МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 5482 по описа на РАЙОНЕН СЪД ЗА 2019 ГОДИНА, VI СЪСТАВ.
На 29.11.2019 година във ВРС е
постъпило предложение от прокурор при ВРП № 122 за освобождаване на наказателна
отговорност и налагане на адм. наказание по реда на
чл. 78а от НК по отношение на С.А.Д. с оглед извършено от него престъпление от
общ характер наказуемо по чл. 191, ал.1 от НК за това, че в периода месец
август 2018год. до 25.03.2019год., в гр.Варна, без да е сключил граждански
брак, заживял съпружески с лице от женски пол Е.И.С., ненавършила 16-годишна
възраст.
ВРП, редовно уведомена за дата
на съдебното заседание не изпраща представител.
Защитникът на обвиняемия във
фазата по същество пледира за оправдателно решение като излага доводи за
субективна несъставомерност на престъплението вменено във вина на подзащитния
му.
В обясненията си пред съда обв. Д. потвърждава, че е живял на семейни начала с Е.С.,
че знаел че същата е малка, но я обичал. Заявява, че не знаел на колко години
била Е..
В дадената му последна дума
заявява, че не иска да бъде осъден.
От фактическа страна съдът
приема за установено следното:
Обв.Д. е с
ромски етнически произход. Същият бил роден на ***г***.
Е.И.С. е родена на ***год..
Същата навършила 16 години на 26.03.2018год.
През месец юли 2018год. обв. Д. живеел на квартира в кв.“Максуда“
в гр.Варна. Точно там той срещнал Е.С., харесал я и решил да я вземе за жена. С.
била съгласна.
През месец август 2018год. обв. Д. отишъл в дома на С. да иска ръката й от родителите
й – свидетелите А. И. и И. А.. Въпреки, че дъщеря им била малка, нямала
навършени 16 години за което обвиняемият бил уведомен, И. и А. нямали против Е.
да заживее на семейни начала с обв. Д.. И. и А.
почерпили в махалата със сладка ракия и така на правили сватба по техните
обичаи. Обв. Д. и Е.С. заживели на адреса на родителите
на С. ***.
На 21.08.2018год. дома на Д. и С.
бил посетен от св. Ф. – социален работник към център за обществена подкрепа
„Усмивка“ последната посетила жилището по работа във връзка с издадена заповед
от Отдел „Закрила на детето“ за предоставяне на социална услуга на Е.С..
При посещението си на място в
дома на С. св. Ф. заварила там обв. Д., който заявил
,че е зет в семейството и живее на семейни начала с Е.С..
Св. Ф. поканила на следващия ден
майката на Е. и обв. Д. в Центъра за обществена
подкрепа и те се явили. В разговор с двамата Ф. установила ,че обвиняемият
действително живее на семейни начала с Е.С. и родителите на последната
подкрепят това. Св. Ф. уведомила обвиняемия, че Е. е на 15 години и
съжителството му с нея е подсъдно, ще носи наказателна отговорност.
След тази среща обв. Д. и Е.С. продължили да живеят на семейни начала,
което продължава и до настоящия момент.
В хода на съдебното следствие Е.С.
се възползва от правото си по чл. 119 от НПК.
Видно от заключението на
назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психиатрична експертиза обв. С.Д. не страда
от психично заболяване или друго такова. Същият е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както към
инкриминирания период, така и към момента на извършване на изследването. Нивото
на интелектуално развитие на С.Д. е в рамките граничен вариант. Същият е в
състояние да възприема и оценява правилно заобикалящата го среда.
В показанията си пред съда обв. Д. не отрича, че е живеел на семейни начала с Е.С.,
както и това ,че същата е малка. Твърди обаче, че не знаел че тя няма навършени
шестнадесет години.
Съдът не кредитира обясненията
на обвиняемия в частта в която сочи, че не е знаел, че Е. няма навършени 16
години и приема същите за защитна теза, тъй като обясненията му се опровергават
от показанията на св. Ана И., както и от тези на св. Ф., кредитирани изцяло от
съда.
От показанията на св. И. се
установява, че когато обвиняемият е дошъл да иска дъщеря й за жена на него му
било казано, че тя е на 15 години. В показанията си пред съда св. Ф. също
потвърждава, че когато обв. Д. отишъл в ЦОП тя лично
е коментирала с него възрастта на Е. и му била казала възрастта на последната -
15 години, както и че съжителството им е престъпление.
Действително в показанията си
пред съда св. И. заявява, че не знае рождените дати на всичките си осем деца
Знае само кога са родени две от децата й. Посочената свидетелка обаче дава
съвсем разумно обяснение от къде знае на колко години е Е. и кога е родена –
март месец 2003год. Сочи, че това е последното й дете.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелките А. И. и Р.Ф., тъй като липсват каквито и да било
данни тези свидетелки да са мотивирани да дават показания в ущърб на
подсъдимия.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на отчасти обясненията на обвиняемия,
показанията на свидетелите А. И., И.А. и П. (както
тези от досъдебното производство така и тези дадени непосредствено пред съда),
показанията на св. Ф., както и тези на вещите лица д-р К.К.
и Р.Г., заключение по комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, справка за съдимост, извънреден доклад относно Установен висок по
степен риск от сексуална злоупотреба спрямо непълнолетната Е.С., протокол от
22.08.2018год. от среща осъществена в ЦОП, социални доклади и останалите
събрани по делото писмени доказателства, като така посочените доказателства са
не противоречиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не
налагат различни изводи.
Съобразно така установената
фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното :
Обвиняемият С.А.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер
наказуемо по чл.191, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец август 2018год. до
25.03.2019год., в гр.Варна, без да е сключил граждански брак, заживял
съпружески с лице от женски пол – Е.И.С., ненавършила 16-годишна възраст.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК се осъществява в установяване на
фактическо съжителство между субекта на престъплението и момичето, което не е
навършило 16-годишна възраст. По своята същност това съжителство наподобява
отношенията между мъж и жена, ккоито възникват при
сключване на граждански брак. Втората особеност от обективна страна е, че
заживяването на семейни начала с с лице от женски
пол, което не е навършило 16-годишна възраст, се осъществява със съдействащото
поведение на пострадалата. Теорията и практиката приемат, че лицето от женски
пол участва съвсем доброволно при установяване на тези отношения, произтичащи
от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно. Друга
особеност от обективна страна на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е, че
това престъпление се явява продължено, тъй като с него се създава едно трайно
продължително престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване
или докато пострадалата навърши 16-години, когато може да сключи граждански
брак при условията на чл. 6, ал. 2 от СК. За извършване на престъплението е
достатъчно да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата фактически
отношения-заживяване на съпружески начала.
От събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че с деянието обвиняемият е
осъществил всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по
чл. 191, ал. 1 от НК. Установява се, че обвиняемият е заживял на съпружески
начала с петнадесет годишната Е.С., която навършила шестнадесет години на
26.03.2019год. като от събраните гласни доказателства (обясненията на
обвиняемия, показанията на св. Ана И., А. и Ф.) и писмени (извънреден доклад,
протокол от 22.08.2018год. от среща в ЦОП) се установява по несъмнен начин, че
през периода от месец август 2018год. до навършване на 16-годишна възраст от
страна на Е. Атанасова обвиняемият е живеел на съпружески начала с нея,
първоначално в дома на родителите на Атанасова в гр.Варна, а след това и на
друго място (на квартира пак в гр.Варна).
От събраните по делото
доказателства се установява и субективното отношение на дееца към
общественоопасния характер на извършеното от него деяние и към обществено
опасните последици. Обвиняемият е знаел фактическите обстоятелства от състава
на престъплението, а именно че пострадалата не е навършила шестнадесет години
по време, когато е заживял с нея. Този извод съдът обосновава след анализ на
събрания доказателствен материал. Свидетелските показания са непротиворечиви в
тази част. В показанията си пред съда св. Ана И. сочи, че когато обвиняемият
дошъл да иска дъщеря й на същия било съобщено, че тя е на 15 години. В същата
насока са и показанията на св. Ф. – социален работник в ЦОП „Усмивка“.
Последната посещавала дома на Е.С. във връзка с издадена заповед от Отдел за
закрила на детето и провела среща с обвиняемия и родителите на С. именно с
оглед това съвместно съжителство при която също уведомила Д. за възрастта на С..
С поведението си по установяване на съвместното съжителство с Е.С. обвиняемият
съзнателно е осъществил деянието, като то е било негова непосредствена цел.
Налице е пряк умисъл като обвиняемият е съзнавал, общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Съзнавал е, че Е. Атанасова няма навършени 16години към месец август 2018год.
когато е заживял с нея на семейни начала, но въпреки това пряко е целял и е
искал именно това.
Що се касае до становището на
защитата за липса на безспорни доказателства досежно това, че обвиняемият е
знаел възрастта на Е. Атанасова то не се споделя от съда първо защото
последният факт се установява по безспорен и категоричен начин от показанията
на свидетелките Ана И. и Ф., които сочат, че на Д. е била съобщена възрастта на
Е. Атанасова. Нещо повече в показанията си пред съда св. Ф. сочи, че му е
казала, че тяхното съжителство е престъпно. Вярно е че пред съда Ф. сочи, че не
била много убедена дали Д. разбрал за какво става въпрос. Това обаче е нейно
лично възприятие от поведението на обвиняемия от една страна, а от друга видно
от заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза въпреки нивото на интелектуално
развитие на обвиняемият (в граничен вариант) същият е в състояние правилно да
възприема и оценява заобикалящата го среда. В показанията си пред съда в.л. Р. Г.
е категорична ,че обвиняемият може правилно да прецени, че става въпрос за дете
и ако някой му каже че дадено лице е на 15 години той разбира това.
В случая е неприложим чл. 9, ал.
2 НК. Престъплението се характеризира с типичната за този вид висока степен на
обществена опасност. При установяване на съпружеското съжителство между
пострадалата и обвиняемия, Е.С. е била на 15години и половина и е социално
незряла за вземане на важни и отговорни решения за създаване на семейство и
отглеждане на деца. Същевременно обвиняемия е с повече от двадесет години
по-възрастен от нея и предвид възрастта и неопитността й за него е било лесно
да я манипулира, за да вземе такова решение. Обстоятелството, че ранното
съжителство се приема за нормално сред общността, към която двамата
принадлежат, не заличава обществената опасност на престъплението, след като
деянието е криминализирано, а едно такова тълкуване
би създало неравенство в обществото спрямо останалите негови членове,
принадлежащи към други етнически групи, каквато не е целта на закона и е
недопустимо съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Като смекчаващи наказателната
отговорност на обв. Д. обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обвиняемия, ниското му интелектуално ниво, както и
факта, че е от ромска етническа принадлежност, при която ранното съжителство се
приема за нормално сред общността.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
За да определи наказанието на
обвиняемия съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние
и тази на дееца, както и данните за личността на същия и счете, че в настоящия
случай са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия, тъй като
същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, а за извършеното от него престъпление в специалната част на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както
и обществено порицание.
Като отчете наличието само на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства от една страна и от друга
съобразявайки имотно състояние на обвиняемия (безработен), съдът прецени, че в
случаят целите на адм. наказание ще бъдат постигнати
като на същия бъде наложено адм.наказание глоба в
размер на минималния предвиден в закона, а именно в размер на 1000лв.
Съдът счете, че така наложеното
на обвиняемия наказание е съответно на извършеното от подсъдимия престъпление и
в пълнота ще постигне целите на адм. наказания
предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Като отчете, че в хода на съдебното
производство са били направени разноски за комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза в размер на 330лв., на основание чл. 189, ал.3 от НПК
осъди обвиняемия да заплати посочената сума в полза на държавата по сметка на
Районен съд Варна.
Като съобрази, че видно от
приложеното към делото решение на НБПП № ВН-4423-22610/2019 от 11.12.2019год.,
на основание чл.16, т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ е взето
решение на назначения на обвиняемия в хода на досъдебното производство служебен
защитник да се изплати възнаграждение в размер на 150лв. за осъществена защита
в досъдебната фаза на наказателното производство по д.п. № 1580/2018год. по
описа на ІІІ РУ ОД МВР Варна съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди
обвиняемия да заплати посочената сума на Национално бюро за правна помощ.
Водим от горното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: