Р
Е Ш Е
Н И Е № 2
гр.Кюстендил,
14.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла
Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 256 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
М.Х.Ч.в качеството си на кмет на Община Д., чрез пълномощника си адв. З.В., оспорва с касационна жалба решение № 260004 от 26.08.2020г. на Районен съд – Д., постановено по НАХД № 309/2020год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 7-А-26/27.02.2020г., издадено от директора на РИОСВ – Перник. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на нарушение. Касаторът твърди, че многократно е организирал почистването на общинския имот от находящите се там отпадъци, но въпреки извършените действия от общинската администрация, същият е отново замърсяван от живущото в близост ромско население, което е оказвало съпротива на длъжностните лица при осъществяване на задълженията им. Допълнително се сочат процесуални нарушения, относими към съдържанието на НП, а именно несъответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация. Иска се отмяна на въззивното решение и произнасяне по същество с отмяна на наказателното постановление или евентуално – намаляване на наложеното административно наказание до минималния размер по чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО.
В съдебно заседание, изложените в жалбата оплаквания и искания се поддържат от юк И.К.като пълномощник на касатора.
Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите – София, конституирана на мястото на РИОСВ – Перник поради настъпили структурни промени, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за частично основателна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 7-А-26/27.02.2020г., издадено от директора
на РИОСВ – Перник, с което за нарушение
на чл.19, ал.3, т.15 от Закона за
управление на отпадъците, на кмета на Община Д. М.Х.Ч., на основание чл. 151, ал.2,
т.6, предложение последно от Закона за управление на отпадъците, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 5000,00лв.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя в посоченото
качество на кмет на общината, е ангажирана за деяние, съставляващо неизпълнение
на задължението да организира почистването от отпадъци на общински имот с
идентификатор 68789.30.14 по КККР на гр. Д.. АНО е изложил мотиви за
неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, както и във връзка с размера на
наложеното наказание.
От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че във връзка с постъпил сигнал с вх. № С-60/10.06.2019г. на жители на гр. Д., директорът на РИОСВ – Перник изпраща писмо с изх. № С-60-(2)/12.06.2019г. на кмета на Община Д. М.Х.Ч.с указания за това, че следва да изпълни задълженията си по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО като организира почистване на имот, собственост на Община Д., находящ се в гр. Д., кв. „***а“, ул. „*****“ – бивше военно поделение, който е замърсен с различни видове отпадъци. Органът предоставя срок от 30 – дни, считано от получаване на писмото, квалифицирано като предписание. Писмото е получено в община Д. на 13.06.2019г. и със заповед № РД-04-634/20.06.2019г. кметът на общината назначава комисия за извършване на проверка на място. Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол от 25.06.2019г., видно от който на терена на имота с идентификатор 68789.30.14 по КККР на гр. Д., находящ се на посочения по-горе адрес, са установени различни по вид отпадъци - МПС, излезли от употреба, които са в процес на разкомплектоване; части от разкомплектовани ИУМПС; разливи от нефтопродукти и др. Следват писма до началника на отдел „Строителство“ на общината за предприемане на действия за заграждане на имота, както и до „Българска рециклираща компания“ АД – страна по сключен с община Д. договор за изпълнение на задълженията за събиране на ИУМПС от терена на имота. С писмо изх. № 32-00-98-1/09.0.2019г., кметът на община Д. е поискал от директора на РИОСВ-Перник удължаване на определения срок за почистване на процесния имот, но получава отказ по искането с писмо изх. № С-60-7/ 22.07.2019г. Контролните органи в присъствието на длъжностно лице от отдел „Екология“ на общината, извършват проверка на място във връзка с изпратеното от директора на РИОСВ, писмо, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 482/19.07.2019г. Установени са множество отпадъци от разкомплектовани ИУМПС, разхвърляни безразборно или на купчини в различни части от имота, както и разливи от нефтопродукти на площ от около един декар. Сочи се, че на площадката е паркиран багер – собственост на физическо лице, който не е в работен режим. Изводът на проверяващите е, че жалбоподателят като кмет на община Д. не е организирал почистването на общинския имот от наличните отпадъци.
За деянието е съставен АУАН № 26/15.10.2019г., въз основа на който е издадено процесното НП.
В производството пред РС са разпитани две групи свидетели: контролните органи при РИОСВ, които потвърждават констатациите в АУАН и длъжностни лица при община Д., които сочат, че имота е многократно почистван, но предвид близостта му до ромската махала отново е бил замърсяван. По делото са представени: заповед № 224808.02.2012г. на кмета на община Д. с данни за площта на имота от 3374 кв.м. и констативен протокол от 27.11.2019г. на РИОСВ – Перник за извършена проверка на място на имота с данни за намерени ИУМПС и части от ИУМПС.
При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и доказано противоправно деяние. Според съда, наложеното наказание е определено правилно в по-висок от минималния размер и липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон на оспореното решение, сочи на следното:
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.
Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване. Неоснователна е тезата на касатора за неясно обвинение. Обратно на поддържаните доводи, проверката на АУАН и НП в оспорените им части, сочи на пълно съответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация. Видно е, че на нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на задължението му като кмет на общината да организира почистването на отпадъците от неразрешени за това места. Визираното задължение е предвидено в разпоредбата на чл.19, ал. 3, т.15 от ЗУО, а неизпълнението му е съставомерно бездействие, наказуемо по чл.151, ал.2, т.6, предложение последно от ЗУО, както коректно е посочено в НП. От горното следва, че обвинението е ясно от фактическа страна и е правилно квалифицирано.
Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е изводът на районния съд за доказано противоправно деяние. Нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. последно от ЗУО възлага в отговорност на кмета да организира почистването на отпадъци от неразрешени за това места. От писмените и гласни доказателствени средства е установено, че на датата на нарушението 19.07.2019г. върху терена на общинския имот с идентификатор 68789.30.14 по КККР на гр. Д., са разположени различни по вид отпадъци /обстоятелството, че имота е неразрешено място за изхвърляне на отпадъци не е спорно по делото/. Данните за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката на 19.07.2019г., който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Данните в протокола са потвърдени и от приобщените гласни доказателства, както и от констативния протокол на длъжностните лица от общинската администрация от 25.06.2019г. Правилна е преценката на съда за неоснователност на възраженията на нарушителя, поддържани и в касационното производство, за наличие на активни действия във връзка със задължението по чл.19, ал.3, т.15, пр. последно от ЗУО. Надлежното изпълнение на последното предполага организиране на човешки и технически ресурс, който да провежда постоянно почистване на отпадъците от процесния общински имот, а събраните доказателства установяват неефективна и спорадична дейност на общинската администрация. Назначаването на комисия за проверка, сезирането на отдела по строителство към общината и на дружеството, с което последната е сключила договор за събиране и извозване на ИУМПС, не освобождават кмета от отговорност, тъй като визираните действия не са довели до изпълнение на законовото задължение. Отделно от това, законът не предвижда освобождаване от отговорност на кмета при възлагане на правомощията на други длъжностни лица или при наличие на „изключителни“ обстоятелства във връзка с поведението на жителите на близкия квартал. Предвид горното, правилен е извода на съда, че е доказано неизпълнение на задължението по чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. последно от ЗУО, с което е осъществен състава на нарушението по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. последно от ЗУО. Съответни на доказателствата по делото са и доводите в оспореното решение за отсъствие на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК.
По отношение оплакванията в жалбата, съдът счита за неотносими към предявеното обвинение, възраженията на нарушителя във връзка с предписанията на АНО. В случая, изпълнителното деяние е бездействие на кмета на общината по произтичащо от закона задължение, а не неизпълнение на предписание, което е наказуемо по чл. 156, ал.1 от ЗУО.
Предвид изложеното, касационната инстанция приема за правилни изводите в оспореното решение за съставомерност и доказаност на административното нарушение. При определяне размера на имуществената санкция обаче, АНО и въззивният съд не са съобразил критериите по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Надлежното приложение на същите обоснова изводи за налагане на имуществена санкция в минималния определен от законодателя размер от 3000,00лв. Дължимо е решение за отмяна на оспорения въззивен съдебен акт и постановяване на решение при усл. на чл.222, ал.1 от АПК за изменение на процесното НП.
Водим
от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260004 от 26.08.2020г. на Районен съд – Д. по НАХД № 309/2020г. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7-А-26/27.02.2020г., издадено
от директора на Дирекция “КПД” при РИОСВ –
Перник, упълномощен да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – Перник, с
което на М.Х.Ч.., ЕГН **********, в
качеството му на кмет на Община Д., със служебен адрес: гр. Д., пл. “Свобода“ № 1, на осн. чл.151, ал.2, т.6, пр. последно от ЗУО във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 5000,00лв., като намалява същата
на 3000,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.