Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260423
гр.
Пловдив, 31.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 05.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на
секретаря Жулиета Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7484/2020г.
по описа на ПРС, ІІI наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН
Образувано
е по жалба на Арх Ситистрой
ЕООД против Наказателно постановление № 16-002993/13.11.2020 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ) Арх Ситистрой ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв. за нарушение на чл. 63, ал.2, вр. чл. 63,
ал.1 КТ.
С
жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно липса на изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, а именно не били посочени параметрите на водения разговор
от лицето Б. с проверяващите, както и причините наложили попълване на декларация
по чл. 402 ал. 2 от КТ от друго лице. Твърди се неграмотност на лицето,
подписало декларацията, както и че към момента на извършване на проверката с
лицето М.Б. не е имало сключен трудов договор, респективно нямало как да бъде
извършено нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, а най-много друго. Посочва се, че в
момента на проверката Б. не е извършвал работа а само му бил проведен
инструктаж. Отправя се искане наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери,
че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
От фактическа страна съдът установи
следното:
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
на 16.09.2020 г. в гр. Пловдив, Околовръстен път база Хъс,
бил сключен Трудов договор № 1424 от 16.09.2020 г. между лицето М.А.Б. в
качеството му на работник и Арх Ситистрой
ЕООД с представител С. П. в качеството на работодател.
На
17.09.2020 г. работникът Б. се явил на строителен обект: многофункционална
жилищна сграда Азалия Парк, находяща се в гр.
Пловдив, бул. България , УП І- 501, 569, кв. 14 по плана на жилищен парк
„Марица Север“ и му бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при
започване на работа. Около 14 часа на същата дата била извършена проверка на
посочения строителен обект от длъжностни лица – Д.Д.
и Б.Д., които установили и възприели, че множество работници работят на обекта,
като връзват арматура и наливат бетон. Един от работниците, който връзвал в
момента на проверката арматура, бил лицето
М.Б..
Тъй
като възприели лицето да извършва определени строителни дейности, двамата проверяващи
го поканили във фургона на бригадира П. П., където установили, че лицето не
може да чете и пише, но разбира български и поради тази причина задавали
въпроси, на които Б. отговарял, а П. записвал отговорите, като попълвал от
името на Б. декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ. Б. подписал декларацията
попълнена от П..
В 19:37 ч. на същата дата било подадено
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор от Арх Ситистрой ЕООД с М.А.Б..
На
07.10.2020 г. бил съставен АУАН № 16002993, в присъствието на упълномощен
представител на нарушителя Арх Ситистрой
ЕООД, като екземпляр от същия бил връчен на лицето.
Жалбоподателя
надлежно, упражнил правото си на възражение като депозирал писмени възражения в
тридневния срок.
На
13.11.2020 г. било издадено процесното наказателно
постановление, с което на Арх ситистрой
ЕООД на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лв. за нарушение по чл. 63, ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила
до доказване на обратното; на следващо място от гласните доказателствени
средства - показанията на актосъставителя Д.Д., свид. Б.Д. и частично от показанията на свид.
П., както и писмените доказателства – Заповед
№ ЧР-1525/09.11.2020 г., Декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ на М.Б.,
Трудов Договор № 1424/16.09.2020 г., Справка за отхвърлени и приети уведомления
по чл. 62 ал. 5 от КТ с вх. № 16388203126747/17.09.2020 г., Карта за медицински
преглед, Декларация за трудова книжка на М.Б., молба за сключване на трудов
договор от 16.09.2020 г. , Декларация за лични данни на М.Б. от 16.09.2020 г.Службна бележка за проведен начален инструктаж от
17.09.2020 г. на М.Б., Декларация за наличие на основания за защита от
уволнение по чл. 333 КТ, пълномощно от С. П. в полза на Ц. К., обяснения на Арх Ситистрой ЕООД, Възражеине от управителя на Арх Ситистрой ЕООД, 2 бр. Заповеди на управителя на Арх ситистрой ЕООД, обратна
разписка, оправомощителна заповед № 3-0058/11.02.2014
г.
Съдът кредитира показанията на свид. Д. и Д.
изцяло тъй като същите кореспондират с установената от писмените доказателства
фактическа обстановка, подкрепени са от тях и не съдържат противоречия едни с
други или с останалите събрани доказателства. Същите са последователни,
логични, обективни и без следа от заинтересованост. От тях се установяват
фактическите параметри на описаното в АУАН нарушение, както и подробности от
естеството да докажат твърденията изложени в АУАН, а именно – каква работа е
извършвал Б. към момента на проверката, как е протекло попълването на
декларацията и степента на възможна комуникация с Б..
Съдът кредитира показанията на свид. П. в частта
относно присъствието му на проверката и попълването на декларацията от името на
работника Б., тъй като същите се подкрепят от писмените доказателства и
показанията на останалите двама свидетели. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля по отношение на извършваната дейност от работника Б., тъй като същите
са логически противоречиви и остават изолирани от останалия събран
доказателствен материал. Съдът отчете и служебната зависимост на П. от
жалбоподателя. Съдът не пирема за установено, че
работникът не е допуснат до работа, а само е гледал тъй като същият се е явил
сутринта за провеждане на инструктаж, а не както твърди свидетеля П., че не му
е провеждан инструктаж на тази дата, а такъв в офиса при подписване на
договора. От служебната бележка № 1424/17.09.2020 г. е видно, че на Б. е
проведен начален инструктаж при започване на работа на 17.09.2020 г. от самия
управител на дружеството, а не при подписване на договора – 16.09.2020 г.
Неоснователно
е възражението, че към дата на проверката не е бил установен сключен трудов
договор, тъй като в декларацията по чл. 402 от КТ, работникът не бил посочил сключен
трудов договор. Очевидно е, че по представените доказателства такъв е бил
наличен, а от обясненията и възраженията на жалбоподателя се установява, че
уведомлението не е своевременно пуснато към ТД на НАП поради
вътрешно-ведомствени процедури, които са изцяло в зависимост от дружеството.
Фактът, че към датата на проверката дружеството неправомерно е забавило
пускането на уведомлението към ТД на НАП не може да влече като благоприятна
последица извод, че отговорност за непредставянето на такова не може да се
търси на юридическото лице.
Относно приложението на процесуалните
правила:
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени,
да опорочават административнонаказателното
производство или актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът
е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН,
като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата,
при които е извършено. Съдът не споделя изложеното възражение, че тъй като не
била описана точно работата която извършвал работникът Б., разговорите водени
във връзка с проверката или неграмотността на лицето, това били нови фактически
обстоятелства въведени едва пред съда. В АУАН и в НП е посочен фактът, че М.Б.
е извършвал работа на обекта – това е обстоятелството, което е релевантно
според настоящия състав на съда и подлежи на доказване. Не е ново фактическо
обстоятелство каква точно работа е извършвало лицето, тъй като това няма правно
значение за извършеното нарушение, а именно той е допуснат до работа и дали е
връзвал арматура или е наливал бетон и как точно е извършвал тези си дейности е
без значение за съставомерността на извършеното
нарушение. В акта е посочено кога, къде, кой и като какъв е допуснат до работа,
което напълно удовлетворява изискването за изчерпателно и точно описание на
фактите на нарушението. В противен случай посочването на допълнителни
подробности, които не се отразяват на съставомерността
на нарушението биха довели до необосновано завишаване на критериите за
изготвяне на АУАН. По никакъв начин не е ограничено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като основният факт по допускане до работа не зависи от вида на работата, а от факта на престиране на работна сила.
Причините,
които са довели до попълване на декларацията по начина описан в нея са ирелевантни за възникването на отговорността и съставомерността на нарушението, именно поради това съдът
не намира за необходим реквизит на АУАН описание на разговори или посочване на
степен на завършено образование, респ. грамотност на работника, доколкото това
са обстоятелства, които дори не тагентират с предмета
на настоящия административно наказателен процес.
Актът
е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него и същият се е възползвал. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се
състави в присъствието на свидетел и на представител на нарушителя.
Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя.
Нарушението
е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
допускане до работа на работник без да са му връчени екземпляр от трудовия
договор и уведомление до ТД на НАП.
От правна страна съдът намира
следното:
На базата
на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган,
са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 63, ал.2, вр. с ал. 1 от
КТ. Действително в жалбата се съдържа твърдение, че за нуждите на настоящото
производство следва да се приеме, че договора е сключен след проверката, но тук
следва да бъде отбелязано, че изявленията в жалбата представляват твърдения,
които подлежат на доказване, а не са сами по себе си доказателства и
доказателствени средства. Тези твърдения пряко противоречат на посочените
доказателства, а именно писмен трудов договор № 1424/16.09.2020г.
В
справката по 402 КТ работникът не е декларирал, че има трудов договор. Подобни
изявления в справките не доказават наличието или
липсата на сключен договор и познанията и изявленията на лицето не оборват
наличието на пряко писмено доказателство за противното. Направените писмени
признания от работодателя, че трудовия договор е сключен преди проверката, но
поради вътрешноведомствена организация уведомленията не са изпратени на време
не отменят задължението на работодателя да предостави документите на работника
преди започване на престацията на трудова сила.
Само за пълнота на изложението настоящият състав
следва да отбележи, че намира направеното с жалбата оспорване на даденото с
писмените обяснения на управителя признание за наличие на трудов договор, за
груба форма на злоупотреба с права. Трайно установено положение в съдебната
практика е, че нарушенията по чл. 63, ал.2 КТ и по чл. 62, ал.1 КТ са
алтернативни. В случай, когато по време на проверката не са налични документите
от трудовото досие на работника, съответният проверяващ орган следва да ги
изиска. Ако се окаже, че към момента на проверката работникът въобще не е имал
сключен в писмена форма трудов договор, нарушението следва да се квалифицира
като такова по чл. 62, ал.1 КТ. В случай, че трудов договор е сключен към
момента на проверката, но не е регистриран все още в ТД на НАП и за това не е
предоставено уведомление на работника нарушението следва да се квалифицира по
чл. 63, ал.2 КТ. Така Решение № 314 от 14.02.2018 г. по к. адм.
н. д. № 3513 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2352 от 23.11.2015 г. по н. д. № 2046/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2196 от 22.10.2013 г. по н. д. № 2353/2013 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2210 от 22.10.2013 г. по н. д. №
1464/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Точно такъв е и настоящия случай. Към момента на
проверката на 17.09.2020 г. в периода 14.00-15.30 ч. документите от трудовото досие на работника
не са били налични. По тази причина те са били изискани от работодателя. Същите
са били представени, ведно със справка за приети и отхвърлени
Уведомления по чл. 62, ал.5 КТ, от която е видно, че трудовия договор е
регистриран в НАП след часа на проверката и Трудов договор от предходната дата
на проверката- 16.09.2020 г. След изрично деклариране от страна на управителя
на жалбоподателя, че забавянето на пускането на уведомлението е по вина на
правилата в дружеството, съвсем законосъобразно нарушителят е бил санкциониран
по разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ, тъй като сключен договор е бил наличен, а
уведомлението е било неоснователно забавено.
Ако подобна практика на нарушителите първо да съставят документи с дати,
които не отговарят на действителните и да декларират съставомерни
обстоятелства пред органите на Инспекцията по труда, а след това с жалбата да ги
оспорват и да твърдят други факти позовавайки се на непълнота в изявленията на
едно неграмотно лице, бъде толерирана, то Инспекцията по труда ще бъде
поставена в положение никога да не може да състави законосъобразен АУАН във
връзка с алтернативните нарушения по чл. 62, ал.1 КТ и чл. 63, ал.2 КТ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно
наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 20, ал.3,
т.4 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ“, както и от Заповед №
3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, доколкото са налице и трите кумулативно
изискуеми предпоставки за това: 1. сключен трудов договор с работника; 2.
реално допускане на работника до работа; 3. липса на връчено уведомление по чл.
63, ал.2 КТ вр. чл. 62 КТ на работника към момента на
допускане до работа.
Тъй
като към административно-наказателна отговорност е привлечено юридическо лице,
то тя е обективна и не следва да бъде
доказван субективен елемент или виновност на конкретно физическо лице.
Приложена е и коректната санкционна
норма –чл. 414, ал.3 КТ.
В случая нарушението не може да бъде
счетено за маловажно по смисъла на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ
се съдържа изрична забрана за това.
С Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк.
д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата
начин е указано че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и изключва
нейното приложение по принципа lex specialis derogate lex generali. С оглед спецификата
на защитаваните обществените отношения и особения предмет на защита преценката
за маловажност на случая е направена по императивен начин от законодателя, като
в чл. 415в КТ изрично са посочени предпоставките при които нарушенията на
трудовото законодателство са маловажни, а в чл. 415в, ал.2 КТ са посочени и
случаите, които никога не са маловажни,
какъвто е и настоящия случай.
Същевременно
наказателното постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон,
поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на
разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава
претенция е своевременно направена от процесуалния ѝ представител. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и фактът, че производството е
протекло в повече от две открити заседания, както и от положените процесуални
усилия следва разноски за юрисконсултско възнаграждение
да бъдат присъдени в размер от 100 лв. съобразно нормата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16-002993/13.11.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ на Арх Ситистрой ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв. за нарушение на чл. 63, ал.2, вр. чл. 63,
ал.1 КТ.
ОСЪДЖА Арх Ситистрой
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловди,в
р-н Южен, Околовръстен път, База Хъс да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните
основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж.
К.