Решение по дело №3834/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1000
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 2 декември 2019 г.)
Съдия: Димитрина Ангелова
Дело: 20191100603834
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                             гр.София  ……2019г.

 

          Софийски градски съд – Наказателно отделение, 9 въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                     

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

                                                                   СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретар Зоя Пандурска и с участието на прокурор Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВОХД 3834 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

          С присъда от 19.12.2018г. по НОХД 1386/2016г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 23 състав е признал подсъдимата Д.Б.И. за виновна в това, че на 27.04.2015г. за времето от 08.30 часа до 10.00 часа в град София, ул. „*********е отнела чужди движими вещи – пари в брой на стойност 10.00 лева от владението на Г.И.Р.и пари в брой на стойност 60.00 лева от владението на А.И.Р.без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои  и на основание чл.194,ал.1 НК и чл.54 НК я осъдил на “лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години. Със същата присъда съдът е оправдал подсъдимата И. по обвинението в периода от 21.04.2015г. до 26.04.2015г. при условията на продължавано престъпление да е отнела чужди движими вещи на обща стойност 660.00 лева от владението на Д.Й.П., Г.И.Р., М.С.Р. и В.Г.Б.без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, оправдавайки я по предявеното й обвинение в тази част.

          Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимата, в която се депозира искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд в осъдителната й част и постановяване на нова оправдателна присъда от въззивната инстанция.

          Съдът е сезиран и с протест и допълнение към него от прокурор от Софийска районна прокуратура с искане за признаване за виновна на подсъдимата в извършване на деянията, по чиито обвинения тя е била оправдана. Прокурорът посочва, че първостепенният съд е извършил неправилен и превратен анализ на доказателствата, позовавайки се на заключение на съдебно-техническа експертиза, от което не може да установи безспорно времето на изготвяне на снимките и респективно датата на създаването на файловете.

          В съдебно заседание прокурорът поддържа подадения протест, придържайки се изцяло към изложените в допълнението към него мотиви и апелирайки за нов прочит от въззивния съд на доказателствата по делото.

          Защитата на подсъдимата счита, че правилно е установена и възприета от районен съд фактическата обстановка като споделя изложените в мотивите към присъдата доводи, че не е налице нито едно пряко или косвено доказателство, за да бъде ангажирана отговорността на нейната подзащитна по обвиненията, по които е оправдана. В осъдителната част на присъдата подновява своите доводи, изложени в хода на пледоариите пред първостепенния съд, че доказателствата, въз основа на които съдът е обосновал своята осъдителна присъда не са събрани по установения в процесуалния закон ред, поради което и следва да бъдат изключени от доказателствената маса по делото.

          Подсъдимата – редовно уведомена, не се явява, за да заяви личната си позиция по спора.

          Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства счита, че преди да подходи към разглеждане по същество на изложеното в жалбата, протеста и допълнението към него, следва да вземе отношение по въпроса дали в хода на съдебното производство са допуснати процесуални нарушения.

          Прокуратурата поддържа пред районен съд обвинение спрямо Д.И., касаещо девет деяния, визирани като престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Съобразно диспозитива на внесения за разглеждане обвинителен акт И. е обвинена за отнемане на чужди движими вещи от владението на Д.Й.П., Г.И.Р., М.С.Р., В.Г.Б.и А.И.Р.. Първостепенният съд е уведомил пострадалите от посегателствата на И., за които й е предявено обвинение – Д.П., Г.Р., М. Р. и А.Р.за възможността им да се конституират в качеството на граждански ищци и частни обвинители в процеса, от които права те не са се възползвали. За съдебно заседание на 26.09.2016г. са изпратени призовки и на пострадалата В.Г.Б., в които е указана възможността й да се конституира като страна в процеса. Тези призовки, обаче, са върнати в цялост с отразяване, че лицето не може да бъде установено на адреса или е непознато на друг известен по делото адрес. На призовката е посочен мобилен телефонен номер на В.Б., чрез който липсва яснота дали Б. е призована със съответни указания за възможността й да предяви граждански иск и да се конституира като частен обвинител. От протокола от съдебно заседание на 26.09.2016г. не става ясно дали Б. е редовно или не уведомена за датата и часа на съдебното заседание, но е обективирано изявление на друга пострадала – М. Р., че по нейни данни свидетелката Б. не се явява по уважителни причини. Въпреки това изявление и въпреки процесуалната забрана на чл. 271, ал.7 НПК съдът е стартирал разглеждане на делото, с което е и преклудирал правата на В.Б. да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса. В конкретния случай не е била приложима нормата на чл.271, ал.5 НПК, даваща възможност на съда да даде ход на делото ако пострадалият не бъде намерен на посочения от него адрес, тъй като, независимо от отразяванията в призовките от двата известни по делото адреси, че Б. не може да бъде намерена, е посочен неин мобилен телефонен номер, на който очевидно В.Б. е била уведомена, тъй като е притежавала знание за датата и часа на съдебното заседание, което се индикира от изявленията на св. М. Р., че Б. не може да се яви по уважителни причини. При тази ситуация съдът е следвало да съобрази нормата на чл. 271, ал.7 НПК, в която, въпреки че се коментира неявяване на вече конституирана страна в процеса – частен обвинител, граждански ищец или повереник,    е приложима спрямо лице, което не е конституирало в това качество, тъй като именно в това заседание е била налице възможността му да направи изявление в тази насока и всяко последващо негово явяване с изявено евентуално желание да предяви граждански иск или да се конституира като частен обвинител, вече няма да породи исканите последици. В случая за Б. са афиширани уважителни причини за неявяване, но не е посочено изрично от нейна страна, че желае да бъде даден ход на делото, тъй като в противен случай съдебното заседание би следвало да бъде отложено, още повече, че не е налице яснота дали тя е уведомена за своите права в процеса и дали желае да се възползва от тях. Препятстването от страна на съда на възможността на В.Б. да заяви позицията си най-вече по възможността да се конституира като частен обвинител е процесуално нарушение, съществено по своя характер, тъй като лишава В.Б. от възможността да се възползва от правата си, визирани в разпоредбата на чл. 79 НПК, още повече, че по отношение на обвинението за извършено деяние спрямо нея съдът е признал подсъдимата за невиновна – акт, с който Б. хипотетично би могла да е несъгласна, но да е лишена от възможността да атакува първостепенната присъда именно поради липсата й на качество на страна в процеса. Това налага и отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Констатирайки тези нарушения и необходимостта от разглеждане на делото от друг състав на районен съд, въззивният състав счита за безпредметно обсъждане по същество на въззивната жалба, протеста и неговото допълнение.

          По изложените съображения съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

          Отменя присъда от 19.12.2018г. по НОХД 1386/2016г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 23 състав.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.        

          Решението не подлежи на обжалване и протест .

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                             1.

 

 

                                                                             2.