М О Т
И В И :
Производството е по
реда на глава 28 от НПК.
Обвинението срещу нарушителя
К.А.Т. е по чл.191,ал.2 от НК, за това, че от неустановена дата
през м.март 2019г. до 12.02.2020г. включително в с.Е., общ.Н., обл.С. З., ул.„С.
г.“№** като пълнолетно лице е улеснил/чрез предоставяне на жилище и оказване на
финансова помощ/ непълнолетно лице от мъжки пол- К. К. А., роден на ***г. и
лице от женски пол- Т.С.М., родена на ***г, която не е навършила 16- годишна
възраст, да заживеят съпружески без да са сключили брак.
В с.з. нарушителят не
се явява и не се представлява, а представителят на РП-Казанлък поддържа
обвинението срещу него и постановлението за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
От събраните по делото доказателства,
установени с писмо от Дирекция „Социално подпомагане“-Гурково до РП-Казанлък, социален
доклад на Дирекция „Социално подпомагане“-Гурково, удостоверение за раждане на
дете от ***г***-К., издадено въз основа на акт за раждане №0113 от 16.02. 2004г.
и с показанията на свидетелите К.А., Т.М., С.А., К.Т. и С.В., кореспондиращи изцяло
помежду си и с обясненията на нарушителя, дадени от него по време на
досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: К. К. А.
и Т.С.М. започнали да имат по-близки сърдечни отношения преди около седем
години, виждали се тайно, ходили заедно на училище. През м.март 2019г. М.
разбрала, че е бременна и чака дете от А. и след като уведомила за това майка
си Събка М. А., последната отишла в дома на
К.А.,*** и говорила с родителите му- К.Т. и Б. К. О.. Те били много
изненадани от бременността на М., тъй като не знаели за отношенията й със сина
им и се ядосали, тъй като А. и М. били малки на възраст за създаване на
семейство, попитали ги дали искат да живеят заедно, на което двамата
отговорили, че не могат един без друг, обичат се и искат да съжителстват заедно
на семейни начала. Считано от неустановена по разследването дата през м.март
2019г. двамата заживели съпружески без сключен брак в дома на Т. ***. Т. им предоставил отделна стая, обзаведена
с всичко необходимо, оказвал им финансова помощ чрез заплащане на всички
разходи за ел.енергия, вода и др. и чрез пазаруване на неща, от които имат
нужда, в това число и за препитание. Към м. март 2019г. М. била на навършени 14
години/родена на ***г./, а А. бил на навършени 17 години/роден на ***г./.
Непосредствено след началото на съвместното им съжителство майката на А.- Б. К.а
О. заминала да работа във Франция.
Предвид
изложеното съдът намира, че нарушителя, от обективна и от субективна страна, е осъществил
състава на чл.191,ал.2 от НК. От
субективна страна същият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните му
и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае К.А.Т. за виновен по
повдигнатото му обвинение. По отношение на същия обаче са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят
на престъплението е пълнолетен.
2.За престъпление по член
191,ал.2 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода до 2
години или пробация.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи К.А.Т. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание-глоба,чийто размер
обаче значително следва да надвишава предвидения в закона минимален такъв, а
именно- 2000/две хиляди/ лева, тъй като да се определи наказание в минимален
размер от 1000/хиляда/ лева на нарушителя би означавало да бъдат толерирани и
насърчавани лица да подпомагат други такива ежедневно да практикуват педофилия,
която погрешно в подобни случаи се определя като „ромски обичай“ или „ромска
традиция“.
Предполага
се, че всеки гражданин на РБългария е запознат със законите, които са
обнародвани по установения ред в Държавен вестник. Това е т.нар. законова
презумпция(общо правило) и не е необходимо да се доказва знанието или
незнанието на закона от всеки нарушител. Презумпцията е оборима, ако в
конкретния случай, поради изключителни обстоятелства последния е бил лишен от
възможност да узнае за приетия закон(в настоящия случай НК). По делото липсват,
каквито и да са доказателства, че за нарушителите са били налице такива обстоятелства,
които поради изключителността си да са довели до това да са били в невъзможност
да се запознаят с действащите закони.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
Районен
съдия: