№ 884
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503323 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 373 от 17.08.2021 год., постановено по гр.д.№ 1026/2020 год. по описа на ОС-
Благоевград, Община Благоевград е осъдена на правно основание чл.49 от ЗЗД да заплати на
С. К. К. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 1 010 лева – имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане,
настъпило на 29.07.2020 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на деликта до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до
пълният предявен размер от 30 000 лева. Със същото решение са разпределени сторените от
страните разноски.
Решението е обжалвано от ответника Община Благоевград в осъдителната част, като се
твърди, че ищеца не е доказал твърдяните вреди и в тази връзка се оспорват изводите на
съда по приложението на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че неизяснен е останал въпроса досежно
механизма на увреждането. Отделно от това твърди съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, изразяващо се в занижена бдителност при преминаване през
участъка, където е станал инцинедта. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият С. К. К. оспорва наведените по жалбата доводи като неоснователни и моли за
потвърждаване на решението, като се претендират и разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение и наличието или не на съпричиняване от страна на пострадалия но
посеченото основание.
Ищцата С. К. К. е пострадала в резултат на падане, причинено от спъване в плочка или
дупка, намираща се на тротоара на ул. „Свобода”, посока ул. „Полк.Дангов” в
гр.Благоевград, станало на 29.07.2020 год. /показания на свидетеля Г. И., който е очевидец
на събитието/, при което е политнала надпред и паднала на лявата си страна. Собствеността
на тротоара /неоспорено обстоятелство от ответната страна/, противоправното бездействие
на служители на ответника, изразяващо се в неизпълнението на задължението за
поддържане на съоръжението в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците,
телесните увреждания на пострадалата ищца и причинната им връзка с деликта са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства. Това е видно от приета
пред първоинстанционният съд съдебно – техническа експертиза, установяваща, че
покрития с шестоъгълни плачки тротоар е с нарушена равнинност, чрез частични
пропадания, вдлъбнатини, разместени и липсващи плочки и бордюри, като дълбочините на
дупките в настилката варират от 2 до 4 см. На площ от около 6 кв.м. няма плочки и
дълбочината на дупките достига 10 см. Изведен е извод, че технически настилката на
тротоара не отговаря на строителните правила и норми, причините за което се коренят в
липсата на текущ ремонт от страна общината и дългата експлоатация.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А. се установява, че ищцата вследствие на инцидента е получила счупване
на лявата мишнична кост в горната й трета, в областта на шийката; разкъсно-контузна рана
на лявата вежда; хематом и разкъсно-контузна рана на ІІ пръст /показалец/ на лявата ръка;
хематом – оток и кръвонасядане на лявата колянна става, които травми категорично са в
пряка причинно-следствена връзка с падането й на тротоара, тъй като е възможно да се
получат от еднократно падане напред върху терена от височината на собствен ръст, след
спъване и политане напред. Полученото счупване е причинило на пострадалата трайно
затруднение движението на лявата ръка за около 3-4 месеца, докато останалите увреждания
– временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С оглед възрастта на ищцата е
2
дадено заключение, че пълно оздравяване е възможно между 6 месеца и 1 година.
Оздравителния процес е протекъл без усложнения и макар понастоящем да не може да
извършва движения на ръката в пълен обем, прогнозира пълното възстановяване за около 3-
4 месеца.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Ц. С., дъщеря на ищцата, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че последната, след
изписването си от болницата пребивавала при свидетеля за около месец и половина, тъй
като не могла сама да се обслужва. Установява се, че изпитвала силни болки почти
денонощно, особено нощем. Като лежала й било невъзможно да се обръща на лявата си
страна, заради рамото и металната планка в него, като се покрие – изпитвала адски болки от
крака. Всеки ден я посещавал рехабилитатор. Около три месеца живяла при дъщеря си и
въпреки, че от ноември 2020 г. започнала бавно да се оправя и да раздвижва ръката си, не я е
възстановила напълно и до днес не можа да я ползва активно, обличала се трудно.
Изпитвала страх да тръгне където и да било и настоявала дъщеря й да я придружава
навсякъде. Оставяйки сама я обземала паника.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта – юли 2020 г., възрастта на
пострадалата, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 20 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.
Пред първоинстанционният съд са представени разходни документи за извършени разходи
за вложено медицинско изделие на стойност 1 010 лева, които са в пряка причинно
следствена връзка с инцидента /съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза/ и подлежат на обезщетение.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетите доказателства не се установи поведение на
3
ищцата с което да е допринесла за настъпване на вреденосния резултат. Не се установи
занижена бдителност при преминаване през участъка, където е станал инцинедта, а следва да
се посочи, че повишена такава не е и дължима. В тази връзка наведените доводи за
съпричиняване са неоснователни.
Неосноватени са и доводите за началния период на дължимост на законната лихва върху
главницата. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86
и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със
законната лихва от датата на деликта – 29.07.2020 година.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Благоевградския
окръжен съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 373 от 17.08.2021 год., постановено по гр.д.№ 1026/2020 год.
по описа на ОС-Благоевград.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4