Решение по дело №1539/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1257
Дата: 14 октомври 2022 г. (в сила от 14 октомври 2022 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20225300501539
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1257
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501539 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Ю. Д. против
решение № 1280/14.04.2022г. по гр.д.№ 15219/2021г. на ПдРС, ІІ гр.с., с което е отхвърлен
предявения от него иск против въззиваемата страна „Магнети“ЕООД за прогласяване на
нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на гаранция №
16382/15.03.2021г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Погрешно РС не отчел наличието на връзка между договора за гаранция
и сключен на същата дата между жалбоподателя и „Лайт кредит“ООД договор за
потребителски кредит. В тази връзка се твърди, че възнаграждението по договора за
гаранция следва да бъде отчетено като разход по договор за потребителски кредит, за който
разход липсва информация в договора за потребителски кредит и съответно това обосновава
неговата недействителност, а съответно и нищожността на договора за гаранция.
От „Магнети“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, оспорват се всички доводи в жалбата и
се излагат съответни доводи за правилност на изводите на първоинстанционния съд.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 15219/2021г. на ПдРС, ІІ гр.с. е предявен иск с правна квалификация по
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗЗД, чл.143 и чл.146 от ЗЗП. В исковата молба се твърди,
че между страните бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 16382 от
15.03.2021г., обезпечаващ договор за паричен заем от 15.03.2021г. сключен между Д. Д. и
„Лайт Кредит“ООД. В договора за предоставяне на гаранция било предвидено
възнаграждение за гаранта в размер от 1139,04 лева, платимо на 12 равни месечни вноски от
по 94,92 лева всяка. Твърди се, че договорът за гаранция е нищожен поради противоречие с
добрите нрави, тъй като бил сключен във вреда на потребителя.
1
В подадения от „Магнети“ЕООД отговор на исковата молба се сочи, че със
сключения договор за гаранция Д. Д. е изразил желание да се обезпечи изпълнението на
задължението му по договора за заем, с оглед ограничаване на неблагоприятните последици
при евентуално неизпълнение. Оспорват се твърденията в исковата молба за
неравноправност на клаузите от договора за гаранция като неоснователни. Твърди се , че Д.
имал възможността да прецени последиците от сключването на договора, както и че няма
клаузи, със съдържанието на които да не е имал възможността да се запознае. Макар поетото
от въззиваемата страна задължение по договор за гаранция да носи някои от белезите на
поръчителство- така например и при поръчителството поръчителят отговаря за чуждо
задължение, като освен това в т.5 от договора е предвидено право на гаранта да се суброгира
в правата на кредитора по договора за паричен заем, то между него и кредитора не е
сключен договор за поръчителство в изискуемата, съгласно чл.138, ал.1, изр.2 от ЗЗД,
писмена форма. Въобще липсват каквито и да било данни за наличие на преки отношения
между гаранта „Магнети“ЕООД и заемодателя по договора за паричен заем „Лайт
кредит“ООД Следователно в случая е налице хипотезата на Чл.73 от ЗЗД, съгласно която
задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора,
освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този смисъл
действителността на договора за гаранция не се предпоставя от действителността на
договора за паричен заем, поради което не следва да се излагат мотиви относно спазването
на изискванията на ЗПК относно съдържанието на втория договор.
Независимо от действителността на договора за паричен заем, договорът за гаранция
обаче се явява нищожен поради противоречие с добрите нрави. Както се сочи и в мотивите
към Решение № 24/09.02.2016г. по гр. д. № 2419/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., „Наличието на
нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за
да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с
оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да
представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е
незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща
дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави“. В същия смисъл са Решениe
№ 1444 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753/99 г., V г. о., Решение № 615 от 15.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК и др. В конкретния случай, не само че е налице
пълна нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора за гаранция, но
той е почти също толкова обременяващ за жалбоподателя, както и договорът за паричен
заем, без реално в негова полза да е уговорена някаква полезна услуга. Гарантът е поел
задължение, в случай че жалбоподателят забави плащанията си по договора за паричен заем
в продължение на 14 дни, той да плати вместо него. Длъжникът обаче дължи връщане на
гаранта на платената от него сума в 7- дневен срок, като при просрочие на това свое
задължение дължи и лихва в размер от 0,05 % на ден. Житейски нелогично е да се счита, че,
като не е имал възможност в 14- дневен срок да плати на заемодателя, длъжникът би имал
възможност да плати същата сума след още седем дни. Дори обаче да приемем, че във всеки
един случай на забавено плащане по договора за паричен заем длъжникът би могъл да
набави съответната сума след седем дни, то единствената му полза от договора за гаранция
е, че не би дължал законните лихви върху съответното плащане за периода от седем дни, с
изтичането на който изпада в забава спрямо гаранта / в договора за паричен заем и в общите
условия към него не е предвидена неустойка за забавено плащане/. Получената от
жалбоподателя сума по договора за заем е в размер от 1000 лева, като общият размер на
дължимите от него плащания е в размер от 1169,88 лева. Дължимото от него
възнаграждение по договора за гаранция е в размер от 1139,04 лева. Сумата, която би си
спестил в резултат от изпълнението на поетото от гаранта задължение е несъизмеримо по-
ниска от дължимото възнаграждение. Законната лихва е в размер от 10 % , за седем дни тя е
2
0,192 %, при което за същия период от седем дни законната лихва върху общият размер на
дължимите плащания по договора за паричен заем е в размер от около 2,25 лева. Това е
ползата за жалбоподателя от договора за гаранция, в случай че не е платил нито една вноска
по договора за паричен заем и е разполагал с необходимите средства да връща платените от
гаранта сума в 7- дневен срок от плащането. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде отменено, включително и в частта относно разноските, като в полза на жалбоподателя
бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в първоинстанционното и в
настоящето въззивно производство в размер съответно от 50 лева и 25 лева за държавна
такса. В полза на пълномощника му адв.С. Н. ще следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от по 300 лева за двете съдебни
инстанции.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1280/14.04.2022г. по гр.д.№ 15219/2021г. на ПдРС, ІІ гр.с., с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателя Д. Ю. Д. иск против въззиваемата страна
„Магнети“ЕООД за прогласяване на нищожността на сключен между страните договор за
предоставяне на гаранция № 16382/15.03.2021г., включително и в частта относно
разноските, като вместо това
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между Д. Ю. Д. и „Магнети“ЕООД
договор за предоставяне на гаранция № 16382/15.03.2021г..
ОСЪЖДА „Магнети“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на Д. Ю. Д. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 50 лева- съдебни
разноски в първоинстанционното производство, и 25 лева- съдебни разноски в настоящето
въззивно производство.
ОСЪЖДА „Магнети“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на адв.С. К. Н., ЕГН: **********, с адрес на кантора: гр.*****, сумата
от 300 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство на
жалбоподателя Д. Ю. Д. в първоинстанционното производство, и 300 лева-
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство във въззивното
първоинстанционното производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3