№ 13924
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110150870 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415, ал1, т.1 ГПК във вр.чл.538 във
вр.чл.535 ТЗ във вр.чл.240 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба от ищец В.
П. М. с ЕГН: **********, срещу ответник Л. Г. Д. с ЕГН: **********, като моли съдът да
произнесе решение, с което да приеме за установено спрямо ответника че дължи на ищеца
СЛЕДНАТА СУМА – 10000,00 лева (десет хиляди лева), представляваща дължима главница
по Запис на заповед издаден на 26.10.2022г. с падеж на 29.4.2023г., ведно със законна лихва
за период от 27.06.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.417 ГПК в съда/ до изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК -
ЗИ№ 19640/5.7.2023г. по ГД № 35452/2023г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили устен договор за заем на сумата от
10000лв., обезпечен с процесния запис на заповед издаден на 26.10.2022г. с падеж на
29.4.2023г.
Парите били преведени по посочена от ответника банкова сметка с платежно
нареждане на дата 26.10.2022г. На датата на падежа длъжника-ответник отказал да върне
сумата на ищеца, затова била изпратена от ищеца нотариална покана. В поканата била
посочена банкова сметка на ищеца, като нот.покана била връчена на 23.6.2023г. с
отбелязване на нотариуса/ответника не е била намерена/. Ответницата не е посетила
нотариалната кантора и не е получила лично поканата за доброволно уреждане на спора,
нито е изпратила представител.
Затова ищеца подал пред съда заявление по чл.417 ГПК и било образувано ЧГД №
1
35452/2023г. по описа на СРС, 163 с-в, по което е издадена ЗИ и ИЛ за сумата 10 000 лева,
както и сторените в процеса разноски и законна лихва, считано от датата на входиране на
заявлението, до окончателното заплащане на дължимото.
Срещу така издадената заповед за изпълнение ответницата е подала възражение по
чл.414 ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес от подаването искова молба по
чл.422 ГПК пред съда.
Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят и сторените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ е подал молба за спиране на производството с вх.№25714/26.1.2024г.
Срокът за отговор е изтекъл на 18.2.2024г. ОИМ не е подаден. Възражения не са направени.
Във възражението по чл.414 ГПК подадено по ЧГД№ 35452/2023г. на СРС е посочено, че не
се дължат никакви суми на ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените претенции с ИМ и моли съдът да ги уважи с решението.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск и моли съдът да го отхвърли, защото сумата не е дължима.
Съдът, като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
във връзка с доводите и съображенията на страните, и като съобрази правните норми,
които уреждат спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети като доказателства следните писмени документи – нареждане за
кредитен превод за сумата от 10000лв. в полза на ответника Л.Г.Д. изпратен на 26.10.2022г. с
посочено основание „захранване“/л.5/, документи от 2... за изготвяне на допусната
експертиза/л.73-83/.
По делото е приложено като доказателство цялото предходно заповедно производство
по ЧГД№ 35452/2013г. по описа на СРС, в което процесния запис на заповед за 10000лв. от
26.10.2022г. е приложен в оригинал и се съхранява по делото/л.8 от делото/.
С протоколно определение № 11157/19.4.2024г./л.50-52/ за безспорно между страните е
прието, че ответника е подписала Запис на заповед на 26.10.2022г. за сумата от 10000лв.
От заключението на приетата по делото СПЕ ведно със снет сравнителен материал от
почерк и подпис на ответника/л.99-110/, се установява, че ръкописен текст и подпис в
процесния Запис на заповед от 26.10.2022г. са изписани от ответника Л..Г.Д..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по
чл.414 ГПК /чл.415, ал.1, т.1 ГПК/.
2
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже при главно и пълно доказване
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
С оглед така събраните по делото доказателства съдът достига до извод, че
предявеният от ищеца иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
До горния извод съдът достига, защото въпреки дадените указания на ищеца, същия не
е доказал основния факт, а именно сключения между страните договор за заем на парична
сума в размер на 10000лв., както и на коя дата същата е следвало да бъде върната от
ответника, т.е. не се доказва уговорен падеж за връщане, а самия договор се твърди, че
предхождащ издаването на процесния Запис на заповед.
Действително спорния Запис на заповед е подписан от ответника, но не се доказва, че
той е обезпечил предхождащ го договор за заем, каквито са твърденията на ищеца в ИМ.
Банковия превод от 10000лв. също не е доказателство за сключен между страните договор за
заем на 26.10.2022г., защото в него е посочено за основание на превода „захранване“, а не
„заем“ или „договор за заем“, поради което сумата може да е такава, която самия ищец
дължи на ответника и е следвала да я върне, поради което съдът няма как да достигне до
безспорен извод, че сумата е преведена по договор за заем сключен между страните на
26.10.2022г. Ако е сключен договор за заем с оглед сумата от 10000лв. и необходимост от
доказване на произход на средствата, то същия следва да се сключи в писмен вид, което в
конкретния случай не е сторено.
Процесния Запис на заповед от 26.10.2022г. също не може да доведе до извод, че е
подписан договор за заем обезпечен с издаването му. Издаването на менителница не води
автоматично до извод, че е сключен предходен договор, който менителницата да обезпечи.
Следва само да се допълни, че с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и размера на
процесната сума от 10000лв., то договор за паричен заем може да се докаже само с писмени
документи, а не със свидетелски показания, каквито в настоящия спор ищецът, в чийто
тежест е било да представи, не го е сторил. Именно затова съдът достига до извод, че
предявената искова претенция е неоснователна.
Признанието на ответника, че е подписал процесния Запис на заповед от 26.10.2022г.
няма как да докаже наличието на договор за паричен заем, защото твърденията на самия
ищец са, че Записа на заповед е послужил за обезпечаване на договор. Следователно
спорната менителница не е издадена, за да обезпечи вземане на кредитор-ищец срещу
длъжник-ответник по договор за паричен заем.
Предявения иск е неоснователен, поради което следва да се отхвърли от съда.
Следва да се отхвърли и предявения иск за присъждане на законната лихва върху
процесната главница, защото този иск зависи от уважаването или отхвърлянето на иска за
главница от 10000лв.
3
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора съдът следва да присъди сторените в настоящото
производство и заповедното производство разноски в полза на ответника.
Нито една от двете страни не е представила списък за сторени разноски по чл.80 ГПК,
макар, че в последното проведено по делото о.с.з. на 5.7.2024г. съдът им е предоставил тази
възможност.
В заповедната част на производството по ЧГД№ 35452/2023г. на СРС ответникът не е
представил доказателства за сторени разноски и съдът не е приел такива, затова за тази част
на производството на ответникът не се присъждат разноски.
За исковата част на производството следва да се присъдят разноските само за приетата
експертиза в размер на 550лв., платен депозит от ответник. За адв.хонорар съдът не може да
присъди разноски в полза на ответник, защото в приетия договор за правна защита
№0943558 от 1.2.2024г./л.41-гръб от делото/, разписката за начина на плащане на
договорената сума от 2500лв. не е попълнена, дали е платена в брой, или по банков път,
както и към кой момент е платена, дали към дата на договора или в друг дължим момент
договорен от страните. Затова съдът не може да присъди на ответника сумата за адв.хонорар,
защото по делото няма ангажирани писмени доказателства, че сумата е платена.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищец В. П. М., с ЕГН:
**********, с адрес гр.С..., срещу ответник Л. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес гр.С..., за
приемане на установено, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНАТА СУМА – 10000,00
лева (десет хиляди лева), представляваща дължима главница по Запис на заповед издаден на
26.10.2022г. с падеж на 29.4.2023г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2023 г./дата на
подаване на заявление по чл.417 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК - ЗИ№ 19640/5.7.2023г. по ЧГД №
35452/2023г. по описа на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415, ал1, т.1 ГПК във вр.чл.538
във вр.чл.535 ТЗ във вр.чл.240 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. П. М., с ЕГН: **********, с адрес гр.С..., да заплати на Л. Г. Д. с ЕГН:
**********, с адрес гр.С..., сумата от 550,00 лева представляваща сторените от ответника
разноски пред СРС за цялото производство, за платен депозит за експертиза, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение за изготвяне и обявяването му.
4
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5