№ 71
гр. Русе , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена А. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200182 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Т. П., от гр. Русе, до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 20-1085-004072/07.01.2021г. на
Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на
П. били наложени наказания “Глоба” в размер на 1200.00 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
1
от фактическа страна следното:
На 18.02.2018 г., около 18.22 ч. лек автомобил “Тойота Корола Версо” с
рег.№ Р 8762 ВТ, собственост на К. Т. П., бил управляван по бул.”България” в
гр.Русе, в посока ГКПП „Дунав мост“, непосредствено до бензиностанция
„Лукойл“ със скорост 158 км/ч. По този път липсвал изричен пътен знак,
ограничаващ скоростта, поради което в сила били ограниченията въведени с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно до 50 км./ч. в населено място, за категорията на
съответното МПС. На посоченото място функционирала дигитална
стационарна радарна установка Sitraffic ERS 400. Скоростта на движение на
автомобила била отчетена от системата, като за констатираното нарушение
бил изведен фотокадър, на който бил заснет регистрационния номер и
моторното превозно средство, с което било извършено превишението на
скоростта.
След обработката на фотокадъра, с резолюция на Началника на Сектор
ПП-Русе от 03.01.2019 г. проверката по случай била възложена на свид. И.И. –
мл.автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. Той установил, че собственик на
л.а.“Тойота Корола Версо” с рег.№ Р 8762 ВТ е К. Т. П.. Извършил проверка и
констатирал, че местоживеенето на жалб.П., по постоянен и настоящ адрес е в
къща в гр.Русе, ул.“Гурко“ №5. Многократно посетил адреса, но не открил
нито жалб.К.П. нито други лица, пребиваващи в жилището. При последното
си посещение, свид.И. поставил на входната врата на къщата покана по чл.40,
ал.2 от ЗАНН, в която било описано нарушението и било указано на жалб.П.,
че следва да се яви в Сектор ПП-Русе, в месечен срок от получаването. От
проведен телефонен разговор с дъщерята на К.П., се установило, че
последната живее и работи в Гърция.
Предвид така установеното, с резолюция на Началника на Сектор ПП-
Русе било възложено на свид. И.И. да състави акт против К.П. за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. И. съставил акта на 18.02.2019г. На същата
дата, с резолюция на Началника на Сектор ПП-Русе било постановено
спирането на административнонаказателното производство на осн. чл.43, ал.6
от ЗАНН.
На 11.12.2020г. жалб.К.П. доброволно се явила в Сектор ПП-Русе, при
което актът и бил предявен и връчен лично.
2
На 07.01.2021г. въз основа на акта за установяване на
административното нарушение, Началника на Сектор “Пътна полиция” към
ОД на МВР гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за
допуснатото нарушение и на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалб.П. били
наложени наказания “Глоба” в размер на 1200.00лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
От доказателствата по делото се установява, че при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелна предпоставка за отмяна на
НП само на това основание.
Съобразно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Както бе посочено и по-горе, на 18.02.2019г. свид.И.И.,
законосъобразно и при наличие на предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН,
съставил против К.П., в нейно отсъствие, АУАН №20-1085-004072 за
извършено нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП. При тази хипотеза обаче,
актосъставителя е следвало да приложи нормата на чл.43, ал.4, изр.1 от
ЗАНН, съобразно която, когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя /какъвто е и настоящият случай/, той се изпраща на
съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация
по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Т.е. в
конкретният случай, след съставянето на акта е следвало да бъдат предприети
действия за неговото предявяване и подписване от нарушителя по някой от
предвидените в цитираната норма способи. Доказателства за предприети
такива действия от страна на актосъставителя или АНО, в настоящият случай
отсъстват. Без това да е направено и съответно при липса на материалните и
3
процесуални предпоставки за това, с резолюция от датата на съставяне на
акта, Началника на Сектор ПП-Русе постановил спирането на
административнонаказателното производство на осн. чл.43, ал.6 от ЗАНН.
Според тази разпоредба обаче, производството се спира, когато нарушителят
след щателно издирване не може да бъде намерен. Следователно,
необходимо е било провеждане на щателно издирване на нарушителя, което с
оглед систематично място на цитираната правна норма и
взаимообвързаността с предходно посочените разпоредби е следвало да
бъде отпочнато след съставянето на АУАН и след установяването
невъзможността за връчване по чл.43, ал.4, изр.1 от ЗАНН /поради
неоткриване на нарушителя/. По делото не са представени никакви
доказателства за провеждане на "щателно издирване", още повече, че
производството е спряно на същата дата, на която е съставен акта, поради
което обективно не би могло да е изпълнена визираната предпоставка.
Очевидно, в конкретния случай административните органи са смесили
процедурите по издирването на нарушителя /след установяване на
самоличността му/ за съставяне на АУАН в негово присъствие /каквото е
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН/, със щателното му дирене, което се
провежда с цел предявяване, подписване и връчване на вече съставения
АУАН /съобразно правилата на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН/.
Анализът на обсъдени правни норми налага извода, че действията в
производството по съставяне и връчване на АУАН е следвало да бъдат
осъществени в следната последователност: първо, след установяване
самоличността на нарушителя и когато същият не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, същият се съставя в негово отсъствие/
чл.40, ал.2 от ЗАНН/; второ, така съставеният акт се изпраща на съответната
служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето
на нарушителя за предявяване и подписване /чл.43, ал.4, изр.1 от ЗАНН/;
трето, ако нарушителят не бъде открит за връчване на акта по предходните
начини, се предприема неговото щателно издирване и четвърто, ако и след
такова издирване нарушителя не е открит, административнонаказателното
производство се спира / чл.43, ал.6 от ЗАНН/.
Както вече бе посочено, по делото не се представиха и не бяха събрани
доказателства за извършването на нормативнопредвидените действия след
4
съставяне на процесния акт, поради което прилагането на разпоредбата на
чл.43, ал.6 от ЗАНН е станало при липсата на законовите предпоставки за
това, а от там постановеното спиране на административнонаказателното
производство е незаконосъобразно и не е породило предвидените правни
последици.
При това положение обжалваното наказателно постановление се явява
издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Предвид установената дата на издаване на АУАН –
18.02.2019г., посоченият срок за издаване на процесното наказателно
постановление е изтекъл на 18.08.2019г., а последното е било издадено на
07.01.2021г. т.е. около една година и половина след изтичането на срока
визиран в чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Шестмесечният срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, е абсолютен давностен срок,
който изключва наказването, поради което и административнонаказателното
производство следва да се прекрати. Режимът на давността при
административнонаказателните производства е съобразен с целите и
характера на административнонаказателната отговорност, а именно -
изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на
производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на
наказанието.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че в конкретния случай
административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила - такова по чл.34, ал.3 ЗАНН, което представлява
самостоятелно основание за отмяната на обжалваното постановление.
Предвид това, Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното
наказателно постановление незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-004072/07.01.2021г.
на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Русе, с което за
5
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на
К. Т. П., от гр.Русе, ЕГН-**********, били наложени наказания “Глоба” в
размер на 1200.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6