О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Добрич, 13.06.2018 г.
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XIX-ти състав, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 2015 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба /поправена с молби с вх. рег. №10457/23.05.2018г. и вх. рег.
№11075/01.06.2018г./, подадена от М.Г.Ж. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. – ДАК, с
която срещу „*** със седалище и адрес на
управление: гр***, е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК
за установяване недължимостта на следните сумите, а именно: 1) 228,32 лв.
- незаплатена цена на доставена
ел.енергия по фактури, издадени за периода 20.06.2017г. – 21.08.2017г. за кл. №**, аб. № ** за адрес на потребление с.**
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
/01.11.2017г./ до окончателното плащане; 2) 5лв. - мораторна лихва за периода от падежа на
всяка фактура: от 25.07.2017г. – 19.10.2017г. ; 3) 25 лв. - държавна такса и 4) 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№4264/2017г. на ДРС и 5) 195,16 лв., разноските по ИД №А 20187370400159
по описа на ** с рег. №737 в КЧСИ и р-н на действие – ДОС, от които 95,16 лв. –
изпълнителни разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 389, ал.1 от ГПК в
исковата молба се съдържа искане за спиране на ИД №20187370400159 по описа на
ЧСИ ** с рег. №737 в КЧСИ и р-н на действие – ДОС.
Исковата молба е оставена без движение
с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението 1) изрично да уточни
дали предявява отрицателен установителен иск за недължимост на суми по издадена
заповед за изпълнение; да изложи подробно всички факти и обстоятелства, на
които основава претенцията си, както и да конкретизира влязла ли е сила
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК; възползвал ли се е от
регламентираните способи за защита като длъжник в заповедното производство
/които правни способи изчерпателно са уредени в чл.414, чл.419, чл.423 и чл.424
от ГПК/, предявен ли е от кредитора иск по чл. 422 от ГПК; 2) да обоснове правния
си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимостта на
всяка една от посочените в исковата молба суми /главница, обезщетение за
забава, разноски в заповедното производство и разноски по изпълнението/; 3) да
уточни твърденията си за недължимостта на разноските, присъдени със заповедта
по чл. 410 от ГПК, както и за недължимостта на разноските по изпълнението – кои
са фактите, обуславящи недължимостта на
тези разноски и съответно кога са настъпили тези факти; 4) да изложи твърдения
дали процесните суми са заплатени и кога /с посочване на конкретна дата/. Ако
същите са заплатени, следва да се конкретизира дали плащанията са извършени
преди или след образуване на заповедното производство, съответно преди или след
образуване на изпълнителното дело; 5) да
конкретизира всички факти и обстоятелства, които обуславят интереса му от
постановяване на поисканата обезпечителна мярка.
В изпълнение на указанията на съда и в
предоставения срок по делото са депозирани две уточняващи молби с вх. рег.
№10457/23.05.2018г. и вх. рег. №11075/01.06.2018г. Към исковата молба са
представени доказателства за образувано по молба на „***изпълнително дело срещу
ищеца въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2018г., издаден по ч.гр.д. №4264/2017г.
на ДРС за следните суми: 25 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е изискал за послужване ч.гр.д.
№4264/2017г. на ДРС.
Съдът, след като взе предвид доводите
на ищеца и данните по делото, намира следното:
Установява се, че в производството по
ч.гр.д. №4264/2017г. на ДРС е издадена заповед по чл. 410 от ГПК
№2304/23.11.2017г., с която е разпоредено М.Г.Ж. да заплати на „**следните
суми: 1) 228,32 лв. - незаплатена цена на
доставена ел.енергия по фактури, издадени за периода 20.06.2017г. –
21.08.2017г. за кл. №**********, аб. №**********
за адрес на потребление с.*** №340, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението /01.11.2017г./ до окончателното плащане;
2) 5лв. - мораторна лихва за периода от
падежа на всяка фактура: от 25.07.2017г. – 19.10.2017г.; 3) 25 лв. - държавна такса и 4) 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена надлежно на длъжника на 05.12.2017г., който в срока по чл.
414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение, че не дължи вземането по издадената
заповед с твърдения, че не притежава имот в с. ***. С разпореждане от
12.12.2017г. заповедният съд е указал на заявителя, че в едносмесечн срок от
съобщението може да предяви срещу възразилия длъжник иск за установяване на
вземането си. Съобщението е получено от заявителя на 21.12.2017г. В
предоставения едномесечен срок „*** е подало молба, с която сочи, че след образуване
на заповедното производство длъжникът е заплатил претендираната главница и
лихва, поради което моли да бъде издаден изпълнителен лист само за разноските
по делото. С определение от 23.01.2018г., влязло в законна сила на 03.03.2018г.,
заповедният съд е обезсилил заповедта по ч.гр.д. №4264/2017г. на ДРС по
отношение на следните суми: 1) 228,32 лв. -
незаплатена цена на доставена ел.енергия по фактури, издадени за периода
20.06.2017г. – 21.08.2017г. за кл.
№**********, аб. № ********** за адрес на потребление с.*** №340, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /01.11.2017г./ до
окончателното плащане и 2) 5лв. -
мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура: от 25.07.2017г. –
19.10.2017г. С разпореждане от 07.03.2018г. заповедният съд е разпоредил
издаването в полза на заявителя на изпълнителен лист за разноските по делото, а
именно: 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Издаденият изпълнителен лист от 07.03.2018г. в оригинал е наличен в кориците на
ч.гр.д. №4264/2017г. на ДРС. На заповедта по чл. 410 от ГПК е отбелязано, че
заявителят е получил изпълнителен лист на дата 18.01.2018г.
Част от горните обстоятелства изрично
се съдържат и като твърдения в исковата молба – за издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за подадено възражение в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК, за частично обезсилване на заповедта по чл. 410 от ГПК.
Правният си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск ищецът обосновава с доводи, че никога не е бил
собственик на имот в с. *** /твърдения,
които се съдържат и в подаденото възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК/; че
главницата от 228,32 лв. и мораторната лихва от 5 лв. са платени след
образуване на заповедното производство от неизвестно лице. Поради недължимостта
на вземането за главница и мораторна лихва ищецът счита, че не дължи и разноски
в заповедното и в изпълнителното производство.
Така предявеният иск черпи правното си
основание от чл. 124 от ГПК и се явява процесуално недопустим поради липса на
правен интерес. Като длъжник в заповедното производство ищецът се е възползвал
от регламентирания способ за защита, а именно: подал е възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК. Установи се безспорно, че заповедта по чл. 410 от ГПК в
частта за главницата и мораторната лихва е обезсилена. Недопустимо е
предявяване на установителен иск за недължимост на вземане по обезсилена
заповед по чл. 410 от ГПК.
В случая не сме изправени и пред
хипотезите, визирани в чл.423 и чл.424 от ГПК, предиждащи, че ако длъжникът е
бил лишен от възможността да направи възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
или е пропуснал срока за това, то той може да поиска отмяна на заповедта по
реда на чл.423 от ГПК на посочените основания или да предяви иск по чл.424 от ГПК за оспорване на вземането, но при наличието на новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са
могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на
възражението, или с които той не е могъл да се снабди в същия срок. Надлежното
упражняване на правото на възражение изключва правния интерес на длъжника от
предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането /в
този смисъл Определение №15/10.01.2012 г. по частно търговско дело №764/2011 г.
на II т.о. на ВКС и Определение №258/18.03.2010 г. по частно търговско дело
№68/2010 г. на I т.о. на ВКС/.
Не е налице и хипотезата на чл. 439 от ГПК. Искът по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В
исковата молба не се съдържат твърдения за новонастъпили факти и обстоятелства.
Както беше отбелязано, заповедта по чл. 410 от ГПК е обезсилена частично.
Длъжникът в заповедното производство
има възможност да обжалва издадената заповедта в частта за разноските в
двуседмичен срок от връчването. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист
за сторените от кредитора в заповедното производство разноски също подлежи на
самостоятелно обжалване от длъжника.
По изложените съображения настоящият
исков процес се явява процесуално недопустим. Исковата молба подлежи на
връщане, а производството по делото – на прекратяване.
Поради недопустимостта на
производството, искането по чл. 389, ал.1 от ГПК следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 2015/2018г. по описа на ДРС и ВРЪЩА искова молба с вх.
рег. № 9646/14.05.2018г., поправена с молби с вх. рег. №. №10457/23.05.2018г. и
вх. рег. №11075/01.06.2018г., подадена от М.Г.Ж. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. – ДАК, с
която срещу „***с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: *** е предявен отрицателен установителен иск за
недължимостта на следните сумите, а именно: 1) 228,32 лв. - незаплатена цена на доставена ел.енергия по
фактури, издадени за периода 20.06.2017г. – 21.08.2017г. за кл. №**, аб. № ** за адрес на потребление с***
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
/01.11.2017г./ до окончателното плащане; 2)
5лв. - мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура: от
25.07.2017г. – 19.10.2017г. ; 3) 25 лв. -
държавна такса; 4) 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №4264/2017г. на ДРС и 5) 195,16 лв., разноските по
ИД №А20187370400159 по описа на ЧСИ *** с рег. №737 в КЧСИ и р-н на действие –
ДОС, от които 95,16 лв. – изпълнителни разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на М.Г.Ж. с правно основание чл. 389, ал.1 от ГПК за спиране на ИД №А20187370400159
по описа на ЧСИ *** с рег. №737 в КЧСИ и р-н на действие – ДОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Добрич в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Към
съобщението да се приложи препис на определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: