№ 19
гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Петър Митев
Марин Цв. Атанасов
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100601005 по описа за 2021 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК образувано по
жалба на К. Г. П., чрез адв.А. от ВАК срещу постановена на 26.08.2021г. присъда № 260144
по НОХД № 4501/2020г., на 29 наказателен състав на ВРС, с която подс. К. Г. П. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК затова, че за
периода от м.11.2016г. , до м.07.2020г., включително, в гр.Варна, след като е бил осъден с
Решение по гр.дело № 20145440101071/2014г., на РС - Смолян, влязло в законна сила на
16.12.2014г., и по гр.дело № 6861/2016г., по описа на РС – Варна, влязло в сила на
11.03.2017г., да издържа свой низходящ – дъщеря си К. К. П.а, родена на 05.08.2010г., чрез
нейната майка и законен представител Д. Н. М., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски: 5 месечни вноски по 85 лева всяка и 40 месечни
вноски по 200 лева, възлизащи общо на сумата от 8 425 лева, за което му е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение
е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като и тези за
предоставената му правна помощ в полза на Националното бюро за правна помощ.
В жалбата и допълнението към нея по същество се твърди за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Счита се, че е постановен в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се оплакване за липса на анализ на
1
доказателствата, респективно и липса на мотиви. Твърди се за обективна невъзможност,
обективни пречки от непреодолим характер за плащане на издръжката.
Моли се за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура пледира за
потвърждаване на присъдата на ВРС, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият и защитника му, редовно призовани, не се явяват.
Съдът, преценка доводите на прокурора и събраните по делото доказателства, както и
при извършената на основание чл.313 и чл.314 от НПК цялостна служебна проверка, намери
за установено следното:
Производството е протекло в условията на чл.371, т. 2 от НПК и подсъдимият е
признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, а именно:
Свидетелката М. и подс. П. били съпрузи и имали дъщеря К. К. П.а, родена на
05.08.2010г. Бракът им бил прекратен с решение на РС-Смолян по гр. дело №
20145440101071, влязло в сила на 16.12.2014г. и упражняването на родителските права било
възложено на майката.
Подсъдимият П. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 85
лв., считано от 16.12.2014г., чрез неговата майка и законен представител Д. Н. М..
Със съдебно решение по гражданско дело № 6861/2016г. на РС-Варна, влязло в сила
на 11.03.2017г., бил изменен размерът на дължимата издръжка - от 85 на 200 лв., с падеж
десето число на месеца за който се дължи. Издръжката следвало да бъде изплащана на
адреса на св.М. в гр.Варна, където тя живеела с детето през целия инкриминиран период.
От м.11.2016г. подс.П. съзнателно и без никаква основателна причина спрял да
заплаща дължимите суми за издръжката на дъщеря си.
За известен период от време той живял и работил в Р Чехия, след това се върнал в Р
България. От м.11.2016г. до м.07.2020г. включително, подс. П. дължал 5 месечни вноски по
85лв. /за периода м.11.2016г - м.03.2017г. включително/ и 40 месечни вноски по 200 лв. /за
периода от м.04.2017г. до м.07.2020г. включително/, общо 8425 лв.
Според настоящия въззивен състав първата инстанция е преценила правилно, че
фактите, изложени в обвинителния акт, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от
НПК се подкрепят от събраните по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия,
показанията на свидетелите и останалите доказателствата събрани на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК.
Жалбата е неоснователна.
Неоснователни са изложените в нея доводи на защитата на подсъдимия за
неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Несподеляемо е оплакването, че присъдата е постановена в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила.
2
Настоящият въззивен състав в рамките на проверката по обосноваността и
законосъобразността на присъдата и мотивите не установи слабости и пороци, при приетата
от съда и призната от подсъдимия фактическа обстановка на извършеното и анализа и на
съпътстващите правни аргументи и изводи. Не констатира нарушения на материалния и
процесуалния закон, респективно и съществени процесуални нарушения.
За разлика от защитата и въззивната съдебна инстанция стича, че приетото по
отношение на извършеното от подсъдимия от обективна и от субективна страна е правилно.
За настоящия състав не остава съмнение за квалификацията на деянието, така и авторството на подсъдимия в
него.
Първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимият за виновен в
извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като същият съзнателно не е
изпълнил задължението си да издържа свои низходящ в размер на повече от две вноски,
след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение.
За да е съзнателно неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка е
необходимо извършителят да е изградил представи за наличието на съответното задължение
и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва
настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния
резултат /изпадането в забава /.
За доказването на субективната страна на деянието е необходимо установяването на
обективната възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим
характер, препятстващи заплащането на издръжка. По делото не съществуват причини от
обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна
подсъдимия.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е
в работоспособна възраст, не е страдал от заболявания, които да му пречат да реализира
трудови доходи. В случая е бил наясно със задължението си да заплаща издръжка, тъй като
гражданският брак със св. Д. Н. М. е бил прекратен с решение на РС-Смолян, от което е
произтекло и задължението за издръжка.
Подсъдимият безспорно е бил наясно, че е осъден със съдебно решение да заплаща
издръжка на дъщеря си в съответния размер и последствие изменен с решение на РС-Варна
и е бил наясно и с актуалния размер на дължимата издръжка. Следователно е имал
представи за наличието на алиментните си задължения.
Твърденията на подсъдимия, че е бил с малки доходи, е без значение за наказателната
му отговорност, тъй като не е имало пречка да предприеме действия по повишаване на
доходите си чрез намиране на допълнителна работа или по друг подходящ начин.
Обстоятелството, че е имал финансови затруднения, не го освобождава от задължението му
да дава издръжка на децата си. Задължението за издръжка e ежемесечно, затова за
неплатената издръжка за времето, за което същата се дължи въз основа на съдебно решение,
подсъдимият носи не само гражданска, но и наказателна отговорност. За да бъде освободен
3
от задължението си за даване на издръжка, за която е осъден, деецът следва да представи
безспорни доказателства, че е давал такава.
Подсъдимият не е предприел действия за намаляване или прекратяване на дължимата
издръжка след като доходите му са били малки, а е напуснал пределите на страната през
посочения инкриминиран период от време. Пребивавал в Чехия, но задължението за
плащане на издръжка на роденото от брака дете Константина П.а е безусловно след като е
постановено с влязло в сила съдебно решение. Ето защо следва да се приеме, че е изпаднал в
забава съзнателно.
Давайки отговор на визираните в чл. 301 от НПК въпроси - има ли извършено деяние
от подсъдимия, извършено ли е то виновно, съставлява ли престъпление, правната му
квалификация и подлежи ли подсъдимия на наказване, ВРС е достигнал до правилни правни
изводи, че същият е осъществил състава на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Подсъдимият П. съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свои
низходящи в размер на повече от две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно
решение и следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд според настоящата инстанция е наложил законосъобразно
наказание, при спазване на императивните норми на закона. Направеното самопризнание
пред първоинстанционния съд е довело до облекчена процедура и е обусловило
приложението на чл. 58а, ал.1 НК. Наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца с изпитателен срок от три години е справедливо и индивидуализирано
съобразно целите, визирани в чл. 36 НК.
Предвид горното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата е правилна,
законосъобразна и обоснована, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
нейното отменяване или изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.
При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения
/допуснати на ДП или в с. з.,/ които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да
налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от
друг състав на съда.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260144 от 26.08.2021г. постановена по НОХД
№ 4501/2020г. на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5