Определение по дело №884/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260426
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова
Дело: 20204400500884
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                 

                               Гр.Плевен,..24..…ноември....2020г.

                 

            В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение,ІV-ти възз. гр.с-в в закрито заседание на  двадесет  и  четвърти НОЕМВРИ

през ДВЕ ХИЛЯДИ  и  ДВАДЕСЕТА   година    в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЦВЕТЕЛИНА   ЯНКУЛОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:    РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА  

                                                                         

като  разгледа  докладвано  от СЪДИЯ   ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…884…по описа….за…2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по чл.274,ал.1  във вр. чл.83,ал.2 от ГПК.

Производството  е образувано на основание частна  жалба, подадена от  адв. П.А. от САК – пълномощник на В.М.Ц. *** – ищец в първоинстанцонното производство по гр.д.№1793/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от ХІІІ-ти гр.с-в протоколно Определение от 08.10.2020г., с което е оставено без уважени искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски.

            В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважено искането му за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса и разноски  на основание чл.83,ал.2 от ГПК. Излагат се   съображения за наличие на  законните предпоставки за освобождаване на ищеца от такси и разноски.

Препис от частната жалба е връчена на ответника по същата – ЗК-„***“-АД, ЕИК-***, който е и ответник по иска в първата инстанция. Писмен отговор не е постъпил.

          Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира  следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е и  ОСНОВАТЕЛНА.

От данните по  гр.д.№1793/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение,се установява следното:

Производството по делото е образувано на основание осъдителен иск с правно основание по чл.423 от КЗ и цена 10000.00лв.( десет хиляди лв.), предявен от ищеца( понастоящем частен жалбоподател)  В.М.Ц., ЕГН-********** с адрес ***, чрез процесуалния представител адв. П.А. от САК, срещу ответника( и ответник по частната жалба)  ЗК“***“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***.

В исковата молба се съдържа особено искане за освобождаване на ищеца от внасяне на държавни такси на основание чл.83,ал.2 от ГПК. Към исковата молба е представена декларация за обстоятелствата  по чл.83,ал.2 от ГПК, медицинска документация и удостоверение за раждане на детето  Б.В.Ц., род. на ***г.

С Разпореждане №4569/01.06.2020г., съдията-докладчик при ПлРС е оставил исковата молба без уважение с указание ищецът в 1-седмичен срок да внесе държавна такса от 400.00лв.( четиристотин лв.(

С молба, регистрирана с Вх.№12769/26.06.2020г. по регистъра на ПлРС, изпратена по пощата с клеймо на подателя от 24.06.2020г., ищецът чрез пълномощника адв. П.А. е заявил, че  с исковата молба е направил искане по чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото. Затова моли на основание чл.253 от ГПК съдът да отмени Разпореждане №4569/01.06.2020г. за оставяне на ИМ без движение, и да се произнесе по искането по чл.83,ал.2 от ГПК.

С Определение( без номер от 02.07.2020г., изписано с ръкописен текст под формата на резолюция върху молбата на ищеца, съдът е постановил следното: “Да.Молбата е основателна.Молителят е освободен от Д.Т.“ (л.23 от първоинстанционното дело)

В открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2020г., на което страните са представлявани от процесуалните си представители, съдът е допуснал АТЕ при депозит, вносим от ищеца.  След настояване от страна на пълномощника на ищеца за произнасяне по искането по чл.83,ал.2 от ГПК, съдът е постановил обжалваното  определение, с което е  оставил без уважение искането н ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса и  разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането  на ищеца е неоснователно, тъй като същият работи, получава трудово възнаграждение от 800лв., притежава лек автомобил „Ауди“ АЗ и е декларирал, че здравословното му състояние е добро.

Въззивният съд намира, че  така постановеното  определение е валидно, частично допустимо и неправилно в допустимата част.

 Както беше посочено, в ИМ ищецът е заявил особено искане за освобождаване от предварително внасяне на д.т. на основание чл.83,ал.2 от ГПК. По това искане съдът се е произнесъл с определение от 02.07.2020г., изписано под формата на резолюция на молбата, находяща се на л.23 от делото. Постановеното определение е от категорията на тези, които не могат да бъдат отменяни, или изменяни от съда, който ги е постановил. Ето защо, обжалваното определение, постановено в о.с.з. на 08.10.2020, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаване от д.т.,е недопустимо, тъй като по този въпрос, съдът вече се е произнесъл, като е уважил заявеното искане. Поради това, в тази част обжалваното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Въззивният съд приема, че  в  исковата молба съдът е направил искане за освобождаване само от предварително внасяне на държавна такса, а една с молбата Вх.№127/26.06.2020г. е направил искане и за освобождаване от внасяне на разноски по делото.  Последното е допустимо и по него съдът дължи произнасяне, тъй като  в ГПК не е предвиден срок, в който ищецът може да упражни правото си по чл.83,ал.2 от ГПК.

Като съобрази данните по делото, въззивният съд намира, че молбата с правно основание чл.83,ал.2 от ГПК е основателна, поради следното: Съгласно чл.83,ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят предварително от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване, съдът взема предвид:

1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други  констатирани обстоятелства.

 

Какви са данните в процесния случай? – От декларацията за семейно и имотно състояние се установява, че ищецът е самотен родител, който  отглежда малолетното си дете, родено 2015г, получава трудово възнаграждение от 800лв. месечно, рента от земеделски земи в размер на 600лв.годишно, притежава лек автомобил „Ауди АЗ“, не притежава недвижими имоти, няма други източници на доходи. Посочил е здравословно състояние „здрав“, а същевременно е представил медицинска документация за увреждане на здравето в резултат на ПТП, за което претендира обезщетение за  неимуществени вреди.

При така установените данни, съобразявайки вида на правния спор  ( пряк иск на увреденото лице срещу застраховятеля на виновния водач по застраховка ГО на автомобилистите) и  размерът на разноските, настоящият съдебен състав намира, че  са налице предпоставките на чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаване на  ищеца в първоинстанционното производство от предварително внасяне на разноски. Притежаването на декларирания лек автомобил не е пречка за освобождаването  от такси и разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПК, тъй като това  имущество не е източник на парични средства, с които да се  заплатят съдебните разноски, а освен това автомобилът е участник в ПТП, което  логично намалява неговата стойност.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която  молбата на ищеца по чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаване от  предварително внасяне на разноски е оставена без уважение и вместо него да бъде постановено друго, с което ищецът бъде освободен на основание чл.83,ал.2 от ГПК от внасяне на разноски по делото.

Делото следва да се върне на РС-Плевен, същия съдебен състав за продължаване на процесуалните действия. Тъй като въпроси към АТЕ са поставили и двете страни,   част от депозита следва да се поеме от съда, а друга – от ответника по иска.

По изложените съображения,  Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.278  от ГПК

 

          О П Р Е Д Е Л И :

 

1.ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО  протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено в о.с.з., проведено на 08.10.2020г. по гр.д.№1793/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение като неоснователно, искането на ищеца В.М.Ц.  по чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаване от предварително внасяне на ДЪРЖАВНА ТАКСА.

2.ОТМЕНЯ като НЕПРАВИЛНО  протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено в о.с.з., проведено на 08.10.2020г. по гр.д.№1793/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение като неоснователно, искането на ищеца В.М.Ц.  по чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаване от предварително внасяне на РАЗНОСКИ, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83,ал.2 от ГПК В.М.Ц., ЕГН-********** с адрес ***, от предварително внасяне на РАЗНОСКИ по гр.д.№1793/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.

3. ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен, същия съдебен състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   НЕ подлежи на   касационно обжалване.

 

                                                                                            

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: