№ 730
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.
Цветина Цолова
при участието на секретаря Т. Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно частно наказателно дело
№ 20231100601688 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.327 вр. чл.306 ал.3 вр.ал.1 т.1 НПК.
На 23.02.2023г., СРС 22-ри състав с определение по ЧНД № 10443/22г. е извършил
групиране на наложени на осъдената В. Г. Г. наказания и е определил за изтърпяване едно
общо наказание, в размер на най-тежкото такова, а именно ЛСВ за срок от 3 години при
първоначален строг режим на изтърпяване и към същото на осн. чл.23 ал.2 НК е
присъединил изцяло и наказанието по чл.37 ал.1 т.6 НК. Със съдебното определение е
постановено наказанието по НОХД № 632/08г. да бъде изтърпяно отделно.
На осн. чл.59 НК и на осн. чл.25 ал.2 НК първостепенният съд е приспаднал от
определеното общо както времето на изтърпяване от осъденото лице на МНО и фактическо
задържане, така и изтърпяната част от наказанията, обхванати от допуснатата кумулация.
Против определението е подадена въззивна частна жалба от адв.К. П., защитник на
осъдената Г., като се излага аргумент за допуснато нарушение на основния принцип за
групиране на наказанията по най-благоприятния за лицето начин и в тази насока се твърди,
че наложеното наказание ЛСВ за срок от 3 години с определен на осн. чл.66 ал.1 НК
изпитателен срок се явява по-леко такова в сравнение с наказанието ЛСВ за срок от 1 година
с ефективно изтърпяване. В допълнение защитата навежда и довод за незаконосъобразност и
на определения режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание – същият е определен
от съда за „СТРОГ“, а за нито едно от групираните наказания не е определен такъв режим
1
при разглеждане на съответните дела по същество.
Депозираната частна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК. Спазени са и
изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за
движението й съгл.чл.321 НПК.
Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на
глава XXІ НПК.
В хода на съдебните прения всяка една от процесните страни излага доводи в
подкрепа на защитаваната теза – съответно участващият по делото прокурор изразява
становище за законосъобразност на атакувания първоинстанционен съдебен акт и отправя
искане за неговото потвърждаване, а защитата пледира за липса на законовите предпоставки
по чл.25 вр. чл.23 НК за допускане на кумулация на наложените на осъдената наказания,
поради което отправя искане за отмяна на обжалваното определение.
Настоящият съд, след като обсъди доводите в процесната жалба, както и тези,
изложени от процесните страни в хода на съдебните прения, и след като в рамките на своите
законови правомощия провери изцяло правилността на атакуваното определение отбелязва
следното:
Първостепенният съд е сезиран с предложение за групиране на наказания по изрично
конкретизирани от държавното обвинение дела, но въпреки това правилно е изискал
доказателства за всички осъждания на настоящата жалбоподателка и е съобразил същите.На
база приобщените писмени доказателства е изграден правилен извод за наличие на
материалните предпоставки от фактическия състав на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и е
допуснато групиране на наказанията, наложени на осъдената Г. по НОХД с №№ 7126/13г. и
2611/13г. Съобразно датите на престъпленията, предмет на разглеждане по горните дела, и
съобразно датите на влизане в законна сила на съдебните актове, се установява, че
престъпленията по тези дела са извършени в условията на реална съвкупност и подлежат на
кумулация.В случая престъпленията и по двете дела са извършени преди да е имало влязла в
законна сила присъда за всяко едно от тях – престъплението по НОХД № 7126/13г. е
извършено в периода м.12.2009г. – 30.04.2010г., като присъдата е влязла в законна сила на
31.10.17г., а престъплението по НОХД № 2611/13г. е извършено през м.03.2009г. и
съответно присъдата е влязла в законна сила на 24.02.22г.Наказанията по горните дела са от
един и същи вид, а най-тежкото такова се явява наказанието ЛСВ за срок от 3 години и
правилно е определено осъдената да изтърпи едно общо наказание именно в този размер,
като на осн. чл.23 ал.2 НК е присъединено и наказанието „лишаване от право да упражнява
длъжност управител на търговско дружество“ за срок от 3 години. Т.е. СРС е приложил
правилно материалния закон.
Правилно от горната група е изключено наказанието по НОХД № 632/08г. от 4
месеца ЛСВ, изпълнението на което наказание на осн. чл.66 НК е отложено за срок от 3
години, тъй като присъдата по същото е влязла в законна сила на 29.05.2009г., а едва след
този момент е извършено престъплението по НОХД № 7126/13г.
2
В контекста на горното и в отговор на наведените защитни възражения съдът
подчертава следното:
В процесната въззивна жалба се твърди допуснато от основния съд нарушение на
принципа за групиране на наказанията по най-благоприятния за лицето начин и се навежда
довод, че наказанието ЛСВ от 3 години с определен на осн.чл.66 НК изпитателен срок е по-
леко от наказанието ЛСВ за срок от 1 година с ефективно изтърпяване.Тези възражения по
мнение на решаващия съд са неоснователни.Тук е нужно да се отбележи, че съгласно
правилата за кумулиране, регламентирани в чл.23 ал.1 НК, на групиране подлежат
наказанията, изчерпателно определени по вид в чл.37 НК и законът се абстрахира от начина
на тяхното изтърпяване (ефективно или при определен изпитателен срок).Т.е. правилно СРС
е подложил на преценка размера на отделните наказания, а не факта на отложено
изтърпяване на едно от тях.Нещо повече - нормата на чл.25 ал.4 НК определя, че в
хипотезата на групиране на наказания, изтърпяването на някои от които е отложено по реда
на чл.64 ал.1 или чл.66 ал.1 НК, то при тяхното кумулиране се решава въпросът за
изпълнение на общото наказание.На тази база е законово възможно дори и при групиране
изцяло на наказания с постановено условно изтърпяване да се определи ефективно
изтърпяване на общото най-тежко наказание.
На следващо място от първостепенният съд не е нарушен и основния принцип за
групиране на наказанията по най-благоприятния за лицето начин.В случая е възможен и
друг вариант при кумилирането, а именно да се групират наказанията по НОХД с №№
632/08г. и 2611/13г. и да се определи за изтърпяване едно общо наказание в размер на най-
тежкото такова ЛСВ за срок от 3 години (в този случай образно казано 3 години ЛСВ
поглъщат 4 месеца ЛСВ, като последното е ефективно изтърпяно по настоящем, тъй като е
приведено в изпълнение по реда на чл.68 НК, а и съществува горната възможност по чл.25
ал.4 НК за постановяване на ефективно изтърпяване на общото наказание), а наказанието по
НОХД № 7126/13г. ЛСВ за 1 година да се изтърпява отделно; респ. при този вариант
осъдената следва да търпи веднъж наказание ЛСВ за 3 години и след това и наказание ЛСВ
от 1 година (което прави общо 4 години). Този вариант обаче не е най-благоприятният и на
същия е противопоставимо определеното от СРС групиране, съгласно което осъдената
веднъж следва да търпи ЛСВ за срок от 4 месеца (което е и изтърпяно), а след това трябва да
търпи наказание ЛСВ за срок от 3 години (тук 3 години поглъщат 1 година ЛСВ), което от
своя страна прави общо 3 години и 4 месеца.
В заключение се подчертава, че неразбираемо за съда е защитното твърдение за липса
на предпоставки за приложение на чл.27 НК, каквато теза не изразява нито участващият по
делото прокурор, нито е развита в проверяваното съдебно определение. Тук настоящият
съдебен състав само и единствено отбелязва, че предмет на производството е групиране на
наложени на осъдената Г. наказания, като допускането на кумулация е различен институт от
този на частично или цялостно присъединяване на неизтърпяно наказание към частично
изтърпяно такова.Касае се за два различни правни института, като в случая е неприложим
този по чл.27 НК. Съгласно ТР № 24/1969г., съдът е длъжен да приложи чл.27 НК, ако са
3
налице материалноправните предпоставки и най-вече тогава, когато не е започнато
изпълнението на първата присъда, но тя е влязла в сила и подлежи на изпълнение, като
чл.27 ал.1 НК говори за присъединяване към наказание, изпълнението на което още не е
завършило, респ. законово определен е само крайния момент.Подобно разбиране е
застъпено и в Реш.№ 60241/22г. на ВКС по н.д. № 992/21г., III н.о. – в същото се сочи, че
разп. на чл.27 НК установява наказуемостта при т.нар. „общ рецидив", като тя е функция от
това, дали наказанието по предходната присъда е изтърпяно отчасти или не е изтърпяно
изобщо. Редакцията на законовата норма сочи, че се касае за присъединяване по между две
наказания, извършени в отношение на рецидив.В случая обаче и видно от справката от
ГДИН към момента на влизане в законна сила на присъдата по НОХД № 2611/13г. с най-
тежко наложеното наказание ЛСВ от 3 години, то наказанието по първата и втората присъда
по НОХД №№ 632/08г. и 7126/13г. вече е било изтърпяно.
Неоснователна е и претенцията на защитата относно определения ПСР на
изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание ЛСВ за срок от 3 години. В тази вр.
намира приложение нормата на чл.57 ал.1 т.2 б.„в“ ЗИНЗС, повеляваща изтърпяване
при ПСР на наказание, наложено за умишлено престъпление, извършено в изпитателния
срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.В случая престъплението по
НОХД № 7126/13г. е реализирано в изпитателния срок по НОХД № 632/08г.; постановено е
наказанието по последното дело да се търпи отделно и сборът от двете групи наказания
надхвърля 2 години.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното определение на основния съд се явява
изцяло правилно и законосъобразно, поради което съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.02.2023г. на СРС, 22-ри състав, постановено по
ЧНД № 10443/2022г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4