№ 3889
гр. Варна, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Частно гражданско дело
№ 20213100102652 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.255 – чл.257 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. при ВРС №34713/05.10.2021г., с отстранени
нередовности по указания на ВРС с молба от 27.10.2021г. и с входящ при
ВОС №22108/02.11.2021г. (ситуирани по делото на ВРС, а не в отделна
преписка), от Т. ЯНК. ЯНК. и ЮЛ. ЯНК. ЯНК. чрез адв. Д.Р., с искане за
определяне на срок при бавност на ВРС по гр.д. №14215 по описа на ВРС за
2021г., 20-ти с-в, за „незабавно връчване на две определения от 01.10.2021г.
по гр.д. №14215/2021г. на ВРС, на електронна поща“, посочена от
молителите, и отделно на посочен от тях адрес в гр. Варна.
Към молбата е приложено относимото дело на ВРС.
Към молбата е приложено и становище на докладчика по относимото за
случая дело на ВРС, на осн. чл.255, ал.2 ГПК.
За да се произнесе настоящият съдебен състав намира следното:
Молбата е допустима, като подадена от страна по делото на ВРС.
Преписката по молбата е надлежно комплектована при изпращането й,
в т.ч. са дадени и правилни и коректни указания от ВРС по повод
нередовността на молбата при подаването й.
Съгласно чл.257, ал.1 ГПК молбата за определяне на срок се разглежда
от съдия в горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпване на молбата. В
случая посоченият срок е безусловно спазен от компетентния състав на ВОС,
с оглед датата на постъпване на молбата във ВОС.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, защото:
1
На първо място следва да се посочи, че релевантните за настоящото
производство по чл.255 – чл.257 от ГПК оплаквания са тези, отразени в
самата сезираща молба с вх. при ВРС №34713/05.10.2021г. С разпореждане
№18954 от 05.10.2021г. съставът на ВРС е дал само указания за поправяне
формалните нередовности на сезиращата молба (при това правилни).
Недопустимо е без да е предоставяна такава възможност страна в съответно
производство да сочи и въвежда много след подаване на начална инициираща
молба нови оплаквания, които е следвало да въведе още при отпочване на
съответното производство, особено в едностранно и бързо производство,
каквото е това по чл.255 – чл.257 от ГПК. Ето защо и относимите в случая
искания са тези в молба с вх. при ВРС №34713/05.10.2021г.
На второ място: Видно от материалите по делото на ВРС, след като ВРС
се е произнесъл по същество и в срок с определение №5876/01.10.2021г., още
на същия ден на молителите е изпратен по правилата на ГПК препис от това
определение. Следователно ВРС е изпълнил всички свои задължения по
повод подадената молба за обезпечение на бъдещ иск. Дали и кога ще се
осъществи самото връчване е извън правомощията на съда, особено на
докладчика.
На трето място: Горните действия на ВРС са напълно срочни и
коректни, тъй като действително молбата по чл.390 ГПК, освен другите й
нередовности, е и формално нередовна, защото към нея няма приложени
доказателства тя да е подписана със саморъчен подпис или с КЕП от
упълномощения адвокат. Абсолютно никакви данни за това няма към деня на
подаване на молбата и произнасяне по нея от ВРС – 01.10.2021г.
Следователно (освен по същество на молбата) тези нередовности означават и
всъщност ненадлежно процесуално искане, дори и в частта, с която е
поискано „връчване по електронна поща“. Щом една молба не е подписана от
молителя, по правилата на ГПК (което да може да е видно от съдържанието й
или от приложения към нея), то и всяко искане в нея се явявя в противоречие
с императивите на чл.102 ГПК и се счита за „неизвършено“ по см. на чл.101,
ал.3 ГПК, доколкото производството по чл.390 ГПК налагат спешно и
незабавно произнасяне, без възможност за даване на указания по чл.101 ГПК.
На четвърто място: Видно от материалите по делото определението на
ВРС от 01.10.2021г. е връчено лично на пълномощника на молителите на дата
19.10.2021г., към която дата формалните пороци по жалбата за бавност още
не са отстранени. Ето защо и по арг. от чл.256, ал.1 ГПК интересът на
молителите от искането за определяне на срок при бавност се явява отпаднал,
а искането се явява безпредметно, тъй като те са получили по правилата на
ГПК самото определение от 01.10.2021г. по съществото на чл.390 ГПК. Още
повече и при положение, че в самата жалба за бавност се иска едновременно
връчване и по електронна поща, но и лично на адрес (л.272, ред последен).
На пето място: Единственият подлежащ на връчване на молителите акт
е определение №5876/01.10.2021г., поради обжалваемостта му. Разпореждане
от 05.10.2021г. (обективирано на лист 271) има вътрешен за съда характер и
2
не се следва връчването му на молителите. А друго „определение без номер
от дата 01.10.2021г.“, извън това по същество по молбата по чл.390 ГПК, не се
открива в материалите. И изобщо – на страните подлежат на връчване само
изрично предвидените актове, както и такива с указания към тях или
подлежащи на обжалване. Нищо друго не дължи съдът да връчва на страните
по делата.
По всяко от горните съображения, заедно и поотделно, молбата да бъде
определян срок на ВРС при бавност следва категорично да се отхвърли.
Извън мотивите по посочените релевантни оплаквания за пълнота може
да бъде отбелязано следното и по възраженията в молбата от 27.10.2021г., без
те да са пряк предмет на настоящото производство, с оглед гореизложеното:
Първо: При порочна (неподписана по правилата на ГПК) изходна молба
по чл.390 ГПК, няма и валидни искания за електронен достъп, за
потвърждение за получено електронно съобщение и други.
Второ: Изрично и в надлежна форма искане за електронен достъп също
не е налице към молбата по чл.390 ГПК.
Трето: Евентуално задължение за потвърждение за получено
електронно съобщение не е на съдията-докладчик по съответното дело.
Четвърто: Настоящият състав приема, че новите разпоредби на чл.38,
ал.2-6 от ГПК и чл.38а от ГПК не дерогират правилата на чл.38, ал.1 ГПК и
чл.39 и следващите от ГПК относно връчването на съобщения, доколкото
целта на тези правила е облекчаване на действията (колкото на съда, толкова
и на страните) и процесуална икономия и доколкото буквалната редакция на
повечето текстове е „може“, тоест се касае за възможност, която не води до
забрана за валидно върчване чрез другите предвидени способи по ГПК, в това
число лично на молителите и на пълномощника им.
Пето: Единственият подлежащ на връчване в случая акт е определение
№5876/01.10.2021г., поради обжалваемостта му, и то е изпратено, а после е и
връчено лично на пълномощника. На страните по делата подлежат на
връчване само изрично предвидени актове, както и такива с указания към тях
или подлежащи на обжалване. Нищо друго не дължи съдът да връчва.
Всяко от горните съображения, заедно и поотделно, само потвърждават
извода за неоснователност на молбата за бавност.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО молба с входящ при ВРС №34713/05.10.2021г.,
с отстранени нередовности по указания на ВРС с молба от 27.10.2021г. и с
входящ при ВОС №22108/02.11.2021г. (ситуирани по делото на ВРС, а не в
3
отделна преписка), подадена от Т. ЯНК. ЯНК. и ЮЛ. ЯНК. ЯНК. чрез адв.
Д.Р., с искане за определяне на срок при бавност на ВРС по гр.д. №14215 по
описа на ВРС за 2021г., 20-ти с-в, за „незабавно връчване на две определения
от 01.10.2021г. по гр.д. №14215/2021г. на ВРС, на електронна поща“,
посочена от молителите, и отделно на посочен от тях адрес в гр. Варна, на
правно основание чл.255-чл.257 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на заместник-председателя на ГО при ВОС за
преценка за образуване в отделно дело на изпратената частна жалба, а при
преценка за необразуване на друго дело – да се върне на ВРС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4