Присъда по дело №94/2017 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 27
Дата: 8 юни 2017 г. (в сила от 12 юни 2018 г.)
Съдия: Мариан Василев Иванов
Дело: 20174400200094
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 януари 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ ………….                            08.06.2017                              град П Л Е В Е Н

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                        наказателен състав

на ОСМИ ЮНИ две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:                                                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАН И.

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА

Прокурор:          ИВО ЙОЛОВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 94 по описа за 2017 година

и на основание данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА  ПОДСЪДИМИЯ И.В.Г. – роден на *** ***, живее в град Плевен, ул.“***“ № *, ет.*, ап.*, български гражданин, женен, с висше образование, пенсионер, регистриран като земеделски производител, неосъждан, с ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

На 17.04.2016 година в зеленчукова градина, намираща се в местността „Над линията”, в землището на град **** област Плевен, по непредпазливост причинил смъртта на А.С.С.от село ***област Плевен, която настъпила на 29.04.2016 година в град Плевен, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като извършвал работа със земеделска техника, при дейност почвообработка, която той нямал право да упражнява в нарушение на:

1. Кодекса на труда:

- чл.127, ал.1, т.5 – Работодателя е длъжен да осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил като му осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на  труд;

- чл.281, ал.1 – Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасни методи на работа.

- чл.281, ал.4 – Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието.

2. Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

- чл.16, ал.5 –  Лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

3. Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника:

- чл.10а, т.2 – Лицата, които работят с техника, са длъжни да използват само технически изправна и безопасна техника.

- чл.11,  ал.11 – Лицата са длъжни да работят само с регистрирана техника .

- чл.16, ал.6 – Лицата са длъжни да работят само с техника, която е преминала на задължителен преглед.

4. Наредба №12/22.04.2009 година за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска  техника на МЗХ:

- чл.15, ал.1 б. „в” – Условията на които следва да отговарят лицата за придобиване на правоспособност за работа с техника са следните: за категория „Твк” (колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини) е завършен теоретичен и практически курс в учебна форма.

5. Наредба №7/23.09.2009 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

- чл.166, ал.2 – При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции.

- чл.168, ал.1 – Работещите трябва да бъдат запознати с опасностите произтичащи от работното оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо се на: работната им площадка и на местата свързани с изпълнението на тяхната работа.

- чл.210 – Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи.

- чл.212, ал.1, т.4 – Самоходно работно оборудване, което при движението си може да породи рискове за хората, трябва да отговаря на следните условия: когато пряката видимост на водача е недостатъчна да осигури безопасност, се инсталират допълнителни устройства за подобряване на видимостта.

6. Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед №РД-09-148/19.02.2002 година на Министър на земеделието и храните, публикувани в ДВ бр.23/2002 година.

- чл.6, т.2 – Работодателите и длъжностните лица по безопасност на труда, които ръководят и управляват трудовите процеси са длъжни да закупуват и пускат в експлоатация техника, която да отговаря на техническите изисквания по безопасност и това да е официално удостоверено от акредитирани лаборатории.

- чл.10, т.3 – Самоходната техника, която при движението си може да породи рискове за хората, животните, околната среда и вещите, трябва да отговаря на следните условия: когато пряката видимост на водача е недостатъчна, да осигури безопасност, се инсталират допълнителни устройства за подобряване на видимостта.

- чл.25, т.3 и т .4 – Лицата, извършващи земеделска дейност са длъжни:

= да работят само с техника и съоръжения, за които имат документ за правоспособност;

= да работят само с изправна техника, съоръжения и инструменти, а при неизправност да сигнализират незабавно прекия си ръководител.

- чл.160, ал.1 – Не се разрешава странични лица да се намират в зоната на работа на почвообработващата техника.

- чл.166 – Между тракториста и обслужващия персонал да има установена сигнализация и визуален контакт. Трактористът да подава определен сигнал при тръгване и спиране на трактора, като задейства тракторния агрегат, след като е получил сигнала – отговор от обслужващия персонал на техниката и съоръженията.

- чл.178, т.3 – През време на работа не се разрешава да се сяда и стои върху рамата, калниците и другите места по трактора и прикачната техника, които не са определени за тази цел.

- чл.203, т.4 – Не се разрешава престой в зоната на разпръскване на работеща тороразпръскваща  техника,

като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалата Анка Станчева Симеонова, поради което и на основание чл.123, ал.4, предл.1, вр.ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го осъжда на 1 /ЕДНА ГОДИНА/ лишаване от свобода.

         На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното

му наказание за срок от 3 /ТРИ ГОДИНИ/, от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.304 от НПК, ПРИЗНАВА подсъдимия И.В.Г., за НЕВИНЕН да е извършил престъплението в нарушение на чл.64 т.1 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед №РД-09-148/19.02.2002 година на Министър на земеделието и храните, публикувани в ДВ бр.23/2002 година- „При стартиране (пускане в движение) на трактора е необходимо: Да се огледа основно трактора и агрегатираната към него техника. Да не се допуска присъствието на хора под, на или близо до тях. Да се даде сигнал на другите работници и хората наоколо, които да разберат, че техниката се стартира. Да не стартират техниката, докато всички хора около трактора и агрегатираната техника не са на безопасно разстояние“ , като  го ОПРАВДАВА в тази част на обвинението.

На  основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.В.Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОП-гр.Плевен, деловодни разноски в размер на 1013.94 лева. 

На  основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.В.Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС-гр.Плевен, деловодни разноски в размер на 302.00 лева. 

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок  от днес  пред Апелативен съд – град Велико Търново.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    

                                                                            

 

                                                                                                                              

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

 

МОТИВИ:

 

  С обвинителният акт подсъдимия И.В.Г. е предаден на съд, затова, че : На 17.04.2016г. в зеленчукова градина, намираща се в местността „Над линията”, в землището на гр.Долна Митрополия обл.Плевен, по непредпазливост причинил смъртта на А.С.С.от с.***обл.Плевен, която настъпила на 29.04.2016г. в гр.Плевен, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като извършвал работа със земеделска техника, при дейност почвообработка, която той нямал право да упражнява в нарушение на:

1. Кодекса на труда-- чл.127 ал.1 т.5,  чл.281 ал.1,  чл.281 ал.4

2. Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

- чл.16 ал.5

3. Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника- чл.10а т.2 , чл.11 ал.11,  чл.16 ал.6

4. Наредба 12/22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска  техника на МЗХ-- чл.15 ал.1 б. „в”

5. Наредба №7/23.09.2009г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване- чл.166 ал.2, чл.168 ал.1, чл.210 –- чл.212 ал.1  т.4 и

 6. Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед №РД-09-148/19.02.2002г. на Министър на земеделието и храните, публикувани в ДВ бр.23/2002г.- чл.6 т.2 , чл.10 т.3,- чл.25 т.3 и т .4, чл.64 т.1, чл.160 ал.1, чл.166, чл.178 т.3,- чл.203 т.4, като след деянието  направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалата А.С.С.– престъпление по чл.123 ал.4 предл.1 вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

В съдебното производство са конституирани като частни обвинители Й.Г.П.- живял на съпружески начала с починалата и А.Й.П.-син на починалата А.С.С.и Й.Г.П../л.254 от ДП и л.13 от ДП, папка УНС 1379/16г./Същите се представляват от повереник –адвокат Н.Д.-АК- гр.Шумен.

Прокурорът поддържа обвинението срещу И.Г., така както е повдигнато с обвинителния акт  по чл.123 ал.4,предл.1, във вр. с ал.2,вр. с ал.1 от НК.Счита, че при така установената фактическа обстановка, обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, от обективна и субективна страна.В пледоарията си акцентира, че подсъдимия е бил работодател, които с нерегистрирана земеделска техника и без квалификация е извършвал е правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност.Тази дейност извършил без да има право и в нарушение на посочените в обвинителния акт специални разпоредби при упражняването й.Счита, че всички нарушения на нормативната уредба регулираща тази дейност са в причинна връзка с настъпилия резултат-смъртта на А.С.С..Предлага на подсъдимия да се наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок.

Адвокат Н.Д.- повереник на частните обвинители Й.П. и А.П. счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите и изслушаните експертизи.Предлага на подсъдимия да се наложи справедливо наказание съобразно закона.

Адвокат Г.Г., защитник на подсъдимия, в противовес на доводите на прокурора и повереника на частните обвинители, счита, че съдът следва да постанови съдебен акт , с който да се оправдае подсъдимия.Излага доводи за  несъставомерност на престъплението, по всички пунктнове на обвинението срещу  И.Г..Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правата на подсъдимия и изразяващо се конкретно в невъзможностт да разбере в какво точно е обвинен.В тази връзка , счита, че в обвинението липсва посочване на какво се дължи поведението на подзащитния й, на незнание или на немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност.От тук прави извод, че без изясняването и не посочване на тези задължителни елементи, не може да се направи извод за субективната страна на престъплението.Счита, че подсъдимия И.Г. не е субект на престъплението по чл.123 от НК, тъй като няма трудовоправни отношения мужду него и пострадалата.Акцентира на казаното от вещото лице С.Ш., че техническото състояние на трактора и фрезата не са в причинна връзка с трудовата злопулука.Намира в този смисъл, че и всички инкриминирани нарушения, по всички пунктове от обвинението, не са в причинна връзка с настъпилият резултат.Акцентира на групата свидетели-лекари , оказали първа помощ на пострадалата, пред които А.С.казала, че тракториста не е виновен.Счита също , че няма доказателства подсъдимия да е имал възможност да види пострадалата в близост до трактора, както и, че се качва на фрезата.В този смисъл твърди, че действията на пострадалата, не са просто съпричиняване, а единствения повод да се стигне да смъртта й.

Подсъдимият не се признава за виновен.Поддържа доводите на защитника си и моли да бъде оправдан.

От събраните и проверени в съдебното следствие доказателства по делото, съдът прие за установено следното:

Подсъдимият И.В.Г.-ЕГН:********** е с висше образование, пенсионер, женен, неосъждан, с добри характеристични данни. Регистриран е като земеделски производител.

Правоспособен водач на МПС, категории „В”, „М” и „АМ”. Няма придобита категория за управление на колесни трактори „Ттм”. Наказван по административен ред за нарушение на Закона за движение по пътищата.

Подсъдимият И.Г. е регистриран като земеделски стопанин от 25.09.2003г. и до настоящия момент е с валидна регистрация. Декларирал е, че обработва земеделски земи в землището на гр.Долна Митрополия обл.Плевен, като тяхната площ в периода 2012г. – 2016г. е варирала от 7,14 ха до 6,69 ха. Като земеделски стопанин се е занимавал с отглеждането на зеленчуци. За обработката на почвата, в своята дейност, Г. е използвал самоходно работно оборудване – колесен трактор „Болгар ТК-80” с рег.№ ***ЕТ и прикачен инвентар към него – навесна фреза марка „ФН-130” с №2330/97г.Самоходното земеделско оборудване закупил от еднолична фирма ЕТ „****– С. ***, която фирма го е придобила на 28.09.2001г. от ЧЗПТКК „Труд-92” с.****. Тракторът не е бил регистриран в Сектор „ПП”-Плевен след промяна на собствеността и придобиването му от подсъдимия Г..

Не е  извършил регистрация на земеделската техника и в Регионалната служба „Контролно-техническа инспекция” – гр. Плевен към Министерството на Земеделието и храните, нито пък в Областна служба „Земеделие” след 01.01.2016г., с оглед настъпилите законодателни промени.Не е представял колесния трактор марка „Болгар” модел „ТК-80” с рама №12473 двигател №590768 с рег.табела ПЛ ****ЕТ и прикачения инвентар към него за технически прегледи, за удостоверяване на съответствие с изискванията за безопасност на техниката в Център за изпитване и сертифициране към Министерството на Земеделието и храните в съответствие с разпоредбата на чл.10 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, до инкриминираната дата 17.04.2016г.

Подсъдимият Г., не е завършил теоретичен и практически курс в учебна форма  за придобиване на категория „Твк” даваща му правоспособност за работа с колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини.

Тракторът, както и прикачената фреза, са домували на зеленчуковата градина, стопанисвана от подсъдимия, находяща се на пътя от гр.Долна Митрополия за с.****, местността „Над линията” парцел 112028.

При производството на зеленчуци, подсъдимият наемал хора от близките населени места, на които възлагал извършването на конкретна трудова дейност, като общи работници. С тях той не сключвал трудови договори, а устно се договарял да им заплаща дневно възнаграждение в размер на 12 лева или да им предоставя земеделска продукция на същата стойност. Наемал работници всяка година в периода м.февруари – м.октомври поради сезонността на производството. Първоначално те подготвяли разсад в оранжерия – находяща се в гр.Гулянци обл.Плевен, стопанисвана от подсъдимия, а със затоплянето на времето изнасяли готовия посадъчен материал в зеленчуковата градина в местността „Над линията”. Само  подсъдимия Г. работел с колесния трактор и прикачения към него инвентар, като извършвал различни мероприятия на почвообработка. На наеманите от него работници, обикновено ж., той възлагал общи земеделски дейности: плевене, садене, ръчно ръсене и др. Преди започване на работа  подсъдимия Г. не е осигурявал нормални условия за изпълнение на работата, чрез запознаване на наетите от него работнички с указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително и с правата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите в отрасъл „Земеделие”. Не е имал сключен договор със службата по „Трудова медицина”, която е компетентната институция и по негово искане е следвало да издаде:

- Инструкция за безопасна работа при експлоатация на колесен трактор.

- Инструкция за безопасна работа при различни видове почвообработка – оране, култивиране, фрезоване и др.

- Инструкция за безопасна работа при торене, работа с хербициди и др.

- Инструкция за безопасна работа при извършване на други селскостопански операции от общите работници.

Пострадалата А.С.започнала да работи при подсъдимия Г. през 2006г., когато била насочена за тази дейност от Бюрото по труда гр.Долна Митрополия, обл.Плевен. Тя е работила като общ работник на зеленчуковата градина стопанисвана от ,Г., но имала сключен временен договор за 2006г. с фирма ЕТ „****” собственост на роднина по сватовство на Г.. А.С.продължила да работи на тази зеленчукова градина и през всичките следващи години в периодите от м.февруари до м.ноември. Подсъдимият не е сключвал с нея други трудови договори, въпреки, че през всичките тези години той наемал С.да работи като общ работник в зеленчукопроизводството. По същия начин постъпвал и със свидетелките Б.Т.Х., Н.И.Л. *** и свидетелката Г.В.Ц. ***. Всички те работели на зеленчуковата градина стопанисвана от  подсъдимия Г., без сключени трудови договори. Той им възлагал извършването на конкретна трудова дейност, като разпределял задачите между тях и определял работното време. Заплащал им за положен труд по 12 лева на отработен ден или със земеделска продукция.

В началото на м.април 2016г. подсъдимият започнал с трактора и навесната фреза почвообработка, като правел лехи за насаждане на посадъчен материал. Едновременно с това извършвал и наторяване на почвата с изкуствени торове. Торенето се извършвало със самоделно направена „торачка”, монтирана в предната част на трактора. Същата не е отговаряла на техническите изисквания и норми, и е нямало изготвени правила в писмен вид, за работа с нея. На дъното на „торачката” са били монтирани 4 бр. дюзи с отвори с диаметър от 4 мм за разпръскване на торта. Дюзите се отваряли и затваряли чрез лост, който се командвал с въже от кабината на трактора. Пълненето на торачката се извършвало чрез кофа, през сито, което представлявало дървена щайга с пробити отвори.

В периода от 12.04.2016г. до 15.04.2016г. обв. Г. извършвал фрезоване и торене на почвата в зеленчуковата градина. На пострадалата А.С.възложил да му помага при пресяването на торта и пълненето на „торачката”, а след това да върви след трактора и да следи, дали торенето се извършва равномерно. Имала е задача, да извършва и ръчно торене в началото и края на редовете. На 15.04.2016г., след приключване на работния ден, А.С.казала на подсъдимия Г., че е много изморена от тежкия труд и следващия ден няма да идва на работа за да си почине. На 16.04.2016г., обаче, обв.Г., чрез телефонно обаждане, извикал на работа С.. По време на работата тя заявила на Г., че краката много я болят и не може да ходи след фрезата. Подсъдимиятй предложил да се качи и седне върху кожуха на фрезата, с лице към задната част на трактора, за да може да следи дали торта пада равномерно от „торачката”. По този начин тя работила до края на този работен ден. Вечерта, когато се прибрала в къщи, А.С.споделила за това с свидетеля Й.П., с когото живеела на съпружески начала.Разказала му, че през деня, по предложение на подсъдимия Г. е била седнала на кожуха на фрезата за да контролира визуално процеса на торене. Свидетелят П., който по професия е механизатор, й казал, че това е много опасно и не следва не само да не се качва на нея в процеса на почвообработка, но и да се намира в близост, поради опасност да се с къса някой от копачните ножове, да отхвръкне и да я удари.

На следващия ден – 17.04.2016г., С.отишла на работа в зеленчуковата градина. В началото на деня, тя, заедно с подсъдимия и свидетелката Б.Х. пресявали изкуствена тор, с която напълнили „торачката”. След това свидетелката Х. отишла при другата обща работничка –свидетелката  Г.Ц..Двете заедно започнали да извършват ръчно ръсене на плевелите. Те работили в противоположния край на зеленчуковата градина, който се намирал през асфалтовия път свързващ гр.Долна Митрополия и с.****.

Подсъдимият Г. започнал  да фрезова и наторява необработената част от градината, а А.С.– седнала върху кожуха на фрезата в левия й край.Това било видяно от свидетеля Й.П..Същият ден между 10-11 часа  с личният си автомобил и по спешност със свидетелките С.Х.Д. и Д.М.А.,пътувайки по пътя покрай зеленчуковата градина, видял трактора в движение на работа и жена му-А.С., седнала отзад на фрезата.Същата явно наблюдавала дали наторяването е равномерно. В процеса на работа, поради силната запрашеност след трактора, на С.й прилошало. Загубила равновесие, като работните ножове на фрезата захванали крачолите на панталона й и завлекли долните й крайници под лявата част на фрезата.А.С.извикала силно „спри” по посока на кабината на трактора. Подсъдимият Г. не е имал осигурена възможност за видимост върху работата на фрезата, но чул виковете на А.С..Веднага преустановил движението на трактора.Стреснал се, инстинктивно изключил силоотводният вал и слязъл от трактора.Отишъл до фрезата. ВидялА.да се държи за раменете на навеса на фрезата.Тялото й било успоредно на фрезата.Краката й били в зоната на ножовете на фрезата.Вдигнал капака на фрезата и видял, че крачолите на панталона, с който била облечена С., са намотани на ножовете на фрезата и вала.Десният й крак бил с открито счупване, а левият между първия и втория нож.Подсъдимият започнал да вика по посока на свидетелките Б.Х. и Г.Ц..Звънял им и по телефона.Тъй като нямало време за чакане, освободил краката на пострадалата и с ползван от него микробус я превозил до Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Плевен, където грижите за нея поели дежурния медицински екип. Пострадалата била адекватна и с нея провели разговори свидетелите медицински работници от дежурният медецински екип- Е.С.,С.Л.Д., Г.Ц.П., Г.И.К.  и П.А.Г..Пред тях пострадалата казала , че никой не и е виновен.Били уведомени и органите на полицията .На место пристигнали полицейските служители-  свидетелите В.П.Г.,  Ж.Ц.Ж., С.Т.И. и П.А.Г..Подсъдимият на место казал на свидетеля В.Г., че жената се е возила отзад  на трактора.На  Ж.Ж., че той е карал трактора и докарал жената след инцидента.На П.Г., че не е разбрал ,че жената се е намирала на фрезата. Н а свидетеля Ж.Ж., А.С.казала, че се е возила отзад на трактора,нейният шеф управлявал трактора,тя наблюдавала за правилното торене на почвата.Прилошало и е притъмнялло и е пред очите, паднала и прикачният инвентар- фрезата, я захванала и преминала през краката й. След първоначалния преглед А.С.била незабавно преведена в операционния блок за обработка на раните под обща анестезия. В хода на започналото лечение, на 21.04.2016г. е извършена ампутация на десния долен крайник над бедрото на пострадалата. Въпреки предприетите мерки от лекуващия екип, на 29.04.2016г. пострадалата А.С.починала в болничното заведение УМБАЛ „д-р Г.Странски” гр.Плевен.

Видно от заключението на  назначената съдебно медицинска експертиза е, че смъртта на А.С.се дължи на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, резултат от съчетаната механична травма и усложненията й, които са пряка последица на травмата.

Съчетаната механична травма е на таза, чрез кръвонасядане на меките тъкани, отчупване на двете лонни кости, крайниците, на които са причинени охлузвания, кръвонасядания, разкъсно контузни рани на дясното бедро, подбедриците, лявата пета с дефект (липса на меки тъкани и обилно зацапване с пръст и трева), размачкване на меките тъкани на подбедриците и открито счупване на костите на дясната подбедрица.

Настъпилите усложнения са травматичен шок, генерализирана инфекция (сепсис) с възпалителни инфилтрати в белите дробове и бъбреците, дистрофични промени във вътрешните органи, оток на задстомашната жлеза, жълтеница, венозен застой, кръвоизлив в белите дробове, мозъчен и белодробен оток.

Относно механизма на причиняване на уврежданията, експертизата е дала заключение, че те са получени при попадането на краката от петите до долната част на бедрата под фрезата, прикачена зад трактора, довело до размачкване на меките тъкани и нараняването им от стърчащите настрани части на „ножовете”. Локализацията на тези наранявания дава основания да се приеме, че краката са били притиснати под фрезата с предната им повърхност към почвата. Счупването на таза е резултат от притискане по предната му повърхност, възможно и върху елементи на прикачването между трактора и фрезата.

Съдът възприе изцяло заключението на назначена съдебна-комплексна експертиза (инженерно-агротехническа експертиза).Същото не е оспорено и от страните.Видно от заключението на комплексната експертиза е, че техническите причини довели до настъпване на трудовата злополука в зеленчуковата градина в местността „Над линията”, при която е пострадала А.С.са: непритежаване на съответната категория за правоуправление „Твк” от  подсъдимия Г., даваща му право да управлява колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини; използвания колесен трактор „Болгар ТК-80” с рег.№Пл ****ЕТ е бил с позиционирана в предната си част нефабрично изработена и монтирана, неотговаряща на техническите изисквания и норми „торачка”, за която е нямало издадени писмени правила за работа; не е имало монтирано допълнително устройство, което да осигурява възможност на подсъдимия Г. да има видимост към прикачената фреза; между тракториста и обслужващия персонал /подсъдимия и пострадалата/, не е имало установена сигнализация и визуален контакт; Подсъдимия И.Г. не е имал сключен договор със службата по Трудова медицина, която е компетентна да изготви, в настоящия случай, инструкции за безопасна работа при следните работни места - Инструкция за безопасна работа при експлоатация на колесен трактор; Инструкция за безопасна работа при различни видове почвообработка – оране, култивиране, фрезоване и др.; Инструкция за безопасна работа при торене, работа с хербициди и др.; Инструкция за безопасна работа при извършване на други селскостопански операции от общите работници. По този начин той не е предоставил на наетите от него работници информация за рисковете, които са съществували при използване на работното оборудване в зеленчуковата градина. Допуснал е пострадалата С.да седи върху кожуха на навесната фреза по време на работа, което е абсолютно забранено. От техническа гледна точка, за недопускане на трудовата злополука, при която е пострадала А.С.,  подсъдимия Г. е трябвало да инсталира допълнително устройство, което да му дава възможност да има видимост върху работата на фрезата или да вози втори човек в кабината (в случая по регистрационен талон мястото е 1 брой), който да следи само работата на фрезата и недопускането на работници в обсега на фрезата.

Действията на подсъдимия И.Г., съставляват нарушение на разпоредбите на:

1. Кодекса на труда:

- чл.127 ал.1 т.5 – Работодателя е длъжен да осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил като му осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на  труд;

- чл.281 ал.1 – Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасни методи на работа.

- чл.281 ал.4 – Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието.

2. Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

- чл.16 ал.5 –  Лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

3. Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника:

- чл.10а т.2 – Лицата, които работят с техника, са длъжни да използват само технически изправна и безопасна техника.

- чл.11 ал.11 – Лицата са длъжни да работят само с регистрирана техника .

- чл.16 ал.6 – Лицата са длъжни да работят само с техника, която е преминала на задължителен преглед.

4. Наредба 12/22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска  техника на МЗХ:

- чл.15 ал.1 б. „в” – Условията на които следва да отговарят лицата за придобиване на правоспособност за работа с техника са следните: за категория „Твк” (колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини) е завършен теоретичен и практически курс в учебна форма.

5. Наредба №7/23.09.2009г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

- чл.166 ал.2 – При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции.

- чл.168 ал.1 – Работещите трябва да бъдат запознати с опасностите произтичащи от работното оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо се на: работната им площадка и на местата свързани с изпълнението на тяхната работа.

- чл.210 – Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи.

- чл.212 ал.1  т.4 – Самоходно работно оборудване, което при движението си може да породи рискове за хората, трябва да отговаря на следните условия: когато пряката видимост на водача е недостатъчна да осигури безопасност, се инсталират допълнителни устройства за подобряване на видимостта.

6. Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед №РД-09-148/19.02.2002г. на Министър на земеделието и храните, публикувани в ДВ бр.23/2002г.

- чл.6 т.2 – Работодателите и длъжностните лица по безопасност на труда, които ръководят и управляват трудовите процеси са длъжни да закупуват и пускат в експлоатация техника, която да отговаря на техническите изисквания по безопасност и това да е официално удостоверено от акредитирани лаборатории.

- чл.10 т.3 – Самоходната техника, която при движението си може да породи рискове за хората, животните, околната среда и вещите, трябва да отговаря на следните условия: когато пряката видимост на водача е недостатъчна, да осигури безопасност, се инсталират допълнителни устройства за подобряване на видимостта.

- чл.25 т.3 и т .4 – Лицата, извършващи земеделска дейност са длъжни:

= да работят само с техника и съоръжения, за които имат документ за правоспособност;

= да работят само с изправна техника, съоръжения и инструменти, а при неизправност да сигнализират незабавно прекия си ръководител.

- чл.160 ал.1 – Не се разрешава странични лица да се намират в зоната на работа на почвообработващата техника.

- чл.166 – Между тракториста и обслужващия персонал да има установена сигнализация и визуален контакт. Трактористът да подава определен сигнал при тръгване и спиране на трактора, като задейства тракторния агрегат, след като е получил сигнала – отговор от обслужващия персонал на техниката и съоръженията.

- чл.178 т.3 – През време на работа не се разрешава да се сяда и стои върху рамата, калниците и другите места по трактора и прикачната техника, които не са определени за тази цел.

- чл.203 т.4 – Не се разрешава престой в зоната на разпръскване на работеща тороразпръскваща  техника.

Подсъдимият И.Г. е имал качеството на работодател, тъй като е извършвал действия по даване на указания и възлагане на трудови задачи на наети от него лица при производството на зеленчуци. Съгласно разпоредбата на §1 т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), работодател е всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. По този начин е разширено понятието работодател, което е основно дефинирано в §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, където е указано, че работодател е физическо лице, юридическо лице или негово поделение, организационно и икономически обособено образование, което наема самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение.

Регламента в чл.2 от ЗЗБУТ определя и приложното поле на нормативния акт – „За всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата.”

 Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана въз основа на: Обясненията на подсъдимия с изключение на частта с ,която твърди, че  е забранявал по принцип на наеманите работнички да стоят близо до трактора и конкретно,свързано с повдигнатото му обвинение, че не е карал пострадалата и в последствие починала А.С.да върви след фрезата в деня на инцидента и при умора да сяда на кожуха на фрезата, показанията на свидетелите А.  Й.П.,Й.Г.  П.,д-р Е.  Б.С.-дадени на съдебното следствие и от досъдебното производство,прочетени по реда на чл.281 ал.5 ,вр. с ал.1 т.1 от НПК,С.Г.Ц.,Б.Т.Х.-дадени на съдебното следствие и от досъдебното производство прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК,Г. В. Ц.-дадени на съдебното следствие и от досъдебното производство прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК,М.И.Л.-за обстоятелството, че е работила при подсъдимия без трудов договор, дадени на съдебното следствие и от досъдебното производство прочетени по реда на чл. 281 ал.5 ,вр. с ал.1 т.2 от НПК,В.П.Г.,от досъдебното производство прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК, Ж.Ц.Ж.,Г.Ц.П.-дадене на съдебното следствие и от досъдебното производство прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК,Г.И.К. от досъдебното производство прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК, П.А.Г.-дадени на съдебното следствие и от досъдебното производство прочетени по реда на чл. чл.281 ал.5 ,вр. с ал.1 т.2 от НПК,С.Т.И.,С.Х.Д. и Д.М.А. и д-р С.Л.Д.,от досъдебното производство приобщени по реда на чл. чл.281 ал.5 ,вр. с ал.1 т.2 от НПК , заключенията на вещите лица д-р С.Д.К.,инж.С.Ш., инж.Е.Б.Ц. и П.А.Д., както и с приобщените по делото писмени доказателства- от НОХД №94/2017 година – договор за покупко-продажба, свидетелство за регистрация, талон, технически преглед, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника (ЗГТ)  и знак за технически преглед на ЗГТ  - лист 41-44; трудов договор, заповед, фактура и квитанции, касови бонове – лист 84-88; писмо справка – лист 104; справка за съдимост – лист 110, фактури- л.112,113,от ДП папка №Д779/2016 година на РП-Плевен – протокол за оглед и албум – лист 2-12; фактура, свидетелство за регистрация и справка – лист 19-21;от ДП №С-105/2016 година – медицински документи – лист 102-189; справка от НАП – лист 191; справка – лист 193-197; писмо и приложения от НОИ – лист 199-221; писмо от ОД „Земеделие“ и приложения – лист 223-228; писмо-справка – лист 230; преписка РУ на МВР-Долна Митрополия – лист 232-236; данни  ЕСГРАОН – лист 245-250; данни  ЕСГРАОН за А.С.С.– лист 253-257; данни ЕСГРАОН за С.Г.Ц. – лист 258-261; от ДП №С-105/2016 година – УНС 1379/2016 година – справка – лист 9; данни ЕСГРАОН за Й.П. – лист 13-14.

 

С описаното деянието подсъдимият И.В.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.123 ал.4 предл.1, във вр. с ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като :

На 17.04.2016 година в зеленчукова градина, намираща се в местността „Над линията”, в землището на град Долна Митрополия област Плевен, по непредпазливост причинил смъртта на А.С.С.от село ***област Плевен, която настъпила на 29.04.2016 година в град Плевен, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като извършвал работа със земеделска техника, при дейност почвообработка, която той нямал право да упражнява в нарушение на:

1. Кодекса на труда:

- чл.127, ал.1, т.5 – Работодателя е длъжен да осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил като му осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на  труд;

- чл.281, ал.1 – Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасни методи на работа.

- чл.281, ал.4 – Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието.

2. Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

- чл.16, ал.5 –  Лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

3. Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника:

- чл.10а, т.2 – Лицата, които работят с техника, са длъжни да използват само технически изправна и безопасна техника.

- чл.11,  ал.11 – Лицата са длъжни да работят само с регистрирана техника .

- чл.16, ал.6 – Лицата са длъжни да работят само с техника, която е преминала на задължителен преглед.

4. Наредба №12/22.04.2009 година за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска  техника на МЗХ:

- чл.15, ал.1 б. „в” – Условията на които следва да отговарят лицата за придобиване на правоспособност за работа с техника са следните: за категория „Твк” (колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини) е завършен теоретичен и практически курс в учебна форма.

5. Наредба №7/23.09.2009 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

- чл.166, ал.2 – При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции.

- чл.168, ал.1 – Работещите трябва да бъдат запознати с опасностите произтичащи от работното оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо се на: работната им площадка и на местата свързани с изпълнението на тяхната работа.

- чл.210 – Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи.

- чл.212, ал.1, т.4 – Самоходно работно оборудване, което при движението си може да породи рискове за хората, трябва да отговаря на следните условия: когато пряката видимост на водача е недостатъчна да осигури безопасност, се инсталират допълнителни устройства за подобряване на видимостта.

6. Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед №РД-09-148/19.02.2002 година на Министър на земеделието и храните, публикувани в ДВ бр.23/2002 година.

- чл.6, т.2 – Работодателите и длъжностните лица по безопасност на труда, които ръководят и управляват трудовите процеси са длъжни да закупуват и пускат в експлоатация техника, която да отговаря на техническите изисквания по безопасност и това да е официално удостоверено от акредитирани лаборатории.

- чл.10, т.3 – Самоходната техника, която при движението си може да породи рискове за хората, животните, околната среда и вещите, трябва да отговаря на следните условия: когато пряката видимост на водача е недостатъчна, да осигури безопасност, се инсталират допълнителни устройства за подобряване на видимостта.

- чл.25, т.3 и т .4 – Лицата, извършващи земеделска дейност са длъжни:

= да работят само с техника и съоръжения, за които имат документ за правоспособност;

= да работят само с изправна техника, съоръжения и инструменти, а при неизправност да сигнализират незабавно прекия си ръководител.

- чл.160, ал.1 – Не се разрешава странични лица да се намират в зоната на работа на почвообработващата техника.

- чл.166 – Между тракториста и обслужващия персонал да има установена сигнализация и визуален контакт. Трактористът да подава определен сигнал при тръгване и спиране на трактора, като задейства тракторния агрегат, след като е получил сигнала – отговор от обслужващия персонал на техниката и съоръженията.

- чл.178, т.3 – През време на работа не се разрешава да се сяда и стои върху рамата, калниците и другите места по трактора и прикачната техника, които не са определени за тази цел.

- чл.203, т.4 – Не се разрешава престой в зоната на разпръскване на работеща тороразпръскваща  техника,

като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалата А.С.С..

 

 От обективна страна: На първо място следва да се посочи, че подсъдимият е субект на престъплението, за което е обвинен.Оспорването от защитника адв.Г. в този смисъл е неоснователно.Законът не въвежда специално качество по отношение на субекта на престъплението по чл.123 от НК.Субект на това престъпление може да е всеки.В конкретният случай съдът прие тезата на обвинението, че подсъдимият Г. се явява и „работодател“.Безспронно е доказано, че е наемал работници и преди.На практика те са били в трудово-правни отношения.Друг е въпроса,че тази дейност той не извършвал съобразно регламента на Трудовия кодекс.Аргумент в този снмисъл са и указанията, дадени в Постановление №2-79 на ПЛ на ВС, решение №494/2009-I и други, субекти са не само преките изпълнители на правно регламентирана дейност или занятие, но и лицата ,които имат нормативно задължение във връзка с организацията,ръководството и контрол на тази дейност.

 Използвайки възможността и конюктурата при такова производство е наемал за работа както пострадалата С.така и свидетелките Г.Ц. и Б.  Х..В подкрепа на този факт са и показанията на свидетелката М.Л..Работейки и с механизирана техника е следвало да спазва нормативната уредба.Тези наемани от него за работа лица, в случая свидетелките по делото е следвало да бъдат инструктирани и обучаване за работа при такива условия.Съответно за това да има документи , трудови договори, като и, че са запознати с условията на труд и  безопасност.В конкретният случай макар и формално това не е направено. Безспорен е и факта, че подсъдимият не е имал необходимата квалификация, даваща му правоспособност да управлява и работи с колеснси и верижни трактори и агрегати към тях.Колесният трактор и прикачният към него инвентар  към 17.04.2016г. не са представяни за технически прегледи, удостоверяващи безопасността им, съобразно изискванията на Министерство на Земеделието и храните и Закона за регистрация и контрол на земеделската техника.Това е направено в един късен етап през месец август 2016г./л.42-44/.

 Обясненията на подсъдимия, в частта свързани с действията му  преди и при почвообработката и участието на А.С.в този процес, а именно, че не я е карал да ходи  след трактора с прикачената фреза,както и при умора да сяда на кожуха на фрезата, съдът счете за защитна теза целяща оневиняването му. Съдът прие, че същият макар и не насила е карал А.С.да ходи след трактора  с фрезата и следи равномерно ли се извършва торенето и фрезоването.В тази част обясненията му, едва ли не ,че не е знаел къде се намира С.на полето и защо е била на фрезата, са недостоверни.Те се оборват от показанията на А.П. и Й.П..Макар и неочевидци и близки на починалата същите са непротиворечиви и последователни за споделеното от починалата пред тях преди случилото се на 17.04.2016г.Същата е била изморена,  казала на подсъдимият ,че я болят краката, при което той й казал, да сяда върху кожуха на фрезата и следи торенето.Това, тя споделила със свидетеля Й.П., който имал опит и е работил при подсъдимия.Последният й казал, че това е много опасно и не следва не само да сяда ,но и да е в близост до тази фреза при движението на трактора.В подкрепа са й показанията свидетелката Г.Ц. дадени на съдебното следствие/л.61/.Видно от тези показания, е че не е имало и добра видимост след трактора, тъй като се е вдигала пепел.Посочва, че причината да ги е кара подсъдимия да ходят зад фрезата е да се гледа дали тора пада равномерно в лехата.Хронологично съдът  прие за достоверни и показанията на свидетеля Й.П., който в деня на произшествието с личиният си автомобил е кара свидетелките С.Д. ***.При това движение той е видял , че жена му-А.С.се вози на фрезата /л.51/.Факта, че е бил с двете свидетелки да ги закара по спешност в Плевен се потвърждава и от техните показания /л.92,93/. Показанията на свидетелката Б.Х., също неочевидец, за това, че не карана от подсъдимия да ходи след фрезата при предходна извършвана от нея от нея работа, не променят убедеността на съда, за взаимоотношенията при почвообработката на 17.04.2016г.,с починалата А.С..Показания на свидетелката Б.Х., съдът счете за криворазбарана съпричастност с подсъдимия Г..Това, че Б.Х., не е вършела такава дейност, не означава , че  А.С.не е била карана да прави това.Както по-горе се посочи показанията на А.П.,Й.П. и Г.Ц. в този смисъл са непротиворечиви .Иначе нелогично е защо и как се е стигнало да нараняването й и в последствие до смъртта.Показанията на свидетелите медици и полицейските служители, за споделеното пред тях приживе от А.С.няма основание , да се считат за недостоверни.Заявеното от А.С.приживе, че никой не ѝ е бил виновен,  в конкретният случай не оневинява подсъдимия.

От обективна страна, в рамките на възможностите си, подсъдимия е направил всичко зависещо от него след инцидента, за оказване помощ на пострадалата А.С.-започнал да вика и търси помощ и от свидетелките Б.Х. и Г.Ц..Звънял им и по телефона.Тъй като нямало време за чакане, освободил краката на пострадалата и с ползван от него микробус я превозил до Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Плевен.

 Защитната теза, че А.С.сама е извършила действия за да се стигне до смъртта , в следствие на преумора от предходни дни и друга работа, съдът също счита за несъстоятелна.Единственият извод при конкретната ситуация, е че същата е накарана да ходи след фрезата и следи за равномерното торене, като при преумора подсъдимия предложил да сяда на кожуха на фрезата.Безспорно и не се оспорва механизма на причинените увреждания.Ако се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия, то възниква въпроса какво прави А.С.въобще в блока-нивата, в близост до фрезовъчната машина.Видно от протокола за оглед на произшествието е, че трактора  е бил на 125 метра, западно от пътя в обработваемата нива.Тук следва да се отбележи и защитната теза ,че не е имало технически проблем в техниката, който да е довел до злополуката.  От техническа гледна точка  обаче, за недопускане на трудовата злополука, при която е пострадала А.С.,  подсъдимия Г. е трябвало да инсталира допълнително устройство, което да му дава възможност да има видимост върху работата на фрезата.Той и починалата А.С.са били сами на обработваемата нива.Негово е било задължението да предприеме всички мерки и да има постоянно наблюдение върху работните механизми, като прикачен инвентар на трактора.Трактора видно от заключението на комплексната експертиза/л.89 от ДП/ е имал лош външен вид, корозирала рама и кабина.Липсвали са фарове, мигачи , калобраните на предните колела.Трактора е без резервоар, заменен с 20 литрова туба с маркуч.Същият не е имал удостоверение за техническите изисквания за безопасност съобразно чл.276 ал.3 от КТ и чл.6 т.2 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни  условия на труд в предприятията и дейностите в отрасъл „Земеделие“.Посрадалата е била обща работничка без специална квалификация.

 Непротиворечиви и достоверни са показанията на полицейските служители-свидетелите В.Г. и Ж.Ж.-дадени на съдебното следствие и приобщените от ДП на л.30,32, относно казаното  от подсъдимия, така и от пострадалата А.С., по механизма на причиняване на уврежданията. А.С.казала, че се е возила отзад на трактора, нейният шеф управлявал трактора,тя наблюдавала за правилното торене на почвата.Прилошало и, притъмнялло и е пред очите, паднала и прикачният инвентар- фрезата, я захванала и преминала през краката й.Това се потвърждава и от показанията на полицейският служител С.И. на л.91 на съдебното следствие.Тези показания  са непротиворечиви и в подкрепа на приетият с обвинението механизъм на произшествието и последвалите увреждания, довели и до смъртта на А.С..

 Извършваната от подсъдимия дейност е правно регламентирана и източник на повишена опасност.В унисон със специалните разпоредби е и заключението на вещите лица е, че не е следвало въобще два има присъствие в близост на хора.т.е при такъв вид дейност не се допуска да има физическо лице, извършващо в близост и някакъв ръчен труд. От обективна страна е извършил действия предстваляващи източник на повишена опасност, работейки с трактора и прикачният в случай инвентар за торене и фрезоване без да има за това право и в нарушение на нормативната уредба за такава дейност.Това е правил многократно и преди произшествието.Същият е бил неправоспособен,трактора и прикачната техника към 17.04.2017г. не са били преминали технически преглед.

 От субективна страна: Съдът счете, че деянието е извършено във форма на вината престъпна самонадеяност, по смисъла на чл.11 ал.3 от НК.Имал е  практически умения и знания  и  многократно е работил с трактора и различна прикачна към него техника.Подсъдимият е имал представи и е съзнавал , че това е опасна  за здравето и живота дейност и би могло да се достигне и до фатален край.Същевременно подценявайки обстоятелствата, тъй като многократно след закупуването на трактора-2006г., е извършвал такава дейност, без да има право да  я упражнява , е бил убеден , ча знанията и опита му ще са достатъчни  да предотвратят фаталния резултат-смъртта на А.С..Този извод е въз основа както на обясненията на подсъдимия в частта за работата му и техническите му умения свързани с колесният трактор и прикачната техника, така и въз основа и на показанията на свидетелките Г.Ц. и Б.Х., които твърдят , че само той е работил с трактора.Този извод е въз основа и на свидетелските показания, за казаното от пострадалата А.С.приживе, по механизма на произшествието, в болницата в Плевен, а именно, че е била отзад върху фрезата, по време на работа на трактора и прикачният инвентар-фрезата.

Съдът не възприе възражението на защитата, че тъй като липсвало конкретно посочване на какво се дължи поведението на подсъдимия- от „незнание“ или „немарливо изпълнение“ на правно регламентирана дейност, то е от една страна е налице допуснато съществено процесуално нарушение да узнае в какво е обвинен и  от друга страна и несъставомерност на престъплението по чл.123 от НК.Връзката с ал.1 е дотолкова за да се посочи ,че се касае за правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.В конкретният случай подсъдимият е бил наясно с всички обстоятелства относно тази дейност, че е източник на повишена опасност.От приложените по делото писмени доказателства за правоспособност и технически преглед на техниката-трактора и фрезата, безспорен е извода, че е  разбирал, че нямайки правоспособност, няма и право да работи с такава техника, нерегистрирана и да извършва такава дейност.Отговорността по ал.2 на чл.123 от НК е  във връзка с неправоспособността на подсъдимият.Въпреки тази си  неправоспособност , той е извършвал правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност без да има право да я извършва-да кара трактора и съответните дейности свързани с категорията на МПС.Както по-горе се посочи регистрацията и оценката за техническо състояния е извършена чак през месец август 2016 г.По-късно придобил и правоспособност. Това не се и оспорва от подсъдимия и защитата.От обясненията на подсъдимия става ясно, че е знаел и регламента за да работят такива хора на нивата му.Около десет години преди това А.С.е била изпратена от трудовата борса.Същият мното добре е съзнавал, че следва да има регламентирани трудови отношения с тези работещи, както и дори формално документи, че са инструктирани за безопасност по време на работа.

Съдът, след обсъждане и анализ на обясненията подсъдимия и доводите на защитника му, поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, ги намира за основателни само в частта за вмененото нарушение по чл.64 т.1 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед №РД-09-148/19.02.2002 година на Министър на земеделието и храните, публикувани в ДВ бр.23/2002 година- „При стартиране (пускане в движение) на трактора е необходимо: Да се огледа основно трактора и агрегатираната към него техника. Да не се допуска присъствието на хора под, на или близо до тях. Да се даде сигнал на другите работници и хората наоколо, които да разберат, че техниката се стартира. Да не стартират техниката, докато всички хора около трактора и агрегатираната техника не са на безопасно разстояние“.Това нарушение е неотносимо към бланкетната разпоредба на чл.123 от НК при конкретното обвинение.То касае безопасност за работещите при първоначално въвеждане на техниката в експлоатация.В конкретният случай, с трактора и прикачният инвентар, вече е започнала работа.Управляваният от подсъдимият трактор и прикачен инвентар са били в същинско работно положение, при почвообработването-торене и фрезоване.Техниката е била в движение, в работен ход.

Всички други възражения, срещу множеството вменени нарушения по специалните разпоредби попълващи състава на престъплението за което е обвинен подсъдимият, съдът счете за неоснователни. Вменените нарушения специалните разпоредби в тяхната цялост и съвкупност, са довели до най-тежкият резултата-смъртта на А.С..Те са в пряка причина връзка.Не следва да се изваждат поотделно извън контекста им като правила за безопасна работа и задължение на всеки работодател и работещ с такава техника.Не случайно те са и многобройни, целящи недопускане увреждането на здравето и живота на трудещите се.Това, че нямаш правоспособност съобразно закона, означава, че нямаш обективна и компетентна оценка на уменията си.Това, че техниката не е преминала технически преглед на практика означава, че няма оценка от компетентен орган за нейната надежност.От тук тръгват и всички останали нарушения.Подсъдимият не е следвало въобще да работи с такава техника и да извършва съответно такава дейност.Това, че е познавал добре техниката и начина на работа на прикачната си техника, не му дава основание при липса на правоспособност да извършва такава дейност.Подробните му обяснения в тази им част, са доказателства за да се направи извода за субективната страна на деянието, а именно непредпазливост във формата на престъпна самонадеяност.Като цяло,  защитната теза,  че се касае  за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, съдът счете за неоснователна.Да се черпят аргументи за това, от показанията на свидетеля Й.П., че А.С.е била наясно с опасностите ,след като и е обяснено, е най-малкото некоректно.Подсъдимият е бил настоятелен да отиде тя на работа същият ден.Тя е отишла сама, но след настояването на подсъдимия.Била е уморена.Този факт се установява и чрез обясненията на подсъдимия дадени в с.з. на 08.06.2017г.Той е видял, че не е разположена.Тя споделила, че не е спала.При това положение, независимо от желанието й, не е следвало подсъдимият Г. да я допуска въобще да работи.Твърдението на защитата, че инструктажите са хипотетични и това едва ли не е хрумване на самият работник, не се споделят от съда.Инструктажа е задължителен и необходим и не може да се прави предположение дали ще е ефективен.Същественото е, че подсъдимият е съзнавал опасностите на самата техника и дейност, която нямал  право да върши.Виждайки и възприемайки неразположението на Анк С., то не е следвало да я допуска да работи.Това, че приживе А.С., в тежкото състояние в което е била след инцидента, е казвала, че никой не и е виновен, не оневинява подсъдимия.Явно разчитайки на своите способности, знания и дългогодишен практически опит подсъдимият е счел , че може да предотврати настъпване на престъпния резултата, в случая най-тежкият по отношение на А.С..Твърденията, че вменените нарушенията на специалните разпоредби не са в причинна връзка с настъпилият резултат, при условие , че подсъдимияте нямал право да извършва такава дейност, са несъстоятелни и неоснователни.До този резултата се е стигнало в следствие на неговите действия, в нарушение на нормативната уредба за такъв вид правно регламентирана дейност, предствавляваща източник на повишена опасност, която той нямал право да упражнява. Конкретно не е  имало монтирано допълнително устройство, което да осигурява възможност на подсъдимия Г. да има видимост към прикачената фреза.Между него и А.С.не е имало и  установена сигнализация и визуален контакт.

Причини за извършеното от подсъдимия престъпление са незачитане разпоредбите  даващи право да се извършва такава дейност, неглижиране на опасностите за здравето и живота на работещите , както и самонадеяност при осъществяване на правно регламентираната дейност, която той съобразно квалификацията си, нямал право да упражнява.

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства-чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.

При тези смекчаващи вината обстоятества съдът, счете че следва да му се наложи наказание под средния размер, поради което и на основание чл.123, ал.4, предл.1, вр.ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, осъди подсъдимия И.В.Г. на една година лишаване от свобода.Така определеното  наказание, съдът счете за достатъчно по вид и размер, за постигане целите му посочени в чл.36 от НК.

Съдът, като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, това, че подсъдимия не осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, намери,че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да го изтърпи ефективно, поради което и на основание чл.66 ал.1 отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият  е предаден на съд  затова, че  е извършил престъплението и в нарушение на чл. чл.64 т.1 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед №РД-09-148/19.02.2002 година на Министър на земеделието и храните, публикувани в ДВ бр.23/2002 година- „При стартиране (пускане в движение) на трактора е необходимо: Да се огледа основно трактора и агрегатираната към него техника. Да не се допуска присъствието на хора под, на или близо до тях. Да се даде сигнал на другите работници и хората наоколо, които да разберат, че техниката се стартира. Да не стартират техниката, докато всички хора около трактора и агрегатираната техника не са на безопасно разстояние“.Съдът прие по изложените по-горе съображения, че това нарушение е неотносимо към бланкетната разпоредба на чл.123  от НК при конкретното обвинение, тъй като касае безопасност за работещите при първоначално въвеждане на техниката в експлоатация, поради което и на   чл.304 от НПК, призна подсъдимия И.  Г., за невинен да е извършил престъплението в нарушение и на чл.64 т.1 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед №РД-09-148/19.02.2002 година на Министър на земеделието и храните, публикувани в ДВ бр.23/2002 г. и  го оправда в тази част на обвинението.

На  основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия И.В.Г. да заплати по сметка на ОП-гр.Плевен, направените деловодни разноски в размер на 1013.94 лева. 

На  основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия И.В.Г. да заплати по сметка на ОС-гр.Плевен, направените деловодни разноски в размер на 302.00 лева. 

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                                        

                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

.