№ 5627
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110165689 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс
/СК/.
Производството по делото е образувано по молба на Х. П. И., ЕГН
********** и И. П. И., ЕГН ********** срещу С. Г. П., ЕГН ********** и П.
И. П., ЕГН **********, с правно основание чл. 128 от СК за определяне на
мерки за лични отношения между ищците, имащи качеството на баба и дядо
по бащина линия на малолетното дете И. П. П., ЕГН **********, с детето,
както следва: за всяка есенна и междусрочна ваканции, обявени от МОН за
съответната учебна година от приключване на учебните занятия в училище
на последния учебен ден преди съответната ваканция до 19.00 часа на
последния ваканционен ден, с преспИ.е, като взимат детето от учебното
заведение и го връщат по местоживеенето му в дома на майката или в този на
бащата; 10 последователни дни през лятната ваканция през месец август и 10
последователни дни през месец септември до началото на учебната година с
преспИ.е, като бъдат, с оглед избягването на конфликт с ответниците,
конкретно фиксирани от съда със задължението да взимат и връщат детето по
местоживеенето при майката или от и в дома на бащата; за личните празници
на ищците – рожден ден на ищцата 29.08., рожден ден на ищеца 19.12.,
годишнината от сватбата им – 21.06., като взимат детето в 17.00 часа на деня,
1
предхождащ съответния празник до 19.00 часа на деня, следващ съответния
празник, като взимат и връщат детето от неговото местоживеене или от и в
дома на бащата.
Ищците твърдят в исковата молба, че са баба и дядо на детето И.,
родено по време на брака на сина им П. П. и ответницата по делото.
Ответниците живеели в гр. София в семейното им жилище заедно с внука им
И., като почти всяка събота и неделя, както и за почивните и празничните дни
гостували на ищците в гр. Враца или в с. Главаци, където последните
притежават недвижим имот. С Решение № 13478 от 24.11.2022г. по гр.д. №
2022111015489 по описа за 2022г. на СРС, 83 състав бракът на ответниците
бил прекратен по взаимно съгласие, като двамата постигнали споразумение,
по силата на което уредили последиците от развода. Родителските права по
отношение на внука им И. били предоставени на неговата майка, при която
детето живее, а на ответника П. е определен режим на лични отношения. И. е
единствен внук на ищеца, който е кръстен на дядо си. През времето, докато
ответниците живеели заедно и след раждането на детето, ищците помагали
при отглеждането му, като гостували в дома на ответниците, а повечето
почивни и празнични дни прекарвали заедно в къщата им в с. Главаци, чийто
кмет бил ищецът. В дома си в с. Главаци ищците обзавели луксозно
самостоятелна детска стая с всичко необходимо за тяхното внуче.
Ответницата не възпрепятствала контактите на детето с баба му и дядо му по
бащина линия. След като ответниците се разделили, детето започнало все по –
рядко да ги посещава. Майката отказвала да даде детето на ищците през
почивни от училищни занятия или празнични дни, без да излага какви и да е
мотиви за това. Опитите на ищците за контакт с детето били неуспешни, а
майката тълкувала всяко тяхно обаждане като „притеснение“ и „тормоз“.
Блокирала входящите повиквания от номерата, ползвани от ищците както на
нейния телефон, така и на този на внука им. Бащата има определен режим на
лични контакти с детето, но този режим не му позволява да го осъществява на
избрано от него място, различно от дома му, вкл. при родителите си, без
изричното съгласие на ответницата. Молят да бъдат постановени мерки на
лични отношения с внука им И., като предлагат такива. Не претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата.
Потвърждава, че ищците са баба и дядо по бащина линия на детето И..
2
Оспорва като неотносими към предмета на делото твърденията относно това
къде са живели двамата ответници по време на брака си и оспорва като
невярно твърдението, че почти всяка събота и неделя и по празници
ответниците са гостували на ищците в гр. Враца или в с. Главаци. Оспорва
обстоятелството, че ищците са помагали по какъвто и да е начин за
отглеждането на детето, доколкото същите са живели на територията на гр.
Враца, а ответниците и тяхното дете са живели в гр. София. Оспорва
твърдението, че между ищците и детето има изградена силна емоционална
връзка. Оспорва като невярно твърдението, че създава пречки за посещенията
на детето при ищците. Излага твърдения, че всеки път, когато детето е при
баща си в режима на лични контакти, то задължително се води и се вижда с
неговите баба и дядо по бащина линия и същите имат режим на виждане с
техния внук И., равен с този на бащата. Не претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, като счита предявеният иск за допустим и основателен.
Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ответниците са родители на детето И. П. П., ЕГН **********, а ищците
са негови баба и дядо по бащина линия. Ищцата получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 1436.86 лева, а ищецът – 1198.52
лева.
Ищецът е бил Кмет на Кметство Главаци от 09.11.2015г. до 06.11.2019г.
и кметски наместник в с. Главаци от 06.11.2019г. до 12.11.2019г.
С Решение № 13478/24.11.2022г. на СРС, III ГО, 83 състав, влязло в
сила на 24.11.2022г., е прекратен брака между П. И. П. и С. Г. П., като е
утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 СК, според което
родителските права спрямо детето Мария са предоставени за упражняване на
майката, определено е местоживеенето на детето да бъде при неговата майка,
определен е режим на лични отношения на бащата с детето, както и
последният да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лева.
На 17.07.2023г. е извършен преглед на детето И., като му е поставена
основна диагноза Остър синуит, неуточнен, с придружаващо заболяване
Микоза на ноктите. На същата дата е извършен преглед на детето от д-р
3
Филиз Яшар – Мюмюн, с поставена основна диагноза: Контакт с болен и
възможност от заразяване с въшки, акариаза и други инвазии.
На 01.02.2024г. ответникът подал молба до класния ръководител на 2
„а“ клас при 73 СУ „Владислав Граматик“ за това, че детето И. на
02.02.2024г. ще отсъства от учебни занятия по домашни причини.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, по делото е изготвен
социален доклад от ДСП – Враца. Видно от проведеното социално проучване,
по данни на бабата и дядото по бащина линия, преди раздялата си родителите
на детето и И. много често са прекарвали заедно в с. Главаци. Празнували са
семейни и национални празници, рождени дни. През почивните дни и всички
ваканции детето е оставало при тях, както и когато то е било болно са го
оставали при бабата и дядото по бащина линия да се грижат за него. Всяка
година са водили И. на почивка през лятото. Бабата и дядото са много
привързани към първородния си внук. Имат изградена силна емоционална
връзка с детето. В момента се виждат с детето в определения режим на
бащата и то когато бащата има възможност да им заведе детето при тях или те
пътуват до гр. София, за да се видят с него. Майката на детето не позволява
на сем. И.и в други дни от определения на бащата режим да се виждат с И..
Затова желаят да им бъде постановен самостоятелен режим на контакти с
детето, извън определения на бащата. Дядото е пенсионер, с размер на
пенсията 1150 лева. Бабата е пенсионер, работи като счетоводител с месечен
соход 3000 лева. Семейство И.и живеят на адрес: с. Главаци, община
Криводол, ул. „Хан Крум“ 4. Жилището е двуетажна къща, състояща се от
кухня, хол, спалня със санитарен възел на първия етаж и три спални на втория
етаж. Обзаведено е с всичко необходимо за едно домакинство. Поддържа се
много добра хигиена. Семейството разполага с много голям двор, в който има
приспособени части за игра на детето. Футбол на малки врати, голям батут,
през лятото басейн с джакузи. Отглеждат градини със зеленчуци, дръвлчета с
плодове и животни за собствена консумация. Внукът им И. много обича и е
свикнал да се храни с домашно отгледани зеленчуци, плодове и месо. За
детето И. са подсигурени много добри жилищни битови условия, място за
игра и много играчки. Семейство И.и разполагат със собствен апартамент в
гр. Враца.
От показанията на св. Мирослав Димитров Димитров се установява, че
4
ищците живеят в с. Главаци. Когато детето било малко бебе, родителите го
водели всеки уикенд в с. Главаци. Ищците полагали грижи за него, като
бабата приготвяла закуска, сменяла памперси, разхождали се с количката.
Когато детето пораснало, започнали да играят с баба си и дядо си. Дядото
поддържа градина, двор. Показвал на детето животните, които отглежда. Това
продължило до развода на родителите, който бил през ноември 2022г.. До
тогава детето било 90% от уикендите при баба си и дядо си, като те го водили
на почивки на море през лятото, на планина. По това време И. бил
единственото внуче на ищците. По време на пандемията ищците се виждали с
детето веднъж месечно, но след като преминали ограниченията детето
оставало през юли и август при баба си и дядо си. По принцип през летата
детето оставало при баба си и дядо си. Дядо му го купил пони, след което го
сменили с друго пони. След развода ищците можели да виждат детето, само
когато то е при баща си по споразумението. Трябвало да идват в гр. София
или бащата трябвало да ходи заедно с детето в с. Главаци. Не винаги на
бащата било удобно да пътува до с. Главаци. След развода детето споделяло,
че баба му и дядо му му липсват, искало майка му и баща му да са заедно.
Радва се на всеки момент, когато е с баба си и дядо си. Майката иска да се
спазва споразумението. Преди развода на ответниците, страните прекарвали
много ор празниците като Коледа, Великден заедно. Повечето пъти били в с.
Главаци. Събирали се и други деца. Когато ищците водели детето на почивка,
било без родителите. Къщата на ищците в с. Главаци е на два етажа, като на
първия етаж има три помещения, а на втория три спални. Преди детето да
започне първи клас, баба му много се занимавала с него и му показвала как да
пише и да смята. Когато детето било при баба си и дядо си, изглеждало
щастливо, доволно, любознателно. В случаите, когато бабата вършела нещо,
тя прекъсвала работата си и му отговаряла на въпросите. Дядото водел детето
при животните, като му показвал зайчета, пони, което купил за детето. Учел
го да седи на понито. Преди развода детето говорело по телефона с баба си и
дядо си, а след това детето се чувало с ищците, когато е при баща си. До
скоро детето имало телефон и вайбър, като сега няма контакт с него. Преди
развода майката и нейната сестра са посещавали дома на ищците. Майката на
ответницата също прекарвала много Коледи в дома на ищците. Не всеки път,
когато детето е при баща си, се вижда с ищците. Детето за последно било при
баба си и дядо предходната седмица през събота и неделя. Казало им, че с
5
нетърпение чакало следващия момент, когато ще се видят пак. Детето било
заедно с баща си.
Съдът кредитира показанията на св. Димитров като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта относно споделените му обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Ваня И. Илиева, до преди две години
детето на ответниците И. било всяко лято при баба си и дядо. Тогава детето
било 4-5 годишно. Почти всяка вечер ищцата звъняла по телефона на детето,
но телефонът бил изключен. Това било в периода 18.00 – 19.00 часа. Ищците
почти нямат контакт с детето след рзвода. Село Главаци се наМ. на 15 минути
с кола от гр. Враца. Ищците имат апартамент в гр. Враца. Много пъти ищцата
писала имейли и съобщения на ответницата да пусне детето да отиде при тях,
като не е имало отговор. В междусрочната ваканция на децата през 2024г.
дядото изпратил съобщение на майката по вайбър, като тя му отговорила да
не я безпокои, че има проблеми. В съобщението дядото искал от майката
детето да остане на следващия ден, който бил неучебен, при тях. Майката
отговорила, че не може и да върнат детето спрямо определения срок, който е
времето на бащата. Тогава бащата пътувал за Германия и двете деца – И. и Х.,
били оставени при ищците. Х. е сестра на И. и е бебе на една година. Ищците
искат да вземат детето на всеки един празник. Когато Х. навършила една
година, И. не бил на празника на сестра си. Празненството било в гр. Плевен.
Къщата на ищците е с голям двор, игрище, басейн, батути. Има зеленчукова
градина и животни. Преди развода на родителите ответницата казала, че щом
И. е при ищците, тя е спокойна. Бабата учела детето да чете и да пише, да
смята. Измисляла непрекъснато игри. И. много обичал дядо си, навсякъде
били заедно. Дядото бил кмет на с. Главаци. Ответникът не е отказвал достъп
на ищците до детето, но на него му било трудно, защото поел споразумение с
ответницата.
Съдът кредитира показанията на св. Илиева като обективни и
непротиворечиви с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях.
От показанията на св. Младен Веселинов Младенов се установява, че
6
детето живее заедно с майка си и новия й партньор в гр. София, ул. Казбек 18.
Ищците не са идвали до дома да търсят И.. Веднъж дядо му го върнал, като го
пуснал да влезе във входа. Детето много често споделяло, че след престоя
при баща си ходили в с. Главаци при баба му и дядо му. , както и че бабата
идвала на адреса на бащата и заедно прекарвали почивните дни. На Коледа
2023г., Нова година, И.ден 2024г. бабата и дядото прекарали заедно с детето.
И. не споделял много за дядо си, казвал, че от време на време си говорят, а за
баба си споделял, че тя готвела и помагала при отглеждането на бебето на
ответника и че много много нямат време да се интересуват за него. Когато
детето се върне от престой при ищците, домашните не са му написани и
тогава ги пишат заедно с партьора на майката. И. споделял, че пътуването до
с. Главаци не му е много приятно, доколкото съпругата на бащата пушела в
колата. Казвал също, че бабата готвела и той покрай тях. Имало случаи,
когато детето тръгвало за среща с баща ис е разплаквало, тръгвал с
нежелание. Преди ответницата да заживее със свидетеля, имало разговори
между И. и баба му, в които тя го питала от рода „Какво си ял?“, „Какво си
правил?“. И. споделял, че бабата коментирала пред него майка му с негативен
характер. Имало много случаи, в които на бащата било позволено да върне
детето извън постановения режим на лични отношения, например да върне
детето един ден по – късно, защото е на рожден ден, и това му било
позволено. От завеждането на делото отношенията между ответниците се
обтегнали. Ответницата подала жалба веднъж. Бащата трябвало да върне
детето в 7.30 часа в понеделник, но до 09.00 часа го нямало. Ответницата го
търсела по телефона многократно, но той не отговарял. След това от И.
разбрала, че в 11.00 часа са тръгнали от с. Главаци. Това било през пролетта
на 2023г. И. ходи на английски език в понеделник и сряда вечер. Около 15.30
– 16.00 часа го взимат от училище, пишат домашни, след което го водят на
английски език.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Младенов като обективни, логични и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, като не кредитира същите в частта относно
обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Видно от показанията на св. Цветелина Г. Семкова, детето И.
споделяло, че всеки път, когато го взема баща му, той прекарва времето
заедно с баба си и дядо си. И. споделял, че не обича да ходи в с. Главаци при
7
баба си и дядо си, защото никой не му обръща внимание, докато баба му е
заета с природеното дете на баща му и приготовления и обгрижване на двете
деца от първия брак на партньорката на баща му. И. споделял, че му е много
неприятно да е там, защото почти всеки път ставал свидетел на разговори
между баба му и партньорката на баща му по адрес на майка му. Изразите
били от рода: „Тая крава едва ли ще се напъне да роди още веднъж“, „тази
овца“, „крава“. Детето всеки път след среща с тях се връщало разстроено и
депресирано. Това било многократно. Всеки път след среща с бащата и
ищците И. се връщал болен. И. споделял също, че след развода имали дълги
телефонни разговори с ищците, като в един от тях баба му се извинявала, че
не могла да му обърне никакво внимание. Детето споделило, че тогава било
оставено на селския стадион, като на следващия ден имало слънчево изгаряне.
Това се случило през лятото на 2023г. През 2021г. или 2022г. домът на
ищците бил нормална селска къща, с поддържан двор с трева. Тогава нямало
басейни или джакузита. Преди раздялата на родителите те ходили в с.
Главаци. Природеното дете на бащата се родило през март 2023г.
Ответницата родила наскоро. И. още не е виждал братчето си, тъй като бил
при баща си съгласно режима. Майка му още е в болницата и не е изписана.
Детето споделило, че на И.ден през 2024г. баба му дошла в гр. София, а дядо
му останал в с. Главаци. Бабата дошла в квартирата на баща му, за да
празнуват и да гледат природената му сестра.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Семкова като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им
относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът обосновава
следните правни изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК, дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. При преценката относно
определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се изхожда
винаги от интересите на детето. Установяването на правото по чл. 128, ал. 1
СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското
семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при
8
отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените
родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между
родителите на децата, респективно при смърт на единия родител – т. е. да не
бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от
единия само родител. За да се иска конкретно реализиране на това право със
санкцията на съда, на първо място, претендиращата страна следва да установи
факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно,
че „се пречи на поддържането на лични отношения". В настоящия случай
безспорно се установява, че бабата и дядото по бащина линия осъществяват
срещи с внука си И. по времето на режима на лични отношения на бащата с
детето.
От гласните доказателства се установи, че преди развода на
ответниците детето И. е посещавало заедно с родителите своите баба и дядо
по бащина линия в дома им в с. Главаци, където прекарвали заедно празници.
Установи се също, че детето, когато е било на възраст 4-5 годишно, през
лятото е било при баба си и дядо. До развода отношенията между детето и
ищците били топли, И. се чувствал щастлив. След раздялата на родителите му
И. посещавал баба си и дядо си в с. Главаци във времето на режима на лични
контакти на бащата, както и те идвали в дома на бащата в гр. София отново в
този период. Доколкото детето не е изслушано в съдебно заседание по реда на
чл. 15 ЗЗДт поради ненавършената от него изискуема 10 – годишна възраст,
съдът наМ., че следва да бъде отчетено споделеното от И., което се
установява от показанията на свидетелите Младенов и Семкова. След като
детето се върне от среща с ищците и бащата съгласно определения режим на
последния, то било разстроено и депресирано. Посоченото емоционално
състояние на детето било лично възприето от св. Семкова. Детето споделяло,
че почти всеки път ставало свидетел на разговори между ищцата и
настоящата партньорка на баща му, в които те изразявали негативни оценки и
обиди по отношение на майка му. И. споделял също, че ищците не му
обръщали особено внимание, като баба му била заета предимно с грижите
спрямо сестра му Х.. От друга страна се установи, че детето към настоящия
момент е ученик, посещава допълнителни уроци по английски език в
понеделник и сряда.
Тъй като производството по определяне на режим на лични отношения
по чл. 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения,
9
съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищците режим. Исковата
молба за определяне на режим на лични отношения между бабата и дядото, от
една страна, и внука, от друга, с посочен примерен режим, сезира съдът да
постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане
интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. С оглед
гореизложеното и отчитайки обстоятелствата, свързани с възрастта на детето,
постановеният режим на лични отношения с неговия баща, потребностите на
детето за пълноценни отношения както с родителите, така и разширеното си
семейство, необходимостта от изграждане и поддържане на близки
отношения със същото и осигуряване нуждите и потребностите му от
социална среда, образование и правилно психо – физическо развитие, като взе
предвид преди всичко интереса на детето, съдът наМ., че в интерес на същото
е да поддържа лични отношения със своята баба и дядо по бащина линия,
както следва: 10 /десет/ непрекъснати дни през лятото, по време което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и определения режим на
лични отношения на бащата с детето, като при осъществяване на посочения
режим бабата и дядото следва да вземат и връщат детето от и в дома на
майката. Съдът наМ., че посоченият режим на лични отношения на бабата и
дядото по бащина линия ще осигури и гарантира запазването на родствената и
емоционалната връзка между тях и внука им И., от една страна, а от друга
страна, ще осигури и гарантира правото на всеки един от родителите на
детето за лични контакти с него. Установи се, че ищците виждат детето в
рамките на определения режим на лични отношения на бащата с И., но това
право е лично, като както бащата, така и неговите родители /баба и дядо на
детето/ имат самостоятелно право на лични отношения с детето, поради което
не може да бъдат предприети мерки, които да осигуряват правото на бабата и
дядото и едновременно да се нарушава правото на бащата за самостоятелни
контакти с детето. Съдът наМ., че горепосоченият режим ще осигури
съхраняване на връзката между И. и неговите баба и дядо по бащина линия,
от една страна, и от друга страна, ще предостави възможност на последните
да участват в живота на детето, както и да се запази родствената връзка
между тях. Съдът наМ., че предложеният в исковата молба режим на лични
отношения не е в интерес на детето. В този случай би се стигнало до
хипотеза, в която майката би разполагала с ограничено време през почивните
и празнични дни със сина си. Съдът наМ., че не е в интерес на детето да
10
прекарва ограничено време с отглеждащия родител, на когото са възложени
възпитанието и отглеждането му. Следва да бъде отчетено и обстоятелството,
че към настоящия момент И. е ученик, съответно има и учебни задължения,
посещава допълнителни уроци по английски език, като не следва да бъде
нарушаван учебния му процес. Съдът наМ., че горепосоченият режим е в
интерес на детето и ще съхрани и заздрави връзката внук – баба и дядо по
бащина линия. Безспорно е в интерес на детето да поддържа контакти и
отношения с разширеното си семейство, което ще гарантира правилното
физическо, психическо, емоционално и морално израстване на детето и
форМ.нето му като личност.
Относно разноските по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски не е
направена от никоя от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, мерки на лични
отношения на Х. П. И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН **********, с детето
И. П. П., ЕГН **********, както следва: 10 /десет/ непрекъснати дни през
лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и
определения режим на лични отношения на бащата с детето, като при
осъществяване на посочения режим бабата и дядото следва да вземат и
връщат детето от и в дома на майката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11