РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Н., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620101139 по описа за 2022 година
Производството е по втора фаза на делбата, съгл. чл. 346 и следв от ГПК.
С ВЗС на *** г. решение по делото е допусната съдебна делба между Л. И. Л. от гр.
Н., обл. Ш., пл. *** и Р. Л. И. от гр. Н., обл.Ш., ул.***, на следния недвижим имот
находящ се в гр.Н., обл. Ш., ул. *** , представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ***, предназначение – жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор ***, с предназначение на самия обект - жилище, апартамент, с площ от 96,10
кв.м., при съседи в сградата, на същия етаж ****** и ******, под обекта: ****** и над
обекта ******., ведно с прилежащото към имота избено помещение с площ 10,30 кв.м.,
както и 2445/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и жилището и 2445/100 000 ид.ч. от
правото на строеж върху мястото от 105,30 кв.м., при следните части на всеки
сънаследник: за Л. И. Л. - 1/2 ид.ч. и за Р. Л. И. - 1/2 ид.ч.
В срока преди първото по делото съдебно заседание ищецът е направил
претенции по сметки, по чл. 346 от ГПК, чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в
размер на 4200лв., за това, че ответникът е ползвал имота лично за себе си, за времето от
откриване на наследството на общия наследодател до датата на предявяване на иска за
обезщетението – 20.03.2023 г., ведно със законната лихва до пълното й изплащане.
От името на ответника, в съдебно заседание е направено искане по чл. 349, ал.2
ГПК за възлагане на недвижимия имот, поради това, че не притежава друг жилищен имот, и
1
е живял в имота към момента на откриване на наследството.
Въз основа на събраните по делото доказателства във втората фаза на съдебната
делба, съдът установи следното:
С решение ВЗС на *** г. решение, съдът е допуснал извършването на делба между
съделителите между Л. И. Л. от гр. Н., обл. Ш., пл. *** и Р. Л. И. от гр. Н., обл.Ш., ул.***,
на следния недвижим имот находящ се в гр.Н., обл. Ш., ул. ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, предназначение – жилищна сграда
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самия обект -
жилище, апартамент, с площ от 96,10 кв.м., при съседи в сградата, на същия етаж ****** и
******, под обекта: ****** и над обекта ******., ведно с прилежащото към имота избено
помещение с площ 10,30 кв.м., както и 2445/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и
жилището и 2445/100 000 ид.ч. от правото на строеж върху мястото от 105,30 кв.м., при
равни квоти: за всеки от съделителите по 1/2 ид.ч.
Относно поделяемостта на допуснатия до делба имот, съобразно квотите на
страните е назначена експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че имота е неделим и не може да се
обособят самостоятелни парцели от всеки от двата имота, съгласно квотите за делба на
всеки от съделителите.
Според заключението на вещото лице пазарната стойност на имота 60 800лв.
Това означава, че дяловете на всеки от съделителите са по 30 400лв.
Предвид на приетото заключение на вещото лице относно поделяемоста на имота,
конкретно, че същия е неделим според дяловете на всеки от съделителите, то по арг.на
противното от нормата на чл. 347 от ГПК, разделителен протокол не може да бъде съставен.
Възможните способи за приключване на съсобствеността са изнасяне на публична
продан, съгл. чл. 348 ГПК или възлагане на някой от съделителите по реда на чл. 349 ГПК.
Относно недвижимия имот, предмет на съдебната делба е предявена претенция за
възлагане от ответника Р. Л. И. от гр. Н., като претенцията му за възлагане не се оспорва от
ищеца по делото.
Относно възлагателните претенции по чл. 349, ал.2 от ГПК на ответника Р. Л. И.
от гр. Н. за възлагане на недвижими имот, се установи, че ответникът е живял в имота към
момента на откриване на наследството, считано към *** г., когато е починал наследодателят
на страните Л. И. Д.. По делото е представена справка от имотния регистър, която сочи, че
ответникът Р. И. не притежава друг жилищен имот.
Поради горното на основание чл. 349, ал.2 ГПК, на ответника Р. Л. И. от гр. Н. следва
да се възложи в дял недвижимия имот, представляващ находящ се в гр.Н., обл. Ш., ул. *** ,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, предназначение –
жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение
на самия обект - жилище, апартамент, с площ от 96,10 кв.м., при съседи в сградата, на същия
етаж ****** и ******, под обекта: ****** и над обекта ******., ведно с прилежащото към
имота избено помещение с площ 10,30 кв.м., както и 2445/100 000 ид.ч. от общите части на
сградата и жилището и 2445/100 000 ид.ч. от правото на строеж върху мястото от 105,30
кв.м., с пазарна стойност 60 800лв.
2
Във връзка с уважената претенция по възлагане на недвижимия имот, в полза на
ответника, същия следва да бъде осъден да заплати на ищеца, равностойността на неговия
дялове, съгл. чл. 344, ал.2-6 ГПК, който е на стойност от 30 400лв.
Посочената сума на делът на ищеца, ответникът следва да я заплати, ведно със
законната лихва върху присъдените суми, в срок от 6 месеца от ВЗС на решението по
делото.
Самият съделител, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, съгл. чл.
344, ал.6 ГПК, след като изплати в указания от закона срок определеното парично уравнение
заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за
възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може
да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря
на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати
веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в
него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
За вземанията си за уравнение на дяловете ищецът може да впише законна ипотека,
съгл. чл. 344, ал. 3 ГПК.
По съединения иск по сметки по чл. 346 ГПК по чл. 31, ал.2 от ЗС.
Ищецът е предявил срещу ответника иск за заплащане на наем за ползването на целия
имот, като по този начин го е лишил да го ползва съразмерно на своята част. Ищецът
претендира наем от момента на смъртта на общия наследодател до предявяването на иска,
т.е за периода от *** г. до *** г.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която
са лишени, от деня на писменото поискване. Претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС се явява частен
случай на общата забрана за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, като в случая,
източник на вземането е фактическото положение – реалното ползване на общата вещ, което
обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на
една обща вещ, по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в
определен обем. В този смисъл е ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК.
Ищецът не представя доказателства преди завеждането на делото да е изявявал
желание или да е правил искане за ползване на имота, доколкото за претенцията по сметки,
основана на чл. 31, ал.2 от ЗС е важно неговото желание, респ. изявление към ползващия, а
не простия факт на ползването на имота от единия от двамата съсобственици.
Съгласно заключението на вещото лице по делото, наемът на целия имот за
посочения период възлиза на 7220лв. Съгласно експертизата за ползваната от ответника част
от имота, собственост на ищеца – 1/2ид.ч., наемът е 3610лв.
Съдът е приел експертното заключение в тази част като обективно и неоспорено от
страните, поради което и намира, че искът на ищеца е основателен и доказан и следва да се
уважи, като се осъди ответника да му заплати претендираната сума, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска за нея до сумата от 3610 лв., като претенцията на
ищеца за разликата до 4200лв. следва да се отхвърли
Относно разноските по чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК.
Относно разноските по самата делба на съсобствените имоти.
Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. По присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а. При прилагането на чл.
3
78а, ал. 2 не се вземат предвид таксите, които се събират върху стойността на дяловете.
От водещо значение за установяването на правила за определяне на начина, по който
се разпределят разноските, в частност тези за държавни такси е т. 9 от Постановление № 7 от
28.XI.1973 г., Пленум на ВС, както и по – новата съдебна практика, материализирана в
Определение № 202 от 13.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3295/2017 г., I г. о., ГК;
Определение № 177 от 12.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 657/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК;
Определение № 717 от 22.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 594/2012 г., IV г. о., ГК;
Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., ГК и мн.др.
Съгласно посоченото съдебните и деловодните разноски се разпределят съобразно с
признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по
необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите
правила на чл. 78 от сега действащия ГПК (64 и 65 ГПК отм.).
От гореизложеното следва, че разноските в делбеното производство се разделят в
рамките на две отделни групи процесуални дейности. Първата е относно същинското
извършване на делбата, в т.ч. и относно способа за нейното извършване, а втората касае
разноски, свързани само с присъединените искове – по възлагане на неподеляемо жилище,
по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н. Това включва
самостоятелни разходи по експертизи и пр., свързани само с тези претенции.
Държавни такси, свързани с извършването на делбата, съгл.чл. 355, изр. 1-во от
ГПК.
Правилото, че страните заплащат разноските по делото според стойността на
дяловете си се отнася до основното производство, което не включва присъединените искове
– по възлагане, по сметки и пр.
Пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на делбата определя и стойността
на дяловете на всеки от съделителите при нейното приключване.
Така при пазарна стойност на имота от 60 800 лв., стойността на дяловете на всеки от
съделителите е по 30 400лв.
Дължимата от съделителите ДТ е в размер на 4% върху пазарната стойност на
имота, съгл. чл. 8 от Тарифата за ДТССГПК, или всеки от съделителите следва да заплати
ДТ върху стойността на своя дял както следва:
За съделителя Л. И. Л. – 1 216лв. и за съделителя Р. Л. И. – 1 216 лв.
Държавни такси, свързани с присъединените искове в делбата, съгл.чл. 355,
изр.2-ро, вр. чл. 78 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК по тези искове ДТ не се заплаща
предварително, а се присъжда с решението, в тежест на осъдената страна, в размер на 4%
върху уважената цена на иска, но не по – малко от 50лв., съгл. чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл.
1 от ТДТССГПК.
По изложените съображения, по иска на ищеца Л. И. Л. срещу ответника Р. Л. И.,
уважен за сумата от 3610лв., ответникът следва да плати ДТ от 144,40 лв.
Ищецът дължи за ДТ сумата от 1 216 лв., а ответникът дължи общо 1360,40лв.
Относно взаимните претенции за разноски на страните по чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Ищецът има претенция срещу ответника за направените по делото разноски. От
4
името на ищеца не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ищецът е направил разноски по делото за експертизи в общ размер на 250 лв.
Освен тях е направил разноски по делото за вписване на искова молба – 10 лв., както
и за адвокатски хонорар от 1500 лв.
От ответника Р. И. са направени разноски за експертиза в размер на 150 лв. за
експертиза.
Поради това, че описаните от съда разноски са направени от страните по
повдигнатите от тях претенции по сметки и възлагане, то отговорността за разноски следва
да се прецени съобразно на уважената част от исковете им по сметки. Относими по
претенциите за разноски са тези направени за експертизата, относно изчислявенето на
дължимия наем от 100лв. и тези за адвокатски хонорар от 1500 лв., или общо 1600лв.
За предявения от ищеца иск по сметки в размер на 4200 лв. е уважен такъв в размер
на 3610 лв., при което ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от
1375,24 лв. за адвокатски хонорар
Ответникът няма претенции за разноски.
Страните не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което и на
основание ал.2, изр. 2-ро от него нямат право да искат изменение на решението в тази част.
Водим от горното и на основание чл.349, ал.2 от ГПК и чл. 353 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Р. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Н.,
обл.Ш., ул. ***, следния недвижим имот, находящ се в гр.Н., обл. Ш., ул. ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, предназначение –
жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение
на самия обект - жилище, апартамент, с площ от 96,10 кв.м. (деветдесет и шест кв.м. и десет
кв.см.), при съседи в сградата, на същия етаж ****** и ******, под обекта: ****** и над
обекта ******., ведно с прилежащото към имота избено помещение с площ 10,30 кв.м.
(десет кв.м. и тридесет кв.см.), както и 2445/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и
жилището и 2445/100 000 ид.ч. от правото на строеж върху мястото от 105,30 кв.м, с
пазарна цена от 60 800 лв. (шестдесет хиляди и осемстотин лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, Р. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Н., обл.Ш.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. Л. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., пл. ***, в 6 (шест)
месечен срок от влизане в сила на решението, СУМАТА от 30 400 лв. (тридесет хиляди и
четиристотин лева), за уравняване на дела му, ведно със законната лихва.
Съдът указва на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК, на Л. И. Л. с ЕГН:********** от гр. Н.,
обл. Ш., пл. ***, че за вземането си за уравнение на дяловете им, спрямо Р. Л. И. с
ЕГН:********** от гр. Н., обл.Ш., ул. ***, може да впише законна ипотека.
Съдът указва на основание чл. 349, ал.6 от ГПК, на Р. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Н.,
5
обл.Ш., ул. ***, че става собственик на възложения имот след като изплати в указания от
закона срок определеното парично уравнение заедно със законната лихва, както и ако
уравнението на дяловете на Л. И. Л. с ЕГН **********, не бъде изплатено в 6 (шест)
месечния срок, решението се обезсилва по право и имота се изнася на публична продан,
поради което следва ответникът Р. Л. И. с ЕГН **********, да представи доказателства по
делото за изплатените от него суми за парично уравняване.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, Р. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Н., обл.Ш.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. Л. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., пл. ***, сумата от
3610лв. (три хиляди шестстотин и десет лева), представляваща обезщетение за ползването
на недвижим имот, находящ се в гр.Н., обл. Ш., ул. *** , представляващ самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор ***, предназначение – жилищна сграда многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самия обект - жилище,
апартамент, с площ от 96,10 кв.м. (деветдесет и шест кв.м. и десет кв.см.), при съседи в
сградата, на същия етаж ****** и ******, под обекта: ****** и над обекта ******., ведно с
прилежащото към имота избено помещение с площ 10,30 кв.м. (десет кв.м. и тридесет
кв.см.), както и 2445/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и жилището и 2445/100 000
ид.ч. от правото на строеж върху мястото от 105,30 кв.м, за времето от *** г. до *** г.,
ведно със законната лихва от 20.03.2023 г., като отхвърля иска за разликата до 4200лв.
Осъжда на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК, Л. И. Л. с ЕГН
********** от гр. Н., обл. Ш., пл. ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на
дела си, в полза на Районен съд Н. в размер на 1 216 лв. (хиляда двеста и шестнадесет
лева).
Осъжда на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК, Р. Л. И. с ЕГН
********** от гр. Н., обл.Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на
дела си, в полза на Районен съд Н. в размер на 1 360,40лв. (хиляда триста и шестдесет
лева).
Осъжда на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Р. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Н., обл.Ш., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. Л. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., пл. ***, сумата от
1375,24лв. (хиляда триста седемдесет и пет лева двадесет и четири ст.), за направени по
делото разноски.
На основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК, страните нямат право да искат изменение на
решението в частта му за разноските, до размера на посочените от тях в списъка.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш., в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7