеделски стопанин. Презумпцията, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение важи и в случая. Съдът приема, че сумите
за осигурителни плащания са получени от лицето недобросъвестно, поради което са
налице всички предпоставки, предвидени в чл. 114, ал. 1 от КСО те да бъдат
възстановени от същото, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Като е потвърдил
разпореждането, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови неоснователно изплатените суми за
парично обезщетение поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете
за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва, директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е постановил материално законосъобразен акт, който е в съответствие и
с целта на закона.
При
този изход на правния спор в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143,
ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24,
изр.1-во от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Е.Я.М. срещу Решение № 2153-08-214/
29.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата й срещу разпореждане № РВ-3-08- 01408317 / 14.08.2023 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда Е.Я.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, ***, да
заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: