Решение по дело №5553/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 256
Дата: 19 март 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20212120205553
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Бургас, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120205553 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от ЦВ. Г. СТ., ЕГН
********** с адрес: гр.В.Т. улица „*********
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №21-0769-
003932/26.10.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 800.00 лева, както и
административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва,
че са налице извършени процесуални и материалноправни нарушения.
Посочва се, че процесното НП е съставено на базата на неясен клип, в който
трудно може да бъде разчетен номера на управлявания от жалбоподателя
1
автомобил.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят други
доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на
съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 16.11.2021 г.,
видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при
наказващия орган чрез имейл на 23.11.2021 г. с вх.№251000-23477/23.11.2021
г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Ц.С. притежава свидетелство за управление на МПС
№********* и е правоспособен водач на МПС от категории B и М от
13.08.2015 г.
До момента, освен процесното, спрямо него няма влязло в сила НП за
нарушение на КЗ или ЗДвП. Глобен е веднъж с фиш за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП – не е носил със себе си СУМПС и контролен талон към него.
Съгласно Споразумение от 08.12.2020 г. с Агенция „Пътна
инфраструктура“ поддържането на път I-6 „София-Бургас“ (известен още като
№Е773) в участъка от километър 485+704 (началото на квартал Ветрен) до
километър 496+312, в това число и вертикалната сигнализация, е задължение
на Община Бургас. Съгласно Протокол-решение №3/23.06.2011 г. на
Общинската комисия по безопасност и организация на движението,
допустимата разрешена максимална скорост в посочения пътен участък е 90
км/ч и е регулиран с пътен знак Е-24.
2
На 12.06.2021 г. в 23:11 часа, в община Бургас и по път I-6 „София-
Бургас“ (известен още като №Е773) до бензиностанция „RomPetrol”
стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „MultaRadar SD580” с идентификационен №593-072/71-306 и
фабричен №00209D32D4F9 заснела лек автомобил марка “Chevrolet” модел
„Captiva” с рег. № СВ **** АВ, който се движел със скорост от 159 км/ч при
разрешена за населено място 90 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Бил заснет
клип. След установяване на собствеността на автомобила и на 11.08.2021 г.
жалбоподателя попълнил декларация по чл.188 ЗДвП (л.16 от делото), в която
посочил, че на процесната дата водач бил самият той. На същата дата Ц.С.
попълнил и покана в двуседмичен срок да се яви в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Бургас (л.16 от делото).
В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок
по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН от откриване на нарушителя и при неявяване на
Ц.С. в Сектор „Пътна полиция“, на 29.08.2021 г. св.Н.Д. (младши
автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт №21-0769-
003932/29.08.2021 г. за установяване на административно нарушение (АУАН)
бланков №067767 със свидетели Г. Р. СТ. и СВ. К. Ч..
На 08.09.2021 г. срещу подпис по делегация до Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – В.Т. на жалбоподателя бил връчен препис от
АУАН. В цифров вид вмененото му нарушение било по чл.21, ал.2 ЗДвП, а в
словесен за това, че управлявала процесния автомобил в населено място със
скорост от 154 км/ч (при отчетен толеранс от -3 %) при разрешена за участъка
скорост в населено място до 90 км/ч.
На 26.10.2021 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34,
ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния
едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното
НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на
16.11.2021 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е
идентично с това, отразено в АУАН.
На 23.11.2021 г. в седемдневния преклузивен срок по тогава действащия
чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.
№251000-23477/23.11.2021 г. по имейл при наказващия орган постъпила
процесната жалба.
3

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
От приложеното писмо (л.19 от делото) е видно, че през месец юли
2020 г. процесната система за видеоконтрол е преминала технически преглед
– последваща проверка след ремонт. От приложената разпечатка на клип (л.11
от делото на гърба) се установява, че процесният лек автомобил се е движил
със скорост от 159 км/ч при разрешена 90 км/ч, т.е. с повече от половината от
разрешената. Пътни участъци в населени места в Република България, а и
извън населени места с разрешена скорост от 159 км/ч и повече не
съществуват. Това вероятно е било известно на жалбоподателя към времето
на извършване на процесното деяние. При предявяване на декларацията по
чл.188 ЗДвП и след това не е възразил или посочил, че не той е бил водача.
На л.18 от делото е приложен протокол, от съдържанието на който се
установява, че скоростта в процесния пътен участък се регулира с
автоматизирани технически средства или системи.
При това положение за настоящия състав е несъмнен, че нарушението
е извършено в населено място (гр.Бургас), поради което пределно
допустимата скорост на движение в процесния пътен участък е 90 км/ч
(чл.21, ал.2 ЗДвП).
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената
скорост, се наказва за превишаване над 50 км/ч се наказва с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50
лв.
При това положение и с оглед наказуемата скорост от 154 км/ч (след
приспадане на -3 % толеранс), надвишаването над 50 км/ч над разрешената
скорост от 90 км/ч е в размер на 14 км/ч или приблизително 2 пъти по 50 лева
4
(за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50
лв.). С други думи наказанието глоба в настоящия случай се определя като
700 лв + (2 . 50 лв) или 700 лева + 100 лева = 800.00 лева и затова съдът
приема, че това наказание е правилно изчислено и определено. Кумулативно
наложимото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е с фиксиран
размер, поради което не съществува възможност за намаляването му.
Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при
вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен
случай. Касае се за водач, който извършва процесното административно
нарушение само 6 години, след като е придобил това право.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с чл.58д, т.1
ЗАНН 22.наказателен състав на Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №21-0769-
003932/26.10.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5