Решение по дело №3106/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /…..12.2019г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                          Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 3106 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ.

    Образувано е по предявен иск от К.Л.А., ЕГН **********, чрез адв. П.Т., срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500,00, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил л.а. „Мерцедес А 170“, с рег. номер ***, настъпили в резултата на ПТП, реализирано на 29.10.2018г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а. „Фолксваген“, с рег. номер ***, застрахован при ответника по договор за застраховка „ГО“, с полица номер 118003051693, със срок на валидност до 23.10.2019г., включващи следните увреждания – ляв преден калник, предна и задна леви врати и външна дръжка на предната лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. 

    Твърди се в исковата молба следното: На 28.10.2018г. ищецът спрял пред дома си в *** своя л.а. „Мерцедес А 170“, с рег. номер ***. На 29.10.2018г., около 09:00 ч. при маневра на заден ход водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. номер ***ударил автомобила, собственост на ищеца. Уведомени били органите на МВР. Изготвен бил двустранен протокол, в който било отразено, че водачът на л.а. „Фолксваген“ ***е виновен. Същият имал сключена застраховка „ГО“ при ответника със срок на валидност от 24.10.2018г. до 23.10.2019г. На 30.10.2018г. застрахователят на виновния водач бил уведомен и бил извършен опис на щета. В резултат на ПТП били увредени следните детайли: преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата, дръжка на предна лява врата. До момента на подаване на исковата молба застрахователят не бил определил и изплатил обезщетение.

     В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че искът е недопустим и неоснователен. Излага се, че не е дадена възможност на ответното дружество да заплати обезщетение, доколкото няма доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал. 3 КЗ. Сочи се, че ищецът не е посочил в уведомлението за щета от 30.10.2018г. къде точно е било ПТП, къде и как е бил паркиран увреденият автомобил. Не може да се направи преценка относно механизма на ПТП. Двустранният протокол не е регистриран и липсва входящ номер на ПТП. Оспорва се изложеният механизъм на ПТП и вината на водача на другия автомобил. Оспорва се верността на представения по делото двустранен протокол. Оспорва се причинно-следствената връзка. Прави се възражение за съпричиняване, поради нарушение от страна на ищеца на чл. 94, ал. 3 ЗДвП и чл. 98, ал. 2 ЗДвП. Оспорва се размерът на предявения иск.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                Безспорно е между страните, а и от представената по делото застрахователна полица се установява, че към момента на процесното ПТП между ответното дружество и ***е действал договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

                От представения по делото двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие се установява, че на 29.10.2018г. е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген“ с рег. номер ***, с водач ***и л.а. „Мерцедес А170“ с рег. номер ***, с водач К.А.. Установява се още, че вина за ПТП има водачът на л.а. „Фолксваген“ с рег. номер ***.

               Видно от заверения препис на опис на щета получените имуществени вреди на л.а. „Мерцедес А170“ от процесното ПТП се изразяват в увреждане на преден ляв калник, предна лява врата, външна дръжка на предна лява врата и задна лява врата.

               На 30.10.2018г. ответникът бил уведомен за щетата по застраховка „Гражданска отговорност“, като е изготвено и уведомление за необходими документи, от което се установява, че всички изискуеми документи от застрахователя са били предоставени от настоящия ищец. Установява се, че ищецът е пожелал от застрахователя да му бъде изплатено застрахователно обезщетение по банков път.

               По делото е допуснато изготвянето на заключение по САТЕ. От заключението на вещото лице А.В., което съдът кредитира изцяло, като компетентно дадено, отговарящо изцяло на поставените въпроси и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, се установява, че на 28.10.2018г. ищецът с л.а. „Мерцедес А170“ паркирал своя автомобил на ул. „***“. На 29.10.2018г. водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ ***, при маневра на заден ход, удря автомобила на ищеца в неговата лява част. Увредените детайли по автомобила на ищеца са преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и външна дръжка на предна лява врата. Установените увреждания е възможно да бъдат причинени по степен и вид от процесното ПТП, като същите са в причинно – следствена връзка с него. Установява се още, че обикновено пътните превозни средства спират или паркират частично на тротоар, като ако изцяло спирането на л.а. е било на платното за движение, друго превозно средство при заобикалянето му следва да премине върху отсрещен тротоар. Общата стойност за възстановяване на щетите по процесния л.а. с нови неоригинални материали от същия вид и качество, ведно с разходите за доставка, строителство и монтаж, без прилагане на обезценка, е в размер на 560,02 лв.

               От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

               Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 432, ал. 1 КЗ, който урежда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. А чл. 380 КЗ урежда, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. По делото се установи, че на 30.10.2018г. ищецът е уведомил застрахователя „Бул Инс“ АД за настъпилото ПТП, получените щети, както и за желанието си да му бъде изплатено застрахователно обезщетение по банков път. Към уведомлението са представени и всички изискуеми документи, включително и банкова сметка. ***. 496, ал. 1 КЗ урежда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя. Като в този срок лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да определи и изплати размера на обезщетението или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато отказва плащане или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен. В настоящия случай тримесечният срок от уведомяване на ответника по реда на чл. 380 КЗ е изтекъл на 30.01.2019г., като до този момент застрахователят нито е извършил плащане на обезщетение, нито е дал мотивирано становище за отказ от плащане. Предвид това искът се явява редовен и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

               От представения по делото двустранен констативен протокол и заключението по допуснатата САТЕ се установи, че на 28.10.2018г. ищецът с л.а. „Мерцедес А170“ паркирал своя автомобил на ул. „***“, а на 29.10.2018г. водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ ***, при маневра на заден ход, удрарил автомобила на ищеца в неговата лява част. Т.е. изложеният механизъм на ПТП в исковата молба се установи и потвърди, както и вината на водача ***. Освен това самият водач е признал в представения двустранен протокол, че е виновен за причиненото ПТП. Липсата на входящ номер на протокола не е достатъчно основание да се приеме, че изложеното в него не отговаря на обективната истина и не следва да се цени от съда.

               Настоящият съдебен състав намира, че и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат също е неоснователно. Това е така, доколкото чл. 94, ал. 3 ЗДвП урежда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В конкретния случай от заключението на вещото лице се установи, че ищецът е изпълнил това задължение, като е спрял своя автомобил възможно най – вдясно на платното за движение или върху самия тротоар. Нарушението на разпоредбата на чл. 98 ЗДвП би довела до евентуална държавна санкция, но не следва да се приеме, че с действието си ищецът е допринесъл за претърпените щети.

                Установи се по делото, че увредените детайли по автомобила на ищеца са преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и външна дръжка на предна лява врата. В своето заключение вещото лице изложи, че общата стойност за възстановяване на щетите по процесния л.а. с нови неоригинални материали от същия вид и качество, ведно с разходите за доставка, строителство и монтаж, без прилагане на обезценка, е в размер на 560,02 лв.

               По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ.

               Предвид изложеното дължимата сума, с оглед настъпилото застрахователно събитие, е в размер на 560,02 лв. Доколкото обаче в гражданския процес е приложимо диспозитивното начало, а претенцията на ищеца е за сумата от 500,00 лв., то и искът следва да бъде изцяло уважен до този размер.

                По разноските:

                Предвид изхода на спора ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените от последната разноски в настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 504,00 лв., включваща в себе си адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК.

 

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

      ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на К.Л.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес А 170“, с рег. номер ***, настъпили в резултата на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 29.10.2018г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. номер ***, застрахован при ответника З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица номер 118003051693, със срок на валидност до 23.10.2019г., включващи следните увредени детайли – ляв преден калник, предна и задна леви врати и външна дръжка на предната лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432 КЗ.

 

                 ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 504,00 лв., включваща в себе си адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................