№ 258
гр. С.З. , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
Секретар:Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20205500503063 по описа за 2020 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК
Производството е образувано по въззивната жалба на З. С. И. от гр. С.З., подадена
чрез адв.Р.М. против решение № 804 от 13.07.2020 г., постановено по гр.дело № 302/2020г.
по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивницата е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд, с което
са отхвърлени предявените и кумулативно обективно съединени искове по чл.344 от КТ : за
отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение на Началника на РУО – С.З., за
възстановяване на преди заемната длъжност „директор на ОУ „Х.Б.“ – с.О., за обезщетение
за времето, през което е останала без работа и за присъждане на разноски по делото.
Обжалва изцяло първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон. Излага подробни съображения.
Претендира отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено
друго, с което бъдат уважени всички обективно съединени искове, ведно със законните
последици.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна О.У. „Х.Б.“ – с.О.,
1
община О., област С.З., чрез пълномощника си адв.А.С., в който въззиваемият оспорва
депозираната въззивна жалба, и моли тя да бъде отхвърлена, като неоснователна, а
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Излага подробни съображения в тази посока.
Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата
следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивникът З. С. И., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв.
Р.М., която взема становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни
последици от това. Молят за присъждане на направените по делото разноски, включително и
адвокатския хонорар.
Въззиваемият О.У. “Х.Б.” с. О., редовно призовани, явява се процесуалния им
представител адв. А.С., който по съществото на делото взема становището, с което молят
решението на районния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Подробни съображения и доводи са изложени в същото съдебно заседание по съществото на
делото от датата 21.10.2020 год. по съществото на делото. Молят и за присъждане на
направените по делото разноски
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т.1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателката И. се явява
основателна и доказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Ищецът З. С. И. в исковата молба твърди, че е работила
по трудово правоотношение като е заемала длъжността Директор на О.У. “Х.Б.” с. О.. По
делото действително не е спорно, а се установява и от представеното ЛТД на
2
жалбподателката, че същата е работила в ответното училище на длъжността “Директор” в с.
О. към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.
По делото не е спорно, а и видно от приложеното гр.д. с № 1874/2018г. на PC -С.З., с
влязлото в законна сила съдебно решение е признато за незаконно уволнението на З. С. И.,
от длъжността „директор” и е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-07-
2/27.02.2018г. на Началника на РУО - С.З., с която й е било наложено, на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“ и същата е била възстановена на
предишната й длъжност - „директор” на О.У. „Х.Б.“, село О., Община О..
Не е спорно също така, че в двуседмичния срок от съобщението до ищцата, получено
на 28.11.2019г. (л.716 от том III на гр.д. 1874/2018г.), същата е уведомила училището и РУО
- С.З., че желае да заеме длъжността директор, считано от 06.12.2019г. (виж заявление от
29.11.2019г., нал. 13 и заявление от 02.12.2019г., на л. 14от делото).
Не е спорно също така, че на 06.12.2019г. въззивницата се е явила на работа, при
което й са били връчени две заповеди - заповед № РД-06- 712/05.12.2019 г. на началника на
РУО - С.З. за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност
„директор“, считано от 06.12.2019г. и заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. на началника на
РУО - С.З. за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.5
КТ, които факти се установяват и от самите заповеди, приети като писмени доказателства по
делото (л.7-11 и л. 12 от делото).
Видно от съдържанието на самата заповед под № РД-07-119/05.12.2019 г., трудовият
договор с въззивницата е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - липсата на
качества за ефективното изпълнение на работата. В заповедта са цитирани следните актове:
Констативен протокол № 224/29.07.2015 г. на РИО - С.З., Заповед за задължителни
предписания № 553/30.07.2015 г. Констативен протокол № 225/07.08.2015 г. на Регионален
инспекторат по образованието, Заповед № 522/16.07.2015 г. на РИО - С.З., Заповед №
582/12.08.2015 г. на РИО - С.З. за задължителни предписания, Заповед № 588/21.08.2015 г.
на началника на РИО - С.З., Заповед № 152- 1/30.03.2016 г. на Началника на РИО - С.З.,
Констативен протокол № 127/29.02.2016 г. на РИО — С.З., Заповед № 104/01.03.2016 г.,
Констативен протокол № 212/29.03.2016 г. и писмо с предписания по него изх. №
812/06.04.2016 г. на РИО - С.З., Констативен протокол № КМД-04-3/22.01.2018 г. на РУО -
С.З., Заповед № РД-06-19/22.01.2018 г. на началника на РУО - С.З., Задължителни
предписания № 3Д-1-23-00361556/11.01.2018 г. на НОИ - ТП -С.З., писма изх. № 66-00-
17/08.02.2018 г,, изх. № 66-00- 82/18.12.2017 г. на Кмета на Община О., Протокол от
02.02.2018 г. от Община О., Сключени договори, Писмо вх. № РД-17-968/08.11.2019 г. на
група учители, преписката по гр.дело № 1874/2018 г. по описа на PC - С.З., Жалба вх. № Ж-
1/06.02.2018 г. от А.В., жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на МВР — С.З. и
Констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО - С.З., (всички
представени и приети като писмени доказателства по делото), както и общо е посочено и
3
„сигнали на учители и родители и срещи“, въз основа на които работодателят е извел
следната липса на качества: Посочил е, че З.И. притежава специфични лични качества,
определили методи на работа в училището, както и отношение към учители, персонал,
родители и ученици, държавни и общински органи, които били неприемливи и пречели на
спокойната работна атмосфера сред колектива, създавали лош имидж и отношение към
училището сред обществеността, че е наложила авторитарен стил на управление,
несъвместим с принципите на работа в колектив и с ученици и с родители, като това грубо и
невъздържано отношение е довело до текучество на персонал в училището и до намаляване
на броя на учениците. В заповедта са дадени следните примери за това - че при щат от 15-16
учителя, за периода докато З.И. е била директор са напуснали 28 души, а броят на учениците
с всяка година намалявал, като в края на 2017г. бил 82 и това довело до сливане на
паралелки 1-2 клас и 3- 4 клас, а понастоящем учениците били 145 .Посочено е също така, че
И. не била добре приета от служителите на училището, ученици, родители , както и от
представителите на държавни институции и местната власт, а също така отказвала контакт и
създаване на синдикална организация в училището, тъй като считала, че следва да взема
всички решения еднолично. Следователно й липсвала комуникативна компетентност да
изпълнява длъжността, посочена в глава осма, чл.3.3 от длъжностната характеристика. В
заповедта е изведено, че поради едноличния й стил на работа и чувството, че цялата дейност
на училището зависела от волята й, това довело до това, че тя изпаднала в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, посочени в
глава трета от нея, като например - сключвала изменяла, прекратявала трудовите договори,
като сключвала договори с едно съдържание, а декларирала в ТД на НАП същите, но с
друго съдържание. Изведено като липса на качество в заповедта е и че поради непознаване
на относимата нормативна уредба, не отчитала правилно трудовия стаж на подчинените си,
придобит преди 01.07.2007 г.,с което ги ощетявала. Същата изнесла 10 оригинални
документи от училището, оставяйки копие с надпис “оригиналът е в З.И.“. Тези документи
били неразделна част от дневника с входящата кореспонденция, който съгласно Наредба №
8/1L08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищно
образование следвало да се съхраняват в училището за срок от 10 години. Във връзка с това
било образувано досъдебно производство в Районна прокуратура С.З.. Непознаването на
относимата нормативна уредба е мотивирано и с дадените предписания по констативните
протоколи за проверки, цитирани в заповедта. В заповедта е посочено още, че на И.
липсвала и задължителната в глава осма, точка 3.1 от длъжностната характеристика
управленска компетентност, което се извеждало от изразходването на предоставените
бюджетни средства на училището не винаги било целесъобразно, икономично и прозрачно.
При сключен договор за доставка на храна за обедно хранене на учениците с готови ястия и
прибори за еднократна употреба поддържала персонал на кухнята - работник в кухня и
двама служители на половин щат - разносвач на храна, който реално не бил необходим.
Страните не спорят и относно задълженията, които въззивницата е имала,
произтичащи от длъжността, която е заемала, и които са подробно разписани в подписаната
4
от въззивницата длъжностна характеристика.
При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:
Въззивната инстанция приема, че заповедта, с която на жалбподателката И. е било
прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е
незаконосъобразна и немотивирана поради следните нарушения на процесуалните правила
при нейното издаване:
Съдът намира, че работодателят е провел производство по прекратяването на
трудовото правоотношение на въззивницата без да са били спазени стриктно и точно
законовите разпоредби на КТ и практиката на ВКС по неговото прилагане.
В този смисъл съгласно процесната първа Заповед под № РД-06-712/05.12.2019г. на
самия работодател въззивницата е възстановена на длъжността „Директор“, считано от
06.12.2019г.. А съгласно обжалваната заповед с № РД-07.119/05.12.2019г. е освободена от
заеманата длъжност „Директор“ считано от 05.12.2019г., т.е. един ден преди да е възникнало
трудовото й правоотношение. Налице е основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна поради обстоятелството, че липсва реалното основание за издаване на
заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение като Директор на О.У. „Х.Б.“с.О.,
Община О.“, тъй като към датата на издаване на тази заповед, това правоотношение на
практика не е възникнало. Необосновано и незаконосъобразно е прието от съда, че
процедурата по възстановяването на въззивницата на работа не е опорочена, тъй като самото
решение имало преобразуващо действие и трудовото правоотношение се възстановявало по
силата на самото решение и не са необходими никакви действия и издаване на акт от страна
на работодателя.
Съдът не е взел предвид също така обстоятелството, че след влизането в сила на
решението на съда за отмяната на неправилното уволнение възстановяването на трудовото
правоотношение не настъпва автоматично. Разпоредбата на чл.345, ал.1 от КТ изисква
работникът или служителят в 14-дневен срок от уведомлението да се е явил, за да
започне работа.Т.е., явяването му е абсолютна предпоставка за възстановяване на
трудовото правоотношение. От посочените по-горе писмени доказателства безспорно се
установява, че въззивницата се е явила на работа на 06.12.2019г., т.е. от тази дата следва да
се счете, че трудовото й правоотношение е възстановено. Но Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, е постановена считано от 05.12.2019г.,т.е., един ден преди
възстановяването на това правоотношение безспорно е незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
Необосновано и в противоречие със съдебната практика съдът е приел, че
препращането в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение към документи, с
които въззивницата не е запозната не представляват процесуално нарушение при издаването
на заповедта, тъй като по повод жалбите били извършвани проверки и въззивницата била
5
запозната с констатациите от тези проверки.
В заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение като основание са
посочени: Писма изх.№ 66-00-17/08.02.2018г., изх.№ 66-00- 82/18.12.2017г. на Кмета на
Община О.,Протокол от 02.02.2018г. на Община О., Писмо вх.№ РД-17-968/08.11.2019г. на
група учители, Жалба вх.№Ж-1 /06.02.2018г. от А.В., Жалбата вх.№ 349000-19144/2018г. на
ОД на МВР С.З. и Констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019г. на РУО С.З.,
сигнали на учители и родител и Заповедта за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ
задължително трябва да бъде мотивирана.Това може да бъде направено и в друг
документ,към който препраща заповедта,но той задължително трябва да е бил известен на
работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.В
случая всички посочени по-горе документи,които са посочени в заповедта като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение,не са били известни на доверителната
ми,поради което и заповедта е издадена при наличието на съществено процесуално
нарушение. В този смисъл е и решение под № 202 от 19.06.2012г. на ВКС по гр.д.804/2011
г. IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. В същото е записано изрично, че,
работодателят може да посочи в отделен документ липсващите качества, но
единствено и само при условието, че този документ е доведен до знанието на работника
или служителя.
В решението си съдът се е позовал на „редица протоколи“ за извършвани проверки,
които установявали множество случаи на неизпълнение на служебни задължения. Съдът не е
взел предвид обстоятелството че всички тези „редица протоколи“, са били предмет на
съдебна проверка по приключилото вече с влязло в законна сила Решение по гр.д. с №
874/2018г. по описа на Старозагорски районен съд. Именно със същото Решение, което е
влязло и в сила съдът е преценил, че не са налице констатираните в протоколите
„нарушения“, поради което е отменил наложеното на въззивницата дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Нещо повече въззивната инстанция следва да отбележи, че същите документи и
протоколи биха могли да послужат като основание за прекратяването на трудовото
правоотношение с въззивницата единствено и само при условията на чл.328, ал.1, т.6 от
ГПК, именно при липсата на обективните дадености, а не на тези по чл.328, ал.1 т.5 от КТ,
които са от субективен характер.
В тази насока и с оглед на гореизложените доводи и оплакванията във въззивната
жалба на въззивницата, касаещи прекратяването на трудовото й правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ се явяват основателни и доказани и като такива следва да
бъдат уважени ведно с всички законни последици от това.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че прекратяването на трудовото
правоотношение на въззивницата е извършено незаконосъобразно, при наличието на
6
множество процесуални нарушения при издаването на Заповедта за уволнението и тъй
като не са спазени специалните изисквания, визиран в императивните разпоредби на КТ и
практиката на ВКС по неговото прилагане.
В тази връзка следва категоричното заключение че предявеният иск за отмяната на
процесното уволнение е основателен, и като такъв следва да бъде уважен, като се отмени
Решението на първоинстанционният съд в тази му част. Уважаването на иска по чл.344,
ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на предишната работа, е обусловено от уважаването на иска
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като искът за отмяна на
уволнението на въззивницата е основателен, основателен се явява и вторият обективно
съединен с него иск за възстановяване на въззивницата на предишната работа като
“Директор” на „О.У. „Х.Б.“ с. О., със седалище и адрес на управление: с. О., Община О.,
област С.З..
Тъй като първият от обективно съединените искове е преюдициален не само спрямо
втория – за възстановяване на предишната работа, а и спрямо третия обективно съединен иск
по чл.225, ал.1 от КТ и поради това, че първият от тях е изцяло основателен и доказан, то и
третия иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен, като
ищцата бъде присъдено и съответното обезщетение за принудителната безработица поради
незаконното уволнение.
По отношение на предявения иск по чл. 225 от КТ въззивната инстанция приема, че
същият следва да бъде уважен в пълния му размер от 7 848, 96 лева, което съответства и на
заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза, изслушана и приета
като доказателство от първостепенния съд в откритото съд. заседание от датата 02.06.2020
год. В тази насока въззивният съд се съобразява и с допуснатото УВЕЛИЧЕНИЕ на иска от
първостепенния съд в същото открито съд. заседание от 02.06.2020 год. когато съдът е
допуснал по искане на ищцата и въззивница увеличението на иска по чл.225, ал.1 от КТ от
първоначалната претенция от 3 924,48 лева на окончателната такава в размер на 7 848,96
лева, представляваща обезщетението за оставане без работа поради незаконната уволнение
за периода от 6 месеца, считано от 05.12.2019 год. до 05.06.2020 год., ведно със законната
лихва, считано от подаването на исковата молба в съда на 20.01.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата. От представените по делото доказателства става ясно, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата и шест месеца напред до
05.06.2020 г. / шест месеца след уволнението / ищцата И. не е работила и в през този период
няма регистрирани трудови правоотношения с други работодатели.
Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде изцяло отменено ведно с всички последици от това.
На въззивницата на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с ал.2 от ГПК , следва да
се присъдят разноските за всички съдебни инстанции общо в размер на 2000 лева, от които
адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. за настоящата инстанция съобразно
7
представения договор за правна защита и съдействие с адв. Момчева от 15.10.2020 год. и
списъка на разноските по чл.80 от ГПК /съответно на листи 17 и 18 от настоящото
въззивното дело/ и адвокатското възнаграждение за първата инстанция отново в размер на
1000 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие с адв. Момчева
пред тази инстанция от 16.01.2020 год. /на лист 15 от първоинстанционното производство/.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение с № 804 от 13.07.2020 г., постановено по гр.дело № 302/2020г. по
описа на Старозагорския районен съд, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАННО и ОТМЕНЯ уволнението на З. С. И., ЕГН ********** от
гр.С.З., ул.“*****************, извършено със Заповед № РД-07-119 от 05.12.2019г. на
Началника на Районно управление на Образованието гр. С.З., ул. “********* като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВЪЗСТАНОВЯВА З. С. И., ЕГН ********** от гр.С.З., ул.“*****************, на
предишната работа на длъжността „Директор“ на О.У. „Х.Б.“ с. О., със седалище и адрес на
управление: с. О., Община О., област С.З..
ОСЪЖДА О.У. „Х.Б.“ с. О.,, със седалище и адрес на управление: с. О., Община О.,
област С.З. да заплати на З. С. И., ЕГН ********** от гр.С.З., ул.“*****************,
сумата в размер на 7 848,96 лева, /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и 96
ст./, представляваща обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 6 месеца, считано от датата на уволнението 05.12.2019
год. до 05.06.2020 год., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от подаването
на исковата молба в съда на 20.01.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „О.У. „Х.Б.“ с. О.,, със седалище и адрес на управление: с. О., Община О.,
област С.З. да заплати на З. С. И., ЕГН ********** от гр.С.З., ул.“*****************, и
сумата от 2000,00лв. /две хиляди лева/, представляващи разноски по делото за адвокатско
възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1
от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9