№ 204
гр. Сливница, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:М. М. Маркова
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от М. М. Маркова Гражданско дело №
20201890100570 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на
разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ........, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „............., представлявано от изпълнителния директор
А.А., чрез пълномощника си юрк. П. срещу М. М. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр. ............., с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че
последната дължи сумата от 65,80 лева, от които 47,36 лв. главница, представляваща цената
на доставена топлинна енергия за периода месец 01.2017 г. до месец 02.2017 г., за
топлоснабден имот - апартамент в гр. ............., 7, 65 лв. - обезщетение за забава за периода
18.03.2017 г. – 29.01.2020 г., 8,95 лева главница, представляваща цена за дялово
разпределение за периода 01.2017 г. до месец 02.2017 г., 1,84 лева обезщетение за забава за
периода 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
10.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е енергийно предприятие и
притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи, че ответникът
е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
в качеството си на собственик на апартамент № 169 в гр. ............., за който й е даден
абонатен № 73444. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според чл.31, ал.1
от Общите условия (в сила от 10.07.2016 г.), потребителите на топлинна енергия, какъвто е и
1
ответницата, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставената й топлинна
енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на официалната
интернет страница на продавача. Ответницата е използвала доставената й топлоенергия
през периода от м. януари 2017 г. до м. февруари 2017 г., но не е погасила задълженията си
за заплащането на цената й. Отразено е в исковата молба, че с решение на общото събрание
на етажната собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е избрано „Техем
сървисиз“ ООД за предоставяне на услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Сумите за топлинна енергия са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия. Ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата М. М.
Д. за претендираните суми и било образувано ч.гр.дело № 201/2020 год. по описа на РС – гр.
Сливница, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.414
от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано
да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на
настоящата искова молба. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното и изплащане.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответницата е
депозирала писмен отговор, в който твърди, че искът е допустим, но го оспорва изцяло като
неоснователен. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че през процесния период в
описания в исковата молба имот е доставяна топлинна енергия. Уточнява, че нейният абонатен
номер е 73444 и се отнася за посочения в исковата молба имот, а не погрешно отразения от ищеца
73445. Оспорва дължимостта на сумите, тъй като не е ясно как са формирани. Ответницата
посочва, че към исковата молба не са представени извлечения от сметки от счетоводството на
ищцовото дружество, които и да били представени не доказват, че тя е собственик на
топлофицирания имот и не съдържат данни какво е конкретното количество и стойност на
доставената топлинна енергия за посочения в исковата молба период. Счита, че калкулирането и
натрупването на претендираното от топлофикация задължение е извършено в нарушение на
изискванията на чл.13 на Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/ЕО), според който в сметките трябва да е
включено само реално потребеното отчетено количество енергия. Изтъква, че извлеченията от
сметки са в нарушение на чл.5, ал.2 ЗЗП, тъй като изчисленията са направени на базата на
прогнозни месечни вноски, а при последвалото изравняване, в случай на намаляване на
главницата, не са коригирани начислените лихви. Заявява, че към исковата молба не са
представени доказателства във връзка с експлоатацията, годността, сертифицирането и
преминаването през периодична метрологична проверка на абонатната станция,
топлоразпределителните прибори и отоплителните тела. Липсата на такива доказателства е пречка
за доказване основателността на претенцията. В случай, че съдът приеме, че между страните е
2
налице валидно възникнало облигационно отношение, ответницата въвежда възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните суми, доколкото задължението за заплащане на
консумираната топлинна енергия от потребители за битови нужди е за периодично плащане по
смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и се погасява с изтичането на тригодишна давност, считано от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В тази връзка се позовава на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице помагач по делото е допуснато
дружеството, извършващо дялово разпределение на ТЕ „Техем сървисис“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“............., което не изразява становище.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 201 / 2020 г. по описа на РС – гр. Сливница, от
което е видно, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 125 / 09.06.2020 г. в полза на ищеца за сумата от 65,80 лева, от които 47,36 лв. главница,
представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода месец 01.2017 г. до месец
02.2017 г., за топлоснабден имот - апартамент в гр. ............. - обезщетение за забава за
периода 18.03.2017 г. – 10.02.2020 г. и 8,95 лева главница, представляваща цена за дялово
разпределение за периода 01.2017 г. до месец 02.2017 г., 1,84 лева обезщетение за забава за
периода 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
10.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по делото на
стойност 75 лева. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът възразил срещу заповедта,
поради което с разпореждане от 29.09.2020 г. съдът е указал на заявителя необходимостта от
предявяване на установителни искове относно вземанията.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Не се спори между страните, а и от сключения договор от 29.07.2015 г. между ищеца
и дружество за дялово разпределение на топлинната енергия се установява, че „Техем
сървисис“ ЕООД се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия на потребителите (собственици и ползватели) в сграда-етажна собственост, в която
се намира имотът на ответницата, а „Топлофикация София“ ЕАД се задължило да приема
предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за
топлинна енергия от потребителите.
Преди това по силата на договор № 2239 от 07.11.2002 г. в периода 2002 – 2007 г.
услугата „топлинно счетоводство“ за сградата в етажна собственост, в която се намира и
процесния имот, е била предоставяна от „Електрон Комерс“ ООД.
Към този договор е представена нотариално заверена поръчка за доставка на уреди за
топлинно счетоводство, съдържаща списък на апартаментите във вх.10 от ЕС в бл.214 в
ж.к.“Красно село“, от който е видно, че за ап.169 са отразени два абонатни номера – 73444 и
73445.
На основание заповед № ЖН-04-6/03.06.2016 г., след извеждането на предишен
3
общински наемател, считано от тази дата ответницата е била настанена в апартамент № 169,
намиращ се в гр. София, район „..............
По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 13.02.2017 г. ответницата е придобила от Столична община правото на
собственост върху имота, който е с идентификатор 68134.206.191.1.169, и е с площ от 64,78
кв.м.
Въз основа на заявление – декларация от ответницата партидата за топлоснабден
имот с абонатен № 73444 е прехвърлена на нейно име.
В писмо от 18.04.2017 г. ищцовото дружество е уведомило ответницата и третото
лице помагач, че от м.март 2017 г. данните по партида с аб. № 73444 за ап. 169 в ж.к.
„............., са обединени с тези от партида с аб. № 73445 и считано от м.март 2017 г.
последната е закрита.
Представени са и фактури с № ********** и № ********** и двете от 31.05.2018 г. за
аб. № 73445 от корекции за м. януари 2017 г. и м. февруари 2017 г., с които са начислени
сумите съответно от 23,06 лева и от 24,30 лева за енергия за отопление на имот - ап.169,
ж.к.“............., с потребител 0073445.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за аб. №
73444 сумите за топлинна енергия, касаещи процесния период са платени. Няма данни за
извършени от ответницата плащания на суми за топлинна енергия, касаещи периода
м.01.2017 г. до м.02.2017 г. за абонатен № 073445. Начислената главница е 47,36 лева, а
начислената лихва е 7,65 лева за периода 18.03.2017 г. – 29.01.2020 г. Размерът на
дължимите суми за ТЕ за процесния период е общо 48,69 лева. Размерът на законната лихва
върху главницата, считано от датата на изпадане в забава – 15.04.2017 г. до 29.01.2020 г. е
13,80 лева.
От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че за
процесния имот са предоставени следните изравнителни сметки: обща изравнителна сметка
за изразходваната ТЕ за отопление и БГВ в сградата – вх.8,9 и 10 за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г. и индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.06.2016 г. –
30.04.2017 г. на името на ответницата за аб. № 73444, по която дължимата сума е 132,89
лева. Дължимата сума по индивидуалната справка за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2017 г. е
48,69 лева. Дължимата сума за изразходената ТЕ за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г.
съгласно изравнителните сметки е 30,19 лева (16,72 лева за отопление, 13,47 лева за сградна
инсталация) и 1,36 лева сума за дялово разпределние. Дължимата сума за изразходената ТЕ
за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г. съгласно изравнителните сметки е 18,50 лева (9,93
лева за отопление, 8,57 лева за сградна инсталация) и 1,36 лева сума за дялово
разпределение. Сумите за топлоенергия в имота на ответницата са начислени съгласно
действащата нормативна уредба - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Закона за
енергетиката. Отчислявани са технологични разходи на топлинна енергия за сметка на
„Топлофикация София“ ЕАД. Общият топломер в абонатната станция с сградата ЕС е
4
преминал първоначална и последваща метрологични проверки, обхващащи процесния
период. Разпределените мощности за имота на ответницата са начислени съгласно
действащите норми. В имота БГВ в процесния период не се е ползвала. Начислените суми са
само за отопление и за сградна инсталация.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, aл. 1 от
ГПК) ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не се спори между страните, че ищецът е енергийно предприятие, доставчик на
топлинна енергия и съгласно публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ – 002 / 07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила
от 13.02.2008 г. и Решение № ОУ – 1 / 27.06.2016 г. на КЕВР, е длъжен да доставя в
абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване в съответствие с топлинните товари на сградната инсталация.
Съдът приема за безспорно установено, че ищецът, като топлопреносно предприятие
и ответницата като потребител, са били обвързани от облигационно правоотношение,
възникнало от договор за продажба на топлинна енергия, с приложими публично известни
общи условия, обвързващи страните по силата на чл.150, ал.1 от ЗЕ. По силата на това
правоотношение ищецът е дължал пренос на топлинна енергия през съответната абонатна
станция с оглед доставката й до потребителя, а ответникът - заплащане на използваната
топлинна енергия в сроковете, посочени в договора за продажба.
Ответникът има качество на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и
е длъжен да заплаща съответната цена за ТЕ. Пасивната процесуална легитимация на
ответницата произтича от качеството й на собственик/ползвател на процесния топлоснабден
имот с аб. № 73444, което обстоятелство се установява от приетите по делото писмени
доказателства относно начина на придобиване на правото на собственост от ответника
върху топлоснабдения недвижим имот.
По смисъла на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Несъмнено по силата на настанителна заповед в качеството си на
общински наемател отв. М. Д. е ползвала процесния имот, считано от 03.06.2016 г., а
впоследствие е придобила правото на собственост върху жилището, представляващо
апартамент № 169, намиращ се в в ж.к.“..............
5
Безспорно е установено по делото, че от м.март 2017 г. данните по партида с аб. №
73444 за ап. 169 в ж.к. „............., са обединени с тези от партида с аб. № 73445 и считано от
м.март 2017 г. последната е закрита, поради вливането й в аб. № 73444. Както беше
отбелязано по-горе, двете обединени партиди, са съществували на името на две лица, но са
се отнасяли единствено за този имот. Съответно доколкото към м. март 2017 г. собственикът
на имота е един – отв. Д., то и партидите са обединени под един аб. № 73444. Съгласно чл.
61 от ОУ, действащи към процесния период приложени по делото, при промяна
собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик са
длъжни да подадат до продавача заявление за откриване, промяна или закриване на
партидата по образец, каквито в случая са приети по делото (л.14-л.17 от делото). Така от
03.06.2016 г. е налице промяна на партидата на името на отв. Д. съгласно ОУ за продажба
на топлинна енергия, като фактически партидата е идентифициращия белег на
облигационното правоотношение между топлопреносното дружество и потребителя на
топлинна енергия, в която са посочени данни за задълженото лице, т.е.потребителя.
Поради това ответницата се явява клиент на топлинна енергия, респ. е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск за установяване на вземане, произтичащо от
дължимо задължение за заплащане на цената на топлинна енергия и лихва за забава върху
забавеното плащане на парично задължение. В този смисъл следва да се отбележи, че
съгласно константната съдебна практика, лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване се явява потребител на топлинна енергия –
„битов клиент“ по смисъла § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (действал по време на процесния период),
като между нея и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че през исковия
период между ответницата и ищцовото дружество е било налице валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия.
В случая ищеца претендира сумите, твърдейки, че е доставял на ответницата Д.,
топлинна енергия за периода м.януари и м.февруари 2017 г., която не е платена от нея. От
приложенте по делото настанителна заповед № ЖН-04-6/03.06.2016 г. и договор за покупко-
продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 13.02.2017 г. се установява, че
ответницата реално е ползвала топлоснабдения имот през процесния период м.януари –
февруари 2017 г. При това положение съдът намира, че за процесния период ответницата по
настоящото производство, има качеството на „потребител на топлинна енергия“ и за нея за
посочения период е съществувало задължение да заплаща доставената топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено
задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи
6
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Ответникът не излага
възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото
дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на ищеца са влезли в сила
към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В
отношенията между страните са приложими общите условия, като според чл. 36, ал. 2 от тях
редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение, а според
чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача, от което следва,
че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период. Дяловото разпределение в сградата-етажна
собственост, където се намира имотът на ответника през исковия период е извършвано от
„Техем сървисис“ ЕООД и в съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от
ОУ сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищцата по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение, като на заплащане от ответницата подлежи реално изразходваната от нея
енергия за целия отчетен период.
В тази връзка неоснователни са доводите на ответницата, че калкулирането и
натрупването на претендираното от топлофикация задължение е извършено в нарушение на
изискванията на чл.13 на Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/ЕО), че извлеченията от сметки са в
нарушение на чл.5, ал.2 ЗЗП, тъй като изчисленията са направени на базата на прогнозни месечни
вноски, както и, че липсват доказателства във връзка с експлоатацията, годността,
сертифицирането и преминаването през периодична метрологична проверка на абонатната
станция, топлоразпределителните прибори и отоплителните тела. Тези възражения се
опровергават от заключението на СТЕ, в което е даден отговор на тези въпроси и което съдът
възприема като компетентно и обективно депозирано.
7
След като по делото е установено не само наличието на облигационно договорно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, но и
действителното доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу ответника за
цената на доставяната топлинна енергия са доказани по основание.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност за процесното вземане. Съгласно задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.,
понятието „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Това
трябва да стане в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за
заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди
изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата
изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не
са изискуеми не тече. С оглед на това и правилото на чл. 116 б. „б“ ЗЗД към датата на
подаването на исковата молба 10.02.2020 г. (искът се счита предявен от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК), когато
давността е прекъсната, вземанията за цена на топлинна енергия, станали изискуеми към
17.03.2017 г. и 14.04.2017 г., не са погасени по давност. Следователно, искът за главницата
за топлинна енергия е основателен в пълния предявен размер от 47,36 лева (независимо от
заключението на ССчЕ и доколкото няма увеличение на размера на иска).
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за главницата за
цената на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2017 г., тъй като
по делото са ангажирани доказателства, че услугата е извършена в процесния период, като
този иск е обусловен от основателността на иска за главницата за топлинна енергия, и на
ищеца бъде присъдена сума в размер на 8,95 лева.
С оглед предвиденото в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като съобразно
чл. 33, ал. 1 от общите условия плащането на цената на доставяната топлинна енергия е
дължимо в 30-дневен срок от публикуването им в интернет страницата на продавача.
8
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху
неизпълнените задължения. Лихвите за забава върху главните вземания на ищеца са изтекли
от датата на забавата по всяко от тях. Законната лихва върху сумите за главница се дължат
като законна последица от уважаването на иска за наличие на главното задължение за
главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.02.2020 г., до окончателното плащане.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен по основание
предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото главното задължение
е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника.
Доколкото определения размер на вземането за лихва върху уважената част от
главницата надвишава претендирания с акцесорния иск размер от 7,65 лева, то същия следва
да бъде уважен в цялост, тъй като акцесорният характер на вземането за лихва следва
съдбата на главното задължение.
По същите съображения искът за лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 03.03.2017 г. до месец 29.01.2010 г. също следва да бъде
уважен в пълния претендиран размер от 1,84 лева.
По отношение на искането за присъждане на разноски:
Окончателният размер на разноските, които следва да бъдат заплатени в проведеното
заповедно производство съдът следва да определи съобразно т. 12 от TP № 4/2013 г. от 18.
0б. 2014 г. на ОСГТК на ВКС със съдебното решение, като същите следва да се разпределят
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В случая на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание ПП, съдът определя в полза
на ищеца да бъде присъдено възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева в
исковото производство.
В хода на исковото производство ищецът е направил и разноски в размер на 725 лева,
от които 25 лева за държавна такса, 300 лева за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 400
лева за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, които предвид изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
В заповедното производство сторените от ищеца разноски са в размер на 75 лв., от
които 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – за държавна такса.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Д., с ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. ............. и постянен адрес в гр. София, ж.к.............., по исковете с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че съществува
вземането на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“............., представлявано от изпълнителния директор А.А., по заповед за
изпълнение на парично задължение № 125 от 09.06.2020 г. по ч.гр.д. № 201 / 2020 г. по
описа на РС – гр. Сливница, за сумата от 47, 36 лева, представляваща неплатена стойност на
доставена топлинна енергия за месец 01.2017 г. до месец 02.2017 г., за топлоснабден имот -
апартамент в гр. ............., за сумата от 7,65 лева - лихва за забава за периода 18.03.2017 г. –
29.01.2020 г., за сумата от 8,95 лева – цена за извършено дялово разпределение за месец
01.2017 г. до месец 02.2017 г., за сумата от 1,84 лева - лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК М. М. Д., с ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. ............. и постянен адрес в гр. София, ж.к.............., да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“.............,
представлявано от изпълнителния директор А.А., сумата от 725 лева, представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК М. М. Д., с ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. ............. и постянен адрес в гр. София, ж.к.............. да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“.............,
представлявано от изпълнителния директор А.А., сумата от 75 лева, представляваща
направените от ищеца разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“..............
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на
съобщението от страните за постановяването му.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №
201/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница и последното да се докладва.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
10