Р Е Ш
Е Н И Е
№ 442/03.07.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на трети юни две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело
номер 598 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от И.Г.И. с правно
основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ против Д.Д.К..
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор
от 30.10.2008
г., обективиран в нотариален акт № 1418, т. VIII, рег. № 12110, н. д. № 1145/2008 г. на нотариус Х. К., с рег. № 081 на
Нотариалната камара на Република България, с който му прехвърлил собствения си недвижим имот,
представляващ УПИ IV-313, целия с площ от 1 200 кв.м., находящ се в квартал 43
по плана на село Ц. п., община Стамболово, област Хасково, одобрен със заповед № 133/1990 г., при съседи: улици, УПИ
III-312, УПИ IХ-318, УПИ VIII-317 и УПИ V-314, ведно с построените в имота масивна двуетажна
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194 кв.м., къща на 16 кв.м., навес на 6
кв.м., стопанска постройка на 20 кв.м. и навес на 20 кв.м., срещу задължението за
издръжка и гледане. Приобретателят обаче не изпълнявал договорните си задължения да му осигурява храна,
отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, като му обезпечи сносен и
спокоен живот, какъвто живял досега.
Въпреки проведените многократни разговори за това, че имал нужда от финансова и
морална помощ, той му отказвал такава. Сочи се и че ищецът получавал пенсия в размер на 372
лева, като от години страдал от високо кръвно налягане и световъртеж, язвена болест,
цироза на черния дроб, за лечението на които болести ползвал ежедневно лекарства на
стойност 120 лева месечно, поради което пенсията му била крайно
недостатъчна. От 2017 г. бил в напреднал стадии на пареопореза и поради затрудненото си движение нямал възможност дори да
отиде до
магазина и трудно се обслужвал. Счита се, че било налице пълно неизпълнение на процесния договор от страна на
ответника, поради което за ищеца
възниквал правен
интерес от развалянето на същия. Предвид изложеното се иска от съда да
бъде постановено решение, с което да се развали този договор за издръжка
и гледане и да се осъди ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като допустим, но неоснователен, поради което
моли да бъде отхвърлен. Твърди, че след сключването на процесния
договор полагал грижи за ищеца, като поддържал имота, в който той останал да живее заедно с майка му, закупувал му дърва за отопление, храни на животните, които гледали, лекарства, а и многократно му давал пари да си плащат
тока, като през
седмица бил при тях със семейството
си. От известно
време ищеца – „чичо И.“ започнал да употребява алкохол в големи
количества и то от сутринта, спрял да вдига телефона на
ответника и отказвал помощта му, отказвал да ходи на лекар и да си
пие лекарствата. От около година му забранил да ходи на село при тях, не го пускал да влиза в къщата и двора, отказвал да му купува дърва, храна, да му плаща тока, а когато му
давал пари,
той ги изпивал. Започнал да го псува и обижда, като изгонил преди няколко месеца и майка му от къщата. Ето защо се
счита, че било налице виновно неизпълнение от страна на ищеца, като отказвал да приеме
престираните от ответника задължения по процесния договор, поради което нямал право да го развали.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт № 1418, том VIII, рег. № 12110, н.
д. № 1145/2008 г. на нотариус Христина Колева, с рег. № 081 на Нотариалната
камара на Република България, се
установява, че на 30.10.2008 г. И.Г.И. е прехвърлил на Д.Д.К. следния собствен недвижим имот, а именно: УПИ IV-313, целия с площ от 1 200 кв.м., находящ се в квартал 43
по плана на село Ц. п., община Стамболово, област Хасково, одобрен със заповед № 133/1990 г., при съседи: улици, УПИ
III-312, УПИ IХ-318, УПИ VIII-317 и УПИ V-314, ведно с построените в имота масивна
двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194 кв.м., къща на 16
кв.м., навес на 6 кв.м., стопанска постройка на 20 кв.м. и навес на 20
кв.м., срещу поето от ответника задължение за в бъдеще да поеме
цялостната издръжка и гледане на ищеца и съпругата му П. Д. М., като им осигурява
храна, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, като им осигурява един сносен и спокоен живот, какъвто
са живели до сега.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите В.П. П., Т. Г. Т. /сочени и водени от
ищеца/, П. Д. М. и Р. Ж. Т. /сочени
и водени от ответника/ за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Показанията
им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 03.06.2019
г. /л. 35 – л. 37 по делото/, поради което не следва да
се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД, при виновно неизпълнение на задължението по един двустранен договор за прехвърляне на вещни права кредиторът може да иска развалянето му по съдебен ред. Основанието за това е наличието на неизпълнение на задължения на длъжника, по причини за които той отговаря, като разваляне не се допуска, когато неизпълнената част е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
В настоящия случай не се спори, а и от приетия нотариален акт се установява, че ищецът е прехвърлил на ответника правото си на собственост върху имота, предмет на процесния договор, срещу описаните в него задължения. Те включват цялостна издръжка и гледане, което обхваща осигуряване на храна, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, и въобще осигуряване на един сносен и спокоен живот. От съдържанието на тази уговорка следва, че вменените задължения изрично са поставени в зависимост от конкретните нужди на лицето. Освен това те трябва да бъдат изпълнявани точно по вид, обем и качество, като е необходимо изпълнението им да бъде постоянно, системно и непрекъснато. Безспорно е, а и от събраните гласни доказателства се установява, че от около две години ищецът се намира във влошено здравословно състояние, поради което се нуждае от постоянни, ежедневни грижи, свързани не само с храна, но и с лична хигиена, хигиена на жилището, закупуване на лекарства, осигуряване на отопление, заплащане на консумативни разходи и т.н. От показанията на ангажираните от ответника свидетели не може да се направи категоричен извод, че през този период същият е изпълнявал договорените си задължения спрямо ищеца. Това е така, защото свид. П. М. е майка на Д.Д.К. и се намира в силно обтегнати отношения с И.Г.И., поради което и с оглед заинтересоваността й от изхода на спора, вероятността нейните показания да бъдат в полза на сина й, респ. във вреда на съпруга й е значителна. От друга страна, изнесеното от нея не се подкрепя от другите доказателства по делото, поради което показанията й в тази част не могат да се ценят като достоверни. Свид. Р. Т. пък изрично зявява, че от година и половина ответникът идвал рядко в с. Ц. п., тъй като не се разбирал с ищеца. Както се посочи по-горе, задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е необходимо. В този смисъл е и постоянната съдебна практика - Решение № 1159/28.10.1994 г. по гр. д. № 655/1994 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1272 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 3441/2007 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 70 от 5.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ВКС, III г. о. Поради това и кредиторът не е длъжен да приема частично /нерегулярно/ изпълнение. Дори и да се допусне, че ищецът неоснователно не е приемал или не е оказвал необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, ответникът е трябвало да поиска от съда трансформиране на задължението в натура в паричен еквивалент и да го погасява редовно чрез ежемесечно плащане на съответната определена сума. В противен случай неоправданият отказ на прехвърлителя да приеме грижи и издръжка в натура, макар и да го поставя в забава, освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава, не е основание да се приеме, че първият се явява виновна за неизпълнението страна, тъй като вторият продължава да бъде в неизпълнение и да дължи всичко по договора. В този смисъл са Решение № 166/20.03.1997 г. по гр. д. № 204/1996 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 749/28.09.2001 г. по гр. д. № 130/2001 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1222/30.12.2008 г. по гр. д. № 5292/2007 г. на ВКС, II г. о., Решение № 337/19.06.2009 г. по гр. д. № 1454/2008 г. на ВКС, II г. о., Решение № 790/17.11.2009 г. по гр. д. № 1432/2008 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 95/12.02.2010 г. по гр. д. № 699/2009 г. на ВКС, IV г. о.
При това положение съд счита, че действително е налице неизпълнение на задълженията по процесния договор от
страна на ответника, което е основание за
неговото разваляне от ищеца.
По изложените съображения предявеният иск се
явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
същия следва
да се присъдят такива в размер общо
на 68,82 лв. за платена държавна
такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ,
на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
по предявения иск от И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес на призоваване: гр. Х., бул. ****** № ***, сграда ***, офис № ***, чрез адв. В. П. от АК – Х., срещу Д.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ****** № ***, вх. *, ет. *, ап. *, с адрес на призоваване:
гр. С., ул. **** № ***, вх.
*, ет. *, офис № *, чрез адв. А. Г. М. от АК – С., сключения
между тях на 30.10.2008 г. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 1418, том VIII, рег. № 12110, н.
д. № 1145/2008 г. на нотариус Х. К., с рег. № **** на Нотариалната камара на Република България, с район на действие района на Районен съд – Хасково,
относно следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-313,
целия с площ от 1 200 кв.м., находящ се в квартал 43 по плана на село Ц. п., община Стамболово,
област Хасково, одобрен със заповед № 133/1990 г., при съседи: улици, УПИ III-312, УПИ IХ-318, УПИ VIII-317 и
УПИ V-314, ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с
разгърната застроена площ от 194 кв.м., къща на 16 кв.м., навес на 6
кв.м., стопанска постройка на 20 кв.м. и навес на 20 кв.м.
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ****** №*,
вх. *, ет* ап. *, с адрес на призоваване: гр. С., ул. **** № *, вх. *, ет.*, офис № *, чрез адв. А.Г.
М. от АК – С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес на призоваване: гр. Х., бул. ****№ *,
сграда *****,
офис № *, чрез адв. В. П. от АК – Х., сумата от 68,82
лв., представляваща направени от него разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/