РEШЕНИЕ
Номер 675/28.12.
Година
2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд XІII търговски
състав
На 28.11.2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Боряна Костанева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 339 по описа за 2015 година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.
288 ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД вр.
с чл. 266 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът – „ВАГ – 99“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Говедарци, 2020, Община Самаков,
обл. София, представляван от адв.
М.А. твърди, че на 31.07.2013г. е сключил договор за изпълнение на СМР, с който
по възлагане от „Кричим Експрес“ ООД ищецът е следвало до изпълни строителство
и монтажни работи на следните обекти:
Автогара, находяща се в гр.
Кричим, ПК № 4220, бул. Тракия № 26;
Ремонтна работилница, находяща
се в гр. Кричим, ПК 4220, ул. Г. Кирков № 4
Пункт за технически, прегледи в гр. Кричим, ПК 4220,
бел. Тракия № 26,
задълженията, по който са изпълнени точно и в срока, а
изпълненото е прието от възложителя, който е заплатил и стойността на
изработеното. Твърди, че между страните е сключен и договор от 05.06.2014г., по
който „Кричим Експрес“ ООД е възложил, а ищеца се е съгласил да извърши
допълнителни СМР –та в обектите, предмет на договора от 31.07.2013г., които
СМР-та са подробно описани в Приложение към договора срещу заплащане на цена в
размер на 120 936.20 лв. без ДДС, а с Анекс от 02.10.2014г. страните са
уговорили цената
на изработеното да е в размер на сумата от 176 521.28 лв. без ДДС и са се
съгласили вида на отделните СМР-та, единичните им цени и окончателния им размер
да бъдат определени в подписан от тях акт – образец 19. Ищецът твърди, че е
изпълнил качествено и в срок възложените му СМР-та, а работата е била приета от
„Кричим експрес“ ЕООД без възражения, за което са съставени на 04.02.2015г. 9
бр. протоколи – акт образец 19 и са издадени фактури № 35 от 12.06.2014г. на
стойност 60 468.10 лв. с ДДС; фактура № 36 от 22.07.2014г. на стойност
9000 лв. с ДДС; фактура № 37 от 04.08.2014г. на стойност 11 000 лв. с ДДС;
фактура № 38 от 22.08.2014г. на стойност 22 000 лв. и фактура № 46 от
05.02.2015г. на стойност 111 357.43 лв. с ДДС, като ответника е заплатил
сумите по първите четири фактури и неплатена е останала последно издадената
фактура на стойност 111 357.43 лв. с ДДС.
Сочи, че в чл. 21 от договора страните са постигнали съгласие при
неизпълнение на договорените условия, виновната страна да дължи неустойка в
размер на 1% на ден, но не повече от 10% за дните на забавата върху стойността
на съответната услуга или плащане. При съобразяване на уговореното ищецът твърди, че вземането му в
размер на 111 357.43 лв. е станало изискуемо на 06.02.2015г., от който
момент до 13.05.2015г. ответникът му дължи неустойка за 97 дни забава по
1113.57 лв. за ден или в размер на 108 016.29 лв., но предвид уговорения
горен предел – не повече от 10 % - предявява иск за присъждане на
11 135.74 лв. Въз основа на изложеното, настоява съдът да постанови
решение, с което да осъди „Кричим Експрес“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Кричим, 4220, Община Кричим, обл.
Пловдив, ул. Търговска № 44 да му заплати сума в размер на 111 357.43 лв.,
представляваща неплатена цена за извършени от „Ваг-99“ ЕООД и приети от
ответника СМР, съгласно договор за изпълнение на допълнителни СМР от 05.06.2014г.
и анекс към него от 02.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и сума в размер на
11 135.74 лв., представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 21 от
договор от 05.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира разноски, вкл. и
тези, направени в хода на производството по допускане обезпечение на
предявените за разглеждане по настоящото дело искове по ч.т.д. № 50/2015г. по
описа на СОС, ТО, 1 състав.
Ответникът – „Кричим експрес“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Кричим, 4220, Община Кричим, обл. Пловдив, ул. Търговска № 44 с депозирания от него
отговор оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че между
страните е сключен на 31.07.2013г. договор за изпълнение на СМР на обща
стойност 256 014.66 лв. без ДДС, гаранционния срок, по който твърди да е
уговорен на 12 месеца и започва да тече от датата на подписване на приемо – предавателния протокол, което е сторено на
08.10.2014г., както и че дължимите суми по този договор за платени изцяло на
ищеца. Твърди, че във връзка със сключения вече договор е бил сключен на
05.06.2014г. и договора за изпълнение на допълнителни СМР-та съгласно, който
общата стойност на същите е в размер на 120 936.20 лв., а на 02.10.2014г.
е подписан анекс, с който договорената стойност е в размер на сумата от
176 521.28 лв., без ДДС и съгласно чл. 17 от договора гаранционния срок е
12 месеца, след подписване на Акт образец 19 за извършените СМР-та, което е
сторено на 04.02.2015г.. Твърди, че възложените работи по договора от
31.07.2013г. са приети с протокол от 08.10.2014г. или основните и допълнителни
СМР-та са били извършвани едновременно и се отнасят до едни и същи обекти,
поради което и са свързани. Възразява, че част от СМР-та, описани в акт Образец
19 от 04.02.2015г. като извършени по договора от 05.06.2014г. са извършени по
основния договор от 31.07.2013г. и конкретно – топлоизолация на покрив на
Автогарата от 202.00 кв.м. на стойност 9918.20 лв. е извършена по основания
договор като топлоизолация на 378 кв.м. покрив, съгласно фактура № 42/ 09.10.2014г. издадена от ищеца. Аналогични
възражения за изложени и по повод топлоизолация на стени на Автогарата за 82
кв.м. на стойност 4158.68 лв., за което е налице плащане по основания договор
за 468 кв.м., поради което и оспорва отразеното в акт образец № 19. Оспорва и
съдържанието на коментирания акт образец № 19 в частта, с която е описано
полагането на армиран бетон Хале „Сервиз“ за 265 кв.м., като твърди, че реално
са изпълнени 220 кв.м. и за хале „Пункт технически прегледи“ записани като 130
кв.м., а реално са изпълнени 110 кв.м.. По отношение на 1 бр. ролетна врата, поставена в Хале ГТП на стойност 1512 лв.
твърди, че същата е била монтирана и заплатена по договора от 31.07.2013г. и
въз основа на издадената фактура № 42 от 09.10.2014г. Освен изложеното,
ответникът оспорва съдържанието на акт образец 19 от 04.02.2015г., поради
грешка в пресмятането и конкретно за обект Автогара твърди, че е отразена като извършена
обшивка на бордове на плосък покрив на 295.12 кв.м., а реално са изпълнени 245
кв.м. и така е недължима разликата от 1283.07 лв.; за обект Пункт технически
прегледи са записани като извършени 198 кв.м. обшивка на бордове на плосък
покрив, а реално са изпълнени 60 кв.м. и са недължими 3532 лв. и дограма със
записани 113.40 кв.м., а реално са изпълнени 62 кв.м. и са налице недължими
6604.90 лв. и за обект Ремонтна работилница са изпълнени обшивка на бордове на
плосък покрив на 24 кв.м., а не претендираните 179
кв.м. и е налице не дължима сума от 3968 лв. и дограма със реално извършени 66
кв.м., а не записаните 138.80 кв.м. и недължима е сумата от 9354 лв. Оспорва
като дължими и записаните в съставения акт образец 19 транспортни разходи за
обект Автогара – 2185 лв.; за обект Хале Сервиз – 3040 лв. и за обект „Пункт технически прегледи“ – 500
лв., като твърди, че същите не са извършени от ищеца, а извършените такива са
платени по договора от 31.07.2013г. Възразява и по отношение на платени, но
неизвършени СМР-та по договора от 31.07.2013г., изразяващи се в отстраняване на
стара мазилка и частично изкърпване на вътрешна и външна мазилка по фасади и
около дограми и конкретно – в обект „Автогара“ за отстраняване на стара мазилка
на 278 кв.м. по 6.46 лв. или на стойност 1795.88 лв. и за частично изкърпване
на вътрешна и външна мазилка по фасади и около дограми на 354 кв.м. по 15.10лв.
или на стойност 5345.40 лв.; в обект „Пункт технически прегледи“ за отстраняване
на стара мазилка 284 кв.м. по 6.46 лв. на стойност 1834.64 лв. и частично
изкърпване на вътрешна и външна мазилка по фасади и около дограми на 346 кв.м.
по 15.10. лв. на стойност 5224.60 лв. и за обект Ремонтна работилница –
отстраняване на стара мазилка на 296 кв.м. по 6.46 лв. на стойност 1912.16 лв.
и частично изкърпване на вътрешна и външна мазилка по фасади и около дограми на
280.70 кв.м. по 15.10 лв. на стойност 4238.57., както и за неизвършено на
платено в същия обект е посочено и грундиране на стени на стойност 816 лв. и
обръщане на прозорци с итонг отвътре с обща
квадратура 1753 кв.м. по 15.05 лв. на кв. м. или на стойност 2633.75 лв.. Така
твърди, че общата стойност на платените от ответника и неизвършени работи по
договора от 31.07.2013г. е в размер на 23 801 лв., които определя като
скрити недостатъци и с тази сума прави възражение за прихващане. Отделно
твърди, че в гаранционния срок са констатирани недостатъци на изпълнените от
ищеца СМР-та и конкретно по покривите на Автогарата, Пункта за технически
прегледи и Ремонтната работилница има течове, които свързва с некачествено
изпълнение и за първия обект посочва, че са на стойност 6043.60 лв., за втория
в размер на 7544.08 лв.и за последния в размер на 13 355.20 лв. Твърди
също, че поставените на обект Ремонтна работилница улуци са паднали, а
стойността им е в размер на 3016.08 лв., поради което и настоява предявената от
ищеца претенция на основание чл. 265, ал.1, пр. трето ЗЗД да бъде намалена със сбора на калкулираните
недостатъци в размер на сумата от 29 958.96 лв. Оспорва и иска за
присъждане на неустойка като твърди, че не е получил фактура № 46 от
05.02.2015г., нито е осчетоводил същата и затова вземането по нея не е
изискуемо.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова
молба от ищеца, с която като неоснователни са оспорени възраженията на
ответника, че сочените от него СМР-та са изпълнени по договора от 31.07.2013г.,
а не по този, сключен на 05.06.2014г., както и че работите по двата договора са
изпълнявани едновременно, като твърди, че това се опровергава и от съставените
и подписани от ответника актове образец 19 от 04.02.2015г.. Твърди, че
допълнително възложените СМР-та са във връзка с подписан на 18.12.2013г.
договор между ответника и Министерство на икономиката и енергетиката за
финансиране на предвиденото саниране на обектите Автогара, Ремонтна работилница
и Пункт за технически прегледи и предвид некоректно подадената информация от бенифициета, досежно квадратурата
на обектите, което и при приемане на обекта е било констатирано от
Министерството и е наложило сключване на договора от 05.06.2014г., без който
ответника не би могъл да осигури получаването на безвъзмездната помощ в пълен
размер. Конкретно твърди, че общата площ на покрива на Автогара Кричим е 589
кв.м., от които върху 378 кв.м. ищеца е поставил топлоизолация по договора от
31.07.2013г., а върху разликата от 202 кв.м. е поставил топлоизолация по
договора от 05.06.2014г., както и че реалната квадратура на стените на обект
Автогара е 550 кв.м., от които върху 468 кв.м. ищеца е поставил топлоизолация
по договора от 31.07.2013г., а върху 82
кв.м. е поставил топлоизолация по договора от 05.06.2014г. Заявява, че е
поставил армиран бетон в хале Сервиз
върху 265 кв.м., както и че е поставил същия бетон в хале Пункт за технически
прегледи върху 130 кв.м. и най – сетне, че е доставил и монтирал 1 бр. ролетна врата по договора от 05.06.2014г., извън тези,
доставени и монтирани по договора от 31.07.2013г., поради което и счита, че
няма дублирани СМР-та и сумата от 18 656.88 лв. е дължима. Оспорва
твърдението на ответника, касаещо обшивка на покриви,
като сочи, че такива не са предмет на протокола от 04.02.2015г. Оспорва
твърдението, че разходите за транспорт не са извършени реално, като счита за
невъзможно неизвършването им, предвид необходимостта от извозване на материали
и отпадъци. Оспорва възражението за недостатъци на приетата работа, като
твърди, че съгласно чл. 12, пр.2 от договора от 31.07.2013г. когато дефекти се
появят по-късно възложителя следва да уведоми изпълнителя незабавно в писмена
форма, а в противен случай СМР-тата се считат приети,
което в случая не е сторено, нито е отразено в подписания на 08.10.2014г.
протокол.
В срокът по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, с който ответника е заявил, че след подаване
отговора на исковата молба се появили и допълнителни недостатъци във връзка с
изпълнените СМР-та и конкретно положения бетон в хале Сервиз се напукал и
започнал да се руши, което налага да бъде подменен изцяло, стойността на който
недостатък е в размер на 10 384 лв. без ДДС – 220 кв.м. по 47.20 лв. и некачествено
положената хидроизолация на покрива на Автогарата е довела до проникване на
водата и намокряне на дървената конструкция и вата, които започнали да гният,
за подмяната на които е необходима сумата от 9574.50 лв. без ДДС – 195 кв.м. по
49.10 лв. Сочи, че водата е проникнала и под топлоизолацията на стените, което
налага подмяната й – стойността на който недостатък е в размер на 5055 лв. без
ДДС – 100 кв.м. по 50.55 лв. Оспорва съставената фактура № 46 от 05.02.2015г.
да е получавана и подписвана от управителя на дружеството или друг представител
на същото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните на 31.07.2013г. е учредено облигационно
правоотношение, по силата на което
възложителя – „Кричим Експрес“ ООД е възложил, а изпълнителя „ВАГ -99“ ЕООД е
приел да извърши срещу заплащане СМР и услуги по топлоизолиране
на стените на сградите на Автогара, Ремонтна работилница и Пункт технически
преглед; топлинно изолиране покрива на същите сгради; подмяна на дограма на
Ремонтна работилница и Пункт за технически преглед и доставка и монтаж на
осветителни тела на трите обекта, като стойността на уговорените стоки и услуги
е определена на 256 014.66 лв., а плащането е предвидено като авансово в
размер на 50 % от стойността на договора, след подписването му и представяне на
фактура, а остатъка от стойността на договора, след подписване на финален приемо – предавателен протокол за приемане на СМР-та. С констативен протокол от 08.10.2014г. възложената с
договора от 31.07.2013г. работа е приета без възражения от „Кричим експрес“ ООД
и няма спор между страните, че цената по сключения договор е изцяло платена на
изпълнителя.
С договор от 05.06.2014г. „Кричим Експрес“ ООД е
възложил, а ищеца се е съгласил да извърши срещу заплащане допълнителни СМР,
описани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Цената, съгласно чл. 12
от договора на услугите е определена също в Приложение № 1 от същия, като
общата й стойност възлиза на 120 936.20 лв. без ДДС, а плащането и е
уговорено авансово в размер на 50 % от стойността на СМР при подписване на
договора и представяне на фактура; първо междинно плащане в размер на 20% от
стойността при извършен 70 % от обема на договорените СМР; второ междинно
плащане в размер на 20% от стойността при извършен 90% от обема на договорените
СМР и окончателно плащане, след подписване на акт /обр.
19/ за извършени СМР.
В чл. 21 от договора страните са предвидили при
неизпълнение договорените условия, виновната страна да дължи на изправната
неустойка в размер на 1% на ден, но не повече от 10% за дните на забавата върху
стойността на съответната услуга или плащане.
С анекс от 02.10.2014г. страните са се съгласили да
променят стойността на уговорените с договора от 05.06.2014г. СМР-та и услуги
на сумата от 176 521.28 лв. без ДДС, като са предвидили допълнителните
СМР, единичните цени и окончателния им размер да бъде определен с подписан
между страните акт 19.
Няма спор, че на 04.02.2015г. са съставени и подписани
от страните Акт обр.19 – 9 бр., с които след проверка
на място са удостоверени извършените и подлежащи на плащане видове СМР с
посочено количество, единична цена и обща стойност за плащане.
В съответствие с уговореното ищеца е издал, а
ответника е заплатил стойността по фактура № 35 от 12.06.2014г. в размер на
50 390.08 лв. без ДДС и 60 468.10 лв. – 50 % аванс по договора за
СМР; по фактура № 36 от 22.07.2014г. в размер на 9000 лв. с ДДС – частично
плащане по договора; по фактура № 37 от 04.08.2014г. на стойност 11 000
лв. с ДДС – частично плащане по договор за СМР и по фактура № 38 от
22.08.2004г. в размер на 20 000 лв. с ДДС, представляваща частично плащане
по договор за допълнителни СМР. На 05.02.2018г. е издадена и фактура № 46 за
остатъка от извършените и неплатени СМР-та в размер на сумата от
111 357.43 лв., която фактура е подписана за получателя от А.К..
От приетата от съда ССчЕ на
в.л. И.С., която съдът кредитира като неоспорена от страните се установява, че
издадената от ищеца фактура № 46 от 05.02.2015г. на стойност 111 357.43 с
ДДС не е осчетоводена от ответника, нито е включена в дневниците за покупка за
м.02.2015г.
Изложеното до тук налага да се приеме, че възложената по договора от 05.06.2014г. работа от ответника е изпълнена и приета от възложителя, което е удостоверено с подписите на представител на „Кричим експрес“ ООД, както в съставените актове обр. 19, така и с подписа за получател на фактура № 46 от 05.02.2015г.. Недоказано остана възражението на ответника, че посочената фактура не е подписана от представител на ответника, доколкото същата носи подпис на лицето А.К. *** ЕКСПРЕС“ ООД. Категорична е съдебна практика за значението на двустранно подписаните протоколи образец 19, като частни документи, установяващи действително изпълнени СМР, техния обем и стойност, и приемане на работата от възложителя, което поражда задължение за плащане на дължимото възнаграждение. Вярно е, че протокола, като частен свидетелстващ документ, може да бъде оспорен от всяка от страните, в който случай съдът преценява документа с оглед всички събрани доказателства - в този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК решения – вж. Решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 110/17.08.2011 г. по т. д. № 597/2010 г. на ВКС, II т. о.. В конкретният случай съставените актове образец 19 са оспорени от възложителя с твърдения, че част от посочените като изпълнени от ищеца работи са такива, които същия е изработил по възлагане по договора от 31.07.2013г., които са му платени т.е. наведено е възражение за частично неизпълнение в количествено отношение. В тази връзка внимание заслужават приетите по делото съдебно технически експертизи – основната и допълнителна на в.л. С.Ж.. Според експерта, вкл. и при съобразяване на изложеното от същия при разпита му при приемане на заключенията, топлоизолацията на покрива на Автогара „Кричим“ и на стените на същия обект са скрити работи, за които няма съставени актове и действителното им установяване по количество, няма как да бъде сторено без разкриване, за което пречка е и положената над топлоизолацията на покрива хидроизолация, което би довело и до нейното компрометиране. Същественото е, че в основното и допълнително заключение на СТЕ в.л. С. Ж. е констатирал наличието на положената топлоизолация на покрива на Автогара „Кричим“ и на стените и фасадата на същия обект, като досежно точното количеството на същата категоричен извод не може да бъде направен, предвид скрития характер на работата. Коментираното означава, че при доказателствена тежест за ответника, навел възражението за неточно в количествено отношение изпълнение, последния не установи по категоричен начин основателността на същото.
По отношение възражението на ответника, че актуваното с протокол от 04.02.2015г. количество армиран бетон в Хале Сервиз и Хале ГТП е изпълнено и платено по основния договор между страните от 31.07.2013г. съдът взе предвид установения факт, че в двустранно подписаните протоколи са приети да са извършени работи по поставяне на армиран бетон в Хале Сервиз за 265 кв.м. и съответно за 130 кв.м. в Хале ГТП. Коментираните количества са установени от приетите основна и допълнителна СТЕ на в.л. С. Ж., който след замерване на място е установил полагането на 220.74 кв.м. шлайфан бетон в Хале Сервиз и още 58.92 кв.м. нешлайфан бетон и съответно в обект Хале ГТП - 114.69 кв.м шлайфан бетон и нешлайфан, армиран бетон 24.71 кв.м. Следва да се има предвид, че уговорената между страните – възложена и приета за изпълнение работа по договора от 05.06.2014г. е направа на армиран бетон, а не шлайфан бетов, т.е. изпълненото е съобразно уговореното, вкл. и в количествено отношение, което е и прието от възложителя без възражения.
Неоснователно е и следващото възражение на ответника, за това, че доставената и монтирана ролетна врата на Хале ГТП е предмет на договора от 31.07.2013г. в изпълнение, на който са поставени три врати; включена е и е платена въз основа на издадената от ищеца фактура № 42 от 09.10.2014г. Видно от приложение № 1 към договор от 05.06.2014г. – л.24, неразделна част от същия, ответникът е възложил, а ищеца се е съгласил да достави и монтира ролетна врата с термопанел в Хале ГТП. От приетата и неоспорена в тази част СТЕ на в.л. С. Ж. се установява, че при оглед и замерване на място са открити четири ролетни външни врати на обект Хале ГТП – 2 бр. с размери 4.12 м/4.70 м. и 2 бр. с размери 2.50м/2.70м. След като от ответника се признава доставянето и монтажа на три ролетни врати в обектите и предвид констатираното от експерта наличие на четири такива, съдът приема, че е налице пълно и точно изпълнение на уговореното, противно на възраженията на ответника.
Напълно неоснователно е възражението на ответника за неизпълнен договор, касаещ обшивка на бордове на плосък покрив на обект Автогара, на обект Хале ГТП и Хале Ремонтна работилница и дограма в последните два обекта, тъй като подобни СМР, нито са възлагани и приемани за извършване, нито са актувани със съставените Актове, обр. 19 от 04.02.2015г.
По отношение възражението на ответника, че ищеца не е направил разходи за транспорт по сключения на 05.06.2014г. договор, а само по този от 31.07.2013г., по който му е платено, съдът взе предвид констатациите на ССчЕ изготвена от в.л. И.С., че по данни от счетоводството на ищеца е издадена от „Дрийм тийм 007“ фактура № 265 от 02.02.2015г., получател по която е „ВАГ 99“ ЕООД за извършени услуги по акт № 19-8 на обща стойност 62 860.84 лв., като в т. № 24 от същия са посочени транспортни разходи в размер на 3740 лв. без ДДС. Последно констатираното съпоставено с факта, че съставения Акт образец 19 е подписан от двете страни налага да се приеме, че въпреки оспорване съдържанието му от ответника, отразените в него обстоятелства не са опровергани.
По отношение възраженията на ответника за пълно
неизпълнение на възложените на ищеца с договора от 31.07.2013г. работи по
отстраняване на стара мазилка и частично изкърпване на вътрешна и външна
мазилка по фасади и около дограми в обектите Автогара, Хале ГТП и Хале Ремонтна
работилница, съдът взе предвид неспорния между страните факт, че извършените и
приети работи по цитирания договор са платени от възложителя и след като същия
не е оспорил актовете, отразяващи същите по вид, количество и ги е приел не
може да прави възражение за неизпълнението им, нито частично, нито пълно – чл.
264 ЗЗД. В този смисъл и недопустими са събраните гласни доказателства за
опровергаване съдържанието на частния документ – акт по приемането, тъй като
същия не е оспорен и конкретно показанията на св. С.Б.. Следва да се има
предвид, че дори и същите тези показания да се приемат за допустими, за което
нормативно признато основание липсва, то съдът на основание чл. 176 ГПК не
кредитира показанията на см. Б., като взема предвид евентуална му заинтерисованост,
предвид съществувалите отношения на свидетеля с ищеца, развили се в
неблагоприятна посока за Б. и липсата на други доказателства, които да ги
подкрепят. И най – сетне дори и същите тези показания да се кредитират, без да
се отчита евентуалната заинтерисованост на свидетеля
ще се посочи, че данните изнесе от същия за това, че не е извършено изчукване
на старата мазилка, нито грундиране на обектите не могат да обосноват извода, целян от ответника, тъй като същия свидетел заявява, че е
работил на тези обекти за времето от м. 05. до м.08.2014г., т.е. за период
началото, на който, с месец
предхожда сключването на договора, а края му е много преди финализиране на
работите по същите обекти, поради което и предвид липсата на други
доказателства в подкрепа на изнесеното, не може да се приеме, че обосновават
този извод. Не може да се приеме, че
същите тези работи са скрити работи и страдат от недостатъци, както се твърди
от ответника, тъй като първото възражение е, че същите не са изпълнени, а
неизпълнените работи няма как да страдат от недостатъци. Дори и да се приеме,
че възражението за прихващане е заявено при условията на евентуалност, главното,
от които е възражение за неизпълнен договор, а евентуалното за некачествено
изпълнение, то отново не може да доведе до целения от ответника резултат, тъй
като не са налице доказателства за некачествено изпълнение на тези работи.
Изводът е, че възражението за прихващане със сумата от 23 81 лв. без ДДС,
включваща стойността на неизвършени, но платени работи по договора от
31.07.2013г. е неоснователно.
От ответника са заявени и подържани възражения за
некачествено изпълнение на приетите работи, които в отговора на исковата молба
са посочени като течове по покривите на Автогарата, Хале ГТП и Хале Сервиз и
поставените улуци на покрива на Хале Сервиз, които са паднали, а в допълнителния отговор на исковата молба са
посочени и констатирани след подаването на отговора недостатъци, изразяващи се
в това, че положения бетон на пода в Хале Сервиз е напукан, появили се
цепнатини и същия започнал да се руши, както и че некачествено направената хидроизолация
е довела до повреждане на дървената конструкция и ватата на покрива, а също и
на под топлоизолацията на стените. Основателността на коментираното възражение
е свързана от ответника с намаляване дължимото на изпълнителя възнаграждение,
предмет на иска по чл. 266, ал.1 ЗЗД, съответно на изпълнението – чл. 265,
ал.1, пр.трето ЗЗД.
От приета СТЕ на в.л. С.Ж., която съдът кредитира като подкрепена и от останалите събрани по делото доказателства се установява, че положената хидроизолация на покрива обект Автогара е некачествена, тъй като има въздушни възглавници по изолацията; изпълнени участъци без посипка и недобро залепване на горния пласт, съответно отлепване на част от положените хидроизолации по обръщане на борд и неизпълнение наклона на покрива за отвеждане на водата до водосточната тръба. Експерта е констатирал, че е правен опит да се отремонтира последно констатирания недостатък като върху хидроизолацията е положена циментова замазка, без върху нея отново да е положена хирдоизолация, вследствие на което твърди, че са се появили течове по фасадата на сградата и са повредени фасадни мазилки и изолации. При разпита на експерта в съдебно заседание, проведено на 19.10.2016г. същия сочи, че допълнително полаганите циментови замазки върху хидроизолацията е възможно да са довели до част от недостатъците, вкл. и течовете по фасадата на сградата. Аналогични са констатациите на експерта и досежно положената хидроизолация на обект ГТП, като същата е определена като некачествена, тъй като има участъци с течове, а подовата настилка от шлайфан бетон е с пукнатини. От в.л. С.Ж. са констатирани недостатъци и в положените на покрива на обект Ремонтна работилница термопанели, които според експерта не са монтирани и уплътнени качеството, вследствие на което са се получили течове, а липсата на необходимо покритие на панели по външните стени в тясната част на халето, води до оливане на вода по тях и до увреждане на фасадната мазилка. Експертът е констатирал, че изпълнените олуци и водосточни тръби са разрушени и трябва да се възстановят, което твърди да се случило вследствие некачествен монтаж, а по подовата настилка от бетон има пукнатини. Всички коментирани до тук недостатъци са потвърдени като налични и от приетите повторни експертизи на в.л. Д.В. и от тази, изготвена от в.л. инж. В.Х.. Следва да се има предвид, че заключението на в.л. Д.В. съдът кредитира единствено в частта, в която са констатирани, потвърдените и от другите експерти недостатъци на изпълнените СМР, но не и в останалата му част, с която експерта е остойностявал същите недостатъци, тъй като в тази част същия не е приложил специални знания, а е взел предвид уговореното от страните, както и в частта, с която е изложил правни съображения, което е извън компетентността му.
Съгласно чл.265, ал.1 ЗЗД, когато работата е извършена с недостатъци възложителят може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице или съответно намаление на възнаграждението, а съгласно ал.2 да развали договора, когато недостатъците на извършената работа са толкова съществени, че същата е станала негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, в който случай не дължи заплащането на възнаграждение по договора след неговото разваляне. В конкретният случай работата е приета и липсват данни възложителя писмено да е уведомил изпълнителя за констатираните от него недостатъци. Не се установява по категоричен начин и кога са констатирани същите, като в тази връзка следва да се посочи, че от показанията на св. Б.А. може да се направи извод за това, че м.04.-05.2015г. е извършван ремонт на покрива на автогарата, а от своя страна св. В.Д.твърди, че в началото на м.06.2015г. е констатирал, че в работилница сервиз, автогарата и Хале ГТП има петна и влага по таваните. От значение е и обстоятелството, че посочените от ответника недостатъци не са скрити работи по смисъла на §1, ал.1, т.1 от ДР на Наребда № 3 от 31.07.2003г., която разпоредба определя като скрити работи всички СМР, които подлежат на закриване при изпълнението на технологично следващите ги СМР и техните количества, качество и точност не могат да бъдат определени след закриването им т.е. тези недостатъци са били видими и е следвало да бъдат констатирани при приемането на работата, което обаче не е сторено от възложителя. Следва да се има предвид и неспорния факт, че за изпълнение на възложените СМР-та не е имало изготвен архитектурен проект, който да бъде съобразяван при изпълнение на хидроизолацията на покривите и отделни детайли, като обшивка и отвеждането на водата от същия. Най – сетне не се установи, че констатираните недостатъци са в пряка причинна връзка единствено с некачествено изпълнение на възложените на ищеца СМР-та, тъй като е безспорно, че след приемане на работата са извършвани допълнителни работи. В тази връзка показанията на св. Б.А. съдът не кредитира, тъй като са неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства, възпроизвеждат данни на трети лица – племенник и брат на свидетеля и са недостатъчно конкретни. Единствено този свидетел сочи, че последващ ремонт на автогарата в Кричим е извършван от бригада, начело с „шефа“ й – Г.. Всъщност подобни твърдения – за уведомяване на ищеца и за предприемане на действия по отстраняване на констатирани недостатъци на обектите, въобще не са изложени от ответника и след като тези факти нито са твърдяни, нито са подържани, то не подлежат и на установяване.
Изводът е, че наличните недостатъци – теч от
покривите на Автогарата, Хале ГТП и Хале Сервиз, паднали улуци от покрива на
Хале Сервиз и некачествено направената хидроизолация, довела до повреждане на
дървената конструкция и ватата на покрива и на топлоизолацията на стените,
не се установи да са пряка и непосредствена последица от неточното
в качествено отношение изпълнение на ищеца.
По отношение наведеното възражение от ответника за
некачествено изпълнение на положения бетон на пода в Хале Сервиз, появили се
цепнатини в настилката и това, че същата започнала да се руши, следва да се има
предвид обстоятелството, че страните по договора са предвидили направата на
армиран бетон на пода в Хале Сервиз – вж. 25 приложение към договора за
изпълнение на допълнителни СМР, а не шлайфан такъв. От значение е и
обстоятелството установено от в.л. С.Ж. при разпита в проведеното на
15.02.2017г. съдебно заседание при приемането на допълнително възложената му
задача и конкретно, че пукнатините в настилката могат да се дължат на различни
неща – на пропадане на настилката, на неправилна експлоатация – влизане с
машини, камиони, автобуси, при все че няма проект, на какво натоварване следва
да отговаря и най – сетне на
неправилното й полагане. От своя страна в.л. В.Х. при разпита й в с.з. на
13.12.2017г., потвърждава, че няма предвиден проект за изпълнение на армирания
бетон, нито конкретни параметри, на които да отговаря в т.ч. за натоварване,
което съпоставено с факта, установен от експертите, че положената настилка е от
два отделни слоя – основата е от армиран бетон, който след полагането му се
шлайфа и полира и при неспазване на технологията на изпълнение на шлайфания
бетон се появяват различни по вид дефекти – напукване и нарушаване на носимоспособността на настилката означава, че коментирания
недостатък би могъл да се свърже и с последващата
обработка на армирания бетон. По – същественото обаче е обстоятелството, че
страните са постигнали съгласие за направата на армиран бетон, за което
изпълнителя претендира и възнаграждение, което според в.л. С.Ж. е отделен
елемент, а шлайфания бетон е тип настилка, която е извън уговореното и затова
не подлежи на намаляване претендираното от ищеца
възнаграждение със съответния й ремонт.
Изложеното до тук налага извод за основателност на предявения
иск за заплащане на възнаграждение за изработеното по договора от 05.06.2014г.,
поради което и същия ще се уважи.
Основателен е и искът по чл.92 ЗЗД, тъй като страните
са уговорили плащане на окончателното възнаграждение по договора от 05.06.2014г.
– чл. 14, след подписване на акт образец 19 за извършени СМР, което е сторено
на 04.02.2015г., а на 05.02.2015г. е издадена и фактура № 46 за сумата от
111 357.43 лв., получена от представител на ответника. Съгласно чл. 21 от договора страните са предвидили
отговорност за неизпълнение на виновната страна да дължи на изправната
неустойка в размер на 1% на ден, но не повече от 10% за дните на забавата върху
стойността на услугата или плащането. С подписване на акт образец 19 и
получаване на издадената от ищеца фактура за възложителя е възникнало
задължението за плащане на дължимото се на изпълнителя възнаграждение, поради
което и като не е заплатил същото е изпаднал в забава, за която изправната
страна следва да бъде обезщетена с предварително определения за това размер на
обезщетението. Искът за присъждане на сумата от 11 135.74 лв.,
представляваща неустойка за забава плащането на дължимото се на ищеца
възнаграждение за периода от 06.02.2015г. до 13.05.2015г. е основателен и следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съобразно приложения списък на разноските, съдът констатира да
са в размер на 12 231.23 лв.. Неснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение за
адвокат, тъй като минималния размер на възнаграждението съобразно чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 3979.85 лв., а заплатения такъв е в размер на 4205 лв., което съдът
намира за съобразено с фактическата и правна сложност на повдигнатия за
разрешаване спор.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Кричим експрес“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Кричим, 4220, Община Кричим, обл. Пловдив, ул. Търговска № 44 да заплати на „ВАГ – 99“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Говедарци, 2020,
Община Самоков, обл. София
сума в размер на 111 357.43 лв., представляващи неплатено възнаграждение
по възложени от „Кричим експрес“ ООД и приети за изпълнение от „ВАГ – 99“ ЕООД
допълнителни СМР по договор от 05.06.2014г. и анекс от 02.10.2014г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 13.05.2015г. до окончателното
й заплащане; сума в размер на
11 135.74 лв., представляваща неустойка за забава плащането на дължимото
се на ищеца възнаграждение за периода от 06.02.2015г. до 12.05.2015г./вкл./,
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2015г. до окончателното и
заплащане, както и сума в размер на 12 231.23 лв., представляваща разноски
в производството по заплащане на държавна такса, възнаграждение за адвокат,
депозити за вещи лица и свидетели и разноски по обезпечаване на иска, съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.
Съдия: