№ 87
гр. Перник, 26.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 394 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Адимнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на
К.В.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Заповед №
764/17.05.2018 г. на кмета на община Перник, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1,
ал.3 и ал.4, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на
територията, е наредено на жалбоподателката, в качеството й на възложител, да
премахне строеж: „Тераса с дървен навес към масивна вилна сграда", намиращ
се в УПИ ХХV-1178, кв.88 по плана на с. ***, общ. Перник, с
административен адрес: с. ***, ул. ***.
Жалбоподателката навежда доводи
за незаконосъобразност
на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените
правила, неспазване изискването за мотивираност и неправилно приложение на
закона. Твърди, че строежът, чието премахване е наредено не представлява незаконен строеж, тъй
като е част от къща, за която има одобрени строителни книжа и разрешение за
строеж. Терасата е предвидена в одобрения инвестиционен проект. Намира се върху
мазе, което е разположено до самата регулационна линия с УПИ ХХVI-1174, но то също е изградено съобразно одобрения
инвестиционен проект и върху петното, отредено за изграждане на вилната сграда
при действието на ЗТСУ /отм./. Счита, че при постановяването на заповедта тези
обстоятелства са били игнорирани, а не е изследван и въпроса дали строежът
представлява търпим строеж по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Искането
към съда е да отмени заповедта.
В съдебно
заседание жалбоподателката се представлява от адв. А.А. ***, която поддържа жалбата и допълва
доводите в нея. Прави искане за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата – кметът на община Перник, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Д. E***, изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира
същата да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Административен
съд – Перник, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235,
ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административното производство
е започнало със съставянето
на Констативен
акт № 3-16/СЛУ-6567/02.10.2017 г. от служители по
контрол на строителството при отдел „Инвестиционно
проектиране и контрол по строителството“ при община Перник. След извършена проверка по
документи и на място е установено, че процесният строеж е
разположен в УПИ ХХV-1178, кв.88 по плана на с. ***, общ. Перник, с административен адрес: с. ***,
ул. ***. Той е собственост на жалбоподателката К.В.Ц., за което е представен
Нотариален акт № 13, том II, рег. 6822, дело 195/27.06.2011
г. Прието е, че Ц. е и възложител на обекта и е отразено, че не е представен
договор за строителство и договор за строителен надзор, че липсват одобрен
проект, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролни
органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка,
протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. В частта
„Изпълнение на строежа“ са отразени констатациите от извършените проверки.
Посочено е, че строежът представлява масивен дървен навес към южната фасада на
съществуваща двуетажна вилна сграда. Изграден е върху покривната
стоманобетонова плоча на съществуващо мазе към вилната сграда като на височина
1,15 м плочата е оградена със зид и по този начин е оформена тераса с дървен
навес, достигаща дворищнорегулационната линия с УПИ ХХVI-1174. Терасата е с размери 2,60/3,45 м и височина на навеса от 2,20 до
2,80 м от страната на сградата, с наклон към
УПИ ХХVI-1174. Стените са иззидани с блокчета „Итонг“ и
върху тях е положена топлоизолация. Подът е съществуващата бетонова плоча.
Покривът е изграден от обшивка от талашитени плоскости, покрити с битумни
керемиди. Подпрян е на ограждащите зидове посредством дървени колони с височина
1,05 м. Отводняването е осигурено посредством улуци и водосточни тръби,
оттичащи в УПИ ХХVI-1174.
В констативния акт е отразено и
обстоятелството, че е представена нотариално заверена декларация от свидетели,
които са декларирали, че терасата с дървен навес е изградена през 1996-1997 г.
Тази декларация е приложена към административната преписка /л.37 от делото/ и е
видно, че е подписана от четири лица сред които и предходния собственик на
имота В.В.А./съгласно Нотариален акт № 13, том II, рег. 6822, дело 195/27.06.2011 г./. Последният е представил още една
нотариално заверена декларация, намираща се в преписката /л.62/,
удостоверяваща, че жалбоподателката е получила вилната сграда заедно с
покритата тераса.
В Констативен
акт № 3-16/СЛУ-6567/02.10.2017 г. процесният строеж е
класифициран като такъв от пета категория, съгласно чл.137, ал.4 от ЗУТ, като
част от вилната сграда, която е пета категория съгласно чл.10, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В акта е начертана и
окомерна скица, онагледяваща разположението на строежа в имота, с посочени
отстояния до границите му и до съществуващите в него жилищни сгради и до
жилищните сгради в съседните имоти и през улица. Обективиран е извод, че
изградената тераса с дървен навес към масивната вилна сграда на регулационната
линия с УПИ ХХVI-1174 е без необходимите строителни книжа и без нотариално заверена
декларация за съгласие от собствениците на съседния имот и представлява
незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, а като нарушена разпоредба е посочена тази
на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
В констативния акт е разяснена и възможността
за подаване на възражение срещу обективираните в него обстоятелства. Не са
представени доказателства, от които да се установява връчването му на
жалбоподателката., но видно от подадено от нея Възражение вх. № 16/СЛУ-6567-13/23.10.2017 г. тя е била запозната със съдържанието му и
своевременно се е възползвала от правото си да изрази становище. Последното
е обсъдено в мотивите на оспорения административен акт и е прието за
неоснователно.
При така установеното,
със Заповед № 764/17.05.2018 г. кметът на община Перник, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА,
чл.225а, ал.1, ал.3 и ал.4, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство
на територията, наредил на жалбоподателката, в качеството й на възложител, да
премахне строеж: „Тераса с дървен навес към масивна вилна сграда", намиращ
се в УПИ ХХV-1178, кв.88 по плана на с. ***, общ. Перник, с
административен адрес: с. ***, ул. ***.
Връчването на заповедта е извършено по реда
на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ. Това е удостоверено
с Протокол № 7-16/СЛУ-6567/20.05.2019 г. и Протокол от
20.05.2019 г., в
които е отразено залепване на входната врата на блока, в който живее жалбоподателката ***и на адреса,
на който се намира строежа: с. ***, ул. ***, както и обявяване на заповедта на
интернет страницата на община Перник. Приложено е и известие за
доставяне, от което е видно, че заповедта не е могла да бъде връчена на адреса
на Ц..
Последната е подала Жалба вх. № 18/ТР-1757-1/31.05.2019 г., въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство.
В хода
на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и
е изслушана съдебнотехническа
експертиза.
От Нотариален акт № 13, том II, рег. 6822, дело 195/27.06.2011
г. се
установява, че чрез договор за покупко-продажба К.В.Ц. е придобила в собственост ½ ид.ч. от УПИ, представляващ
дворно урегулирано място с площ от 789 кв.м, находящо се в землището на село ***,
община Перник, област Перник и означено по скица като парцел ХХV-1178, кв.88 по плана за
регулация и застрояване на с. ***, общи. Перник, ведно с построената в южната
му част масилна вилна сграда със застроена площ от 99,87 кв.м., с мазе.
Според нотариално заверена
декларация /л.37/, подписана от четири лица, сред които и предходния собственик
на имота В.В.А., към двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХХV-1178, върху мазе, разположено между жилищната
сграда и границата с УПИ ХХVI-1174 е изградена покрита тераса
през 1996-1997 г. А. е представил още
една нотариално заверена декларация /л.62/, удостоверяваща, че при закупуването
на вилната сграда от жалбоподателката терасата е била изградена.
Представена е и декларация от
19.07.2002 г. /л.84/ от Н.К.Е. – като собственик на парцел ХХVI-1174, в кв.88 по регулационния план на с. ***,
общ. Перник, и Г.А.Г. – като собственик на парцел ХХI-1179, в кв.88 по регулационния план на с. ***, общ. Перник, в която
декларират, че на основание чл.48 от ЗУТ дават съгласието си К.В.Ц. и В.В.А.,
като собственици /суперфициари/ на парцел ХХV-1178, в кв. 88, по ПР на с. ***, общ. Перник да построят изцяло за своя
сметка плътна /масивна/ ограда по регулационните линии, разделящи урегулираните
им поземлени имоти.
Към делото е приложен одобрен
архитектурен проект на жилищна сграда на В.Ц.Г.от с. *** /л.86 и л.87/ и
Разрешение за строеж № 205/03.08.1990 г., с което се разрешава на В.Ц.Г.от гр.
Перник да построи вила в с. ***, парцел ХХV-1178, кв.88, съобразно одобрените /съгласуваните/ проекти на 03.08.1990 г.
от инсп. Й. „при условие: съгласувано петно и одобрен план за вила на
03.08.1990 г. и Договор за техн. Р-во от 03.08.1990 г.“.
Представено е и Удостоверение №
ТСУ-3195/21.11.1995 г., издадено от началника на отдел ТСУ и главен архитект
при община Перник /л.85/, според което новата двуетажна масивна вилна сграда
със сутерен, построена в парцел ХХV-1178, в кв. 88 по плана на с. ***
съгласно Строително разрешение № 205/03.08.1990 г. и утвърден архитектурен
проект от 03.08.1990 г. е построена на мястото на вилната сграда, описана в
Нотариален акт № 51, том II, нот. дело № 965/89 г. на ПР
съд.
От строителните планове се вижда,
че до южната фасада на сградата, на ниво сутерен, е предвидено изграждането на
склад с Г-образна форма, с дължина 4,65 м и ширина в единия му край: 3,35 м, а
в другия: 2,50 м. Непосредствено над него, на ниво първи етаж, е предвидена
тераса, която е с дължина 5,35 м и достигаща на ширина до
дворищно-регулационната граница /това е изрично написано/. Над тази тераса, на
ниво втори етаж, е проектирана друга тераса с размери 2,55 м/1,45 м.
По делото са изслушани две съдебнотехнически експертизи, които съдът кредитира изцяло. Заключенията им са пълни и обосновани, дадени с необходимите
професионални знания и опит.
Според първото заключение, собствената на
жалбоподателката вилна сграда, съгласно дворищно-регулационния план на с. ***,
който е бил в действие през 1990 г., когато са одобрени строителните книжа за
цялата вилна сграда, попада в южната част на УПИ ХХV-1178 в кв.88. Сградата е
разположена до вътрешната дворищнорегулационна граница със съседния УПИ ХХVI-1174, кв.88. Спазено е отреденото строително петно
за нейното строителство и това е онагледено в одобрения проект /л.87 от
делото/. След 1990 г. няма промяна в плана за регулация за имота, в който
попадат вилната сграда и процесната тераса. От имот пл. № 1178, кв.88 по плана
на с. ***, за който е отреден УПИ ХХV-1178, кв.88, няма придадени места по регулация. Съгласно данните от действащия
кадастрален и регулационен план на с. *** за посочения УПИ имотните и регулационните
граници съвпадат.
Експертът посочва, че вилната сграда и терасата към нея
са изградени съгласно одобрените строителни книжа. Терасата е незначително
разширена, разположена е върху съществуващата стоманобетонна плоча на
изграденото мазе и е долепена до съществуващата масивна ограда между УПИ ХХV-1178 и УПИ ХХVI-1174 в кв.88 по плана на с. ***, за изграждането
на която има дадено съгласие от съседа. На практика масивната ограда се ползва
като парапет в югозападната страна на терасата. Вилната сграда отговаря на
строителните правила и нормативи при действието на ЗТСУ /отм./ и по ЗУТ. Има
издадена виза с петно за строеж, има одобрен архитектурен проект от 03.08.1990
г., има издадено Разрешение за строеж № 205/03.08.1990 г. Единственото отклонение
от одобрения проект се изразява в това, че южната тераса е разширена и покрита
с дървен навес.
Във второто заключение се правят
уточнения във връзка с местоположението на вилната сграда. След извършване на
геодезическо заснемане и съвместяване с данните от кадастралния и регулационния
план на с. ***, общ. Перник, одобрен със Заповед №
365/02.03.1988 г., вещото
лице е установило, че изграденият обект не попада
изцяло в имота на жалбоподателя, а има навлизане в съседния УПИ ХХVI-1174 с 5,5 кв.м. Уточнява, че
причината за това е, че назад във времето, когато са трасирани отделните УПИ са
използвани други методи и техники, различни от съвременните, а това води до
известни отклонения.
Според експерта, с процесния
строеж, в частност - с изпълненото строителство на тераса в отклонение от
инвестиционния проект, не се нарушават предвижданията на действащия подробен
устройствен план. Имотът, в който е изграден, не попада в територия с особена
териториалноустройствена защита или в територия с режим на превантивна
устройствена защита, съответно с този строеж не се нарушават изискванията за
строителство в такива територии. Той е съвместим с предназначението на
територията, която е отредена за индивидуално жилищно застрояване. С него не се
нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните,
санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания.
При така установеното от
фактическа страна, Административен съд - Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл.168,
ал.1 от АПК
въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл.146
от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от него, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от кмета на община Перник в
съответствие с предоставената му в чл.225а, ал.1 от ЗУТ материална и териториална компетентност, във връзка с недопускането и
отстраняването на незаконно строителство на територията на общината.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Процесния строеж, чието премахване е разпоредено, представлява строеж от пета категория съгласно чл.137, ал.4 от ЗУТ, като част от жилищната
сграда, която е пета категория съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2003 г.
за номенклатурата на видовете строежи. Следователно, компетентен да
издаде заповедта за премахването й е кметът на община Перник, от който е постановен оспорения административен акт.
Последният отговаря на изискванията за форма,
съдържание и реквизити, уредени в чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Обективиран е в писмена форма, посочени са издателя и адресата му, изложени са фактическите основания, послужили за постановяването му,
съдържа разпоредителна част с индивидуализиране задълженията на страните,
разпределени са разноските за изпълнението, отразен е редът за обжалването му. Подписан и
датиран. Предвид това съдът намира, че същият отговаря на изискванията за компетентност и форма и не са налице
основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за отмяната му.
В проведеното административно производство по
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на общите
процесуални правила и е спазена процедурата, регламентирана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Административното производство е започнало със съставянето на
констативен акт от компетентни за това лица – служители за контрол на
строителството в администрацията на община Перник, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.2, изр.1-во, във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. В съответствие с изискванията на чл.225а, ал.2, изр.1-во и изр.2-ро от ЗУТ те са
съставили констативен акт /Констативен
акт № 3-16/СЛУ-6567/02.10.2017 г./. Срещу него
жалбоподателката е подала Възражение вх. №
16/СЛУ-6567-13/23.10.2017 г. То е разгледано
и обсъдено в оспорената заповед, но е отхвърлено като неоснователно.
Предвид редовно проведената процедура по издаване на
процесната заповед и липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, съдът счита, че не са налице основания за отмяната й по чл.146, т.3 от АПК.
Като правно основание за издаването на оспорения акт са
посочени разпоредбите на чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Те уреждат правомощието на кмета на община да издаде заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, които са изградени без инвестиционен
проект и/или без строителни книжа. От доказателствения материал по делото се установява по категоричен
начин, че процесният строеж: „Тераса с дървен навес към масивна вилна сграда", намиращ се в УПИ ХХV-1178, кв.88 по плана на с. ***, общ. Перник, с
административен адрес: с. ***, ул. ***, че масивната вилна сграда е построена
преди 21.11.1995 г., на която дата началникът на отдел ТСУ и главен архитект
при община Перник е издал Удостоверение № ТСУ-3195/21.11.1995 г. Според
документа, новата двуетажна масивна вилна сграда със сутерен, построена в
парцел ХХV-1178, в кв. 88 по плана на с. *** съгласно
Строително разрешение № 205/03.08.1990 г. и утвърден архитектурен проект от
03.08.1990 г. е построена на мястото на вилната сграда, описана в Нотариален
акт № 51, том II, нот. дело № 965/89 г. на ПР съд. Терасата е част
от тази сграда, а навесът върху нея е изграден в периода 1996-1997 г. За това
сочат изявленията на четирима свидетели, подписали нотариално заверена
декларация, представена по преписката. Сградата е построена в съответствие с одобрените строителни книжа - утвърден архитектурен проект от 03.08.1990 г. За нея има издадено разрешение за строеж -
Строително разрешение № 205/03.08.1990 г. Сградата е разположена до вътрешната
дворищнорегулационна граница със съседния УПИ ХХVI-1174, кв.88, но това е станало при спазване на отреденото строително петно
за нейното строителство, т.е. съгласно издадената виза с петно за строеж.
Следва да се посочи, че според строителните книжа, мазето /склад/ е
разположено до самата регулационна линия с УПИ ХХVI-1174. Това е отразено и в обстоятелствената част на оспорената заповед
като е отбелязано, че сградата заедно с мазето са построени на основание
одобрен на 03.08.1990 г. инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.
По отношение на терасата, за каквато служи покривната стоманобетонова плоча на
мазето, е възприето, че не са представени строителни книжа, нито декларация за
съгласие от собствениците на УПИ ХХVI-1174 за изграждането й или за
съществуването й на дворищнорегулационната линия. Видно от строителните книжа
тази тераса е предвидена по проект и се намира непосредствено до
дворищно-регулационната граница /л.69 и л.87/. Тя е долепена до съществуващата масивна ограда между УПИ ХХV-1178 и УПИ ХХVI-1174 в кв.88 по плана на с. ***, която служи и
като парапет в югозападната й страна. За изграждането на има дадено съгласие от
Н.К.Е. – като собственик на парцел ХХVI-1174, в кв.88 по регулационния
план на с. ***, общ. Перник, обективирано в нотариалнозаверена декларация от
19.07.2002 г.
Вещото лице е дало заключение, че действително терасата е разширена и
навлиза в съседния УПИ ХХVI-1174 с 5,5 кв.м., но това е установено след
прецизни геодезически измервания, създаване на работна геодезическа основа
посредством спътников метод с използване на двучестотен GNSS приемник M6-CHCNHAV, използване на тотална станция „Topcon“ GTS 228 при полските изследвания и
изчисление на геодезическата основа с програма за параметрично изравнение на
ъглово-линейни мрежи „ТРLAN“ – т.е. по начин и средства, с
които специалистите не са разполагали преди 1995 г., когато е било извършено
строителството на сградата.
Предвид горните установявания, изводът на административния орган, че
терасата е незаконна по смисъла на чл.225а, ал.1, във вр.
с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, се явява необоснован.
Относно дървения навес, изграден над терасата, съдът намира следното:
Изграждането на дървения навес не
е предвидено с утвърдения архитектурен проект от 03.08.1990 г. За него липсват
строителни книжа и разрешение за строеж. Съгласно посоченото в заповедта правно
основание чл.225, ал.2 , т.2 от ЗУТ, строежът като
изграден без строително разрешение е незаконен, поради което подлежи на
премахване. Този резултат може да се избегне, ако за него са
налице предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1-3 от ПР на
ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, а именно: да е изграден преди 07.04.1987 г. или до 31.03.2001 г.; да е
незаконен – без строителни книжа; да е допустим по действащите подробни
устройствени планове и по правилата и нормите, действали както по времето на
изграждане на строежа, така и по сега действащите.
От доказателствата по делото се установява, че навесът е
изграден през 1996-1997 г., т.е. преди
31.03.2001 г. За него няма строителни книжа и той е незаконен. Според
експертното заключение, той е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали както по
времето на изграждане на строежа, така и по сега действащите. Следователно,
налице е търпим строеж, който не подлежи на премахване. Като е постановил
обратното, административният орган е приложил неправилно материалния закон.
Предвид гореизложеното се налага извода, че
Заповед № 764/17.05.2018 г. на кмета на община Перник е незаконосъобразна. Тя е постановена в нарушение на
материалния закон и като такава следва да се отмени при наличието на
отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
Предвид изхода на делото и
на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски, които съгласно
представените доказателства и списък са в размер на 1170,00 лв.
/хиляда сто и седемдесет лева/, от които: 720,00 лв. /седемстотин и двадесет
лева/ - платен адвокатски хонорар, и 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/
– заплатено възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 764/17.05.2018 г., издадена от кмета
на община Перник, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.225а,
ал.1, ал.3 и ал.4, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на
територията, е наредено на К.В.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, в качеството й на
възложител, да премахне строеж: „Тераса с дървен навес към масивна вилна
сграда", намиращ се в УПИ ХХV-1178, кв.88 по плана на с. ***,
общ. Перник, с административен адрес: с. ***, ул. ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА община Перник,
представлявана от кмета, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 1170,00 лв. /хиляда сто и седемдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/