Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 58

Сливен, 03.01.2020 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети декември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Пенка Спасова…. и в присъствието на прокурора…………….……………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 61  по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 КЗ (отм.).

Ищцата  Р.Г.Ж. твърди в исковата си молба, че на 03.03.2016 г., около 15:30 ч., на път ІІ-48 общ. Котел, е настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил марка „Пежо”,  модел 206, с рег. №  СА ***ХН, управляван от А.Е.С., поради несъобразена скорост на десен завой, излиза вляво от пътя, навлиза в левия банкет, напуска пътното платно от лявата му страна и от височина от около 8 м. прелита разстоянието от 19м. и се удря със скорост  от около 68 км/ч  в крайпътно дърво и в намиращ се от лявата страна на пътното платно скат. 

Твърди, че в резултат на инцидента тежко е пострадал Д.Т.Ж., който е седял на задната седалка с поставен обезопасителен колан, като веднага след инцидента е бил докаран по спешност в  МБАЛ „Д-р Иван Селимински”АД  гр. Сливен в травматичен шок. След това бил преместен в МБАЛ„Тракия”АД - С.З.,   където престоял от 04.03.2016 г. до 04.04.2016 г. и бил преместен в УБЛАЛ „Света .Анна”АД  в състояние на кома  с мозъчен оток. Въпреки положените усилия, поради тежките травматични наранявания, Д.Ж.починал в болничното заведение. 

Твърди, че за пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП от 03.03.2016 г. по описа на РУ на МВР – Котел, а впоследствие образувано НОХД 455/2016 г. по описа на СлОС, с което  причинителят на ПТП е бил осъден.

Твърди, че е баба на починалия Д.Ж., като отношенията между тях са били изключително близки, основани на привързаност, разбирателство и подкрепа.

Твърди, че между тях е съществувала дълбока емоционална връзка, тъй като тя е отглеждал внука си заедно с майка му още от неговото раждане и той е бил нейният единствен внук. След смъртта му преживяла  изключително тежко загубата, като изпаднала в тежка депресия, станала затворена е неконтактна и не минавал ден без да спомене внука си и да плаче за него. Чувствала се безпомощна и не намирала смисъл да продължава живота си. Твърди, че е вдовица, поради което е разчитала и на помощна на внука си.

Твърди, че внукът й бил в разцвета на младостта си, жизнен и талантлив, като процесният инцидент и настъпилите последици от него са изключително тежки  и ще носят скръб и безнадеждност за нея до края на живота й.

Твърди, че  гражданската отговорност на лицето причинило ПТП,  била застрахована по застраховка ”Гражданска отговорност” при ответника, като с молба от 04.09.2018 г. е завела претенция срещу ответника, с която е поискала изплащането на обезщетение. Твърди, че такова й отказано. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата 40 000.00 лв. част от цялата сума от 80 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на смъртта на внука й, ведно със законната лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода  от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва  основателността на предявения иск. Твърди, че не е изяснен механизмът на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност от Александър Стефанов. Оспорва механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и  получените увреждания, както и между поведението на застрахования водач и смъртта на починалия. Оспорва обстоятелството, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и твърди, че починалият е бил без поставен предпазен колан и това е основната причина за неговата смърт.

Твърди, че между ищцата и нейния внук не са били налице отношения, които да подлежат на репариране, тъй като същите не са живели в едно домакинство и между тях не била изградена трайна и дълбока емоционална връзка.

Оспорва в условията на евентуалност размера на предявения иск, като прекомерен. счита го за недоказан. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск или да го уважи в минимален размер.

В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска си и моли да бъде уважен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан или да го уважи в намален размер. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата Р.Г.Ж. е баба на Д.Т.Ж..

На 03.03.2016 г„ около 15:30 часа, на път 11-48, 54-800, община Котел, е настъпил пътен инцидент при който л.а. марка "Пежо"', модел "206", с peг. № СА ** ХН, управляван от А.Е.С., поради несъобразена скорост, на десен завой, излиза в ляво от пътя, навлиза в левия банкет, напуска пътното платно от лявата му страна от височина от около 8 метра, прелита разстояние от 19 метра и се удря със скорост от около 68 км/час в крайпътно дърво и в намиращ се от лявата страна на пътното платно скат. Вследствие на пътния инцидент, тежко е пострадал Д.Т.Ж., който е седял на задната седалка.  Веднага след инцидента, по спешност Д.Ж.е откаран в МБАЛ "Д-р Иван Сслимонски" АД, гр. Сливен в травматичен шок. Поради изключителното тежко състояние в което се е намирал, по спешност преместили пострадалия в "МБАЛ Тракия" ЕООД. гр. С.З.. Там той престоял от 04.03.2016 г., до 04.04.2016 г., след което бил приет в УБЛАЛ "Света Анна", АД, в състояние на кома с мозъчен оток. Въпреки положените усилия от лекарите, на 28.04.2016 г., поради изключително тежките травматични наранявания, Д.Т.Ж., починал в болничното заведение.

За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.03.2016 г., по описа на РУ на МВР гр. Котел. По случая е образувано НОХД № 455/2016 г., по описа на ОС-Сливен, по което съдът се с произнесъл с осъдителна Присъда № 24/19.10.2016 г. , с която е признал за виновен А.Е.С. за виновен в това, че на 03.03.2016г. при управление на л.а. „Пежо 206“ рег. № СА ** ХН нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20 ал.2 от ЗДвП Същата Присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 04.11.2016 г. и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Т.Ж., настъпила на 28.04.2016г., като го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66 ал.1 от НК с три години изпитателен срок и лишил от право да управлява МПС за срок от три години.

Гражданската отговорност на водача А.Е.С.,  управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел 206,  с рег.№  СА ***ХН, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника със застрахователна полица БГ/021151795052, със срок на валидност от 08.07.2015 г. до 07.07.2016  г.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, към момента на ПТП, пострадалият Д.Ж.не е бил с поставен обезопасителен колан. Това се установява и от мотивите на присъдата. Според същото заключение, ако е бил с поставен колан травматичните увреждания са щели да бъдат много по-малки и вероятно е нямало да доведат до смъртта му. Разпитан в с.з., вещото лице заявява, че от деформациите по лекия автомобил може да се съди, че е налице и деформация на таван, от удар в предмет (вероятно дърво), която също е допринесла за нараняванията, независимо от поставения колан.

С молба от 04.08.2018г., след като била представена постановената присъда, било поискано от ищцата, чрез пълномощник да й бъде изплатено обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на нейния внук. Ответникът е отговорил на 19.09.2018г., че на са налице основания за заплащане на обезщетение, тъй като не са установени особено близки отношения между ищцата и внука й.

От събраните гласни доказателства се установява че отношенията между починалия Д.Ж.и баба му били особено близки. Той бил неин единствен внук. Тъй като майка му и баща му се разделили преди неговото раждане, той на практика бил отгледан от майка си и баба си. До десетата му година те заедно и с починалия му дядо, живеели в град Чирпан, което способствало за изграждането на изключително близките връзки между тях.  До 15 годишната му възраст, макар и в различни жилища, продължили да живеят заедно. След това Ж.отишъл да учи в град С.З., но още от петък, след училище, той се прибирал при баба си в Чирпан. Прекарвал ваканциите при нея. Двамата имали свой начин на общуване, споделяли общ интерес към футбола. Играели заедно игри. Той непрекъснато целувал и прегръщал баба си. Проявявал грижа към нея.

Новината за смъртта му се отразила изключително негативно на ищцата.  Тя станала затворена, трудно общувала с хора, всяка година около датата на годишнината от смъртта му влизала в болница. Между нея и дъщеря й – свид. Ж. се породили неразбирателства, като тя много тежко изживявала загубата на внука си.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани , като кредитира изцяло показанията на свид. Ж., която макар и дъщеря на ищцата има най-преки впечатления от състоянието й  от отношенията й със загиналия й внук. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. чл. 45 от ЗЗД. Договорът за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника е бил сключен при действията на отменения КЗ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в  завишен размер.

Ищцата е баба на пострадалия. С ТР № 1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС,  бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство.

         С ТР№ 1/21.06.2016г  бе  прието, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ПП №4/61г и ПП №5/69г, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетени.

        Основателността на претенцията се преценява с оглед релевантните обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока  емоционална връзка, както и естеството и продължителността на търпените болки и страдания.

        Според коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на същото ТР е прието, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.  Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.

          От събраните по делото гласни доказателства се установи такава връзка между ищцата и нейния загинал внук. Той е бил нейния единствен внук, когото тя е отгледала заедно с майка му от неговото раждане. Поради липсата на единия родител, той и бил много привързан към нея и е поддържал непрекъснати контакти с нея. Тези отношения между тях са причинили на ищцата сериозни, като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Тя е страдала и страда и в момента от неговата загуба и изживява липсата му много болезнено.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищцата неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от нея психически болки и страдания от причинената смъртта на нейния внук. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.

Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай обезщетението не е ограничено от лимитите на чл. 493а ал. 4 КЗ във вр. § 96 ал.1  от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр.101/2018г/, тъй като договорът за застраховка е сключен по реда на отменения КЗ.

При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид близките отношения между ищцата и загиналия, както и степента на тяхното родство.

При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 40 000лв.

Тъй като е налице доказано съпричиняване на вредоносния резултат, съдът намира, че обезщетението следва да бъде намалено с 30% или 28 000лв. Предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

Претенцията за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането е основателна, тъй като е по отменения КЗ.

На ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 1 400лв.

На ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 682,80лв. Направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ответника е неоснователно, тъй като то е в минимален размер с начислен ДДС. 

Ответникът дължи и държавна такса по сметка на СлОС, върху присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 1 120 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Д.Б.” № **, с адрес за призоваване и съобщения гр. С.З., ул. „К.Г.“ № **, ет.2, офис 5, чрез адв. З.К.  да заплати на Р.Г.Ж. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Й. сумата 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена смърт на Д.Т.Ж. починал на 28.04.2016г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 03.03.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 400 лв. разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Д.Б.” № **, с адрес за призоваване и съобщения гр. С.З., ул. „К.Г.“ № **, ет.2, офис 5, чрез адв. З.К.  да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 1 120 (хиляда сто и двадесет лева) държавна такса.

 

ОСЪЖДА Р.Г.Ж. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Й. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Д.Б.” № **, с адрес за призоваване и съобщения гр. С.З., ул. „К.Г.“ № **, ет.2, офис 5, чрез адв. З.К.  направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 682,80 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :