№ 1248
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100501732 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.
Образувано e по въззивна жалба с вх.№51956/11.06.2025г., подадена от
В. Д. Й., чрез адвокат И. В. - ВАК, против Решение №2025/05.06.2025г.,
постановено по гражданско дело №7980/2024г. по описа на ВРС, ГО, 26
състав, в частта, в която предявеният от В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес ***,
против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за горницата от 1500,00 лева до 10 000,00
лева, която сума представлява неимуществени вреди, причинени на ищеца от
незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 НК, за което е било образувано ДП №1250/2022 г. по
описа на Второ РУ при ОД на МВР Варна, пр.пр.№9549/2022 г. и НОХД №
4484/2023 г. на РС – Варна.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил
събрания доказателствен материал едностранчиво, поради което и неправилно
е отхвърлил претенцията на ищеца за пълния й размер до 10 000,00 лева.
Излага се собствена трактовка на събитията и се акцентира на преживените от
ищеца негативни емоции, породени от незаконосъобразното му привличане в
качеството му на подсъдим. С тези доводи се моли решението да бъде
отменено в обжалваната му част и ответната страна да бъде осъдена да
заплати на ищеца и разликата до 10 000,00 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
1
Постъпила е и въззивна жалба с вх.№57124/25.06.2025г. от
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ВРП – З.З., срещу
Решение №2025/05.06.2025г., постановено по г.д. №7980/2024г. по описа на
ВРС, 26 състав, в частта, в която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на В. Д. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 1500,00
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г., до окончателното
плащане, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, вследствие незаконно
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.3,
пр.2 вр. ал.1 НК, за което е било образувано ДП №1250/2022 г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР Варна, пр.пр.№9549/2022 г. и НОХД № 4484/2023 г.
на РС – Варна.
В жалбата се изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Акцентира се, че към
процесния период ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и
трудно би могло да се разграничи, от кое точно обстоятелство се е чувствал
притеснен и разтревожен. Поддържа се още, че ищецът и преди това е бил
обект на наказателно преследване, което обстоятелство не е взето под
внимание при определяне на размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. С тези доводи се моли решението да бъде отменено в
обжалваната му част или да бъде изменен размерът на присъдената в полза
ищеца сума.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна с вх.
№59556/02.07.2025г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба,
подадена от представителя на Прокуратурата на Република България и се
моли същата да бъде оставена без уважение.
При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни
страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същите са процесуално
допустими и отговарят на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
В тази последователност, от събрания доказателствен материал се
установява следната фактическа обстановка:
Видно от така представените писмени доказателства, които съдът цени
като относими, необходими и допустими, се извежда, че с Постановление от
2
12.10.2022г. на прокурор при Районна прокуратура - Варна, е образувано
срещу неизвестен извършител досъдебно производство №1250 по описа за
2022г. на 02 РУ-Варна, за престъпление с правна квалификация по чл.206, ал.1
НК.
От постановление за привличане на обвиняем от 05.06.2023г. съставено
от прокурор при ВРП, се доказва, че ищецът В. Д. Й. е бил привлечен в
качеството на обвиняем, за това, че на 01.03.2022г., в град Варна,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – лек автомобил
модел/марка „***“, с рег.***, с номер на рама №***, на стойност от 4209,80
лева, собственост на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, представлявано от К.Н.Д.,
която вещ е владеел, като деянието представлява опА. рецидив –
престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 НК.
От приобщените към делото материали – протокол за разпит на
обвиняем от 05.06.2023г. и протокол за предявяване на разследването от
27.06.2023г. и от 10.10.2023г., протокол за осъществена очна ставка от
22.08.2023г., се конкретизират действията, в които е участвал ищецът в хода на
образуваното досъдебно производство, както и че спрямо него са приложени
мерки за процесуална принуда – взета мярка за неотклонение „подписка“.
В тази последователност от обвинителния акт от 20.10.2023г., съставен
по досъдебно производство №1250/2022г. по описа на 02-РУ-Варна, пр.пр.
№9549/2022г. по описа на РП – Варна, се установява, че обвинителният акт
срещу ищеца е внесен в съда на 20.10.2023г. и е образувано НОХД №4484 по
описа за 2023г. на Районен съд - Варна, Наказателно отделение, 27 състав, а с
разпореждане от 26.10.2023г. съдия при Районен съд - Варна е насрочил
същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.11.2023г.
С оглед характера на настоящото производство следва да се посочи, че
събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали
не подлежат на оценка и обсъждане от настоящия съдебен състав, като
материалите по НОХД №4484 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна,
Наказателно отделение, 27 състав се използваха единствено за изясняване на
хронологията на събитията и за проследяване на ритмичността на
образуваното спрямо ищеца производство.
С така посочените предварителни разяснения, безспорно се доказва, че
в хода на първоинстанционното наказателно производство са проведени
следните открити съдебни заседания – 28.11.2023г., 16.01.2024г., 12.03.2024г.,
в които е взел лично участие ищецът Й.. Като в част от този период от време,
ищецът е излежавал наложено му по друго наказателно производство – НОХД
№1363/2022г. по описа на Районен съд – Д.ч, V състав, по влязло в сила на
09.12.2022г. споразумение, наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и десет месеца, при първоначален строг режим.
По нататък, по категоричен начин се доказва от приобщените крайни
съдебни актове от провелото се наказателно производство, че с Присъда
№60/12.03.2024г., постановена по НОХД №4484/2023г. по описа на ВРС, НО,
27 състав, ищецът Й. е бил признат за невиновен по така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 НК.
Доказва се също така, че постановената присъда е била обект на
проверка от въззивния съд, поради подаден на 18.03.2024г. от представителя
3
на държавното обвинение протест. На следващо място се извежда, че на
23.05.2024г., прокурор при ВРП, е оттеглил протеста си, като се е позовал на
постановените към присъдата мотиви, които е приел за правилни и
законосъобразни.
Видно от Определение №308/11.06.2024г., постановено в закрито
заседание по ВНОХД №792 по описа за 2024г. на ВОС, Наказателно
отделение, III въззивен състав е прекратил производството, поради оттегляне
на депозирания протест, а определението му не е обжалвано, а присъдата на
първоинстанционния съд е влязла в сила на 16.06.2024г.
Посочените писмени доказателства, доколкото изхождат от съответните
компетентни органи и не са налице основания съдът да се съмнява в тяхната
достоверност, спомагат да се изяснят характерът и продължителността на
наказателното производство, броят на проведените съдебни заседания и
участието на ищеца в тях, както и се установява датата на влизане в сила на
присъдата, с която ищецът Й. е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение.
На следващо място за изясняване на относимата към настоящото
производство фактология като годен източник на информация съдът цени
показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство
свидетел – Д. Й. Й., баща на ищеца.
Съдът кредитира като обективни, вътрешно логични и непротиворечиви
показанията на посочения свидетел и въпреки установената емоционална и
роднинска обвързаност, която има с ищеца Й., в показанията на свидетеля не
се откриват противоречия или стремеж за преувеличаване на изложените от
него възприятия, както и не са налице доказателства, които да ги оборват,
поради което и бяха дарени с доверие от настоящия съдебен състав.
В тази последователност от показанията на свидетеля Й. се извежда
психичното състояние и неразположение на ищеца Й. по време на протеклото
наказателно производство. Свидетелят Й. в своя непосредствен разказ пред
съда споделя, че докато синът му е излежавал присъдата си, му е ходил на
свиждане и забелязал, че той се е чувствал силно притеснен и обезпокоен, тъй
като спрямо него е било повдигнато друго обвинение. Свидетелят сочи, че
синът му е бил силно разтревожен, вдигал е кръвно, както и се е безпокоял за
своя баща, тъй като е възрастен и е имал здравословни проблеми, а спрямо
ищеца е билo повдигнато обвинение, за което същият не се е считал за
виновен. Макар и свидетелят да не може да възпроизведе точното обвинение,
което е било повдигнато срещу сина му, съдът намира, че това не опорочава
неговите показания, доколкото свидетелят Й. към момента на разпита си е бил
на 69 години, за него моментите на свиждане на сина му в затвора са се
явявали емоционални, а и от него не се очаква да знае в детайли правната
квалификация на деянието. Поради което и съдът кредитира показанията му,
от които се извлича, че въпреки, че към този момент ищецът Й. е изтърпявал
наказание "лишаване от свобода" по друго наказателно производство, същият
е изпитвал усещане на страх, притеснение и тревожност.
По делото не са налице други относими и необходими доказателства.
При така установената фактология, въз основа на годно събраните
доказателствените материали, от правна страна съдът намира следното:
4
По иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ищецът следва, при
условията на пълно и главно доказване, да установи повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в
сила присъда, наличието на претърпени вреди, които да са следствие от
противоправното поведение на ответната страна, както и техния вид и размер.
В тежест на ответната страна е, при условията на насрещно и непълно
доказване, да опровергае ищцовите твърдения.
Както предвижда чл.1 ЗОДОВ, българската държава е отговорна за
вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на
свои органи. Поради тази законодателна уредба, отговорността на последната
е обективна, гаранционна, обезщетителна.
В настоящото производство се установиха по безспорен начин
предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, имащи обективен характер и
ангажиращи отговорността на държавата за обезвреда - ищецът е привлечен
като обвиняем за извършване на престъпление, след което наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда, с която ищецът е
признат за невиновен.
По отношение на неимуществените вреди съдът отчита, че
справедливостта не е абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а
винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по делото
обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същият да
се обогати неоснователно. Обезщетението за неимуществени вреди и в
хипотезата на чл.2 ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД -
по справедливост.
Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на
всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните
актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните
постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от
значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което
е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с
оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и пр. Фактори, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия
в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който
смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по
гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010
г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д.
5
№ 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. №
19/2012г. III г. о. ВКС.
На първо място следва да бъде посочено, че от събраните по делото
доказателства се установява, че първият момент, от който може да се счете, че
ищецът е станал „обект на наказателно преследване“, това е моментът на
привличането му в качеството на обвиняем на дата 05.06.2023г., доколкото
преди тази дата, същият не е участвал в наказателното производство в друго
качество, а с оглед вида и характера на обвинението, същият не е бил
задържан за срок от 24 часа/72 часа, спрямо него е взета мярка за
неотклонение „подписка“, считано от 05.06.2023г.
Съдът прецени, че за определяне на размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от съществено значение е и обстоятелството, че е бил
привлечен към наказателна отговорност за престъпление, което е от общ
характер, както и че е тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 НК и за него се е
предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години,
лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7 НК, както и съдът може да
постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
В тази последователност следва да бъде разгледано възражението на
ответната страна, въведено в насока, че доколкото ищецът и преди това е бил
обект на наказателно преследване, както и че към процесния период е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, наложено му в хода на друго
наказателно производство, то не би могло да се направи разграничение между
търпените от него неимуществени вреди. Напротив обстоятелството свързано
с предходната съдимост на лицето, е от такова естество, че се явява фактор,
който е засилил усещанията за тревожност и притеснение, търпени от ищеца,
доколкото именно наличието на предходно осъждане е обосновало
квалифициране на повдигнатото му обвинение по по-тежко наказуемия състав
на престъплението по чл.206 НК. Това не е безразлично, доколкото от момента
на привличането му в качеството му на обвиняем, до постановяване на
присъдата, период от над една година, пред него е стояла угрозата, че правото
му на свободно движение би могло да бъде ограничено за период минимум от
още три години. Фактът, че това обстоятелството се случва, в момент, в който
ищецът е бил изолиран от другите членове на обществото, бил е лишен от
ежедневната подкрепа на своите близки, следва да бъде отчетен като фактор
повлияващ на размера на дължимото му се обезщетение, а не като такъв,
който неутрализира последиците от незаконосъобразно повдигнатото му
обвинение.
Тези обстоятелства, съчетани с това, че неговият баща е възрастен
човек – на 69 години към онзи момент, със здравословни проблеми, са все
фрагменти, които допълнително са засилили проявата на негативни усещания
в неговото съзнание и са отключили чувство за страх, притеснение.
Като допълнителен аргумент, който се явява от значение за определяне
на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът отчете и
обстоятелството, че след постановяване на оправдателната присъда спрямо
него е подаден протест от представителя на държавното обвинение и от
12.03.2024г. до 11.06.2024г., когато въззивният съд е прекратил наказателното
производство, ищецът не е бил спокоен, а напротив в продължение на три
месеца е бил в очакване, неведение и притеснение за съдбата на своето
6
бъдеще.
На следващо място, съобразявайки и Тълкувателно решение №1 от
27.11.2023г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022г., ОСГК, докладчик съдията А.Ц.
съдът намира, че от момента на привличане на ищеца към наказателна
отговорност на 05.06.2023г. до влизане в сила на окончателния съдебен акт, с
който е оправдан – 16.06.2024г. е изминала малко повече от една година, като
този период следва да бъде оценен през призмата на провеждането на
справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС, а именно
разглеждане на делото в „разумен срок“.
В тази последователност от момента, в който ищецът е бил привлечен
към наказателна отговорност до момента, в който във ВРС е внесен
обвинителният акт срещу него е изминал незначителен период от време от
около три месеца. След стартиране на съдебното производство са проведени 3
открити съдебни заседания, разпитани са 7 свидетели, изслушани са
експертните заключения на вещите лица, събрани са редица писмени
доказателства. В хода на производството липсват данни процесуалното
поведение на ищеца да е станало причина за отлагане на делото или за
забавяне на неговата ритмичност. От друга страна общата продължителност на
наказателното производство не се явява прекомерна или нарушаваща
разумния му срок, доколкото този критерий се разглежда във връзка с цялата
продължителност на наказателното производство, която в конкретния случай е
1 година и 8 месеца. С оглед горното продължителността на производство бе
преценена с оглед отражението й върху ищеца, но при определяне на размера
на неимуществените вреди не бе отчетено допълнително наличие на
основание за повишаване на неговия размер на основание чл.6, §1 ЕКЗПЧОС.
Съдът отчете, че производството не е повлияло на трудовата
ангажираност на ищеца, няма данни да е имало публично или медийно
разпространяване на информация за воденото срещу него разследване, както и
настъпване на вреди за неговото общо здравословно състояние, извън
коментираното влошаване на психическото му такова.
Ето защо, отчитайки гореизложеното, както и съобразявайки, че
емоционалното отражение от провеждането на едно незаконосъобразно
обвинение се отразява различно на всяко лице, зачитайки и индивидуалните
характеристики на настоящия случай и отчитайки, че всички универсални
права на човека следва да бъдат защитавани и оценявани, но и признати на
всеки отделен индивид, независимо от негова персонална реакция и
интензитета, с която я изразява в своето социално обкръжение, както и
наличието или липсата на предходна съдимост, стъпвайки на изложените
принципни съображения и най - вече на обективно установените по делото
факти, съдът счита, че в процесния случай, справедливо, по смисъла на чл.52
ЗЗД, би било обезщетение в размер на 1500,00 лева, което е било правилно
определено от първоинстанционния съд, поради което и решението му следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
В настоящото производство са подадени две въззивни жалби, от ищеца
спрямо отхвърлителната част на първоинстанционното решение, както и от
ответника, спрямо уважителната такава. С оглед горното съдът намира, че на
7
ищеца Й. се дължат разноски за осъществената от него процесуална активност
за защита спрямо подадената от ответната страна въззивна жалба. Видно
ищецът Й. е претендирал присъждането на разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, за които е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който ищецът Й. е заплатил в брой на адвокат А. Д.
сумата в размер на 700,00 лева. Сумата е посочена като заплатена за
въззивното производство, без да е конкретизирано каква част от нея е за
защита спрямо подадената от ответната страна въззивна жалба, поради което и
съдът намира, че сумата е уговорена поравно и отправна точка се явява сумата
в размер на 350,00 лева. Отделно е направено своевременно възражение за
прекомерност на уговореното между страните адвокатско възнаграждение.
Съгласно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение №6/2012 г.
на ОСГТК, когато съдът е сезиран с искане по чл.78, ал.5 ГПК той следва да
изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай.
След постановяване на Решение от 25 януари 2024г., „Ем акаунт БГ“
ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, С-438/22,
ECLI:EU:C:2024:71, съдебна практика приема, че Наредба №1/2004г. може да
служи единствено като ориентир за съда и че за да намали отговорността за
разноски съдът следва да установи, че уговореното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с
подобна правна и фактическа сложност.
В конкретния случай се касае за производство без значителна
фактическа и правна сложност, адвокат Д. е изготвил отговор на въззивната
жалба, пред въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно
заседание, в което адвокат Д. не се е явил, представил е писмено становище по
хода на делото. В хода на въззивното производство не са събрани
доказателства, а и съобразявайки материалния интерес, съдът намира, че
справедливо и пропорционално адвокатско възнаграждение се явява такова в
размер на 150,00 лева.
С оглед изхода на производството Прокуратурата на Република България
следва да бъде осъдена да заплати на В. Д. Й. сумата в размер на 150,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2025/05.06.2025г., постановено по г.д.
№7980/2024г. по описа на ВРС, 26 състав, в частта, в която, на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена
ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Й., с ЕГН ********** от ***, сумата от 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева), съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024г., до
окончателното плащане, вследствие незаконно повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 НК, за което е било
8
образувано ДП №1250/2022 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Варна,
пр.пр. №9549/2022 г. и НОХД № 4484/2023г. на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на В. Д.
Й., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл.280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9