№ 3213
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504632 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.01.2012 г. по гр.д. № 5018/2021 г.., СРС, І ГО, 174 с-в е
осъдил на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД Б. Н. К., ЕГН ********** да заплати
на Ф. И. С., ЕГН **********, действащ чрез своя законен представител и
майка Б. А. С., сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие ударен шамар на 18.06.2020 г.
около 17 часа в парк Б.ова градина, ведно със законната лихва от 18.06.2020г.
до окончателното плащане. Осъдил е на основание чл. 38, ал.1 ЗА Б. Н. К., ЕГН
********** да заплати на адвокат П. С. сумата в размер на 580 лв. за оказана
безплатна правна помощ и съдействие.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Б. Н. К., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат Е. Б. от БлАК, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“**** I-ви“ 1, ****, **** с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че присъденият размер от 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
вследствие ударен шамар на ищеца е прекомерен и не постига своята цел да има превантивно-
възпитателен характер, а по-скоро е предпоставка за неоснователно обогатяване на пострадалия.
Преживените от травмите болки и страдания от ищеца Ф. С., действащ чрез своя законен
представител и майка Б. С., не се отличават с особен интензитет и продължителност, нито с
1
продължителен болков синдром. С оглед младата възраст на пострадалия е налице бързо
възстановяване, което не е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на
обезщетението. Не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
обогатяване на пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи,
като израз на общо приетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи тип, поради което следва да се съобразява и съдебната
практика в сходни хипотези. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
частта, в която е определено обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинени неимуществени
вреди както прекомерно, неправилно и неоснователно. Претендира разноски.
Въззиваемият/ищец Ф. И. С., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Б. А. С., чрез пълномощника си по делото
адвокат П. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*****, вх. „****,
офис 9 оспорва въззивната жалба. Прави доказателствени искания да бъдат
допуснати до разпит още двама свидетели при довеждане, които да установят
интензитета на неимуществените вреди, поискани при условията на чл.159,
ал.2 ГПК, но недопуснати от съда. Моли да бъде изслушана съдебно-
психологична експертиза, като вещото лице даде заключение какво е
психологичното състояние на Ф. С. след инцидента и има ли негативно
отражение случилото се върху психиката му и ако да-в каква степен се е
отразил инцидента върху психиката му. Претендира присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД от Ф.
И. С., действащ чрез своята майка и законен представител Б. А. С. срещу Б. Н.
К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лв.,
представляваща част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди
цялото в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 18.06.2020г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 18.06.2020г., около 17:00 часа, бил с баща си И. С.
и докато играел в парк „Б.ова градина“, в близост до детска площадка
„Слона“, ответникът се приближил към него и му нанесъл силен удар с лявата
си ръка в областта на лицето. В следствие на удара паднал на земята. За
инцидента И. С. подал сигнала на тел. 112. На място пристигнали полицаи, а
ищецът бил откаран с бърза помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. В резултат
на удара на ищеца били причинени две кръвонасядания в долночелюстната
област вдясно, охлузване и подуване на горната устна, чието лечение
продължило около месец. В резултат на инцидента и преживените от него
физически болки е претърпял сериозен стрес и психическа травма. След
случката се затворил в себе си, ограничил контактите си, не смеел да играе
навън с други деца, странял от непознати. Нощем често сънувал кошмари.
Продължавал да си задава въпроси във връзка със случило се и не можел да
си обясни, защо този възрастен човек го е ударил толкова силно, че да падне
на земята. По повод горния инцидент била образувана пр.пр. № 20153/20г. по
описа на СРП, ответникът бил задържан за 24 часа по ЗМВР, а с
постановление от 17.08.2020г. производството било спряно, доколкото се
установило, че се касае за осъществено деяние по чл. 131, ал. 1 НК, което се
преследва с частна тъжба на пострадалия.
Ответникът Б. Н. К., ЕГН ********** в срока по чл.131 ГПК е
депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Сочи,
че ищецът не е подал тъжба за твърдяното противоправно деяние, оспорва
същото да е установено по надлежния ред, ищецът да е претърпял описаните
неимуществени вреди, както и същите да се намират в причинна връзка с
поведението на ответника. Действията на ответника се дължат на личен
мотив, а именно защита на малолетния му син Д., тогава на пет години, който
бил бутнат на земята от ищеца. Оспорва претенцията по размер като
прекомерна.
3
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че на 18.06.2020г. в парк „Б.ова градина“, в
близост до детска площадка „Слона“ ищецът бил ударен от ответника, във
връзка с който инцидент била образувана пр.пр. № 20153/20г. по описа на
СРП, производството по която с постановление от 17.08.2020 г. било спряно,
доколкото се установило, че деянието е от частен характери и се преследва по
тъжба на пострадалия. Приета е съдебно-медецинска експертиза/СМЕ/, от
която се установява, че в резултат на претърпяна травма ищецът е получил
увреждане в областта на лицевата зона на главата, изразяваща се в две морави
кръвонасядания с размери 1/0,5 и 2/1 см., както и червеникаво охлузване с
неправилна форма на горната устна. Вещото лице дава заключение, че
описаните увреждания могат да бъдат получени в резултата на удар с
човешки ръце. От експертизата се установява, че е реализиран медико-
биологичният признак разстройство на здравето, неопасен за живота със срок
на възстановяване не повече от 30 дни. Според вещото лице, през времето на
възстановяване ищецът е търпял болка и страдание.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
М.А.М., Н.Т. П.а, И. П. С., З.Г.К. и обяснения на майката на ищеца Б. А. С..
От показанията на свидетелката М.А.М. се установява, че на детската
площадка в Б.овата градина, мъж ударил шамар на дете. Описва мъжът като
висок, с дълга, вързана, прошарена коса, къси панталони и тениска. Споделя,
че е била близо до мястото на удара и с лице към случващото се. Посочва, че
мъжът е отишъл до децата с крясъци и казал: „Ти защо ми удряш детето?“
или нещо от сорта и тогава ударил детето. Свидетелката сочи, че знае от
нейния син, който е бил на детската площадка с нея, че детето на мъжа и
удареното дете са се спречкали за играчка преди инцидента, но удар между
двете деца не е видяла. Удареното дете ревяло силно, пищяло и се държало за
бузата, тъй като от шамара детето паднало на земята. Свидетелката Н.Т. П.а
твърди,че познава ищеца откакто се е родил, тъй като с баща му са приятели
от 19 години. Познава го като много игриво и живо дете, енергично,
любознателно, комуникативно. Общува с него често, заедно са всяка седмица
или на разходки или на гости у тях. Свидетелката знае за инцидент, който е
станал през лятото, като разбрала за инцидента по телефона. В един от своите
разговори с таткото на Ф. разбрала, че те са били на детска площадка в
4
Б.овата градина, докато си е играл там, лице от мъжки пол е приближил към
него и го е ударил. Видяла Ф. ден или два след инцидента. Телефонният
разговор бил на същия ден на инцидента. Уикендът, след като разбрала по
телефона за случилото се, времето било хубаво и имали уговорка да се видят
в парка на разходка заради „Ковид“. В деня, в който трябвало да излязат на
разходка, бащата на Ф. казал, че Ф. не иска да излиза от вкъщи и я поканил на
гости. Отишла на гости и в този ден не излизали навън, Ф. бил доста уплашен
и дистанциран, бил стресиран. Ф. не искал да ходи в Б.овата градина след
инцидента. По-често се виждали в Южния парк след това. Споделя, че
промяна у Ф. след инцидента я има до денднешен. Заявява, че е резервиран,
подхожда предпазливо към хора, въпреки че нея познава от много години.
Има очевидна промяна в поведението, като промяната се изразява в това, че
детето е малко по-дистанцирано, не се доверява лесно, не се отпуска в
разговора. Според свидетелката си личи, че изпитва стрес, че е уплашен. И
сега Ф. не играе с деца, не се сближава толкова лесно. Свидетелят И. П. С.,
баща на ищеца сочи, че през лятото на 2020 г. бил в Б.овата градина със своя
син, който играел на детската площадка със слончето. Не е бил свидетел на
конфликта му с друго дете. Видял, че възрастен мъж да се насочва към сина
му, който го ударил буквално пред него. Миришел силно на алкохол. Синът
му бил уплашен, разстроен, устата му била в кръв. Отишъл към мъжа да му
потърси обяснение за удара над детето му, но не го е удрял. След инцидента,
майката на другото дете застанало между двамата и през цялото време
повтаряла, че тя е виновна, а „тоя не е добре“. Детето дошло при тях след
инцидента, били го изплатили да се извини. Синът му бил уплашен, ревящ.
Свидетелката З.Г.К., съпуга на ответника, твърди,че на 18.06.2020 г. между
16.00 часа-17.00 часа със съпруга си Б. К. и своето дете били на разходка в
Б.овата градина. Седели, пиели бира, а детето играело в градинката до
слончетата и костенурките. Друго дете започнало да го блъска и да проявява
агресия към нейното. Другото дете хванало за врата нейното, започнало да го
блъска към земята и тя изпратила съпруга си, защото „нещата вече
ескалират“. Бащата на това дете връхлетял и забил юмрук в очите и носа на
нейния съпруг, започнал да го псува. Била извикана полиция, дошла и
линейка. Съпругът й бил арестуван. Децата били стресирани, двете деца
плачели. Бащата на удареното дете удрял съпруга й, блъскал го, псувал го.
Въззивната инстанция кредитира показанията на тези свидетели, освен тези на
5
свидетелката З.К., отчитайки факта, че същата се явява съпруга на ответника,
поради което е заинтересована, а и защото нейните показания съществено се
различават от показанията на останалите свидетели.
От правна страна:
Относно иска по чл.45, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност са: 1. противоправно
поведение, 2. настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина
у причинителя. Докато наличието на последния от четирите се предполага по
силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба/вината/,
то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Настоящата инстанция също намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Причинените на ищеца вреди, са
установени от представените по делото писмени документи, от заключението
на назначената съдебно-медицинска експертиза, както и събраните гласни
доказателства.
Относно размера на неимуществените вреди, въззивната инстанция
приема следното:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца
от съществено значение са не толкова получените физически травми,
представляващи увреждане в областта на лицевата зона на главата,
изразяваща се в две морави кръвонасядания с размери 1/0,5 и 2/1 см., както и
червеникаво охлузване с неправилна форма на горната устна, а психическите
6
такива, представляващи претърпян силен уплах и стрес, временно нежелание
да излиза, отказ да посещава мястото на инцидента, затруднено общуване с
деца и възрастни. Ищецът е претърпял негативни емоционални изживявания,
свързани със страхови преживявания, дали негативно отражение върху
психиката му, както и социален дискомфорд за определен период от време.
Всички причинени на ищеца неимуществени вреди, установени в настоящето
производство от писмените и гласни доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, са причинени от установеното
противоправно поведение на ответника. Недопустимо е спречкването между
две малолетни деца да се „разрешава“ с намесата на възрастни, като в случая
не става въпрос за неграмотно лице, поддаващо се на първичния инстинкт, а
за човек, упражняващ най-хуманната професия, лекар, което от своя страна
определя и по-висок праг на търпимост при различни конфликти. От своя
страна, справедливото обезщетение, което до някаква степен би репарирало
процесните неимуществени вреди, следва да бъде в такъв размер, който и в
най-малка степен да не допусне да стане източник на обогатяване на
пострадалия респ. неговите близки. С оглед на изложеното, като се вземе
предвид, че при определяне на паричното обезщетение служат и стандартът
на живот в страната, средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането, то като справедлива сума по смисъла на чл.52
ЗЗД, въззивният съд намира същата в размер на 3 000 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. На
основание чл.271, ал.1, изр.1, ІII пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която съдът е осъдил ответникът да
заплати на ищеца обезщетение за сумата над 3 000 лв. до присъдените 5 000
лв. и вместо него постановено друго, с което да бъде искът да бъде уважен за
разликата между сумата от 3000 лв. и присъдената сума от 5000 лв.
Променя се и размерът на присъдените разноски. За оказаната
безплатна правна помощ, се следват разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат П. С. според уважената част от иска в размер на 440 лв.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на адвокат П. С. сумата над 440 лв. до присъдените 580 лв .
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С определение № 20019535/08.03.2022 г. по гр.д. № 5018/2021 г., СРС, І
7
ГО, 74 състав е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на
решението в частта на разноските. Съдът е приел, че не следва да са присъжда
допълнително адвокатско възнаграждение във връзка с поисканото и
наложено по делото обезпечение, но не е изложил мотиви в тази насока.
Определението е обжалвано с частна жалба от ищеца Ф. И. С., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Б. А. С., чрез
пълномощника си по делото адвокат П. С. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“*****, вх. „****, офис 9 с мотиви, че в депозирания по делото
списък с разноските се установява, че е претендирано възнаграждение за
безплатното представителство и по обезпечителното производство, но такива
не са били присъдени. Според разясненията, дадени в т.5 от ТР №
6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора. Това се прилага и при хипотези на осъществявана
безплатна правна помощ. Доколкото обезпечителното производство се явява
отделно производство, то за адвокат П. С. се следва отделно възнаграждение
за него. Моли процесното определение да бъде отменено, като на адвокат П.
С. бъде присъдено възнаграждение в размер на 580 лв. за обезпечителното
производство.
Ответникът по частната жалба Б. Н. К., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Е. Б. от БлАК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“**** I-ви“ 1, ****, **** оспорва същата като неоснователна.
Доводът е, че в цитирания чл.7, ал.7 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за страна се има предвид обезпечение на бъдещ иск, а в
случая става въпрос за обезпечение за предявен иск, а не бъдещ, поради което
на ищеца не се следва присъждане на допълнително възнаграждение за
адвокат и за това обезпечение, наложено по делото.
Предвид разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС,
ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора,
съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски и за обезпечително производство в настоящето
дело/поисканото и допуснато обезпечение на иска/ в размер на още 440 лв.
Процесното определение следа да бъде отменено и вместо него постановено
8
друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат С. адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство в размер на още 440 лв.
За въззивното производство на адвокат П. С. от САК с адрес на
осъществяване на дейността: гр.София, ул.“*****, вх. „****, офис 9 следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на
440 лв., определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид
направеното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.01.2012 г. по гр.д. № 5018/2021 г., в частта, в
която СРС, І ГО, 174 с-в е осъдил на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД Б. Н. К.,
ЕГН ********** да заплати на Ф. И. С., ЕГН **********, действащ чрез своя
законен представител и майка Б. А. С., сумата в размер над 3000 лв. до
присъдените 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ударен шамар на 18.06.2020 г. около 17 часа
в парк Б.ова градина, ведно със законната лихва от 18.06.2020г. до
окончателното плащане, както и в частта, в която е осъдил на основание чл. 38,
ал.1 ЗА Б. Н. К., ЕГН ********** да заплати на адвокат П. С. сумата над 440
лв. до присъдените 580 лв. за оказана безплатна правна помощ и съдействие,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД Б. Н. К., ЕГН ********** да
заплати на Ф. И. С., ЕГН **********, действащ чрез своя законен
представител и майка Б. А. С., сумата в размер над 3000 лв. до присъдените
5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие ударен шамар на 18.06.2020 г. около 17 часа в парк Б.ова градина,
ведно със законната лихва от 18.06.2020г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ определение № 20019535/08.03.2022 г. по гр.д. № 5018/2021
г., с което СРС, І ГО, 74 състав е оставил без уважение молбата на ищеца за
изменение на решението в частта на разноските.
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
9
адвокат Е. Б. от БлАК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** I-ви“ 1, ****,
**** да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат П. С. от САК, с
адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“*****, вх. „****, офис 9
сумата от още 440 лв. за оказана безплатна правна помощ и съдействие,
разноски за обезпечителното производство.
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Е. Б. от БлАК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** I-ви“ 1, ****,
**** да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат П. С. от САК, с
адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“*****, вх. „****, офис 9
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 440 лв.
Решението, включително и в частта, в която има характер на
определение, е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10